Skip to main content

ПЪРВА ГЛАВА

Армиите на бойното поле Курукш̣етра

Текст

дхр̣тара̄ш̣т̣ра ува̄ча
дхарма-кш̣етре куру-кш̣етре
самавета̄ юютсавах̣
ма̄мака̄х̣ па̄н̣д̣ава̄ш чаива
ким акурвата сан̃джая

Дума по дума

дхр̣тара̄ш̣т̣рах̣ ува̄ча – цар Дхр̣тара̄ш̣т̣ра каза; дхарма-кш̣етре – на мястото за поклонение; куру-кш̣етре – в местността, наречена Курукш̣етра; самавета̄х̣ – се събраха; юютсавах̣ – с желание да се сражават; ма̄мака̄х̣ – моите хора (синове); па̄н̣д̣ава̄х̣ – синовете на Па̄н̣д̣у; ча – и; ева – несъмнено; ким – какво; акурвата – направиха; сан̃джая – о, Сан̃джая.

Превод

Дхр̣тара̄ш̣т̣ра каза: О, Сан̃джая, какво правят моите синове и синовете на Па̄н̣д̣у, събрали се на мястото за поклонение Курукш̣етра, изпълнени с желание да се сражават?

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Бхагавад-гӣта̄ е широко разпространено и четено теистично произведение, обобщено в Гӣта̄ ма̄ха̄тмя (Възхвала на Гӣта̄). Там се казва, че човек трябва да чете Бхагавад-гӣта̄ много внимателно с помощта на учител, предан на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, и да се опита да я разбере без тълкувания, продиктувани от лични мотиви. Пример за правилното ѝ разбиране присъства в самата Бхагавад-гӣта̄. Това е начинът, по който Арджуна разбира учението, след като чува Гӣта̄ непосредствено от Бога. Ако някой има щастието да разбере Бхагавад-гӣта̄ в тази безпристрастна ученическа приемственост, той ще постигне цялата мъдрост на Ведите и другите свещени писания по света. В Бхагавад-гӣта̄ читателят ще намери всичко, което се съдържа в останалите писания, но ще открие и неща, които не могат да бъдат намерени никъде другаде. В това се състои уникалността на Гӣта̄. Тя е съвършено теистично учение, защото е изговорена непосредствено от Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност.

Обсъжданите между Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и Сан̃джая теми, описани в Маха̄бха̄рата, оформят основният принцип на тази велика философия. Беседата протича на бойното поле Курукш̣етра – свято място за поклонение от незапомнени ведически времена. Учението е изговорено от Бога, Върховната Личност, когато Той лично присъства на тази планета, за да даде напътствия на човечеството.

Думата дхарма-кш̣етра (място, където се извършват религиозни ритуали) е важна, защото Върховната Божествена Личност присъства на бойното поле Курукш̣етра на страната на Арджуна. Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, бащата на рода Куру, не е сигурен дали синовете му ще спечелят крайната победа. Обзет от съмнение, той пита секретаря си Сан̃джая: „Какво направиха?“. Той е наясно, че синовете му и синовете на по-малкия му брат, Па̄н̣д̣у, са се събрали в местността Курукш̣етра, твърдо решени да се сражават. Все пак запитването му е важно. Той не желае споразумение между братовчедите, но се безпокои за съдбата на синовете си и за изхода на битката. Тъй като сражението ще се води на Курукш̣етра, според Ведите място, почитано дори от небесните обитатели, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра се бои от влиянието, което святото място може да окаже върху изхода на сражението. Той знае много добре, че това ще повлияе благоприятно на Арджуна и другите синове на Па̄н̣д̣у, защото по природа те са благочестиви. Сан̃джая е ученик на Вя̄са и по милостта на Вя̄са, дори от стаята на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, той може да вижда Курукш̣етра. По тази причина Дхр̣тара̄ш̣т̣ра го пита какво е положението на бойното поле.

Синовете на Па̄н̣д̣у и синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра принадлежат към една и съща династия, но въпросът на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра разкрива начина му на мислене. Той съзнателно причислява към рода Куру само синовете си, като изолира синовете на Па̄н̣д̣у от семейното наследство. Това показва особеното отношение на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра към племенниците му, синовете на Па̄н̣д̣у. Но още от самото начало става ясно, че както се плеви оризище, така на свещеното поле Курукш̣етра, където присъства бащата на религията, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, ще бъдат изкоренени всички бурени (сина на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра – Дурьодхана и други) и че победа по милостта на Бога ще удържат истински благочестивите личности начело с Юдхиш̣т̣хира. Това е смисълът на думите дхарма-кш̣етре и куру-кш̣етре в допълнение към тяхното ведическо и историческо значение.

Текст

сан̃джая ува̄ча
др̣ш̣т̣ва̄ ту па̄н̣д̣ава̄нӣкам
вйӯд̣хам дурьодханас тада̄
а̄ча̄рям упасангамя
ра̄джа̄ вачанам абравӣт

Дума по дума

сан̃джаях̣ ува̄ча – Сан̃джая каза; др̣ш̣т̣ва̄ – след като видя; ту – но; па̄н̣д̣ава-анӣкам – войниците на Па̄н̣д̣авите; вйӯд̣хам – построени във фаланги; дурьодханах̣ – цар Дурьодхана; тада̄ – тогава; а̄ча̄рям – учителя; упасангамя – като приближи; ра̄джа̄ – царят; вачанам – думи; абравӣт – каза.

Превод

Сан̃джая каза: О, Царю, след като огледа строената в бойни редици армия на Па̄н̣д̣авите, цар Дурьодхана приближи учителя си и изрече следните думи

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Дхр̣тара̄ш̣т̣ра бил сляп по рождение. За нещастие, бил лишен и от духовно зрение. Той знаел добре, че в религиозно отношение синовете му също са слепи, и затова бил уверен, че те никога няма да постигнат разбирателство с благочестивите по рождение Па̄н̣д̣ави. От друга страна, той имал съмнения относно влиянието на мястото за поклонение. Сан̃джая разбрал защо Дхр̣тара̄ш̣т̣ра пита за положението на бойното поле. Той искал да окуражи обезверения цар, като го увери, че синовете му не възнамеряват да правят никакъв компромис, въпреки влиянието на святото място. Затова осведомил царя, че синът му, Дурьодхана, след като огледал бойните сили на Па̄н̣д̣авите, веднага се отправил към главнокомандващия Дрон̣а̄ча̄ря, за да го осведоми за положението. Независимо от позицията си на цар, Дурьодхана трябвало да отиде при командващия поради сериозността на ситуацията. Но дори и опитен политик като Дурьодхана не могъл да прикрие страха си пред разгърнатата армия на Па̄н̣д̣авите.

Текст

пашяита̄м па̄н̣д̣у-путра̄н̣а̄м
а̄ча̄ря махатӣм чамӯм
вйӯд̣ха̄м друпада-путрен̣а
тава шиш̣йен̣а дхӣмата̄

Дума по дума

пашя – погледни; ета̄м – това; па̄н̣д̣у-путра̄н̣а̄м – на синовете на Па̄н̣д̣у; а̄ча̄ря – о, учителю; махатӣм – голямата; чамӯм – военна сила; вйӯд̣ха̄м – подредени; друпада-путрен̣а – от сина на Друпада; тава – твоят; шиш̣йен̣а – ученик; дхӣ-мата̄ – много интелигентен.

Превод

О, учителю, погледни великата армия на синовете на Па̄н̣д̣у, така умело подредена от интелигентния ти ученик, сина на Друпада.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Като голям дипломат Дурьодхана желаел да посочи грешките на великия бра̄хман̣а и главнокомандващ Дрон̣а̄ча̄ря. Някога Дрон̣а̄ча̄ря имал политическа разпра с Друпада, бащата на Драупадӣ, която по-късно станала съпруга на Арджуна. Оскърбеният Друпада извършил голямо жертвоприношение и получил благословията да му се роди син, способен да убие Дрон̣а̄ча̄ря. Дрон̣а̄ча̄ря знаел това добре, но понеже бил великодушен бра̄хман̣а, не се поколебал да предаде всичките си военни тайни на сина на Друпада, Дхр̣ш̣т̣адюмна, който му бил поверен за обучение във военното изкуство. Сега на бойното поле Курукш̣етра Дхр̣ш̣т̣адюмна застанал на страната на Па̄н̣д̣авите и именно той подредил бойните фаланги, прилагайки знанието, получено от Дрон̣а̄ча̄ря. Дурьодхана изтъкнал тази грешка на Дрон̣а̄ча̄ря, за да може той да бъде бдителен и безкомпромисен в сражението. С това Дурьодхана искал да му посочи, че в битката не трябва да допуска снизхождение към любимите си ученици – Па̄н̣д̣авите, особено към най-скъпия си и способен ученик Арджуна. Дурьодхана предупредил, че на бойното поле такава снизходителност би довела до поражение.

