ТЕКСТ 30

TEXT 30

Текст

Verš

на ча шакномй авастха̄тум̇
бхраматӣва ча ме манах̣
нимитта̄ни ча пашя̄ми
випарӣта̄ни кешава

na ca śaknomy avasthātuṁ
bhramatīva ca me manaḥ
nimittāni ca paśyāmi
viparītāni keśava

Дума по дума

Synonyma

на – нито; ча – също; шакноми – способен ли съм; авастха̄тум – да остана; бхрамати – като забравя; ива – като; ча – и; ме – моят; манах̣ – ум; нимитта̄ни – причинява; ча – също; пашя̄ми – аз виждам; випарӣта̄ни – тъкмо обратното; кешава – о, убиец на демона Кешӣ (Кр̣ш̣н̣а).

na — ani; ca — také; śaknomi — jsem schopen; avasthātum — zůstat; bhramati — zapomíná se; iva — jako; ca — a; me — moje; manaḥ — mysl; nimittāni — příčiny; ca — a; paśyāmi — vidím; viparītāni — pouze opačné; keśava — ó hubiteli démona Keśīho (Kṛṣṇo).

Превод

Překlad

Не съм в състояние да остана повече тук. Не мога да се владея и умът ми се замъглява. Всичко, което виждам, предвещава само нещастие, о, Кр̣ш̣н̣а, убиецо на демона Кешӣ.

Nemohu zde již déle stát. Zapomínám se a má mysl je zcela vyvedena z míry. Ó Kṛṣṇo, hubiteli démona Keśīho, vidím před sebou jen příčiny neštěstí.

Пояснение

Význam

Обхванат от безпокойство, Арджуна не бил способен да остане на бойното поле и губел контрол над себе си поради слабост на ума. Прекалената привързаност към материални неща поставя човек в подобно объркано състояние. Бхаям̇ двитӣя̄бхинивешатах̣ ся̄т (Шрӣмад Бха̄гаватам, 11.2.37) – такъв страх и загуба на умствено равновесие са присъщи на хора, повлияни твърде силно от материалните обстоятелства. Арджуна очаквал, че битката ще му донесе само страдания и дори победата не би го направила щастлив. Тук са важни думите нимитта̄ни випарӣта̄ни. Когато човек не вижда надежда в това, което му предстои, той мисли: „Защо съм тук?“. Всеки е загрижен за своето „аз“ и за собственото си благополучие. Никой не се интересува от Върховния „Аз“. По волята на Кр̣ш̣н̣а Арджуна показва пълно невежество относно истинския си личен интерес. Истинският интерес на човека е свързан с Виш̣н̣у, Кр̣ш̣н̣а. Обусловената душа забравя това и по тази причина изпитва материални страдания. Арджуна мислел, че победата ще бъде само повод за скръб.

Arjuna byl tak neklidný, že již nemohl na bojišti déle vydržet, a vinou této slabosti mysli zapomínal, kdo je. Do takové zmatenosti člověka uvádí přílišná připoutanost k hmotným věcem. Bhayaṁ dvitīyābhiniveśataḥ syāt (Bhāg. 11.2.37) — takový strach a ztráta mentální rovnováhy se projevují u osob příliš ovlivněných hmotnými podmínkami. Arjuna předvídal, že bitva přinese pouze bolestivé prohry — nebude šťastný, ani pokud zvítězí. Důležitá jsou slova nimittāni a viparītāni. Když člověk předvídá pouze zklamání, uvažuje: “Proč tady vlastně jsem?” Každý jeví zájem jen o sebe samotného a o svoje blaho a nikdo se nezajímá o Nejvyšší Já. Z Kṛṣṇovy vůle Arjuna projevuje známky neznalosti skutečného vlastního zájmu. Skutečný vlastní zájem každého spočívá ve Viṣṇuovi neboli Kṛṣṇovi. Podmíněná duše na to zapomíná, a proto trpí hmotnými bolestmi. Arjuna si myslel, že vítězství v bitvě mu přinese pouze zármutek.