ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
KAPITOLA PATNÁCTÁ
И Па̄н̣д̣авите на свой ред се оттеглят
Pāṇḍuovci včas odcházejí do ústraní
- ТЕКСТ 1:
- Сӯта Госва̄мӣ каза: Арджуна, прославеният приятел на Бог Кр̣ш̣н̣а, бе съкрушен от раздялата си с Бога и никак не му беше до предположенията на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира.
- Sloka 1:
- Sūta Gosvāmī řekl: Arjuna, slavný přítel Pána Kṛṣṇy, cítil veliký žal ze svých silných pocitů odloučení od Kṛṣṇy, a zvídavé dohady Mahārāje Yudhiṣṭhira šly proto mimo něj.
- ТЕКСТ 2:
- От мъка устата на Арджуна и лотосовото му сърце бяха пресъхнали, затова тялото му бе загубило свежестта и блясъка си. Той бе погълнат от мисли за Върховния Бог и не можеше да произнесе в отговор дори една дума.
- Sloka 2:
- Ze zármutku vyschla Arjunovi ústa a jeho lotosové srdce. Jeho tělo proto ztratilo všechen lesk a jiskru. Vzpomínal na Nejvyššího Pána a mohl stěží vyřknout jediné slovo.
- ТЕКСТ 3:
- Той едва сдържаше сълзите на скръб, които пареха очите му. Той бе отчаян, защото не виждаше Бог Кр̣ш̣н̣а, и обичта му към него нарастваше все повече и повече.
- Sloka 3:
- S velkými potížemi zadržoval žalostné slzy, které zvlhčovaly jeho oči. Byl velice sklíčený, protože Pán Kṛṣṇa zmizel z jeho očí, a on k Němu cítil stále větší náklonnost.
- ТЕКСТ 4:
- Спомняйки си Бог Кр̣ш̣н̣а, благосклонността му, благодеянията му, близките си роднински отношения с него и как Той му бе станал колесничар, Арджуна се чувстваше смазан и заговори, дишайки тежко.
- Sloka 4:
- Vzpomínal na Pána Kṛṣṇu a na Jeho příznivá přání, na Jeho dobrodiní, na důvěrné rodinné vztahy a na to, jak se Pán stal jeho vozatajem. Zaplaven vzpomínkami začal s těžkým dechem hovořit.
- ТЕКСТ 5:
- Арджуна каза: О, царю! Хари, Върховната Божествена Личност, който се отнасяше към мен като с най-близък приятел, ме изостави. Затова вече не притежавам необикновената сила, която удивляваше дори полубоговете.
- Sloka 5:
- Arjuna řekl: Ó králi! Nejvyšší Osobnost Božství, Pán Hari, který se ke mně choval jako k důvěrnému příteli, mě nechal samotného. Ztratil jsem proto svoji úžasnou moc, která udivovala i polobohy.
- ТЕКСТ 7:
- Само благодарение на неговата милост и сила аз успях да победя всички обладани от похот принцове, събрали се в двореца на цар Друпада, където трябваше да се избере жених. Със стрелата си аз успях да пронижа мишената (една риба) и така спечелих ръката на Драупадӣ.
- Sloka 7:
- Pouze díky Jeho milostivé síle jsem mohl porazit všechny chtivé prince, shromážděné v paláci krále Drupady při výběru ženicha. Se svým lukem a šípem jsem dokázal prostřelit terč v podobě ryby a získat tak ruku Draupadī.
- ТЕКСТ 8:
- Тъй като Той бе близо до мен, аз ловко можах да победя могъщия небесен цар Индрадева и полубоговете, които го придружаваха, и с това да помогна на бога на огъня да опустоши гората Кха̄н̣д̣ава. Само по неговата милост демонът Мая бе спасен от пламъците в гората Кха̄н̣д̣ава, след което построи с необикновено архитектурно умение сградата ни за съвещания, където по време на извършването на Ра̄джасӯя-ягя се събраха всички принцове и ти поднесоха дарове.
- Sloka 8:
- Díky tomu, že On mi byl nablízku, jsem mohl zvítězit nad mocným králem nebes Indradevem a polobohy, kteří ho doprovázeli, a tak dovolit bohu ohně, aby zničil les Khāṇḍava. A jen Jeho milostí byl démon zvaný Maya zachráněn z planoucího khāṇḍavského lesa a my jsme tak mohli postavit náš parlamentní palác nebývalého architektonického mistrovství, kam se sjeli všichni princové na oběť Rājasūya-yajña a zaplatili ti své daně.