Текст

атра шӯра̄ махеш̣в-а̄са̄
бхӣма̄рджуна-сама̄ юдхи
ююдха̄но вира̄т̣аш ча
друпадаш ча маха̄-ратхах̣

Дума по дума

атра – тук; шӯра̄х̣ – герои; маха̄-иш̣у-а̄са̄х̣ – велики стрелци с лък; бхӣма-арджуна – на Бхӣма и Арджуна; сама̄х̣ – равни; юдхи – в сражение; ююдха̄нах̣ – Ююдха̄на; вира̄т̣ах̣ – Вира̄т̣а; ча – също; друпадах̣ – Друпада; ча – също; маха̄-ратхах̣ – велик воин.

Превод

В тази армия има много храбри стрелци с лък, равни на Бхӣма и Арджуна. Сред тях са велики воини като Ююдха̄на, Вира̄т̣а и Друпада.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Дхр̣ш̣т̣адюмна не представлявал сериозна заплаха за могъщ и опитен военачалник като Дрон̣а̄ча̄ря, но много други воини не били за подценяване. Тях Дурьодхана посочва като големи препятствия по пътя към победата, защото всеки един бил опасен колкото Бхӣма и Арджуна. Той познавал силата на Бхӣма и Арджуна и затова сравнявал другите с тях.

Текст

дхр̣ш̣т̣акетуш чекита̄нах̣
ка̄шира̄джаш ча вӣрява̄н
пуруджит кунтибходжаш ча
шаибяш ча нара-пунгавах̣

Дума по дума

дхр̣ш̣т̣акетух̣ – Дхр̣ш̣т̣акету; чекита̄нах̣ – Чекита̄на; ка̄шира̄джах̣ – Ка̄шира̄джа; ча – също; вӣря-ва̄н – могъщи; пуруджит – Пуруджит; кунтибходжах̣ – Кунтибходжа; ча – и; шаибях̣ – Шаибя; ча – и; нара-пунгавах̣ – герои в човешкото общество.

Превод

Има и велики, героични и могъщи воини като Дхр̣ш̣т̣акету, Чекита̄на, Ка̄шира̄джа, Пуруджит, Кунтибходжа и Шаибя.

Текст

юдха̄манюш ча викра̄нта
уттамауджа̄ш ча вӣрява̄н
саубхадро драупадея̄ш ча
сарва ева маха̄-ратха̄х̣

Дума по дума

юдха̄манюх̣ – Юдха̄маню; ча – и; викра̄нтах̣ – могъщ; уттамауджа̄х̣ – Уттамауджа̄; ча – и; вӣря-ва̄н – могъщ; саубхадрах̣ – синът на Субхадра̄; драупадея̄х̣ – синовете на Драупадӣ; ча – и; сарве – всички; ева – несъмнено; маха̄-ратха̄х̣ – велики воини, прославени в сражения с колесници.

Превод

Там са силният Юдха̄маню, могъщият Уттамауджа̄, синът на Субхадра̄ и синовете на Драупадӣ. Всички те са воини, прославени в сражения с колесници.

Текст

асма̄кам ту вишиш̣т̣а̄ йе
та̄н нибодха двиджоттама
на̄яка̄ мама саиняся
самгя̄ртхам та̄н бравӣми те

Дума по дума

асма̄кам – нашите; ту – но; вишиш̣т̣а̄х̣ – особено силни; йе – които; та̄н – тях; нибодха – обърни внимание; двиджа-уттама – о, най-добър сред бра̄хман̣ите; на̄яка̄х̣ – командващи; мама – моите; саиняся – на войниците; самгя̄-артхам – за сведение; та̄н – тях; бравӣми – аз говоря; те – на теб.

Превод

О, най-добър сред бра̄хман̣ите, нека ти представя опитните военачалници, които ще водят моята армия.

Текст

бхава̄н бхӣш̣маш ча карн̣аш ча
кр̣паш ча самитим-джаях̣
ашваттха̄ма̄ викарн̣аш ча
саумадаттис татхаива ча

Дума по дума

бхава̄н – ти самият; бхӣш̣мах̣ – старейшината Бхӣш̣ма; ча – също; карн̣ах̣ – Карн̣а; ча – и; кр̣пах̣ – Кр̣па; ча – и; самитим-джаях̣ – победоносни в битка; ашваттха̄ма̄ – Ашваттха̄ма̄; викарн̣ах̣ – Викарн̣а; ча – както и; саумадаттих̣ – синът на Сомадатта; татха̄ – както и; ева – несъмнено; ча – също.

Превод

Сред тях има воини като теб, Бхӣш̣ма, Карн̣а, Кр̣па, Ашваттха̄ма̄, Викарн̣а и синът на Сомадатта, наричан Бхӯришрава̄, които винаги побеждават в сражение.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Дурьодхана изброява изключителни воини, които са непобедими. Викарн̣а е брат на Дурьодхана, Ашваттха̄ма̄ е син на Дрон̣а̄ча̄ря, а Саумадатти, наричан Бхӯришрава̄, е син на цар Ба̄хлӣкас. Карн̣а, роден от Кунтӣ преди женитбата ѝ с цар Па̄н̣д̣у, е едноутробен брат на Арджуна. Сестрата близначка на Кр̣па̄ча̄ря е омъжена за Дрон̣а̄ча̄ря.

Текст

анйе ча бахавах̣ шӯра̄
мад-артхе тякта-джӣвита̄х̣
на̄на̄-шастра-прахаран̣а̄х̣
сарве юддха-виша̄рада̄х̣

Дума по дума

анйе – други; ча – също; бахавах̣ – многобройни; шӯра̄х̣ – герои; мат-артхе – заради мен; тякта-джӣвита̄х̣ – готови да рискуват живота си; на̄на̄ – много; шастра – оръжия; прахаран̣а̄х̣ – въоръжени с; сарве – всички те; юддха-виша̄рада̄х̣ – опитни във военната наука.

Превод

Тук са и много други герои, добре въоръжени и опитни във военната наука, готови да пожертват живота си заради мен.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Що се отнася до други воини като Джаядратха, Кр̣таварма̄ и Шаля, всички те са решени да жертват живота си за Дурьодхана. С други думи, тяхната гибел в сражението на Курукш̣етра е предрешена, защото са се присъединили към греховния Дурьодхана. Разбира се, Дурьодхана е уверен в победата си, тъй като разчита на обединената сила на гореспоменатите съюзници.

Текст

апаря̄птам тад асма̄кам
балам бхӣш̣ма̄бхиракш̣итам
паря̄птам тв идам етеш̣а̄м
балам бхӣма̄бхиракш̣итам

Дума по дума

апаря̄птам – неизмерима; тат – тази; асма̄кам – на нашата; балам – сила; бхӣш̣ма – от Бхӣш̣ма; абхиракш̣итам – отлично защитени; паря̄птам – ограничени; ту – но; идам – всичко това; етеш̣а̄м – на Па̄н̣д̣авите; балам – сила; бхӣма – от Бхӣма; абхиракш̣итам – отлично защитени.

Превод

Нашата сила е неизмерима. Ние сме отлично защитени от Бхӣш̣ма, докато силата на Па̄н̣д̣авите е ограничена, въпреки че те са закриляни от Бхӣма.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Тук Дурьодхана сравнява двете армии и дава оценка на мощта им. Той мисли, че неговата армия няма равна на себе си по сила, защото е под покровителството на най-опитния генерал, старейшината на рода Бхӣш̣ма. От друга страна, силата на Па̄н̣д̣авите е ограничена, тъй като са командвани от по-малко опитния пълководец Бхӣма, който не може и да се сравнява с Бхӣш̣ма. Дурьодхана винаги е ненавиждал Бхӣма, защото е знаел, че ако трябва да умре, може да бъде убит единствено от него. Същевременно той е уверен в победата си поради присъствието на по-високопоставения генерал Бхӣш̣ма. Заключението му, че ще бъде победител в битката, е добре обосновано.

Текст

аянеш̣у ча сарвеш̣у
ятха̄-бха̄гам авастхита̄х̣
бхӣш̣мам ева̄бхиракш̣анту
бхавантах̣ сарва ева хи

Дума по дума

аянеш̣у – в стратегическите позиции; ча – също; сарвеш̣у – навсякъде; ятха̄-бха̄гам – подредени по различен начин; авастхита̄х̣ – разположени; бхӣш̣мам – на Бхӣш̣ма; ева – несъмнено; абхиракш̣анту – трябва да подкрепите; бхавантах̣ – вие; сарве – всеки; ева хи – несъмнено.

Превод

Всички вие трябва да окажете пълна подкрепа на Бхӣш̣ма, като заемете своите стратегически позиции на бойните фаланги.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: След като възхвалил мъжеството на Бхӣш̣ма, Дурьодхана решил, че другите могат да се почувстват пренебрегнати и с присъщата си дипломатичност се опитал да поправи положението с гореспоменатите думи. Той подчертал, че Бхӣш̣мадева несъмнено е най-великият герой, но е вече възрастен и затова всеки трябва да мисли как да го защитава от всички страни. В сражението Бхӣш̣мадева може да се увлече в някоя посока и врагът да се възползва от това. Ето защо е важно другите воини да не напускат стратегическите си позиции и да не позволяват на врага да разкъса фалангите им. Дурьодхана чувствал, че победата на Куру зависи от присъствието на Бхӣш̣мадева. Той бил уверен, че по време на сражението ще има пълната подкрепа на Бхӣш̣мадева и Дрон̣а̄ча̄ря, защото и двамата не проронили нито дума, когато Драупадӣ, жената на Арджуна, в безпомощното си положение ги молила за защита, принуждавана да се съблече пред събранието на великите генерали. Дурьодхана знаел, че и двамата генерали изпитват известна привързаност към Па̄н̣д̣авите, но се надявал, че сега ще пренебрегнат напълно това чувство, както по време на играта със зарове.

