ТЕКСТ 9
Text 9
Текст
Texto
пракр̣тех̣ пуруш̣ася̄пи
лакш̣ан̣ам̇ пуруш̣оттама
брӯхи ка̄ран̣айор ася
сад-асач ча яд-а̄тмакам
prakṛteḥ puruṣasyāpi
lakṣaṇaṁ puruṣottama
brūhi kāraṇayor asya
sad-asac ca yad-ātmakam
Дума по дума
Palabra por palabra
девахӯтих̣ ува̄ча – Девахӯти каза; пракр̣тех̣ – на енергиите му; пуруш̣ася – на Върховната Личност; апи – също; лакш̣ан̣ам – характеристики; пуруш̣а-уттама – о, Върховна Божествена Личност; брӯхи – моля те, обясни; ка̄ран̣айох̣ – причини; ася – на това творение; сат-асат – проявено и непроявено; ча – и; ят-а̄тмакам – което се състои от.
devahūtiḥ uvāca — Devahūti dijo; prakṛteḥ — de Sus energías; puruṣasya — de la Persona Suprema; api — también; lakṣaṇam — características; puruṣa-uttama — ¡oh, Suprema Personalidad de Dios!; brūhi — ten la bondad de explicar; kāraṇayoḥ — causas; asya — de la creación; sat-asat — manifiesta y no manifiesta; ca — y; yat-ātmakam — de las cuales consta.
Превод
Traducción
Девахӯти каза: О, Върховна Божествена Личност, моля те, обясни ми какви са качествата на Бога, Върховната Личност, и на енергиите му, защото Върховният Бог и енергиите му са причината на проявеното и на непроявеното творение.
Devahūti dijo: ¡Oh, Suprema Personalidad de Dios!, ten la bondad de explicar las características de la Persona Suprema y de Sus energías, pues estas son las dos causas de esta creación manifiesta y no manifiesta.
Пояснение
Significado
Връзката между материалната природа (пракр̣ти) и Върховния Бог е като връзката между съпругата и съпруга, а между нея и живите същества – като връзката между майката и децата. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че опложда майката природа, като влага в нея живите същества, нейните деца, след което те се проявяват в най-разнообразни форми на живот. Богът вече обясни връзката на живите същества с материалната природа. Сега Девахӯти иска да узнае каква е връзката между материалната природа и Върховния Бог. В тази строфа се казва, че следствие от тази връзка са проявеният и непроявеният материален свят. Непроявеният материален свят е фината махат-таттва, от която впоследствие възниква проявеното материално творение.
Prakṛti, la naturaleza material, está relacionada con el Señor Supremo, y a la vez, con las entidades vivientes, tal como una mujer está relacionada con su marido como esposa y con sus hijos como madre. En el Bhagavad-gītā el Señor dice que Él fecunda a la madre naturaleza con hijos, las entidades vivientes, y a continuación se manifiestan todas las especies de entidades vivientes. Ya se ha explicado la relación de todas las entidades vivientes con la naturaleza material. Ahora Devahūti quiere entender la relación entre la naturaleza material y el Señor Supremo. Se explica que el producto de esa relación es el mundo material manifestado y no manifestado. El mundo material no manifestado es el mahat-tattva sutil, del cual ha surgido la manifestación material.
Във ведическите писания се казва, че Върховният Бог опложда съвкупната материална енергия с погледа си и после от нея се ражда всичко. Девета глава на Бхагавад-гӣта̄ потвърждава, че материалната природа действа под наблюдението на Бога (адхякш̣ен̣а), под неговото ръководство и по негова воля. Природата не действа сляпо. След като вече разбра положението, в което се намират обусловените души спрямо материалната природа, сега Девахӯти иска да узнае как материалната природа действа под ръководството на Върховния Бог и каква е връзката между тази природа и Бога. С други думи, Девахӯти иска да научи за качествата на Върховния Бог, проявени в отношенията му с материалната природа.