- ТЕКСТ 9:
- По неговата милост твоят уважаван по-малък брат, притежаващ силата на десет хиляди слона, уби Джара̄сандха, в чиито крака се покланяха много царе. Той ги бе довел, за да ги принесе в жертва по време на своята Маха̄бхаирава-ягя, но брат ти ги освободи. По-късно те платиха дан на твое Величество.
- Sloka 9:
- Tvůj ctihodný mladší bratr, který má sílu deseti tisíc slonů, zabil Jeho milostí Jarāsandhu, jehož nohám se klanělo mnoho králů. Tito králové byli přivedeni na oběť Mahābhairava-yajña, kterou Jarāsandha pořádal, ale byli takto osvobozeni. Později platili daně Vaší Výsosti.
- ТЕКСТ 10:
- Той разпусна косите на съпругите на всички злодеи, които се осмелиха да разплетат красиво подредените коси на твоята царица, осветени във великата жертвена церемония Ра̄джасӯя. Тогава тя бе паднала в нозете на Бог Кр̣ш̣н̣а със сълзи на очи.
- Sloka 10:
- Byl to On a nikdo jiný, kdo rozpustil vlasy všech manželek ničemů, kteří se odvážili rozplést svazek vlasů tvé královny, upravený a posvěcený na velkou oběť Rājasūya. Padla tehdy k nohám Pána Kṛṣṇy se slzami v očích.
- ТЕКСТ 11:
- Докато бяхме в изгнание, Дурва̄са̄ Муни, който се храни заедно с десетте си хиляди ученици, се съюзи с враговете ни, за да ни постави натясно. В това време Той (Бог Кр̣ш̣н̣а) ни спаси просто като прие остатъците от храната ни. Тогава всички муни, които се къпеха в реката, се почувстваха сити. Напълно удовлетворени бяха и трите свята.
- Sloka 11:
- Během našeho exilu se stalo, že Durvāsā Muni, který obědvá se svými deseti tisíci učedníky, nás chtěl po dohodě s našimi nepřáteli přivést do nebezpečné situace. Tehdy nás On (Pán Kṛṣṇa) zachránil jednoduše tím, že přijal zbytky jídla. Všichni muniové, kteří se po tu dobu koupali v řece, se tak cítili dosyta najedeni. A všechny tři světy byly rovněž spokojené.
- ТЕКСТ 12:
- Само благодарение на неговото влияние можах да удивя в едно сражение божествената личност Шива и съпругата му, дъщерята на Хималаите. Той (Шива) остана доволен от мен и ми подари собственото си оръжие. Другите полубогове също ми предадоха оръжията си, а освен това можах да отида на райските планети със сегашното си тяло и там получих почетно място.
- Sloka 12:
- Jedině Jeho vlivem jsem mohl v boji udivit božskou osobnost Pána Śivu a jeho choť, dceru Himálaje. Tak jsem ho (Pána Śivu) potěšil a on mi věnoval svoji vlastní zbraň. Také jiní polobozi mi darovali své různé zbraně a mohl jsem navíc v tomto těle dosáhnout nebeských planet a usednout na napůl vyvýšené místo.
- ТЕКСТ 13:
- Докато гостувах за няколко дни в райските планети, Индрадева и всички небесни полубогове потърсиха покровителството на ръцете ми, прочути с лъка Га̄н̣д̣ӣва; те ме помолиха да убия демона на име Нива̄такавача. О, царю, потомъко на Аджамӣд̣ха, сега съм отделен от Върховната Божествена Личност, благодарение на чието могъщество бях толкова силен.
- Sloka 13:
- Když jsem pobýval několik dní jako host na nebeských planetách, všichni nebeští polobozi včetně krále Indradeva přijali ochranu mých paží, které jsou označené lukem Gāṇḍīva, a chtěli, abych zabil démona jménem Nivātakavaca. Ó králi, potomku Ajamīḍhy, nyní jsem ztratil Pána, Nejvyšší Osobnost Božství, Jehož vlivem jsem byl tak mocný.
- ТЕКСТ 14:
- Бойната сила на Кауравите бе като океан, пълен с непобедими същества, и поради това непреодолим. Но аз можах да го прекося с колесницата си благодарение на приятелството ми с него (Кр̣ш̣н̣а). Само по неговата милост аз успях да върна кравите и да събера със сила много царски шлемове, украсени с ослепително сияещи скъпоценни камъни.
