ТЕКСТ 20
Text 20
Текст
Texto
сам̇стха̄сяте ятра ча ва̄ватиш̣т̣хате
праджа̄патӣна̄м̇ патир еш̣а махям̇
парам̇ прама̄н̣ам̇ бхагава̄н анантах̣
saṁsthāsyate yatra ca vāvatiṣṭhate
prajāpatīnāṁ patir eṣa mahyaṁ
paraṁ pramāṇaṁ bhagavān anantaḥ
Дума по дума
Palabra por palabra
ятах̣ – от когото; абхават – произлязло; виш̣вам – творение; идам – това; вичитрам – прекрасно; сам̇стха̄сяте – ще се унищожи; ятра – у когото; ча – и; ва̄ – или; аватиш̣т̣хате – съществува сега; праджа̄-патӣна̄м – на Праджа̄патите; патих̣ – господарят; еш̣ах̣ – това; махям – за мен; парам – най-висшият; прама̄н̣ам – авторитет; бхагава̄н – Върховният Бог; анантах̣ – безкраен.
yataḥ — de quien; abhavat — emanó; viśvam — la creación; idam — esta; vicitram — maravillosa; saṁsthāsyate — disolverá; yatra — en quien; ca — y; vā — o; avatiṣṭhate — que existe actualmente; prajā-patīnām — de los prajāpatis; patiḥ — el Señor; eṣaḥ — este; mahyam — a mí; param — más elevada; pramāṇam — autoridad; bhagavān — Señor Supremo; anantaḥ — ilimitado.
Превод
Traducción
За мен най-висшият авторитет е безкрайната Върховна Божествена Личност, от която произлиза това прекрасно творение и която е причината за неговото поддържане и унищожение. Богът е източникът на всички Праджа̄пати, чиято задача е да населят този свят с живи същества.
Para mí, la autoridad más elevada es la ilimitada Suprema Personalidad de Dios, de quien emana toda esta maravillosa creación, y en quien reposan su mantenimiento y disolución. Él es el origen de todos los prajāpatis, las personas destinadas a producir entidades vivientes en el mundo.
Пояснение
Significado
По волята на Праджа̄пати, своя баща, Кардама Муни трябвало да създаде потомство. В началото на творението Праджа̄патите имали за задача да създадат многобройно потомство, което да насели планетите в гигантската вселена. Но в тази строфа Кардама Муни казва, че макар баща му да бил Праджа̄пати, който искал от него да създаде деца, за свой истински баща той смятал Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, защото Виш̣н̣у е източникът на всичко съществуващо. Той е истинският създател на тази вселена и истинският поддръжник на съществуването ѝ, а когато тя бъде унищожена, всичко намира покой у него. Такова е заключението на Шрӣмад Бха̄гаватам. За сътворението, поддържането и унищожението отговарят три божества: Брахма̄, Виш̣н̣у и Махешвара (Шива), но от тях Брахма̄ и Махешвара са само експанзии на качествата на Виш̣н̣у. Основната фигура е самият Виш̣н̣у, затова Той се грижи за поддържането на света. Никой друг не е в състояние да поддържа цялото това творение. Светът е населен от безброй живи същества, всяко от които има безброй желания, и никой друг освен Виш̣н̣у не може да удовлетвори тези безкрайни желания. По негова воля Брахма̄ твори, а Шива унищожава. Междинната функция, поддържането на света, се осъществява от Виш̣н̣у. Благодарение на силата на духовното си съвършенство Кардама Муни знаел много добре, че обект на неговото обожание е Виш̣н̣у, Божествената Личност. Негов дълг било да изпълнява единствено желанията на Виш̣н̣у. Мъдрецът не бил готов да създава много деца. Той искал да създаде само едно дете, което да подпомогне мисията на Виш̣н̣у. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, всеки път, когато на Земята се потъпкват религиозните принципи, Богът сам идва, за да защити религията и да унищожи злодеите.
Kardama Muni recibió de su padre, Prajāpati, la orden de producir hijos. Al principio de la creación, los prajāpatis tenían la misión de producir la inmensa población que iba a residir en los planetas del gigantesco universo. Pero Kardama Muni dijo que a pesar de que su padre era Prajāpati, quien deseaba que él produjese hijos, su verdadero origen era la Suprema Personalidad de Dios, Viṣṇu, porque Viṣṇu es el origen de todo; Él es el verdadero creador del universo, el verdadero sustentador, y en el momento de la aniquilación, todo reposa únicamente en Él. Esa es la conclusión del Śrīmad-Bhāgavatam. Hay tres deidades, Brahmā, Viṣṇu y Maheśvara (Śiva), para la creación, mantenimiento y aniquilación, pero Brahmā y Maheśvara son expansiones cualitativas de Viṣṇu. Viṣṇu es la figura central. Por esa razón, Viṣṇu Se encarga del mantenimiento. Nadie más que Él puede mantener toda la creación. Hay una infinidad de entidades, que tienen una infinidad de necesidades; nadie más que Viṣṇu puede satisfacer la infinidad de necesidades de la infinidad de entidades vivientes. A Brahmā se le ordena crear, a Śiva se le ordena aniquilar, y Viṣṇu Se hace cargo de la función intermedia, mantener. Kardama Muni sabía muy bien, gracias al poder de su vida de progreso espiritual, que su Deidad adorable era Viṣṇu, la Personalidad de Dios. Su deber era lo que Viṣṇu desease, y nada más. No estaba dispuesto a engendrar una gran cantidad de hijos. Solo tendría un hijo, que fuese útil a la misión de Viṣṇu. Como se afirma en el Bhagavad-gītā cuando hay disensiones en el desempeño de los principios religiosos, el Señor desciende a la superficie de la Tierra para proteger esos principios y aniquilar a los impíos.
Женитбата и създаването на дете се смятат за изплащане на дълга към семейството, в което човек се е родил. Още със самото си раждане човек се оказва много задължен – той има дълг към семейството, в което се е родил, дълг към полубоговете, към питите, р̣ш̣ите и т.н. Но ако се посвети изцяло на служене на Върховния Бог, Божествената Личност, който е истинският обект на обожанието, той се освобождава от всички задължения дори без да се опитва да изплати останалите си дългове. Кардама Муни предпочел да посвети живота си на служене за Бога като истински парамахам̇са и да създаде дете единствено в името на тази цел. Той не желаел да зачева безброй деца, с които да напълни празната все още вселена.
Se considera que casarse y engendrar un hijo es saldar la deuda contraída con la familia en que se ha nacido. Desde el momento de nacer, el niño contrae inmediatamente muchas deudas: deudas con la familia en que nace, deudas con los semidioses, deudas con los pitās, con los ṛṣis, etc. Pero alguien que se ocupe únicamente en el servicio del Señor Supremo, la Personalidad de Dios, quien es verdaderamente digno de adoración, se libera de todas sus obligaciones, incluso sin tratar de saldar sus demás deudas. Kardama Muni prefirió consagrar su vida al servicio del Señor con conocimiento paramahaṁsa y, con esa finalidad, prefirió engendrar un único hijo, en vez de tener innumerables hijos para que llenasen los lugares vacíos del universo.