Текст

тася сан̃джанаян харш̣ам
куру-вр̣ддхах̣ пита̄махах̣
симха-на̄дам винадьоччаих̣
шанкхам дадхмау прата̄пава̄н

Дума по дума

тася – негово; сан̃джанаян – нарастващо; харш̣ам – добро настроение; куру-вр̣ддхах̣ – прадядото на династията Куру (Бхӣш̣ма); пита̄махах̣ – дядото; симха-на̄дам – звук, подобен на лъвски рев; винадя – вибрирайки; уччаих̣ – много силно; шанкхам – раковина; дадхмау – надува; прата̄па-ва̄н – доблестният.

Превод

Тогава великият и доблестен Бхӣш̣ма, прадядо на династията Куру и дядо на бойците, зарадва Дурьодхана, като наду с всичка сила раковината си, от която се разнесе звук, подобен на лъвски рев.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Старейшината на династията Куру е разбрал вътрешното настроение на внука си Дурьодхана. С естествено състрадание към него той искал да го насърчи и надул силно раковината си, утвърждавайки своята позиция на лъв между воините. Косвено, чрез символиката на раковината, той загатнал на потиснатия Дурьодхана, че няма шанс за победа в битката, защото Върховният Бог Кр̣ш̣н̣а е на страната на противника. Въпреки това негов дълг било да ръководи сражението и да не щади силите си в боя.

Текст

татах̣ шанкха̄ш ча бхеряш ча
пан̣ава̄нака-гомукха̄х̣
сахасаива̄бхяханянта
са шабдас тумуло 'бхават

Дума по дума

татах̣ – след това; шанкха̄х̣ – раковини; ча – също; бхерях̣ – големи барабани; ча – и; пан̣ава-а̄нака – малки барабани и литаври; го-мукха̄х̣ – рогове; сахаса̄ – изведнъж; ева – несъмнено; абхяханянта – прозвучаха едновременно; сах̣ – този; шабдах̣ – звук; тумулах̣ – шумен; абхават – стана.

Превод

След това изведнъж зазвучаха раковини, барабани, тръби, тромпети и рогове, изпълвайки въздуха с удивителен звук.

Текст

татах̣ шветаир хаяир юкте
махати сяндане стхитау
ма̄дхавах̣ па̄н̣д̣аваш чаива
дивяу шанкхау прададхматух̣

Дума по дума

татах̣ – след това; шветаих̣ – с бели; хаяих̣ – коне; юкте – бяха впрегнати; махати – в голяма; сяндане – колесница; стхитау – разположени; ма̄дхавах̣ – Кр̣ш̣н̣а (съпругът на богинята на щастието); па̄н̣д̣авах̣ – Арджуна (синът на Па̄н̣д̣у); ча – също; ева – несъмнено; дивяу – божествени; шанкхау – раковини; прададхматух̣ – зазвучаха.

Превод

От другата страна Бог Кр̣ш̣н̣а и Арджуна, изправени във великолепна колесница, теглена от бели коне, надуха божествените си раковини.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Раковините на Кр̣ш̣н̣а и Арджуна са описани като божествени, за разлика от раковината на Бхӣш̣мадева. Звукът на божествените раковини подсказва, че противниковата армия няма шанс за победа, защото Кр̣ш̣н̣а е на страната на Па̄н̣д̣авите. Джаяс ту па̄н̣д̣у-путра̄н̣а̄м йеш̣а̄м пакш̣е джана̄рданах̣. Победата съпътства личности като синовете на Па̄н̣д̣у, защото Бог Кр̣ш̣н̣а е близък с тях. Винаги край Бога е и богинята на щастието – тя никога не се отделя от съпруга си. Ето защо победа и сполука очаквали Арджуна, за което свидетелства трансценденталният звук от раковината на Виш̣н̣у, Бог Кр̣ш̣н̣а. Освен това колесницата, в която седели двамата приятели, била подарена на Арджуна от Агни (бога на огъня), а с нея могат да бъдат завоювани всички посоки в трите свята.

Текст

па̄н̃чаджаням хр̣ш̣ӣкешо
девадаттам дханан̃-джаях̣
паун̣д̣рам дадхмау маха̄-шанкхам
бхӣма-карма̄ вр̣кодарах̣

Дума по дума

па̄н̃чаджаням – раковината Па̄н̃чаджаня; хр̣ш̣ӣка-ӣшах̣ – Хр̣ш̣ӣкеша (Бог Кр̣ш̣н̣а, който управлява сетивата на преданите); девадаттам – раковината Девадатта; дханам-джаях̣ – Дханан̃джая (Арджуна, завоевателят на богатства); паун̣д̣рам – раковината Паун̣д̣ра; дадхмау – наду; маха̄-шанкхам – огромна раковина; бхӣма-карма̄ – този, който извършва свръхчовешки дела; вр̣ка-ударах̣ – лакомникът (Бхӣма).

Превод

Бог Кр̣ш̣н̣а наду раковината си Па̄н̃чаджаня, а Арджуна – своята Девадатта. Ненаситният Бхӣма, извършил исполински дела, наду могъщата си раковина Паун̣д̣ра.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих Бог Кр̣ш̣н̣а е назован Хр̣ш̣ӣкеша, защото Той владее сетивата. Живите същества са негови частици, а от това следва, че и сетивата им са неразделна част от неговите сетива. Тъй като имперсоналистите не могат да дадат обяснение за сетивата на живите същества, те ги описват като безличностни или лишени от сетива. Бог, който се намира в сърцата на всички, направлява сетивата им. Но Той го прави в зависимост от степента, в която живите същества му се отдават. А сетивата на чистия предан се намират под прекия контрол на Бога. На бойното поле Курукш̣етра духовните сетива на Арджуна са непосредствено направлявани от Бога, затова Той е наречен тук Хр̣ш̣ӣкеша. Бог има различни имена, които съответстват на различните му дейности. Така например едно от имената му е Мадхусӯдана, защото убива демона Мадху. Друго негово име е Говинда, защото доставя удоволствие на кравите и сетивата. Той е известен още и с името Ва̄судева, защото се появява като син на Васудева; с името Девакӣ-нандана, защото приема Девакӣ за своя майка; с името Яшода̄-нандана, защото дарява Яшода̄ с детските си забавления във Вр̣нда̄вана; с името Па̄ртха-са̄ратхи, защото става колесничар на приятеля си Арджуна. По същия начин Той е Хр̣ш̣ӣкеша, защото напътства Арджуна на бойното поле Курукш̣етра.

В този стих Арджуна е наречен Дханан̃джая – той помага на по-големия си брат да набави нужните средства, когато е необходимо царят да извършва различни жертвоприношения. Бхӣма е известен като Вр̣кодара, защото яде лакомо и може да се справи със свръхчовешки задачи, като убиването на демона Хид̣имба. Раковините, надувани от различни герои в армията на Па̄н̣д̣авите, като се започне с раковината на Кр̣ш̣н̣а, действат много окуражаващо на воините. Лишена от присъствието на върховния управляващ Бог Кр̣ш̣н̣а и на богинята на щастието, противниковата армия предопределено ще претърпи поражение. Това е посланието, което възвестяват звуците на раковините.

Текст

анантавиджаям ра̄джа̄
кунтӣ-путро юдхиш̣т̣хирах̣
накулах̣ сахадеваш ча
сугхош̣а-ман̣ипуш̣пакау
ка̄шяш ча парамеш̣в-а̄сах̣
шикхан̣д̣ӣ ча маха̄-ратхах̣
дхр̣ш̣т̣адюмно вира̄т̣аш ча
са̄тякиш ча̄пара̄джитах̣
друпадо драупадея̄ш ча
сарвашах̣ пр̣тхивӣ-пате
саубхадраш ча маха̄-ба̄хух̣
шанкха̄н дадхмух̣ пр̣тхак пр̣тхак

Дума по дума

ананта-виджаям – раковината, наречена Анантавиджая; ра̄джа̄ – царят; кунтӣ-путрах̣ – синът на Кунтӣ; юдхиш̣т̣хирах̣ – Юдхиш̣т̣хира; накулах̣ – Накула; сахадевах̣ – Сахадева; ча – и; сугхош̣а-ман̣ипуш̣пакау – раковините, наречени Сугхош̣а и Ман̣ипуш̣пака; ка̄шях̣ – царят на Ка̄шӣ (Ва̄ра̄н̣асӣ); ча – и; парама-иш̣у-а̄сах̣ – знаменитият стрелец с лък; шикхан̣д̣ӣ – Шикхан̣д̣ӣ; ча – също; маха̄-ратхах̣ – който може да се сражава сам срещу хиляди; дхр̣ш̣т̣адюмнах̣ – Дхр̣ш̣т̣адюмна (синът на цар Друпада); вира̄т̣ах̣ – Вира̄т̣а (принцът, който дава убежище на предрешените Па̄н̣д̣ави, докато те са в изгнание); ча – също; са̄тяких̣ – Са̄тяки (друго име на Ююдха̄на, колесничаря на Бог Кр̣ш̣н̣а); ча – и; апара̄джитах̣ – който никога не е побеждаван; друпадах̣ – Друпада, царят на Па̄н̃ча̄ла; драупадея̄х̣ – синовете на Драупадӣ; ча – също; сарвашах̣ – всички; пр̣тхивӣ-пате – о, Царю; саубхадрах̣ – Абхиманю, синът на Субхадра̄; ча – също; маха̄-ба̄хух̣ – могъщо въоръжени; шанкха̄н – раковини; дадхмух̣ – наду; пр̣тхак пр̣тхак – всеки поотделно.