- Sloka 14:
- Vojenská síla Kuruovců byla jako oceán, v němž žilo mnoho nepřemožitelných bytostí a který proto nebylo možné překonat. Díky Jeho přátelství, usazen na voze, jsem však tento oceán překonal. A jedině Jeho milostí jsem dokázal získat zpět krávy a také silou nashromáždit mnoho královských helmic, které byly posázené drahokamy vydávajícími ohromnou záři.
- ТЕКСТ 15:
- Именно Той съкрати живота на всички и на бойното поле отне разсъдъка и въодушевлението на огромните бойни фаланги, събрани от Кауравите начело с Бхӣш̣ма, Карн̣а, Дрон̣а, Шаля и пр. Те бяха строени по всички правила на военното изкуство и това само по себе си бе напълно достатъчно да победят, но докато се придвижваше напред, Той (Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а) направи всичко това.
- Sloka 15:
- Jedině On zkrátil život každému a odebral na bitevním poli spekulativní moc a sílu nadšení velkému vojenskému šiku Kuruovců, jemuž velel Bhīṣma, Karṇa, Droṇa, Śalya atd. Jejich vedení bylo zkušené a víc než dostatečné, ale On (Pán Śrī Kṛṣṇa), pokračoval kupředu a učinil všechny tyto věci.
- ТЕКСТ 16:
- Велики пълководци като Бхӣш̣ма, Дрон̣а, Карн̣а, Бхӯришрава̄, Сушарма̄, Шаля, Джаядратха и Ба̄хлика насочиха непобедимите си оръжия срещу мен. Но по неговата (на Бог Кр̣ш̣н̣а) милост от главата ми не падна нито косъм. По същия начин оръжията на демоните не можаха да наранят Прахла̄да Маха̄ра̄джа, върховния предан на Бог Нр̣сим̇хадева.
- Sloka 16:
- Všichni velcí generálové jako Bhīṣma, Droṇa, Karṇa, Bhūriśravā, Suśarmā, Śalya, Jayadratha a Bāhlika na mě mířili svými nepřemožitelnými zbraněmi, ale Jeho (Kṛṣṇovou) milostí mi nezkřivili ani vlas na hlavě. Stejně tak neúčinkovaly zbraně démonů na největšího oddaného Pána Nṛsiṁhadeva, na Prahlāda Mahārāje.
- ТЕКСТ 17:
- Само по неговата милост враговете ми не успяха да ме убият, когато слязох от колесницата си, за да донеса вода за ожаднелите си коне. От неуважение към моя Бог аз посмях да го използвам като колесничар, въпреки че най-добрите измежду хората го обожават и му отдават служене, за да постигнат освобождение.
- Sloka 17:
- Jedině Jeho milostí mě moji nepřátelé nezabili, když jsem sestoupil z vozu, abych napojil své žíznivé koně. A opovážil jsem se svého Pána zaměstnat jako svého vozataje, Jeho, kterého uctívají a obsluhují ti nejlepší lidé, toužící po spasení.
- ТЕКСТ 18:
- О, царю! Шегите му и откровените му разговори бяха приятни, а красивата му усмивка им придаваше особена прелест. Сега си спомням как Той топло ме наричаше „О, сине на Пр̣тха̄, приятелю, сине на династията Куру“ и съм сломен.
- Sloka 18:
- Ó králi! Jeho žerty a přátelská slova byly tak příjemné a zdobily je nádherné úsměvy. Vzpomínám si, jak mě oslovoval: “Ó synu Pṛthy, ó příteli, ó synu kuruovské dynastie,” a na všechnu Jeho srdečnost, a jsem přemožen dojetím.
- ТЕКСТ 19:
- Обикновено ние живеехме заедно, седяхме един до друг и заедно се разхождахме. И когато Той се хвалеше с геройските си подвизи, ако забележех някакво несъответствие, аз го упреквах, казвайки: „Скъпи приятелю, ти говориш самата истина“. Дори в тези мигове, когато снижавах величието му, Той, Върховната Душа, понасяше търпеливо тези слова и ми прощаваше, както един истински приятел прощава на приятеля си и бащата прощава на сина си.
