ТЕКСТ 28
Text 28
Текст
Texto
даттва̄ бхагавад-арпан̣ам
го-випра̄ртха̄савах̣ шӯра̄х̣
пран̣емур бхуви мӯрдхабхих̣
dattvā bhagavad-arpaṇam
go-viprārthāsavaḥ śūrāḥ
praṇemur bhuvi mūrdhabhiḥ
Дума по дума
Palabra por palabra
аннам – храна; ча – също така; уру-расам – най-изискана; тебхях̣ – на бра̄хман̣ите; даттва̄ – щом дадоха; бхагават-арпан̣ам – която преди това бе предложена на Божествената Личност; го – крави; випра – бра̄хман̣и; артха – цел; асавах̣ – цел на живота; шӯра̄х̣ – всички доблестни кш̣атрии; пран̣емух̣ – отдадоха почитания; бхуви – докосвайки земята; мӯрдхабхих̣ – с главите си.
annam — alimento; ca — también; uru-rasam — sumamente delicioso; tebhyaḥ — a los brāhmaṇas; dattvā — después de proveer; bhagavat-arpaṇam — que fue primero ofrecido a la Personalidad de Dios; go — vacas; vipra — brāhmaṇas; artha — propósito; asavaḥ — propósito de vivir; śūrāḥ — todos los valientes kṣatriyas; praṇemuḥ — ofrecieron reverencias; bhuvi — tocando el suelo; mūrdhabhiḥ — con sus cabezas.
Превод
Traducción
След това те предложиха на бра̄хман̣ите изискани блюда, които преди това бяха предложени на Божествената Личност, и почтително се поклониха, като докоснаха земята с главите си. Техният живот преминаваше в грижи за кравите и бра̄хман̣ите и бе съвършен.
Después, ofrecieron a los brāhmaṇas alimentos sumamente deliciosos, ofrecidos primero a la Personalidad de Dios, y ofrecieron sus respetuosas reverencias haciendo que sus cabezas tocaran el suelo. Vivían de manera perfecta protegiendo a los brāhmaṇas y las vacas.
Пояснение
Significado
Поведението на Я̄давите в мястото за поклонение Прабха̄са е знак за тяхната висока култура и показва, че те били достигнали съвършенството на човешкия живот. За да постигне съвършенство, човек трябва да следва трите принципа на цивилизовано съществуване: да покровителства кравите, да поддържа браминската култура и, най-главното, да стане чист предан на Бога. Ако не стане предан на Бога, човек не може да постигне съвършенство в живота си – да се извиси до духовния свят, където няма раждане, смърт, болести и старост. Това е най-висшата цел и съвършенството на човешкото съществуване. Ако човек не се стреми към тази цел, животът му е обречен да бъде поражение, независимо до какъв материален прогрес се издига и с колко удобства се огражда.
El comportamiento que exhibieron los descendientes de Yadu en el lugar de peregrinaje conocido como Prabhāsa fue sumamente culto y exactamente al nivel de la perfección humana. La perfección de la vida humana se alcanza como resultado de seguir tres principios de civilización: proteger las vacas, mantener la cultura brahmínica y, por encima de todo, volverse un devoto puro del Señor. Sin volverse devoto del Señor, no se puede perfeccionar la vida humana. La perfección de la vida humana consiste en ser elevado al mundo espiritual, donde no hay nacimiento, ni muerte, ni enfermedades, ni vejez. Eso constituye el objetivo más perfecto de la vida humana. Sin ese objetivo, cualquier medida de adelanto material en lo referente a las supuestas comodidades únicamente puede traer como consecuencia la derrota de la forma humana de vida.
Бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите никога не приемат храна, която не е предложена първо на Божествената Личност. А на храната, която е предложена на Бога, те гледат като на негова милост, защото в крайна сметка и хората, и животните получават храната си от Бога. Човек никога не трябва да забравя, че всички храни – зърното, зеленчуците, млякото, водата и прочее – с други думи, всичко, което е от първа необходимост за съществуването, – всичко това му се дава от Бога; нито един учен и нито един материалист не може да създаде тези продукти в лаборатория или да ги произведе във фабрика, дело на хората. Интелектуалците на обществото се наричат бра̄хман̣и, а тези, които са осъзнали Абсолютната Истина в Нейния висш личностен аспект, се наричат ваиш̣н̣ави. И едните, и другите приемат само храна, която е останала от жертвоприношение. Крайната цел на всяко жертвоприношение е да бъде удовлетворен ягя-пуруш̣а, Виш̣н̣у. В Бхагавад-гӣта̄ (3.13) се казва, че човек, който приема единствено храна, която е останала от жертвоприношение, изкупва всичките си грехове, а този, който приготвя храната, за да поддържа собственото си тяло, заедно с нея поглъща и всевъзможни грехове, носещи само страдания. Ястията, които Я̄давите приготвили и поднесли на достойните бра̄хман̣и на мястото за поклонение Прабха̄са, били предложени първо на Божествената Личност Виш̣н̣у. Потомците на рода Яду отдали на бра̄хман̣ите искрени почитания, като докоснали земята с главите си. Я̄давите, както и всички други културни семейства във ведическото общество, били възпитавани в стремеж да си сътрудничат с другите обществени класи в името на общото служене, затова пред тях бил открит пътят на съвършенството.