Превод

Цар Юдхиш̣т̣хира, синът на Кунтӣ, наду раковината си Анантавиджая, а Накула и Сахадева надуха своите – Сугхош̣а и Ман̣ипуш̣пака. О, царю, знаменитият стрелец с лък – царят на Ка̄шӣ, великият воин Шикхандӣ, Дхр̣ш̣т̣адюмна, Вира̄т̣а, непобедимият Са̄тяки, Друпада, синовете на Драупадӣ и други воини, като силноръкия син на Субхадра̄, също надуха раковините си.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Сан̃джая много тактично уведомил цар Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, че неблагоразумната му политика – да измами синовете на Па̄н̣д̣у и да постави на трона собствените си синове не заслужава похвала. Налице били всички знаци, че цялата династия Куру ще бъде избита в тази голяма битка. От прадядото Бхӣш̣ма до внуци като Абхиманю и останалите, включително царете на много държави по света – всички били обречени на гибел. До тази катастрофа се стига по вина на цар Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, който поощрявал политиката на синовете си.

Текст

са гхош̣о дха̄ртара̄ш̣т̣ра̄н̣а̄м
хр̣дая̄ни вяда̄раят
набхаш ча пр̣тхивӣм чаива
тумуло 'бхянуна̄даян

Дума по дума

сах̣ – тази; гхош̣ах̣ – вибрация; дха̄ртара̄ш̣т̣ра̄н̣а̄м – на синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра; хр̣дая̄ни – сърцата; вяда̄раят – разби; набхах̣ – небето; ча – също; пр̣тхивӣм – повърхността на земята; ча – също; ева – несъмнено; тумулах̣ – шумно; абхянуна̄даян – отекна.

Превод

Тътенът от звука на тези раковини разтърси небето и земята и разби сърцата на синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Когато Бхӣш̣ма и другите съюзници на Дурьодхана надуват раковините си, не се споменава, че Па̄н̣д̣авите са смутени, но както се посочва в този стих, сърцата на синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра се свиват от страх при звука от раковините на Па̄н̣д̣авите. Причина за това били самите Па̄н̣д̣ави и доверието им в Бог Кр̣ш̣н̣а. Този, който приеме покровителството на Върховния Бог, няма от какво да се страхува, дори и в най-голяма беда.

Текст

атха вявастхита̄н др̣ш̣т̣ва̄
дха̄ртара̄ш̣т̣ра̄н капи-дхваджах̣
правр̣тте шастра-сампа̄те
дханур удямя па̄н̣д̣авах̣
хр̣ш̣ӣкешам тада̄ ва̄кям
идам а̄ха махӣ-пате

Дума по дума

атха – тогава; вявастхита̄н – разположени; др̣ш̣т̣ва̄ – гледат; дха̄ртара̄ш̣т̣ра̄н – синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра; капи-дхваджах̣ – този, чийто флаг е белязан с образа на Ханума̄н; правр̣тте – докато се готвеше; шастра-сампа̄те – да пусне стрелите си; дханух̣ – лък; удямя – вдигна; па̄н̣д̣авах̣ – синът на Па̄н̣д̣у (Арджуна); хр̣ш̣ӣкешам – на Бог Кр̣ш̣н̣а; тада̄ – тогава; ва̄кям – думи; идам – тези; а̄ха – каза; махӣ-пате – о, царю.

Превод

Тогава Арджуна, синът на Па̄н̣д̣у, застанал в колесница, над която се вее флаг с образа на Ханума̄н, взе лъка си и се приготви за стрелба. О, царю, след като видя войските на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра строени в боен ред, Арджуна се обърна към Бог Кр̣ш̣н̣а със следните думи.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Битката всеки момент трябвало да започне. От казаното по-горе се разбира, че синовете на Дхр̣итара̄ш̣т̣ра били донякъде обезсърчени от разположението на бойните сили на Па̄н̣д̣авите, чийто пряк наставник на бойното поле е Бог Кр̣ш̣н̣а. Изображението на Ханума̄н върху флага на Арджуна е друг знак за победа, защото Ханума̄н помогнал на Бог Ра̄ма да победи Ра̄ван̣а. Сега Ра̄ма и Ханума̄н се намирали в колесницата на Арджуна, за да му помогнат. Бог Кр̣ш̣н̣а е самият Ра̄ма, а където е Бог Ра̄ма, там са и вечният му слуга Ханума̄н, и вечната му съпруга Сӣта̄, богинята на щастието. Затова Арджуна нямал основание да се страхува от какъвто и да е враг. Още повече, господарят на сетивата, Бог Кр̣ш̣н̣а, присъствал лично, за да го напътства. Арджуна имал възможност да получи всички нужни наставления по време на сражението. Тези благоприятни обстоятелства, създадени от Бога за вечния му предан, не оставят съмнение за победата.

Текст

арджуна ува̄ча
сенайор убхайор мадхйе
ратхам стха̄пая ме 'чюта
я̄вад ета̄н нирӣкш̣е 'хам
йоддху-ка̄ма̄н авастхита̄н
каир мая̄ саха йоддхавям
асмин ран̣а-самудяме

Дума по дума

арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; сенайох̣ – на армиите; убхайох̣ – и двете; мадхйе – между; ратхам – колесницата; стха̄пая – установи; ме – мой; ачюта – о, непогрешими; я̄ват – докато; ета̄н – всички тези; нирӣкш̣е – да видя; ахам – аз; йоддху-ка̄ма̄н – желаейки да се сражават; авастхита̄н – строени на бойното поле; каих̣ – с които; мая̄ – с мен; саха – заедно; йоддхавям – трябва да се сражава; асмин – в тази; ран̣а – борба; самудяме – в опита.

Превод

Арджуна каза: О, непогрешими, моля те, изведи колесницата между двете армии, за да видя дошлите да се сражават – тези, с които трябва да премеря сили във великата битка.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Въпреки че Бог Кр̣ш̣н̣а е Върховната Личност, от безпричинна милост Той е готов да служи на приятеля си. Той не престава да обича своите предани, затова е наречен тук „непогрешим“. Като колесничар Кр̣ш̣н̣а трябва да изпълнява заповедите на Арджуна и понеже не се поколебава да направи това, Арджуна го нарича „непогрешим“. Въпреки че приема да бъде колесничар, Той запазва върховната си позиция. При всички обстоятелства Той е Върховният Бог, Хр̣ш̣ӣкеша, господарят на сетивата. Връзката между Бога и неговия слуга е много нежна и духовна. Слугата е винаги готов да служи на Бога и по същия начин Бог търси удобен случай да служи на преданите си. Той изпитва много по-голямо удоволствие, когато негов чист предан приеме позицията да му заповядва, отколкото, когато Той самият заповядва. Тъй като Бог е върховен, всички са подчинени и никой не може да му дава заповеди. При всички обстоятелства Той остава безспорен господар, но приема заповедите на своя предан и изпитва от това трансцендентално удоволствие.

Като чист предан на Бога Арджуна не желаел да се сражава срещу братовчедите и братята си, но бил принуден да излезе на бойното поле поради упорството на Дурьодхана, който отхвърлял каквото и да било мирно уреждане на конфликта. Затова Арджуна нямал търпение да види кои водещи личности присъстват на бойното поле. Въпреки че вече не стоял въпросът за постигане на мир, той пожелал да ги види отново, за да разбере до каква степен са решени да вземат участие в една братоубийствена война.

Текст

йотсяма̄на̄н авекш̣е 'хам
я ете 'тра сама̄гата̄х̣
дха̄ртара̄ш̣т̣рася дурбуддхер
юддхе прия-чикӣрш̣авах̣

Дума по дума

йотсяма̄на̄н – тези, които ще се сражават; авекш̣е – нека да видя; ахам – аз; йе – които; ете – всички; атра – тук; сама̄гата̄х̣ – събрани; дха̄ртара̄ш̣т̣рася – заради сина на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра; дурбуддхех̣ – злонамереният; юддхе – в сражението; прия – добре; чикӣрш̣авах̣ – с желание.