En las Escrituras védicas se dice que el Señor Supremo fecunda con Su mirada a la energía material total, y que entonces de la naturaleza material nace todo. En el capítulo nueve del Bhagavad-gītā se confirma también que la naturaleza actúa bajo Su mirada, adhyakṣeṇa: bajo Su dirección y por Su voluntad. La naturaleza no actúa ciegamente. Devahūti, después de entender la posición de las almas condicionadas en relación con la naturaleza material, quiso conocer cómo actúa la naturaleza bajo la dirección del Señor, y qué relación hay entre la naturaleza material y el Señor. En otras palabras, quiso conocer las características del Señor Supremo en relación con la naturaleza material.
Връзката на живите същества с материята определено не е от същото естество, от каквото е връзката на Върховния Бог с материята, въпреки че ма̄я̄ва̄дӣте я обясняват именно по този начин. Когато се казва, че живите същества са в илюзия, ма̄я̄ва̄дӣте веднага причисляват към тях и Бога. Но тези интерпретации не са правилни. Богът никога не попада в илюзия. Това е разликата между схващанията на персоналистите и имперсоналистите. Девахӯти е достатъчно интелигентна жена, за да разбере, че живите същества не са на равнището на Върховния Бог. Тъй като са безкрайно малки, те попадат под влиянието на материалната природа, която ги обуславя и заблуждава, но това не означава, че Върховният Бог също е обусловен или в заблуда. Разликата между обусловената душа и Бога се състои в това, че Богът винаги е Бог, господар на материалната природа, и затова не е подчинен на властта ѝ. Той не е подчинен нито на духовната, нито на материалната природа. Той самият е върховният повелител и не може да се сравнява с обикновените живи същества, управлявани от законите на материалната природа.
Ciertamente, la relación entre las entidades vivientes y la materia no está al mismo nivel que la relación entre el Señor Supremo y la materia, aunque los māyāvādīs puede que interpreten las cosas de ese modo. Cuando se dice que las entidades vivientes son víctimas de la confusión, los filósofos māyāvādīs atribuyen la misma confusión al Señor Supremo. Pero esa atribución no es correcta. El Señor nunca está confundido. Esa es la diferencia entre personalistas e impersonalistas. A Devahūti no le falta inteligencia. Tiene la suficiente inteligencia como para entender que las entidades vivientes no están al mismo nivel que el Señor Supremo. Siendo infinitesimales, las entidades vivientes quedan confundidas o condicionadas por la naturaleza material, pero eso no significa que el Señor Supremo también esté condicionado o confundido. La diferencia entre el alma condicionada y el Señor es que el Señor es el Señor, el amo de la naturaleza material, y por lo tanto no está sujeto a su control. Ni la naturaleza espiritual ni la naturaleza material ejercen su control sobre Él. Él es el controlador supremo, y no se Le puede comparar con las entidades vivientes comunes, que están bajo el control de las leyes de la naturaleza material.
В тази строфа са употребени думите сат и асат. Космическото проявление е асат, несъществуващо, докато материалната енергия на Върховния Бог е сат, т.е. вечносъществуваща. Като енергия на Бога, материалната природа във фината си форма съществува вечно, но само понякога проявява тази несъществуваща или временно съществуваща природа, космоса. Можем да направим аналогия с майката и бащата – те съществуват и майката понякога ражда деца. По същия начин материалният космос, който произлиза от непроявената материална природа на Върховния Бог, периодично се явява и отново изчезва. Но материалната природа сама по себе си остава да съществува вечно, а Богът е върховната причина както на финото, така и на грубото проявление на материалния свят.
En este verso se emplean dos palabras: sat y asat. La manifestación cósmica es asat, no existe, pero la energía material del Señor Supremo es sat, existe siempre. La naturaleza material existe siempre en su forma sutil como energía del Señor, pero a veces manifiesta esta naturaleza inexistente o de existencia temporal, el cosmos. Puede establecerse una analogía: El padre y la madre existen, pero a veces la madre engendra hijos. Similarmente, la manifestación cósmica, que viene de la naturaleza material no manifestada del Señor Supremo, aparece a veces y de nuevo desaparece. Pero la naturaleza material existe siempre, y el Señor es la causa suprema de las dos manifestaciones del mundo material, la densa y la sutil.