Skip to main content

Шрӣмад бха̄гаватам 3.3.28

Текст

аннам̇ чору-расам̇ тебхьо
даттва̄ бхагавад-арпан̣ам
го-випра̄ртха̄савах̣ шӯра̄х̣
пран̣емур бхуви мӯрдхабхих̣

Дума по дума

аннам – храна; ча – също така; уру-расам – най-изискана; тебхях̣ – на бра̄хман̣ите; даттва̄ – щом дадоха; бхагават-арпан̣ам – която преди това бе предложена на Божествената Личност; го – крави; випрабра̄хман̣и; артха – цел; асавах̣ – цел на живота; шӯра̄х̣ – всички доблестни кш̣атрии; пран̣емух̣ – отдадоха почитания; бхуви – докосвайки земята; мӯрдхабхих̣ – с главите си.

Превод

След това те предложиха на бра̄хман̣ите изискани блюда, които преди това бяха предложени на Божествената Личност, и почтително се поклониха, като докоснаха земята с главите си. Техният живот преминаваше в грижи за кравите и бра̄хман̣ите и бе съвършен.

Пояснение

Поведението на Я̄давите в мястото за поклонение Прабха̄са е знак за тяхната висока култура и показва, че те били достигнали съвършенството на човешкия живот. За да постигне съвършенство, човек трябва да следва трите принципа на цивилизовано съществуване: да покровителства кравите, да поддържа браминската култура и, най-главното, да стане чист предан на Бога. Ако не стане предан на Бога, човек не може да постигне съвършенство в живота си – да се извиси до духовния свят, където няма раждане, смърт, болести и старост. Това е най-висшата цел и съвършенството на човешкото съществуване. Ако човек не се стреми към тази цел, животът му е обречен да бъде поражение, независимо до какъв материален прогрес се издига и с колко удобства се огражда.

Бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите никога не приемат храна, която не е предложена първо на Божествената Личност. А на храната, която е предложена на Бога, те гледат като на негова милост, защото в крайна сметка и хората, и животните получават храната си от Бога. Човек никога не трябва да забравя, че всички храни – зърното, зеленчуците, млякото, водата и прочее – с други думи, всичко, което е от първа необходимост за съществуването, – всичко това му се дава от Бога; нито един учен и нито един материалист не може да създаде тези продукти в лаборатория или да ги произведе във фабрика, дело на хората. Интелектуалците на обществото се наричат бра̄хман̣и, а тези, които са осъзнали Абсолютната Истина в Нейния висш личностен аспект, се наричат ваиш̣н̣ави. И едните, и другите приемат само храна, която е останала от жертвоприношение. Крайната цел на всяко жертвоприношение е да бъде удовлетворен ягя-пуруш̣а, Виш̣н̣у. В Бхагавад-гӣта̄ (3.13) се казва, че човек, който приема единствено храна, която е останала от жертвоприношение, изкупва всичките си грехове, а този, който приготвя храната, за да поддържа собственото си тяло, заедно с нея поглъща и всевъзможни грехове, носещи само страдания. Ястията, които Я̄давите приготвили и поднесли на достойните бра̄хман̣и на мястото за поклонение Прабха̄са, били предложени първо на Божествената Личност Виш̣н̣у. Потомците на рода Яду отдали на бра̄хман̣ите искрени почитания, като докоснали земята с главите си. Я̄давите, както и всички други културни семейства във ведическото общество, били възпитавани в стремеж да си сътрудничат с другите обществени класи в името на общото служене, затова пред тях бил открит пътят на съвършенството.

Внимание заслужава думата уру-расам от настоящата строфа. От зърно, зеленчуци и мляко могат да се приготвят стотици вкусни ястия. Всички те са в гун̣ата на доброто и затова могат да се предлагат на Божествената Личност. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.26), Богът приема само плодове, цветя, листа и течности, и то единствено от човек, който изцяло се е отдал на преданото служене. Предаността е единственото, което е необходимо, за да приеме Богът това, което му предлагаме. Богът ни уверява, че винаги опитва ястията, предложени му от неговите предани. И така, във всяко едно отношение Я̄давите били просветени и висококултурни хора и мъдрите бра̄хман̣и ги проклели само защото такова било желанието на Бога. Това произшествие било предупреждение към всички, които по един или друг начин общуват с бра̄хман̣и и ваиш̣н̣ави, че в никакъв случай не бива да се държат непочтително с тях.

Така завършват коментарите на Бхактиведанта към трета глава от Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена Забавленията на Бога извън Вр̣нда̄вана“.