Превод

Нека видя тези, които са дошли да воюват с нас, за да угодят на злонамерения син на Дхр̣итара̄ш̣т̣ра.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: За никого не било тайна, че Дурьодхана, подкрепян от баща си Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, с подли интриги се опитвал да узурпира царството на Па̄н̣д̣авите. Затова всички, взели страната на Дурьодхана, били същите като него. Арджуна искал да ги види преди началото на битката, за да узнае кои са те, но нямал намерение да води преговори за мир. Той пожелал да ги види, за да прецени и силата на противника, въпреки че бил уверен в победата, защото Кр̣ш̣н̣а стоял до него.

Текст

сан̃джая ува̄ча
евам укто хр̣ш̣ӣкешо
гуд̣а̄кешена бха̄рата
сенайор убхайор мадхйе
стха̄пайитва̄ ратхоттамам

Дума по дума

сан̃джаях̣ ува̄ча – Сан̃джая каза; евам – така; уктах̣ – се обърна; хр̣ш̣ӣкешах̣ – Бог Кр̣ш̣н̣а; гуд̣а̄кешена – от Арджуна; бха̄рата – о, потомъко на Бхарата; сенайох̣ – на армиите; убхайох̣ – и двете; мадхйе – по средата; стха̄пайитва̄ – установи; ратха-уттамам – най-великолепната колесница.

Превод

Сан̃джая каза: О, потомъко на Бхарата, в отговор на молбата на Арджуна, Бог Кр̣ш̣н̣а изтегли великолепната колесница между двете армии.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих Арджуна е наречен Гуд̣а̄кеша. Гуд̣а̄ка̄ означава сън, а този, който побеждава съня, е наричан гуд̣а̄кеша. Под „сън“ се има предвид и невежество. Благодарение на приятелството си с Кр̣ш̣н̣а, Арджуна е успял да победи както съня, така и невежеството. Като велик предан на Кр̣ш̣н̣а, той не го забравял дори за миг. Такава е природата на предания. И когато е буден, и когато спи, преданият винаги мисли за името, формата, качествата и забавленията на Бога. Благодарение на постоянното помнене на Кр̣ш̣н̣а той може да победи съня и невежеството. Това състояние се нарича Кр̣ш̣н̣а съзнание, или сама̄дхи. Понеже е Хр̣ш̣ӣкеша, господар на ума и сетивата на всяко живо същество, Кр̣ш̣н̣а знае защо Арджуна го помолил да изтегли колесницата между двете армии. Той изпълнил желанието му и изговорил следните думи.

Текст

бхӣш̣ма-дрон̣а-прамукхатах̣
сарвеш̣а̄м ча махӣ-кш̣ита̄м
ува̄ча па̄ртха пашяита̄н
самавета̄н курӯн ити

Дума по дума

бхӣш̣ма – Бхӣш̣ма; дрон̣а – учителят Дрон̣а; прамукхатах̣ – отпред; сарвеш̣а̄м – всички; ча – също; махӣ-кш̣ита̄м – владетелите на света; ува̄ча – каза; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; пашя – просто погледни; ета̄н – всички тях; самавета̄н – събрани; курӯн – членовете на династията Куру; ити – така.

Превод

В присъствието на Бхӣш̣ма, Дрон̣а и другите владетели на света, Бог каза: „Па̄ртха, погледни всички събрали се тук Каурави“.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Като Свръхдуша във всички живи същества, Бог Кр̣ш̣н̣а разбира какво става в ума на Арджуна. Употребеното в предния стих име на Бога (Хр̣ш̣ӣкеша) показва, че Той е знаел всичко. Думата Па̄ртха, т.е. синът на Кунтӣ (Пр̣тха̄), е също важна по отношение на Арджуна. Като приятел, Кр̣ш̣н̣а искал да му обясни, че понеже Арджуна е син на Пр̣тха̄, сестрата на баща му Васудева, Той приел да бъде негов колесничар. Какво има предвид Кр̣ш̣н̣а, когато казва на Арджуна: „Погледни династията Куру!“. Дали Арджуна ще спре дотук и няма да се сражава? Кр̣ш̣н̣а никога не би очаквал това от сина на леля си Пр̣тха̄. Така, с приятелска шега, Богът предрекъл какво ще стане в ума на Арджуна.

Текст

татра̄пашят стхита̄н па̄ртхах̣
питР̣̄н атха пита̄маха̄н
а̄ча̄ря̄н ма̄тула̄н бхра̄тР̣̄н
путра̄н паутра̄н сакхӣмс татха̄
швашура̄н сухр̣даш чаива
сенайор убхайор апи

Дума по дума

татра – там; апашят – той може да види; стхита̄н – стои; па̄ртхах̣ – Арджуна; питР̣̄н – бащи; атха – също; пита̄маха̄н – дядовци; а̄ча̄ря̄н – учители; ма̄тула̄н – вуйчовци; бхра̄тР̣̄н – братя; путра̄н – синове; паутра̄н – внуци; сакхӣн – приятели; татха̄ – също и; швашура̄н – тъстове; сухр̣дах̣ – доброжелатели; ча – също; ева – несъмнено; сенайох̣ – на армиите; убхайох̣ – и на двете страни; апи – включително.

Превод

Там, сред двете армии, Арджуна видя своите бащи, дядовци, учители, вуйчовци, братя, синове, внуци, приятели, а също и своите тъстове и доброжелатели.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: На бойното поле Арджуна видял множество роднини: Бхӯришрава̄, който бил на една възраст с баща му, дядовците си Бхӣш̣ма и Сомадатта, учителите Дрон̣а̄ча̄ря и Кр̣па̄ча̄ря, вуйчовците Шаля и Шакуни, братовчеди като Дурьодхана, сина си Лакш̣ман̣а, приятели като Ашваттха̄ма̄, доброжелатели като Кр̣таварма̄ и други. Сред армиите били мнозина от неговите приятели.

Текст

та̄н самӣкш̣я са каунтеях̣
сарва̄н бандхӯн авастхита̄н
кр̣пая̄ парая̄виш̣т̣о
виш̣ӣданн идам абравӣт

Дума по дума

та̄н – всички те; самӣкш̣я – след като видя; сах̣ – той; каунтеях̣ – синът на Кунтӣ; сарва̄н – всички; бандхӯн – роднини; авастхита̄н – намиращи се; кр̣пая̄ – от състрадание; парая̄ – във висша степен; а̄виш̣т̣ах̣ – съкрушен; виш̣ӣдан – докато скърби; идам – така; абравӣт – каза.

Превод

Когато синът на Кунтӣ, Арджуна, видя всичките си приятели и роднини, той се изпълни със състрадание и каза следното.

Текст

арджуна ува̄ча
др̣ш̣т̣вемам сва-джанам кр̣ш̣н̣а
юютсум самупастхитам
сӣданти мама га̄тра̄н̣и
мукхам ча паришуш̣яти

Дума по дума

арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; др̣ш̣т̣ва̄ – след като видях; имам – всички тези; сва-джанам – роднини; кр̣ш̣н̣а – о, Кр̣ш̣н̣а; юютсум – всички с боен дух; самупастхитам – присъстващи; сӣданти – треперят; мама – моите; га̄тра̄н̣и – крайници на тялото; мукхам – уста; ча – също; паришуш̣яти – пресъхва.

Превод

Арджуна каза: Мой скъпи Кр̣ш̣н̣а, като виждам приятелите и роднините си да стоят пред мен с желание за бой, усещам как крайниците ми потръпват и устата ми пресъхва.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Истинските предани на Бога притежават добродетели, присъщи на светците и полубоговете, докато хората без преданост, дори да са образовани и културни от материална гледна точка, нямат свят характер. Арджуна бил обхванат от състрадание към своите роднини и приятели, когато ги видял на бойното поле, готови да се сражават помежду си. Той съчувствал на войниците си още от самото начало, но сега изпитал състрадание и към бойците от противниковата армия, защото виждал неизбежната им смърт. Докато мислел така, крайниците на тялото му се разтреперили и устата му пресъхнала. Донякъде той бил изненадан от войнствения дух на всички. Почти цялата общност, почти всичките му кръвни роднини дошли да се сражават срещу него. Това било съкрушително за такъв добросърдечен предан като Арджуна. Въпреки че тук не е споменато, човек лесно може да си представи как не само ръцете и краката на Арджуна треперят и устата му пресъхва, но и как той плаче от състрадание. Всичко това свидетелства не за слабостта му, а за неговата доброта, присъща на чистия предан на Бога. Затова се казва:

яся̄сти бхактир бхагаватй акин̃чана̄
сарваир гун̣аис татра сама̄сате сура̄х̣
хара̄в абхактася куто махад-гун̣а̄
мано-ратхена̄сати дха̄вато бахих̣

„Този, който има безрезервна преданост към Бога, е надарен с всички достойнства на полубоговете. Но човек, който не е предан на Бога, притежава само маловажни, светски качества, защото постоянно се води по ума си и не може да устои на изкушенията на материалната природа“ (Шрӣмад Бха̄гаватам 5.18.12).

