ТЕКСТ 47
Text 47
Текст
Texto
кр̣ш̣н̣ам̇ тад-гухя-на̄мабхих̣
татас те кр̣ш̣н̣а-хр̣дая̄х̣
сва̄шрама̄н праяюх̣ пунах̣
kṛṣṇaṁ tad-guhya-nāmabhiḥ
tatas te kṛṣṇa-hṛdayāḥ
svāśramān prayayuḥ punaḥ
Дума по дума
Palabra por palabra
туш̣т̣увух̣ – удовлетворен; мунаях̣ – великите мъдреци, водени от Вя̄садева и др.; хр̣ш̣т̣а̄х̣ – всички в щастливо настроение; кр̣ш̣н̣ам – на Бог Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност; тат – неговите; гухя – поверителни; на̄мабхих̣ – чрез святото му име и пр.; татах̣ – след това; те – те; кр̣ш̣н̣а-хр̣дая̄х̣ – личностите, които винаги носят Бог Кр̣ш̣н̣а в сърцата си; сва-а̄шрама̄н – в отшелническите си обители; праяюх̣ – се завърнаха; пунах̣ – отново.
tuṣṭuvuḥ — satisfechos; munayaḥ — los grandes sabios, encabezados por Vyāsadeva, etc.; hṛṣṭāḥ — sintiéndose felices todos; kṛṣṇam — al Señor Kṛṣṇa, la Personalidad de Dios; tat — Su; guhya — confidencial; nāmabhiḥ — mediante Su santo nombre etc.; tataḥ — después; te — ellos; kṛṣṇa-hṛdayāḥ — personas que siempre llevan al Señor Kṛṣṇa en el corazón; sva-āśramān — a sus respectivas ermitas; prayayuḥ — regresaron; punaḥ — de nuevo.
Превод
Traducción
След това всички велики мъдреци започнаха да възхваляват Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а с поверителните ведически химни. А после се завърнаха в отшелническите си обители, завинаги запазили образа на Бог Кр̣ш̣н̣а в сърцата си.
Entonces, mediante himnos védicos confidenciales, todos los grandes sabios glorificaron al Señor Śrī Kṛṣṇa, quien estaba allí presente. Luego, todos ellos regresaron a sus respectivas ermitas, llevando siempre al Señor Kṛṣṇa en el corazón.
Пояснение
Significado
Преданите на Бога винаги се намират в сърцето на Бога и Богът винаги е в техните сърца. Такива са блажените взаимоотношения между Бога и преданите му. Благодарение на чистата си любов и преданост към него преданите винаги го виждат в себе си и макар че Богът не е длъжен да прави нищо и няма към какво да се стреми, Той също постоянно се грижи за доброто на преданите си. За обикновените живи същества има природни закони, които управляват действията им и последиците от тях, но преданите са насочвани към верния път от самия Бог. Така преданите се намират под непосредствените грижи на Бога. А от своя страна Богът се оставя на грижите само на преданите си. Всички мъдреци, водени от Вя̄садева, били предани на Бога и затова след погребалната церемония започнали да пеят ведически химни, за да удовлетворят Бога, който сам присъствал там. Ведическите химни се пеят, за да се достави удоволствие на Бог Кр̣ш̣н̣а. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (15.15). Всички Веди, Упаниш̣ади, Веда̄нта и други произведения търсят единствено него и всички химни прославят единствено него. Затова мъдреците извършили необходимото, за да постигнат тази цел, и щастливи заминали за отшелническите си обители.
Los devotos del Señor siempre están en el corazón del Señor, y el Señor siempre está en los corazones de los devotos. Así es la dulce relación que hay entre el Señor y Sus devotos. Debido al amor y la devoción pura por el Señor, los devotos siempre lo ven dentro de sí, y a su vez el Señor, aunque no tiene nada que hacer ni nada que ambicionar, siempre está dedicado a velar por el bienestar de Sus devotos. En el caso de los seres vivientes ordinarios, existe la ley de la naturaleza para todas las acciones y reacciones, pero en el caso de Sus devotos, Él siempre está ansioso de llevarlos al buen camino. Los devotos, por consiguiente, se encuentran bajo el cuidado directo del Señor. Y el Señor también se pone voluntariamente solo bajo el cuidado directo de Sus devotos. De modo que, todos los sabios, encabezados por Vyāsadeva, eran devotos del Señor, y, en consecuencia, después de la ceremonia fúnebre todos cantaron los himnos védicos tan solo para complacer al Señor, que estaba allí presente personalmente. Todos los himnos védicos se cantan para complacer al Señor Kṛṣṇa. Esto se confirma en el Bhagavad-gītā (15.15). Todos los Vedas, los Upaniṣads, el Vedānta, etc., lo están buscando únicamente a Él, y todos los himnos son para glorificarlo solo a Él. Luego los sabios realizaron justamente los actos idóneos para el propósito en cuestión, y felices partieron para sus respectivas ermitas.