- Sloka 19:
- Často jsme žili spolu a spali, seděli a procházeli se bok po boku. Když se chválil za Své rytířské činy a někdy bylo něco nesprávně, káral jsem Ho a říkal jsem: “Můj příteli, jsi velice pravdomluvný.” I tehdy, když jsem snižoval Jeho postavení, On jako Nejvyšší Duše všechny mé výroky toleroval a prominul mi přesně tak, jako skutečný přítel promíjí svému skutečnému příteli nebo jako otec promíjí svému synovi.
- ТЕКСТ 20:
- О, императоре, сега съм далече от най-скъпия си приятел и най-искрения си доброжелател, Върховната Божествена Личност, затова сърцето ми е сякаш напълно опустяло. В отсъствие на Кр̣ш̣н̣а бях победен от тълпа безверни пастири, докато охранявах съпругите му.
- Sloka 20:
- Ó králi, nyní jsem odloučen od svého přítele a nejdražšího příznivce, od Nejvyšší Osobnosti Božství, a mé srdce je proto pusté a prázdné. V Jeho nepřítomnosti jsem byl poražen mnoha nevěřícími pastevci, když jsem bránil těla všech Kṛṣṇových manželek.
- ТЕКСТ 21:
- С мен е същият лък Га̄н̣д̣ӣва, същите стрели, същата колесница, теглена от същите коне, и аз съм същият Арджуна, на когото всички царе отдаваха почитанията си. Но в отсъствието на Бог Кр̣ш̣н̣а всичко това загуби всякакъв смисъл. Това е все едно да се излива пречистено масло върху пепел, да се трупат пари, създадени от фокусник, или да се хвърлят семена в безплодна земя.
- Sloka 21:
- Mám úplně stejný luk Gāṇḍīva, stejné šípy, stejný vůz, který táhnou stejní koně a používám je jako stejný Arjuna, kterému všichni králové vzdávali hold, ale v nepřítomnosti Pána Kṛṣṇy se všechno během jediného okamžiku stalo zbytečné a prázdné. Vše je marné jako obětovat vyčištěné máslo do popela, hromadit peníze kouzelným proutkem nebo sít na neúrodnou půdu.
- ТЕКСТОВЕ 22 – 23:
- О, царю, щом ме питаш как са приятелите и роднините ни в Два̄рака̄, ще ти кажа, че всички бяха прокълнати от бра̄хман̣ите, в резултат на което се напиха с вино от прокиснал ориз и започнаха да се бият помежду си с тояги, без дори да могат да се разпознаят. Сега с изключение на четирима-петима всички са мъртви.
- Sloka 22-23:
- Ó králi, ptal ses mě na naše přátele a příbuzné ve městě Dvārace. Všichni byli prokleti brāhmaṇy a následkem toho se opili vínem ze zkvašené rýže a bojovali mezi sebou s tyčemi nepoznávajíce jeden druhého. Teď jsou kromě čtyř nebo pěti všichni mrtví.
- ТЕКСТ 24:
- В действителност всичко това се случи по върховната воля на Бога, Божествената Личност. Понякога хората се избиват помежду си, друг път се защитават.
- Sloka 24:
- Je to vlastně všechno dílem svrchované vůle Pána, Osobnosti Božství, že se lidé někdy navzájem zabíjejí a jindy se navzájem chrání.
- ТЕКСТ 25 – 26:
- О, царю, както по-големите и по-силните морски обитатели поглъщат по-дребните и по-слабите, така Върховната Божествена Личност подстори по-силните Я̄дави да убият по-слабите, по-големите Я̄дави – по-малките, за да се облекчи бремето, легнало върху Земята.
- Sloka 25-26:
- Ó králi, stejně jako v oceánu větší a silnější živočichové polykají menší a slabší, stejně tak Nejvyšší Pán, Osobnost Božství, aby odlehčil zátěži světa, použil silnějšího Yaduovce k zabití slabšího a většího Yaduovce k zabití menšího.
- ТЕКСТ 27:
- Сега съм привлечен от наставленията, които ми предаде Божествената Личност (Говинда), защото те изобилстват с поучения, способни да облекчат изгарящото сърце при всички обстоятелства и по всяко време.
- Sloka 27:
- Nyní mě přitahují pokyny, které mi sdělil Govinda, Osobnost Božství, neboť jsou nasyceny radami, jak ulevit strádajícímu srdci ve všech podmínkách času a prostoru.