Текст

вепатхуш ча шарӣре ме
рома-харш̣аш ча джа̄яте
га̄н̣д̣ӣвам срамсате хаста̄т
твак чаива паридахяте

Дума по дума

вепатхух̣ – треперене на тялото; ча – също; шарӣре – по тялото; ме – моето; рома-харш̣ах̣ – настръхване на космите; ча – също; джа̄яте – става; га̄н̣д̣ӣвам – лъкът на Арджуна; срамсате – се изплъзва; хаста̄т – от ръката; твак – кожа; ча – също; ева – несъмнено; паридахяте – гори.

Превод

Тялото ми трепери, косите ми настръхват, лъкът Га̄н̣д̣ӣва се изплъзва от ръката ми и кожата ми гори.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Треперене на тялото и настръхване на космите могат да се случат по две причини – при силен духовен екстаз или в резултат на голям страх, предизвикан от материални обстоятелства. Човек, осъзнал духовната си природа, не изпитва страх. В случая тези симптоми у Арджуна са породени от материален страх, страх от загуба на живота. Това става ясно и от други признаци. Той е толкова неспокоен, че известният лък Га̄н̣д̣ӣва се изплъзва от ръцете му, и тъй като сърцето му пламти, той изпитва парещо усещане по кожата си. Всичко това се дължи на материалната представа за живота.

Текст

на ча шакномй авастха̄тум
бхраматӣва ча ме манах̣
нимитта̄ни ча пашя̄ми
випарӣта̄ни кешава

Дума по дума

на – нито; ча – също; шакноми – способен ли съм; авастха̄тум – да остана; бхрамати – като забравя; ива – като; ча – и; ме – моят; манах̣ – ум; нимитта̄ни – причинява; ча – също; пашя̄ми – аз виждам; випарӣта̄ни – тъкмо обратното; кешава – о, убиец на демона Кешӣ (Кр̣ш̣н̣а).

Превод

Не съм в състояние да остана повече тук. Не мога да се владея и умът ми се замъглява. Всичко, което виждам, предвещава само нещастие, о, Кр̣ш̣н̣а, убиецо на демона Кешӣ.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Обхванат от безпокойство, Арджуна не бил способен да остане на бойното поле и губел контрол над себе си поради слабост на ума. Прекалената привързаност към материални неща поставя човек в подобно объркано състояние. Бхаям двитӣя̄бхинивешатах̣ ся̄т (Шрӣмад Бха̄гаватам 11.2.37) – такъв страх и загуба на умствено равновесие са присъщи на хора, повлияни твърде силно от материалните обстоятелства. Арджуна очаквал, че битката ще му донесе само страдания и дори победата не би го направила щастлив. Тук са важни думите нимитта̄ни випарӣта̄ни. Когато човек не вижда надежда в това, което му предстои, той мисли: „Защо съм тук?“. Всеки е загрижен за своето „аз“ и за собственото си благополучие. Никой не се интересува от Върховния „Аз“. По волята на Кр̣ш̣н̣а Арджуна показва пълно невежество относно истинския си личен интерес. Истинският интерес на човека е свързан с Виш̣н̣у, Кр̣ш̣н̣а. Обусловената душа забравя това и по тази причина изпитва материални страдания. Арджуна мислел, че победата ще бъде само повод за скръб.

Текст

на ча шрейо 'нупашми
хатва̄ сва-джанам а̄хаве
на ка̄нкш̣е виджаям кр̣ш̣н̣а
на ча ра̄джям сукха̄ни ча

Дума по дума

на – нито; ча – също; шреях̣ – добро; анупашя̄ми – предвиждам; хатва̄ – от убиването; сва-джанам – роднини; а̄хаве – в сражението; на – нито; ка̄нкш̣е – желая; виджаям – победа; кр̣ш̣н̣а – о, Кр̣ш̣н̣а; на – нито; ча – също; ра̄джям – царство; сукха̄ни – щастие; ча – също.

Превод

Не виждам какво добро ще последва, ако убия роднините си в тази битка, о, Кр̣ш̣н̣а и как след това бих могъл да желая победа, царство или щастие?

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Без да знаят, че личният интерес на всеки е при Виш̣н̣у (Кр̣ш̣н̣а), обусловените души се опитват да намерят щастие в светските отношения. С тази погрешна представа за живота те забравят дори как да постигнат материално щастие. Арджуна изглежда е забравил даже моралния кодекс на кш̣атриите. Известно е, че два вида хора са достойни да живеят на могъщата, блестяща слънчева планета: кш̣атрия, който умира на бойното поле, и човек, отрекъл се от света, посветен изцяло на духовна практика. Арджуна не иска да убива дори враговете си, а какво да говорим за роднините. Той счита, че ако убие близките си, животът му ще е лишен от щастие и затова не желае да се бие, също както ситият не е склонен да готви. Разочарован, Арджуна решава да се оттегли в гората, за да живее в уединение. Но като кш̣атрия, за да поддържа съществуването си, той трябва да управлява царство, понеже един кш̣атрия не трябва да се занимава с нищо друго. Арджуна обаче няма царство. Единствената възможност да се сдобие с царство, е да се сражава с братовчедите и братята си и да си възвърне царството, наследено от баща му. А точно това той не иска да направи. Затова решава, че е по-добре да отиде в гората и да живее в уединение.

Текст

ким но ра̄джйена говинда
ким бхогаир джӣвитена ва̄
йеш̣а̄м артхе ка̄нкш̣итам но
ра̄джям бхога̄х̣ сукха̄ни ча
та име 'вастхита̄ юддхе
пра̄н̣а̄мс тяктва̄ дхана̄ни ча
а̄ча̄ря̄х̣ питарах̣ путра̄с
татхаива ча пита̄маха̄х̣
ма̄тула̄х̣ швашура̄х̣ паутра̄х̣
шя̄ла̄х̣ самбандхинас татха̄
ета̄н на хантум иччха̄ми
гхнато 'пи мадхусӯдана
апи траилокя-ра̄джяся
хетох̣ ким ну махӣ-кр̣те
нихатя дха̄ртара̄ш̣т̣ра̄н нах̣
ка̄ прӣтих̣ ся̄дж джана̄рдана

Дума по дума

ким – каква полза; нах̣ – за нас; ра̄джйена – е царството; говинда – о, Кр̣ш̣н̣а; ким – какво; бхогаих̣ – удоволствие; джӣвитена – да се живее; ва̄ – всяко; йеш̣а̄м – от които; артхе – заради; ка̄нкш̣итам – е желано; нах̣ – от нас; ра̄джям – царство; бхога̄х̣ – материално наслаждение; сукха̄ни – щастие; ча – също; те – всички те; име – тези; авастхита̄х̣ – намиращи се; юддхе – на това бойно поле; пра̄н̣а̄н – живее; тяктва̄ – като изостави; дхана̄ни – богатства; ча – също; а̄ча̄ря̄х̣ – учители; питарах̣ – бащи; путра̄х̣ – синове; татха̄ – както и; ева – несъмнено; ча – също; пита̄маха̄х̣ – дядовци; ма̄тула̄х̣ – вуйчовци; швашура̄х̣ – тъстове; паутра̄х̣ – внуци; шя̄ла̄х̣ – зетьове; самбандхинах̣ – роднини; татха̄ – както и; ета̄н – всички те; на – никога; хантум – да убия; иччха̄ми – желая; гхнатах̣ – да бъдат убити; апи – дори; мадхусӯдана – о, убиецо на демона Мадху (Кр̣ш̣н̣а); апи – дори ако; траи-локя – на трите свята; ра̄джяся – за царство; хетох̣ – в замяна; ким ну – какво да говорим за; махӣ-кр̣те – заради земята; нихатя – чрез убиване; дха̄ртара̄ш̣т̣ра̄н – синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра; нах̣ – нашата; ка̄ – какво; прӣтих̣ – удоволствие; ся̄т – ще има; джана̄рдана – о, поддръжнико на всички живи същества.

Превод

О, Говинда, за какво са ни царство, щастие или дори самият живот, когато всички, заради които бихме ги пожелали, са строени сега на бойното поле? О, Мадхусӯдана, пред мен са учители, бащи, синове, дядовци, вуйчовци, тъстове, внуци, зетьове и други роднини, готови да жертват живот и богатство – защо да искам смъртта им, дори ако те биха ме убили? О, поддръжнико на всички живи същества, не съм готов да се сражавам с тях дори за трите свята, камо ли за тази земя. Каква радост ще изпитаме, ако избием синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра?

