ТЕКСТ 47
VERSO 47
Текст
Texto
кр̣ш̣н̣ам̇ тад-гухя-на̄мабхих̣
татас те кр̣ш̣н̣а-хр̣дая̄х̣
сва̄шрама̄н праяюх̣ пунах̣
kṛṣṇaṁ tad-guhya-nāmabhiḥ
tatas te kṛṣṇa-hṛdayāḥ
svāśramān prayayuḥ punaḥ
Дума по дума
Sinônimos
туш̣т̣увух̣ – удовлетворен; мунаях̣ – великите мъдреци, водени от Вя̄садева и др.; хр̣ш̣т̣а̄х̣ – всички в щастливо настроение; кр̣ш̣н̣ам – на Бог Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност; тат – неговите; гухя – поверителни; на̄мабхих̣ – чрез святото му име и пр.; татах̣ – след това; те – те; кр̣ш̣н̣а-хр̣дая̄х̣ – личностите, които винаги носят Бог Кр̣ш̣н̣а в сърцата си; сва-а̄шрама̄н – в отшелническите си обители; праяюх̣ – се завърнаха; пунах̣ – отново.
tuṣṭuvuḥ — satisfizeram; munayaḥ — os grandes sábios, encabeçados por Vyāsadeva etc.; hṛṣṭāḥ — todos alegres; kṛṣṇam — ao Senhor Kṛṣṇa, a Personalidade de Deus; tat — Seu; guhya — confidencial; nāmabhiḥ — por Seu santo nome etc.; tataḥ — logo após; te — eles; kṛṣṇa-hṛdayāḥ — pessoas que sempre mantêm o Senhor Kṛṣṇa em seus corações; sva-āśramān — a seus respectivos eremitérios; prayayuḥ — retornaram; punaḥ — novamente.
Превод
Tradução
След това всички велики мъдреци започнаха да възхваляват Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а с поверителните ведически химни. А после се завърнаха в отшелническите си обители, завинаги запазили образа на Бог Кр̣ш̣н̣а в сърцата си.
Todos os grandes sábios, então, glorificaram o Senhor Śrī Kṛṣṇa, que estava presente ali, através de hinos védicos confidenciais. Então, todos voltaram a seus respectivos eremitérios, mantendo sempre o Senhor Kṛṣṇa dentro de seus corações.
Пояснение
Comentário
Преданите на Бога винаги се намират в сърцето на Бога и Богът винаги е в техните сърца. Такива са блажените взаимоотношения между Бога и преданите му. Благодарение на чистата си любов и преданост към него преданите винаги го виждат в себе си и макар че Богът не е длъжен да прави нищо и няма към какво да се стреми, Той също постоянно се грижи за доброто на преданите си. За обикновените живи същества има природни закони, които управляват действията им и последиците от тях, но преданите са насочвани към верния път от самия Бог. Така преданите се намират под непосредствените грижи на Бога. А от своя страна Богът се оставя на грижите само на преданите си. Всички мъдреци, водени от Вя̄садева, били предани на Бога и затова след погребалната церемония започнали да пеят ведически химни, за да удовлетворят Бога, който сам присъствал там. Ведическите химни се пеят, за да се достави удоволствие на Бог Кр̣ш̣н̣а. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (15.15). Всички Веди, Упаниш̣ади, Веда̄нта и други произведения търсят единствено него и всички химни прославят единствено него. Затова мъдреците извършили необходимото, за да постигнат тази цел, и щастливи заминали за отшелническите си обители.
SIGNIFICADO—Os devotos do Senhor estão sempre no coração do Senhor, e o Senhor está sempre no coração dos devotos. Essa é a doce relação entre o Senhor e Seus devotos. Devido ao amor e à devoção imaculados pelo Senhor, os devotos sempre O veem dentro de si; e o Senhor também, embora não tenha nada a fazer e nada a que aspirar, está sempre ocupado em zelar pelo bem-estar de Seus devotos. Para os seres vivos comuns, a lei da natureza vigora em todas as ações e reações, mas Ele está sempre ansioso por colocar Seus devotos no caminho correto. Os devotos, portanto, estão sob o cuidado direto do Senhor. E o Senhor também Se submete voluntariamente apenas aos cuidados de Seus devotos. Desse modo, todos os sábios, encabeçados por Vyāsadeva, eram devotos do Senhor e, portanto, cantaram os hinos védicos após o cerimonial fúnebre simplesmente para satisfazer o Senhor, que estava presente ali em pessoa. Todos os hinos védicos são cantados para satisfazer o Senhor Kṛṣṇa. Isso se confirma na Bhagavad-gītā (15.15). Todos os Vedas, Upaniṣads, Vedānta etc. buscam apenas por Ele, e todos os hinos são apenas para O glorificar. Os sábios, portanto, executaram atos precisamente adequados para esse fim e partiram felizes para seus respectivos eremitérios.