Los brāhmaṇas y los vaiṣṇavas no aceptan ningún alimento que no se haya ofrecido primero a la Personalidad de Dios. Los devotos aceptan como misericordia del Señor los alimentos que se han ofrecido al Señor. Después de todo, el Señor suministra todas las clases de alimentos, tanto para el ser humano como para los demás animales. El ser humano debe estar consciente del hecho de que todos los alimentos, es decir, los granos, las verduras, la leche, el agua, etc. —los artículos de primera necesidad en la vida— se los suministra el Señor a la humanidad, y dichos alimentos no puede fabricarlos ningún científico ni materialista en un laboratorio o fábrica establecidos por el esfuerzo humano. Los hombres de la clase inteligente reciben el nombre de brāhmaṇas, y aquellos que han llegado a la comprensión plena de la Verdad Absoluta en Su aspecto personal, que es Su aspecto supremo, reciben el nombre de vaiṣṇavas. Pero ambos grupos aceptan alimentos que sean los remanentes de sacrificios. Los sacrificios están destinados por último a satisfacer al yajña-puruṣa, Viṣṇu. En el Bhagavad-gītā (3.13) se dice que aquel que acepta los alimentos en calidad de remanentes de sacrificios queda libre de toda reacción pecaminosa, y que aquel que cocina alimentos para la manutención de su cuerpo ingiere toda clase de pecados, lo cual lleva únicamente al sufrimiento. Todos los alimentos que prepararon los Yadus en el lugar de peregrinaje de Prabhāsa para ofrecer a los brāhmaṇas genuinos habían sido ofrecidos a la Personalidad de Dios, Viṣṇu. Los Yadus ofrecieron sus sinceras reverencias tocando el suelo con sus cabezas. A los Yadus, o cualquier familia iluminada de la cultura védica, se les prepara para lograr la perfección humana mediante la cooperación total de servicios entre las diferentes divisiones de las órdenes sociales.
Внимание заслужава думата уру-расам от настоящата строфа. От зърно, зеленчуци и мляко могат да се приготвят стотици вкусни ястия. Всички те са в гун̣ата на доброто и затова могат да се предлагат на Божествената Личност. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.26), Богът приема само плодове, цветя, листа и течности, и то единствено от човек, който изцяло се е отдал на преданото служене. Предаността е единственото, което е необходимо, за да приеме Богът това, което му предлагаме. Богът ни уверява, че винаги опитва ястията, предложени му от неговите предани. И така, във всяко едно отношение Я̄давите били просветени и висококултурни хора и мъдрите бра̄хман̣и ги проклели само защото такова било желанието на Бога. Това произшествие било предупреждение към всички, които по един или друг начин общуват с бра̄хман̣и и ваиш̣н̣ави, че в никакъв случай не бива да се държат непочтително с тях.
La palabra uru-rasam es también significativa aquí. Cientos de exquisitos manjares pueden prepararse simplemente mediante la combinación de granos, verduras y leche. Todos esos platos están en la categoría de la modalidad de la bondad, y, por consiguiente, pueden ofrecerse a la Personalidad de Dios. Como se declara en el Bhagavad-gītā (9.26), el Señor acepta únicamente alimentos que se encuentran dentro de la variedad de frutas, flores, hojas y líquidos, con tal de que se ofrezcan con una actitud de completo servicio devocional. El servicio devocional es el único requisito que debe cumplirse para que una ofrenda al Señor sea genuina. El Señor asegura que Él realmente come esas comidas que ofrecen los devotos. Así que, juzgando desde todos los ángulos, los Yadus eran personas perfectamente civilizadas y preparadas, y el hecho de que fueran maldecidos por los sabios brāhmaṇas ocurrió solo por el deseo del Señor. Todo el incidente era una advertencia dirigida a todos los interesados, mediante la que se indica que nadie debe comportarse a la ligera con los brāhmaṇas y vaiṣṇavas.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към трета глава от Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Забавленията на Бога извън Вр̣нда̄вана“.
Así terminan los significados de Bhaktivedanta correspondientes al capítulo tercero del Canto Tercero del Śrīmad-Bhāgavatam, titulado: «Los pasatiempos del Señor fuera de Vṛndāvana».