Skip to main content

ТЕКСТ 29

ТЕКСТ 29

Текст

Текст

а̄шчаря-ват пашяти кашчид енам
а̄шчаря-вад вадати татхаива ча̄нях̣
а̄шчаря-вач чаинам анях̣ шр̣н̣оти
шрутва̄пй енам̇ веда на чаива кашчит
а̄ш́чарйа-ват паш́йати каш́чид энам
а̄ш́чарйа-вад вадати татхаива ча̄нйах̣
а̄ш́чарйа-вач чаинам анйах̣ ш́р̣н̣оти
ш́рутва̄пй энам̇ веда на чаива каш́чит

Дума по дума

Пословный перевод

а̄шчаря-ват – удивителна; пашяти – вижда; кашчит – някой; енам – душата; а̄шчаря-ват – изумително; вадати – говори; татха̄ – така; ева – безспорно; ча – също; анях̣ – друг; а̄шчаря-ват изумен; ча – също; енам – душата; анях̣ – друг; шр̣н̣оти – чува; шрутва̄ – е чул; апи – дори; енам – душата; веда – разбира; на никога; ча – и; ева – сигурно; кашчит – някой.

а̄ш́чарйа-ват — как на чудо; паш́йати — смотрит; каш́чит — один; энам — на него (душу); а̄ш́чарйа-ват — как о чуде; вадати — говорит; татха̄ — таким образом; эва — безусловно; ча — также; анйах̣ — другой; а̄ш́чарйа-ват — как о чуде; ча — также; энам — о нем (душе); анйах̣ — другой; ш́р̣н̣оти — слышит; ш́рутва̄ — услышав; апи — даже; энам — его (душу); веда — знает; на — не; ча — и; эва — безусловно; каш́чит — другой.

Превод

Перевод

Някои гледат на душата като нещо удивително, някои я описват като удивителна, някои чуват, че е удивителна, а други, дори след като са чули за нея, не могат да я разберат.

Одни смотрят на душу как на чудо, другие говорят о ней как о чуде, третьи слышат, что она подобна чуду, а есть и такие, кто, даже услышав о душе, не могут постичь ее.

Пояснение

Комментарий

Тъй като Гӣтопаниш̣ад се основава на принципите на Упаниш̣адите, не е чудно, че такъв пасаж откриваме и в Кат̣ха Упаниш̣ад (1.2.7):

«Гитопанишад» основана главным образом на философии Упанишад, поэтому не удивительно, что похожий стих есть в «Катха-упанишад» (1.2.7):

шраван̣ая̄пи бахубхир йо на лабхях̣
шр̣н̣ванто 'пи бахаво ям̇ на видюх̣
а̄шчарьо вакта̄ кушало 'ся лабдха̄
а̄шчарьо гя̄та̄ кушала̄нушиш̣т̣ах̣
ш́раван̣айа̄пи бахубхир йо на лабхйах̣
ш́р̣н̣ванто ’пи бахаво йам̇ на видйух̣
а̄ш́чарйо вакта̄ куш́ало ’сйа лабдха̄
а̄ш́чарйо ’сйа джн̃а̄та̄ куш́ала̄нуш́ишт̣ах̣

Фактът, че малката душа съществува в тялото на едно огромно животно, в гигантското баняново дърво и в тялото на микробите, милиони от които се събират на върха на една игла, несъмнено буди удивление. Хората с оскъдни знания и тези, които не са аскети, не могат да разберат чудесата на индивидуалната духовна искра, макар това да е обяснено от най-великия авторитет на знанието, обучавал дори Брахма̄, първото живо същество във Вселената. Повлияни от грубо материални схващания за света, повечето хора в тази епоха не могат да си представят как такава нищожна частица може да става толкова голяма и толкова малка. Те просто се удивляват, когато виждат проявленията на душата или когато слушат за нея. Заблудени от материалната енергия, хората са така погълнати от сетивното наслаждение, че им остава много малко време за своето истинско „аз“, въпреки че без себепознание всичките им дейности в борбата за съществуване завършват с неуспех. Вероятно те нямат представа, че за да сложат край на материалните страдания, трябва да мислят за душата.

Тот факт, что бесконечно малая душа может находиться как в теле огромного животного или могучего баньянового дерева, так и в теле микроба, миллионы которых умещаются на пространстве не более булавочной головки, безусловно, представляется нам чудом. Люди со скудным запасом знаний, а также те, кто предается мирским удовольствиям, не способны проникнуть в тайну крошечной духовной искры, даже когда о ней рассказывает величайший знаток Вед, который учил самого Брахму, первое живое существо во вселенной. Руководствуясь материальными представлениями о мире, большинство людей, живущих в наше время, не способны даже представить себе, каким образом такая маленькая частица может принимать и огромные, и совсем крошечные формы. Поэтому, видя проявления природы души или слыша ее описания, люди лишь удивляются. Введенные в заблуждение материальной энергией, они до такой степени поглощены чувственными наслаждениями, что у них не хватает времени на познание своего истинного «я», хотя очевидно, что, не познав себя, человек, какой бы деятельностью он ни занимался, в конце концов потерпит поражение в тяжелой и изнурительной борьбе за существование. Им, вероятно, даже и в голову не приходит, что предназначение человека — вспомнить о душе и тем самым положить конец своим страданиям в материальном мире.

Хората, склонни да слушат за душата, посещават лекции в общество с духовни интереси, но понякога заради невежество попадат под влияние на заблудата, че Свръхдушата и индивидуалната душа са тъждествени една с друга. Трудно е да се намери някой, който в детайли познава положението на Свръхдушата и на индивидуалната душа, тяхната природа, взаимоотношения и т.н. И още по-трудно се намира човек, който се е възползвал от това знание и е способен да опише всестранно позицията на душата. Но така или иначе, ако някой съумее да разбере природата на душата, животът му ще е успешен.

Некоторые из тех, кто стремится узнать о душе, посещают лекции на духовные темы и ищут общества духовных людей, но иногда по невежеству попадают под влияние ложных представлений о том, что Сверхдуша и индивидуальная душа тождественны друг другу. В наше время очень трудно найти человека, который обладал бы совершенным знанием о положении души и Сверхдуши, об их природе, взаимоотношениях и т. д. А еще труднее найти того, кто в полной мере воспользовался преимуществами этого знания и способен всесторонне описать положение души. Но если так или иначе человеку удастся постичь природу души, цель его жизни будет достигнута.

Най-простият начин за това разбиране е да се приемат твърденията на Бхагавад-гӣта̄, изговорени от най-висшия авторитет – Бог Кр̣ш̣н̣а – без примеси от разни други теории. Но за да приеме Кр̣ш̣н̣а като Върховната Божествена Личност, човек трябва да е извършил много жертви и отречения в този или в предишните си животи. Кр̣ш̣н̣а може да бъде познат истински по безпричинната милост на негов чист предан – няма друг начин.

Самый простой способ постижения науки о душе — это принять наставления «Бхагавад-гиты», которую поведал величайший духовный учитель, Господь Шри Кришна, и ни на йоту не отклоняться от них. Для этого необходимо, чтобы человек либо в этой, либо в прошлой жизни совершил множество аскетических подвигов и жертвоприношений, — это поможет ему признать Кришну Верховной Личностью Бога. Однако по-настоящему постичь Кришну можно только по беспричинной милости Его чистого преданного, и никак иначе.