Коментар

Arjuna has addressed Lord Kṛṣṇa as Govinda because Kṛṣṇa is the object of all pleasures for cows and the senses. By using this significant word, Arjuna indicates that Kṛṣṇa should understand what will satisfy Arjuna’s senses. But Govinda is not meant for satisfying our senses. If we try to satisfy the senses of Govinda, however, then automatically our own senses are satisfied. Materially, everyone wants to satisfy his senses, and he wants God to be the order supplier for such satisfaction. The Lord will satisfy the senses of the living entities as much as they deserve, but not to the extent that they may covet. But when one takes the opposite way – namely, when one tries to satisfy the senses of Govinda without desiring to satisfy one’s own senses – then by the grace of Govinda all desires of the living entity are satisfied. Arjuna’s deep affection for community and family members is exhibited here partly due to his natural compassion for them. He is therefore not prepared to fight. Everyone wants to show his opulence to friends and relatives, but Arjuna fears that all his relatives and friends will be killed on the battlefield and he will be unable to share his opulence after victory. This is a typical calculation of material life. The transcendental life, however, is different. Since a devotee wants to satisfy the desires of the Lord, he can, Lord willing, accept all kinds of opulence for the service of the Lord, and if the Lord is not willing, he should not accept a farthing. Arjuna did not want to kill his relatives, and if there were any need to kill them, he desired that Kṛṣṇa kill them personally. At this point he did not know that Kṛṣṇa had already killed them before their coming into the battlefield and that he was only to become an instrument for Kṛṣṇa. This fact is disclosed in following chapters. As a natural devotee of the Lord, Arjuna did not like to retaliate against his miscreant cousins and brothers, but it was the Lord’s plan that they should all be killed. The devotee of the Lord does not retaliate against the wrongdoer, but the Lord does not tolerate any mischief done to the devotee by the miscreants. The Lord can excuse a person on His own account, but He excuses no one who has done harm to His devotees. Therefore the Lord was determined to kill the miscreants, although Arjuna wanted to excuse them.

Текст

па̄пам ева̄шрайед асма̄н
хатваита̄н а̄тата̄йинах̣
тасма̄н на̄рха̄ ваям хантум
дха̄ртара̄ш̣т̣ра̄н са-ба̄ндхава̄н
сва-джанам хи катхам хатва̄
сукхинах̣ ся̄ма ма̄дхава

Дума по дума

па̄пам – пороци; ева – несъмнено; а̄шрайет – трябва да ни сполети; асма̄н – нас; хатва̄ – от убиването; ета̄н – всички тези; а̄тата̄йинах̣ – зложелатели; тасма̄т – следователно; на – никога; арха̄х̣ – заслужаващи; ваям – ние; хантум – да убием; дха̄ртара̄ш̣т̣ра̄н – синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра; са-ба̄ндхава̄н – заедно с приятели; сва-джанам – роднини; хи – несъмнено; катхам – как; хатва̄ – от убиването; сукхинах̣ – щастливи; ся̄ма – ще станем ли; ма̄дхава – о, Кр̣ш̣н̣а, съпруже на богинята на щастието.

Превод

Грехът от убиването на зложелателите ще падне върху нас. Затова не е редно да убиваме синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и приятелите си. Какво ще спечелим от това, о, Кр̣ш̣н̣а, съпруже на богинята на щастието? Как може смъртта на нашите роднини да ни направи щастливи?

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Ведите описват шест вида тежки престъпници: (1) отровители, (2) подпалвачи, (3) въоръжени нападатели, (4) грабители, (5) окупатори на чужда земя и (6) похитители на жени. Такива зложелатели трябва да бъдат убивани веднага и с това човек не извършва грях. Убиването на подобни престъпници е нормално за обикновените хора, но Арджуна не е обикновен човек. Той е свят по природа и затова искал да постъпи с тях като свят човек. Такава святост обаче не подобава на един кш̣атрия. Този, на когото е поверено управлението на държавата, може да бъде светец, но не и малодушен. Например Бог Ра̄ма е бил толкова свят, че хората и до днес искат да живеят в царството му (ра̄ма-ра̄джя). Но Бог Ра̄ма никога не е показвал малодушие. Когато Ра̄ван̣а отвлича съпругата му Сӣта̄ и по този начин извършва насилие срещу него, Бог Ра̄ма му дава уроци, които нямат равни на себе си в историята на света. Разбира се, в случая с Арджуна не трябва да забравяме, че зложелателите не са обикновени хора, а собственият му дядо, учител, приятели, синове, внуци и други. Затова Арджуна мислел, че с тях не трябва да се отнася толкова строго. Светите личности са съветвани да прощават. За тях тези предписания са по-важни от политиката. Арджуна счел, че вместо да убива роднините си по политически причини, е по-добре да им прости в съответствие с нравствените и религиозни принципи. Той мислел, че убийство в името на преходно материално щастие няма да му донесе нищо добро. В края на краищата царуването и удоволствията не са безконечни, така че защо да рискува живота и вечното си спасение като убие роднините си? Важно е, че Арджуна нарича Кр̣ш̣н̣а „Ма̄дхава“, съпруг на богинята на щастието. Той иска да му каже, че като съпруг на богинята на щастието, не би трябвало да го подтиква към действия, които в крайна сметка ще донесат нещастие. Но Кр̣ш̣н̣а никога не носи нещастие никому, още повече на своите предани.

Текст

ядй апй ете на пашянти
лобхопахата-четасах̣
кула-кш̣ая-кр̣там дош̣ам
митра-дрохе ча па̄такам
катхам на гйеям асма̄бхих̣
па̄па̄д асма̄н нивартитум
кула-кш̣ая-кр̣там дош̣ам
прапашядбхир джана̄рдана

Дума по дума

яди – ако; апи – дори; ете – те; на – не; пашянти – виждат; лобха – от алчност; упахата – завладени; четасах̣ – сърцата им; кула-кш̣ая – в избиването на семейството; кр̣там – направена; дош̣ам – грешка; митра-дрохе – в разпри с приятели; ча – също; па̄такам – греховни последици; катхам – защо; на – не трябва; гйеям – да се знае; асма̄бхих̣ – от нас; па̄па̄т – от грехове; асма̄т – тези; нивартитум – да спрем; кула-кш̣ая – в унищожаване на династията; кр̣там – направено; дош̣ам – престъпление; прапашядбхих̣ – тези, които могат да видят; джана̄рдана – о, Кр̣ш̣н̣а.

Превод

О, Джана̄рдана, дори ако тези заслепени от алчност мъже не виждат нищо нередно в убийството на роднини или враждата с приятели, защо ние, които считаме за престъпление погубването на едно семейство, трябва да вършим такива грехове?

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: За един кш̣атрия е недопустимо да не участва в сражение или хазартна игра, когато е предизвикан от съперник. Поради това Арджуна не можел да откаже сражението – той трябвало да отвърне на предизвикателството на Дурьодхана. Същевременно Арджуна смятал, че противникът му е сляп за последиците от това предизвикателство. Но тъй като предвиждал гибелните му резултати, Арджуна не можел да го приеме. Задълженията обвързват само когато резултатът е добър, в противен случай няма обвързване. След като преценил всички „за“ и „против“, Арджуна решил да не се сражава.

Текст

кула-кш̣айе пран̣ашянти
кула-дхарма̄х̣ сана̄тана̄х̣
дхарме наш̣т̣е кулам кр̣тснам
адхармо 'бхибхаватй ута

Дума по дума

кула-кш̣айе – с разрушаване на семейството; пран̣ашянти – изчезват; кула-дхарма̄х̣ – семейните традиции; сана̄тана̄х̣ – вечен; дхарме – религия; наш̣т̣е – е унищожено; кулам – семейство; кр̣тснам – цялото; адхармах̣ – нерелигиозност; абхибхавати – се превръща; ута – казано е.

Превод

С унищожението на рода се разрушава извечната семейна традиция и тогава останалата част от семейството е въвлечена в нерелигиозност.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Обществената система варн̣а̄шрама е основана на религиозни принципи и традиции, които насърчават правилно възпитание и развиване на духовни ценности у членовете на семейството. В обществото по-възрастните отговарят за съблюдаване на пречистващите обреди от раждането до смъртта. Ако възрастните умрат, тези семейни традиции се прекъсват и следващото поколение развива греховни навици, лишавайки се от възможността за духовно спасение. Ето защо в никакъв случай не трябва да се убиват възрастните членове на семейството.

Текст

адхарма̄бхибхава̄т кр̣ш̣н̣а
прадуш̣янти кула-стриях̣
стрӣш̣у душ̣т̣а̄су ва̄рш̣н̣ея
джа̄яте варн̣а-санкарах̣

Дума по дума

адхарма – нерелигиозност; абхибхава̄т – от господстваща; кр̣ш̣н̣а – о, Кр̣ш̣н̣а; прадуш̣янти – се замърсяват; кула-стриях̣ – жените в семейството; стрӣш̣у – жените; душ̣т̣а̄су – са замърсени; ва̄рш̣н̣ея – о, потомъко на Вр̣ш̣н̣и; джа̄яте – се появява; варн̣а-санкарах̣ – нежелано потомство.

Превод

О, Кр̣ш̣н̣а, когато в едно семейство се възцари нерелигиозност, жените се опорочават и тяхното падение води до появата на нежелано потомство, о, потомъко на Вр̣ш̣н̣и.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Благочестивото население е основна предпоставка за мир, благоденствие и духовен напредък в живота. В обществото, изградено според принципите на варн̣а̄шрама, преобладават благочестивите хора, което благоприятства развитието на духовна култура. Такова население зависи от целомъдрието и верността на жените. Както децата са много склонни да бъдат мамени, така и жените са много склонни към деградация. Затова децата и жените се нуждаят от покровителството на възрастните в семейството. Заети с различни религиозни дейности, жените няма да бъдат въвлечени в прелюбодеяние. Според Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита жените обикновено не са твърде интелигентни и затова не заслужават доверие. Те трябва да са постоянно заети с религиозни дейности в духа на семейните традиции и по този начин целомъдрието и предаността им ще дадат живот на добро потомство, достойно да участва във варн̣а̄шрама обществото. С упадъка на варн̣а̄шрама дхарма жените имат възможност за случайни връзки с мъже, водещи до прелюбодеяние и риск от нежелано потомство. Безотговорните мъже също извършват прелюбодеяния и така човешката раса се насища с нежелани деца, а това увеличава риска от войни и епидемии.

