Skip to main content
Библиотека » Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е » ПЪРВА ГЛАВА

ТЕКСТ 30

TEXT 30

Текст

Tekst

на ча шакномй авастха̄тум̇
бхраматӣва ча ме манах̣
нимитта̄ни ча пашя̄ми
випарӣта̄ни кешава
na ca śaknomy avasthātuṁ
bhramatīva ca me manaḥ
nimittāni ca paśyāmi
viparītāni keśava

Дума по дума

Synonyms

на – нито; ча – също; шакноми – способен ли съм; авастха̄тум – да остана; бхрамати – като забравя; ива – като; ча – и; ме – моят; манах̣ – ум; нимитта̄ни – причинява; ча – също; пашя̄ми – аз виждам; випарӣта̄ни – тъкмо обратното; кешава – о, убиец на демона Кешӣ (Кр̣ш̣н̣а).

na — ei; ca — samuti; śaknomi — ma olen võimeline; avasthātuṁ — jääma; bhramati — unustades; iva — nagu; ca — ja; me — minu; manaḥ — mõistus; nimittāni — põhjused; ca — samuti; paśyāmi — ma näen; viparītāni — täielik vastand; keśava — oo, deemon Keśī tapja (Kṛṣṇa).

Превод

Translation

Не съм в състояние да остана повече тук. Не мога да се владея и умът ми се замъглява. Всичко, което виждам, предвещава само нещастие, о, Кр̣ш̣н̣а, убиецо на демона Кешӣ.

Ma ei suuda enam siin seista. Mu pea käib ringi ja ma olen enesevalitsemist kaotamas. Oo, Kṛṣṇa, deemon Keśī tapja! Kõik, mida ma näen, ennustab vaid õnnetust.

Пояснение

Purport

Обхванат от безпокойство, Арджуна не бил способен да остане на бойното поле и губел контрол над себе си поради слабост на ума. Прекалената привързаност към материални неща поставя човек в подобно объркано състояние. Бхаям̇ двитӣя̄бхинивешатах̣ ся̄т (Шрӣмад Бха̄гаватам, 11.2.37) – такъв страх и загуба на умствено равновесие са присъщи на хора, повлияни твърде силно от материалните обстоятелства. Арджуна очаквал, че битката ще му донесе само страдания и дори победата не би го направила щастлив. Тук са важни думите нимитта̄ни випарӣта̄ни. Когато човек не вижда надежда в това, което му предстои, той мисли: „Защо съм тук?“. Всеки е загрижен за своето аз и за собственото си благополучие. Никой не се интересува от Върховния Аз. По волята на Кр̣ш̣н̣а Арджуна показва пълно невежество относно истинския си личен интерес. Истинският интерес на човека е свързан с Виш̣н̣у, Кр̣ш̣н̣а. Обусловената душа забравя това и по тази причина изпитва материални страдания. Арджуна мислел, че победата ще бъде само повод за скръб.

Rahutuse tõttu ei suutnud Arjuna enam kauemaks lahinguväljale jääda ning ta oli oma meelenõrkusest teadvust kaotamas. Liigne kiindumus materiaalsetesse asjadesse on see, mis ajab inimese sellisesse segadusse. Bhayaṁ dvitīyābhiniveśataḥ syāt. „Selline hirm ja mõistuse tasakaalutus saab osaks inimestele, kes on materiaalsetest tingimustest liialt tugevasti mõjutatud." (Bhāg. 11.2.37) Arjuna nägi lahinguväljal ette vaid valu ning kõige pahupidi pööramist – ta leidis, et isegi vaenlaste üle võidu saavutamine ei teeks teda õnnelikuks. Antud värsis on olulised sõnad nimittāni ja viparītāni. Kui inimene näeb ette vaid nurjumisi, siis küsib ta endalt: „Miks olen ma siin?" Igaüks on huvitatud iseendast ja oma heaolust. Kedagi ei huvita Kõrgeim Mina. Kṛṣṇa soovil ilmutab Arjuna teadmatust elusolendi tegeliku „mina" tõelistest soovidest, mis on seotud Viṣṇu ehk Kṛṣṇaga. Tingimustest sõltuvad hinged on oma tegelikud soovid unustanud ning seetõttu kannatavadki mateeria valuhoopide käes. Arjuna arvas, et võit selles lahingus põhjustaks talle vaid kurbust.