Шрӣмад Бха̄гаватам 1.9.47
Деванагари
तुष्टुवुर्मुनयो हृष्टा: कृष्णं तद्गुह्यनामभि: ।
ततस्ते कृष्णहृदया: स्वाश्रमान् प्रययु: पुन: ॥ ४७ ॥
ततस्ते कृष्णहृदया: स्वाश्रमान् प्रययु: पुन: ॥ ४७ ॥
Стих
туш̣т̣увур мунайо хр̣ш̣т̣а̄х̣
кр̣ш̣н̣ам̇ тад-гухя-на̄мабхих̣
татас те кр̣ш̣н̣а-хр̣дая̄х̣
сва̄шрама̄н праяюх̣ пунах̣
кр̣ш̣н̣ам̇ тад-гухя-на̄мабхих̣
татас те кр̣ш̣н̣а-хр̣дая̄х̣
сва̄шрама̄н праяюх̣ пунах̣
Дума по дума
туш̣т̣увух̣ — удовлетворен; мунаях̣ — великите мъдреци, водени от Вя̄садева и др.; хр̣ш̣т̣а̄х̣ — всички в щастливо настроение; кр̣ш̣н̣ам — на Бог Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност; тат — неговите; гухя — поверителни; на̄мабхих̣ — чрез святото му име и пр.; татах̣ — след това; те — те; кр̣ш̣н̣а-хр̣дая̄х̣ — личностите, които винаги носят Бог Кр̣ш̣н̣а в сърцата си; сва-а̄шрама̄н — в отшелническите си обители; праяюх̣ — се завърнаха; пунах̣ — отново.
Превод
След това всички велики мъдреци започнаха да възхваляват Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а с поверителните ведически химни. А после се завърнаха в отшелническите си обители, завинаги запазили образа на Бог Кр̣ш̣н̣а в сърцата си.
Пояснение
Преданите на Бога винаги се намират в сърцето на Бога и Богът винаги е в техните сърца. Такива са блажените взаимоотношения между Бога и преданите му. Благодарение на чистата си любов и преданост към него преданите винаги го виждат в себе си и макар че Богът не е длъжен да прави нищо и няма към какво да се стреми, Той също постоянно се грижи за доброто на преданите си. За обикновените живи същества има природни закони, които управляват действията им и последиците от тях, но преданите са насочвани към верния път от самия Бог. Така преданите се намират под непосредствените грижи на Бога. А от своя страна Богът се оставя на грижите само на преданите си. Всички мъдреци, водени от Вя̄садева, били предани на Бога и затова след погребалната церемония започнали да пеят ведически химни, за да удовлетворят Бога, който сам присъствал там. Ведическите химни се пеят, за да се достави удоволствие на Бог Кр̣ш̣н̣а. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (15.15). Всички Веди, Упаниш̣ади, Веда̄нта и други произведения търсят единствено него и всички химни прославят единствено него. Затова мъдреците извършили необходимото, за да постигнат тази цел, и щастливи заминали за отшелническите си обители.