- ТЕКСТ 28:
- Сӯта Госва̄мӣ каза: Потънал в размисъл за наставленията на Бога, които му бяха дадени заради голямото приятелство между тях двамата, мислейки за лотосовите нозе на Бога, Арджуна успокои ума си и го освободи от всички материални замърсявания.
- Sloka 28:
- Sūta Gosvāmī řekl: Takto hluboce pohroužena do myšlenek na pokyny Pána, které byly uděleny s přátelskou důvěrností, a na Jeho lotosové nohy, získala Arjunova mysl klid a zbavila se všech hmotných nečistot.
- ТЕКСТ 29:
- Арджуна не можеше да забрави лотосовите нозе на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, затова предаността му бързо укрепна и в резултат на това от мислите му изчезнаха всички нежелани неща.
- Sloka 29:
- Arjunovo neustálé vzpomínání na lotosové nohy Pána Śrī Kṛṣṇy rychle zvětšovalo jeho oddanost a výsledkem toho bylo, že všechno smetí z jeho mysli bylo odstraněno.
- ТЕКСТ 30:
- Като че ли заради забавленията и дейностите на Бога и заради отсъствието му Арджуна бе забравил наставленията, оставени от Божествената Личност. Но всъщност това не беше вярно. Той отново стана господар на сетивата си.
- Sloka 30:
- Zdálo se, že kvůli zábavám a činnostem Pána, a kvůli Jeho nepřítomnosti, Arjuna zapomněl na pokyny, které obdržel od Osobnosti Božství. Ve skutečnosti tomu tak ale nebylo a on se znovu stal pánem svých smyslů.
- ТЕКСТ 31:
- Благодарение на духовното му богатство всички съмнения, породени от двойственостите, му станаха напълно чужди. Той се освободи от трите проявления на материалната природа и се установи в трансценденталността. Повече не го заплашваха мрежите на раждането и смъртта, защото той се освободи от материалната форма.
- Sloka 31:
- Jelikož vlastnil bohatství duchovních hodnot, zbavil se všech pochybností a takto osvobozen od tří kvalit hmotné přírody se nacházel na transcendentální úrovni. Už nehrozila žádná možnost, že se zaplete do rození a smrti, protože pozbyl hmotné podoby.
- ТЕКСТ 32:
- След като чу, че Бог Кр̣ш̣н̣а се е върнал в своята обител, и като разбра какъв е бил краят на земното проявление на династията Яду, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира реши да се върне вкъщи, обратно при Бога.
- Sloka 32:
- Když Mahārāja Yudhiṣṭhira slyšel o tom, že Pán Kṛṣṇa se vrátil do Svého sídla, a když pochopil, že skončilo pozemské zjevení yaduovské dynastie, rozhodl se k návratu zpátky domů, zpátky k Bohu.
- ТЕКСТ 33:
- Случайно Кунтӣ чу разказа на Арджуна за края на династията Яду и за напускането на Бог Кр̣ш̣н̣а. Тогава тя съсредоточи цялото си внимание и се освободи от материалното съществуване, напълно погълната от предано служене на трансценденталната Божествена Личност.
- Sloka 33:
- Když Kuntī rovněž zaslechla Arjunu hovořit o konci yaduovské dynastie a o odchodu Pána Kṛṣṇy, okamžitě se s plnou pozorností zaměstnala oddanou službou transcendentální Osobnosti Božství, a tak se osvobodila z chodu hmotné existence.
- ТЕКСТ 34:
- Върховният нероден, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, принуди потомците на династията Яду да напуснат телата си и така облекчи бремето, легнало върху Земята. Това приличаше на вадене на трън с помощта на друг трън, макар че за този, който прави това, и двата тръна са еднакви.
- Sloka 34:
- Pán Śrī Kṛṣṇa, nejvyšší nezrozená bytost, způsobil, že členové yaduovské dynastie opustili svá těla, a tak zmírnil zátěž světa. Bylo to jako kdyby trnem vytahoval trn, třebaže pro Něj jsou oba trny stejné.
- ТЕКСТ 35:
- Върховният Бог напусна тялото, което бе проявил с цел да намали свръхтовара на Земята. Като вълшебник Той напуска едно тяло и приема други тела, такива като инкарнацията си под формата на риба и пр.
- Sloka 35:
- Nejvyšší Pán opustil tělo, které projevil, aby zmenšil zátěž světa. Stejně jako kouzelník, Pán opouští jedno tělo a přijímá jiná, například v inkarnaci ryby a dalších.