Текст

санкаро нарака̄яива
кула-гхна̄на̄м кулася ча
патанти питаро хй еш̣а̄м
лупта-пин̣д̣одака-крия̄х̣

Дума по дума

saṅkaraḥ – such unwanted children; narakāya – make for hellishсанкарах̣ – нежелано потомство; нарака̄я – в адски живот; ева – несъмнено; кула-гхна̄на̄м – за тези, които рушат семейството; кулася – за семейството; ча – също; патанти – пропадат; питарах̣ – предци; хи – без съмнение; еш̣а̄м – на тях; лупта – прекратено; пин̣д̣а – предлагане на храна; удака – и вода; крия̄х̣ – обреди. life; eva – certainly; kula-ghnānām – for those who are killers of the family; kulasya – for the family; ca – also; patanti – fall down; pitaraḥ – forefathers; hi – certainly; eṣām – of them; lupta – stopped; piṇḍa – of offerings of food; udaka – and water; kriyāḥ – performances.

Превод

Увеличаването на нежелано поколение несъмнено превръща в ад живота и на семейството, и на рушителите на семейните традиции. Прадедите на тези покварени семейства пропадат, защото хората престават да им предлагат храна и вода.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Съгласно предписанията на карма-ка̄н̣д̣а е необходимо периодично да се предлага храна и вода на прадедите в семейството. Това предлагане се извършва чрез обожание на Виш̣н̣у, защото всеки, който яде остатъците от храна, предложена на Бог Виш̣н̣у, се освобождава от всички грехове. Понякога прадедите страдат от различни греховни последици, а някои от тях дори не получават грубо материално тяло и са принудени да останат във фини тела като духове. И ако се предлага на предците храна – праса̄дам, това им помага да се освободят от призрачния живот и от много други страдания. Такава помощ на прадедите е семейна традиция и всеки, който не е отдаден на Бога, трябва да спазва тези предписания. Но посветилият живота си на Бога не е длъжен да ги следва. Просто чрез предано служене човек може да избави стотици и хиляди прадеди от всякакви страдания. В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.5.41) се казва:

деварш̣и-бхӯта̄пта-нр̣н̣а̄м питР̣̄н̣а̄м
на кинкаро на̄ям р̣н̣ӣ ча ра̄джан
сарва̄тмана̄ ях̣ шаран̣ам шаран̣ям
гато мукундам парихр̣тя картам

„Всеки, който приема подслон в лотосовите нозе на Мукунда (даряващият освобождение), като изоставя различните си задължения и с решителност следва този път, няма дълг към полубоговете, мъдреците, обикновените живи същества, членовете на семейството, човечеството или прадедите.“ Като служи на Върховната Божествена Личност, човек естествено изпълнява задълженията си към всички.

Текст

дош̣аир етаих̣ кула-гхна̄на̄м
варн̣а-санкара-ка̄ракаих̣
утса̄дянте джа̄ти-дхарма̄х̣
кула-дхарма̄ш ча ша̄швата̄х̣

Дума по дума

дош̣аих̣ – от такива грехове; етаих̣ – всички тези; кула-гхна̄на̄м – от рушители на семейството; варн̣а-санкара – на нежелани деца; ка̄ракаих̣ – които са причина; утса̄дянте – са опропастени; джа̄ти-дхарма̄х̣ – обществени планове; кула-дхарма̄х̣ – семейни традиции; ча – също; ша̄швата̄х̣ – вечно.

Превод

С прегрешенията на тези, които рушат семейните традиции и увеличават нежеланото потомство, се унищожават всякакви обществени проекти и дейности за благополучие в семейството.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Социалната и благотворителната дейност на четирите съсловия, извършвана от всяко семейство в обществото на сана̄тана дхарма (варн̣а̄шрама дхарма), е предназначена да подпомага човека по пътя към крайното му спасение. Следователно рушенето на сана̄тана дхарма традициите от страна на безотговорни обществени водачи причинява хаос в обществото и в резултат хората забравят целта на живота – Виш̣н̣у. Такива лидери са слепци, а тези, които ги следват, са обречени на хаос и безредие.

Текст

утсанна-кула-дхарма̄н̣а̄м
мануш̣я̄н̣а̄м джана̄рдана
нараке ниятам ва̄со
бхаватӣтй анушушрума

Дума по дума

утсанна – разрушени; кула-дхарма̄н̣а̄м – на тези, чиито семейни традиции; мануш̣я̄н̣а̄м – хора; джана̄рдана – о, Кр̣ш̣н̣а, поддръжнико на хората; нараке – в ада; ниятам – винаги; ва̄сах̣ – пребиваване; бхавати – се случва; ити – така; анушушрума – чул съм от ученическа приемственост.

Превод

О, Кр̣ш̣н̣а, пазителю на човешкия род, от ученическата приемственост съм чул, че тези, чиито семейни традиции са разрушени, остават вечно в ада.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Доводите на Арджуна се основават не на личен опит, а на чутото от авторитетни учители. Това е начинът за постигане на истинско знание. Без помощта на знаеща личност човек не може да разбере нищо от реалността. Във варн̣а̄шрама обществото съществува традиция, според която преди смъртта е необходимо покаяние заради извършените грехове. Всеки грешник трябва да премине през процеса на изкупление, наречен пра̄яшчитта. В противен случай той неминуемо ще попадне на адските планети, в ужасни условия на съществуване.

Текст

ахо бата махат па̄пам
картум вявасита̄ ваям
яд ра̄джя-сукха-лобхена
хантум сва-джанам удята̄х̣

Дума по дума

ахо – уви; бата – колко странно е това; махат – велики; па̄пам – грехове; картум – да извършим; вявасита̄х̣ – сме решили; ваям – ние; ят – защото; ра̄джя-сукха-лобхена – от алчност за царско щастие; хантум – да убием; сва-джанам – роднини; удята̄х̣ – се опитваме.

Превод

Уви, колко е странно, че се готвим да извършим големи грехове. Водени от желанието да се наслаждаваме на царско щастие, ние сме склонни да избием собствените си роднини.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Движен от егоистични мотиви, човек е готов да извърши дори грехове като убийство на брат, баща или майка. Има много такива примери в световната история. Но Арджуна, като свят предан на Бога, винаги е зачитал моралните принципи и затова иска да избегне подобни деяния.

Текст

яди ма̄м апратӣка̄рам
ашастрам шастра-па̄н̣аях̣
дха̄ртара̄ш̣т̣ра̄ ран̣е ханюс
тан ме кш̣ема-тарам бхавет

Дума по дума

яди – дори ако; ма̄м – мен; апратӣка̄рам – без да се съпротивлявам; ашастрам – не въоръжен; шастра-па̄н̣аях̣ – всеки, с оръжие в ръка; дха̄ртара̄ш̣т̣ра̄х̣ – синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра; ран̣е – на бойното поле; ханюх̣ – могат да убият; тат – това; ме – за мен; кш̣ема-тарам – по-добре; бхавет – би било.

Превод

За мен е по-добре, ако синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣р̣а с оръжие в ръка ме убият на бойното поле, невъоръжен и несъпротивляващ се.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Според бойните правила на кш̣атриите, обичайната практика е да не бъде атакуван враг, който не е въоръжен и не желае да се сражава. Арджуна решава да не се сражава дори ако в това затруднено положение бъде атакуван от врага. Той не осъзнавал до каква степен армията на противника е решена да се бие. Това поведение се дължи на доброто му сърце като велик предан на Бога.

Текст

сан̃джая ува̄ча
евам уктва̄рджунах̣ санкхйе
ратхопастха упа̄вишат
виср̣джя са-шарам ча̄пам
шока-самвигна-ма̄насах̣

Дума по дума

сан̃джаях̣ ува̄ча – Сан̃джая каза; евам – така; уктва̄ – като казва; арджунах̣ – Арджуна; санкхйе – на бойното поле; ратха – на колесницата; упастхе – на мястото; упа̄вишат – седна отново; виср̣джя – остави настрана; са-шарам – заедно със стрелите; ча̄пам – лъка; шока – от скръб; самвигна – опечален; ма̄насах̣ – в ума.

Превод

Сан̃джая каза: Изричайки тези думи на бойното поле, Арджуна остави настрана лъка и стрелите си и седна в колесницата, съкрушен от скръб.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Докато оглежда разположението на врага, Арджуна стои прав в колесницата, но е толкова измъчен от скръб, че сяда отново и оставя лъка и стрелите си. Такъв състрадателен и добросърдечен човек, отдаден на предано служене на Бога, е достоен да получи духовно знание.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху първа глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Армиите на бойното поле Курукш̣етра“.