ТЕКСТ 18
TEXT 18
Текст
Texto
нитясьокта̄х̣ шарӣрин̣ах̣
ана̄шино 'прамеяся
тасма̄д юдхясва бха̄рата
nityasyoktāḥ śarīriṇaḥ
anāśino ’prameyasya
tasmād yudhyasva bhārata
Дума по дума
Palabra por palabra
анта-вантах̣ – тленни; име – всички тези; деха̄х̣ – материални тела; нитяся – вечни в битието; укта̄х̣ – са казва; шарӣрин̣ах̣ – на въплътената душа; ана̄шинах̣ – никога не е унищожена; апрамеяся – неизмерима; тасма̄т – затова; юдхясва – сражавай се; бха̄рата – о, потомъко на Бхарата.
anta-vantaḥ — perecedero; ime — todos estos; dehāḥ — cuerpos materiales; nityasya — de existencia eterna; uktāḥ — se dice; śarīriṇaḥ — del alma que está dentro del cuerpo; anāśinaḥ — nunca será destruida; aprameyasya — inconmensurable; tasmāt — por consiguiente; yudhyasva — pelea; bhārata — ¡oh, descendiente de Bharata!
Превод
Traducción
Единствено материалното тяло на неунищожимото, неизмеримо и вечно живо същество е обречено да загине. Затова сражавай се, о, потомъко на Бхарата.
El cuerpo material de la entidad viviente eterna, indestructible e inconmensurable, tiene un final con toda certeza; por lo tanto, pelea, ¡oh, descendiente de Bharata!
Пояснение
Significado
Материалното тяло по природа е тленно. То може да загине веднага или след сто години. Това е само въпрос на време. Тялото не съществува вечно. Но душата е толкова малка, че не може да бъде видяна от врага, нито да бъде убита. Както беше споменато в предишния стих, тя е толкова малка, че никой не знае как да определи размерите ѝ. Тоест, откъдето и да погледнем, не съществува причина за скръб; живото същество не може да бъде убито, нито пък материалното тяло може да бъде опазено от смъртта завинаги или поне за дълго време. Безкрайно малката частица от духовното цяло получава материално тяло според дейностите си и затова трябва да следва принципите на религията. Във Веда̄нта сӯтра живото същество е сравнено със светлината, защото е неразделна частица от върховната светлина. Както слънчевата светлина поддържа цялата Вселена, така светлината на душата поддържа материалното тяло. Веднага щом душата напусне тялото, то започва да се разлага; това показва, че именно душата поддържа живота в него. Само по себе си тялото не е важно. Арджуна е съветван да се сражава и да не жертва религиозната кауза заради материални телесни съображения.
El cuerpo material es perecedero por naturaleza. Puede que perezca inmediatamente, o puede que lo haga al cabo de cien años. Es solo una cuestión de tiempo. No hay ninguna posibilidad de mantenerlo indefinidamente. Pero el alma espiritual es tan diminuta, que ni siquiera puede ser vista por un enemigo, ni qué hablar de ser matada. Como se mencionó en el verso anterior, es tan pequeña, que nadie puede tener ni idea de cómo medir su tamaño. Así que, desde ambos puntos de vista no hay ninguna causa de lamentación, porque a la entidad viviente tal como es no se la puede matar, ni tampoco es posible salvar el cuerpo material por ningún período de tiempo, ni protegerlo permanentemente. La diminuta partícula del espíritu total adquiere este cuerpo material conforme a su trabajo, y, en consecuencia, se debe hacer uso de la observancia de los principios religiosos. En los Vedānta-sūtras, a la entidad viviente se la califica de luz, porque ella es parte integral de la luz suprema. Así como la luz del Sol mantiene al universo entero, así mismo la luz del alma mantiene a este cuerpo material. En cuanto el alma espiritual sale del cuerpo material, el mismo comienza a descomponerse. Por consiguiente, el alma espiritual es lo que mantiene a este cuerpo. El cuerpo en sí carece de importancia. A Arjuna se le aconsejó que peleara y que no sacrificara la causa de la religión por consideraciones materiales relativas al cuerpo.