- ТЕКСТ 36:
- От деня, в който Бог Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, напусна земната планета, запазвайки непроменена формата си, Кали, който вече се бе появил отчасти, се прояви напълно, за да създаде неблагоприятни условия за хората с бедни познания.
- Sloka 36:
- Když Osobnost Božství Pán Kṛṣṇa opustil tuto planetu Zemi ve Své stejné podobě, téhož dne se plně projevil Kali, který se už předtím zjevil částečným způsobem, a začal vytvářet nepříznivé podmínky pro ty, kteří mají jen nedostatečné poznání.
- ТЕКСТ 37:
- Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира бе достатъчно интелигентен, за да разбере в какво се проявява влиянието на епохата на Кали – разпространяване на алчността, лъжите, измамите и насилието в столиците, в държавите, по домовете и сред отделните хора. Той благоразумно се приготви да напусне дома си и се облече както подобава.
- Sloka 37:
- Mahārāja Yudhiṣṭhira byl dostatečně inteligentní, aby pochopil vliv věku Kali, který charakterizuje vzrůstající lakota, falešnost, podvádění a násilí v celém hlavním městě, státě, domově i mezi jednotlivci. Moudře se proto připravil na odchod z domova a patřičně se oblékl.
- ТЕКСТ 38:
- След това в столицата Хастина̄пура той предаде царството си на внука си, който притежаваше необходимото образование и не му отстъпваше по достойнства на император и господар на цялата земя, обградена от моретата.
- Sloka 38:
- Poté v hlavním městě Hastināpuru korunoval na trůn svého vnuka, který byl dobře připravený a právě tak kvalifikovaný, a jmenoval ho panovníkem celé země ohraničené moři.
- ТЕКСТ 39:
- След това той направи Ваджра, сина на Анируддха (внук на Бог Кр̣ш̣н̣а), цар на Шӯрасена в Матхура̄. После Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира извърши жертвоприношението Пра̄джа̄патя и премести огъня в себе си, желаейки да напусне семейния живот.
- Sloka 39:
- Dále určil Vajru, syna Aniruddhy (vnuka Pána Kṛṣṇy), králem Śūrasenů v Mathuře. Pak Mahārāja Yudhiṣṭhira vykonal oběť Prājāpatya a ve svém srdci zažehl oheň odchodu z rodinného života.
- ТЕКСТ 41:
- След това той обедини всички сетивни органи с ума, ума с живота, живота – с дишането, съществуването си – с тялото, съставено от пет елемента, а тялото – със смъртта. И тогава, като чиста душа, той се освободи от материалните схващания за живота.
- Sloka 41:
- Poté nechal splynout všechny smyslové orgány s myslí, mysl s životem, život s dechem, svou celou existenci se ztělesněním pěti prvků a své tělo se smrtí. Pak se jako čisté vlastní já oprostil od hmotného pojetí života.
- ТЕКСТ 42:
- По този начин той разтвори съставеното от пет елемента грубо тяло в трите качествени проявления на материалната природа и ги сля в единно незнание, а после съедини това незнание с аза, Брахман, който винаги остава неизчерпаем.
- Sloka 42:
- Když takto nechal rozplynout hrubohmotné tělo z pěti prvků do tří kvalit hmotné přírody, nechal je splynout s jednolitou nevědomostí, a pak pohroužil tuto nevědomost do vlastního já, do Brahmanu, který je nevyčerpatelný za všech okolností.
- ТЕКСТ 43:
- След това Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира надяна окъсани дрехи, престана да яде всякаква твърда храна, доброволно онемя и разпусна косите си. Всичко това му придаваше вид на безумец или на скитник без определено занятие. Той престана да зависи от братята си за каквото и да било и не чуваше нищо, като че ли бе глух.
- Sloka 43:
- Poté si Mahārāja Yudhiṣṭhira oblékl roztrhané šaty, přestal jíst všechny tuhé pokrmy, dobrovolně oněměl a nechal si volně splývat vlasy. Když se to vše spojilo dohromady, dodalo mu to vzhledu pobudy nebo šílence, který nemá zaměstnání. Na svých bratrech v ničem nezávisel a jako hluchý člověk nic neslyšel.
- ТЕКСТ 44:
- След това се отправи на север, като следваше пътя, по който бяха вървели прадедите му и великите хора, за да се отдаде напълно на мисли за Върховната Божествена Личност. Той живееше така навсякъде, където отидеше.
- Sloka 44:
- Pak se vydal na sever, cestou, po níž kráčeli jeho předci a velcí muži, aby se zcela odevzdal myšlenkám na Nejvyšší Osobnost Božství. Tímto způsobem žil všude kudy šel.
- ТЕКСТ 45:
- По-младите братя на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира забелязаха, че епохата на Кали вече е настъпила в целия свят и че поданиците в царството вече са под влиянието на безбожните дейности. Затова те решиха да последват примера на по-големия си брат.
- Sloka 45:
- Mladší bratři Mahārāje Yudhiṣṭhira viděli, že věk Kali už proniká do celého světa a že obyvatelé království už jsou poznamenáni bezbožným životem. Rozhodli se proto jít ve stopách svého staršího bratra.
- ТЕКСТ 46:
- Те бяха изпълнявали всички религиозни повели, в резултат на което правилно заключиха, че лотосовите нозе на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а са върховната цел. Затова цялото им същество непрекъснато бе потопено в мисли за лотосовите му нозе.
- Sloka 46:
- Všichni uplatňovali všechny zásady náboženství a díky tomu správně usoudili, že lotosové nohy Pána Śrī Kṛṣṇy jsou nejvyšším cílem všech. Proto meditovali bez ustání o Jeho nohách.
- ТЕКСТОВЕ 47 – 48:
- Така, непрекъснато мислейки за Бога с преданост, те пречистиха съзнанието си и се издигнаха до духовното небе, което се управлява от Върховния На̄ра̄ян̣а, Бог Кр̣ш̣н̣а. Това постигат само тези, чието съзнание е насочено към единния Върховен Бог, без да се отклонява към нищо друго. Личностите, които са изпълнени с материални схващания за живота, не могат да достигнат тази обител на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, известна като Голока Вр̣нда̄вана. Но Па̄н̣д̣авите напълно се бяха освободили от материалните замърсявания и достигнаха тази обител, без да напускат телата си.
- Sloka 47-48:
- Čisté vědomí pocházející z jejich oddaného vzpomínání je přeneslo do duchovního nebe, kterému vládne Nejvyšší Nārāyaṇa, Pán Kṛṣṇa. Toho dosáhnou pouze ti, kteří bez odchýlení meditují o Nejvyšším Pánu. Sídlo Pána Śrī Kṛṣṇy, známé jako Goloka Vṛndāvana, není přístupné lidem pohrouženým do hmotného pojetí života, ale Pāṇḍuovci, kteří se zbavili všech hmotných nečistot, tohoto sídla dosáhli ve svých současných tělech.
- ТЕКСТ 49:
- Видура бе тръгнал на поклонение и напусна тялото си в Прабха̄са. Тъй като бе потопен в мисли за Кр̣ш̣н̣а, посрещнаха го жителите на Питр̣лока, където той отново зае първоначалното си положение.
- Sloka 49:
- Vidura na poutní cestě opustil své tělo v Prabhāse. Jelikož byl pohroužený do myšlenek na Kṛṣṇu, přivítali ho polobozi planety Pitṛloka, kde se vrátil do svého původního postavení.
- ТЕКСТ 50:
- Драупадӣ също видя, че съпрузите ѝ напускат дома си, забравили за нея. Тя добре познаваше Бог Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност. Двете със Субхадра̄ се потопиха в мисли за него и постигнаха същото равнище, до което се бяха издигнали съпрузите им.
- Sloka 50:
- Draupadī rovněž viděla, že její manželé odcházejí z domova, aniž by se o ni starali. Věděla dobře o Pánu Vāsudevovi, Kṛṣṇovi, Osobnosti Božství. Společně se Subhadrou se pohroužily do myšlenek na Kṛṣṇu a dosáhly stejných výsledků jako jejich manželé.
- ТЕКСТ 51:
- Разказът за оттеглянето на синовете на Па̄н̣д̣у в името на крайната цел на живота – завръщането при Бога – е благотворен и съвършено чист. Затова всеки, който го слуша с вяра и преданост, ще получи пълната възможност да отдава предано служене на Бога, а това е най-висшето съвършенство в живота.
- Sloka 51:
- Vyprávění o odchodu Pāṇḍuových synů za konečným životním cílem, zpátky k Bohu, je naprosto příznivé a dokonale čisté. Proto každý, kdo mu naslouchá s vírou a oddaností, jistě dosáhne oddané služby Pánu, nejvyšší životní dokonalosti.