Skip to main content

ГЛАВА ДВАДЦАТЬ ШЕСТАЯ

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА

Царь Пуранджана отправляется в лес на охоту, а царица впадает в гнев

Цар Пуран̃джана отива на лов и неговата царица се разгневява

ТЕКСТЫ 1-3:
Великий мудрец Нарада продолжал: Дорогой царь, однажды Пуранджана облачился в золотые доспехи и, взяв свой могучий лук и колчан с бесчисленными стрелами, сел на колесницу, запряженную пятью быстрыми лошадьми, и в сопровождении одиннадцати военачальников отправился в лес Панча-прастха. На этой колеснице царь вез две разрывные стрелы. У самой колесницы было два колеса, закрепленных на одной оси. На колеснице было три флага, одна вожжа, один колесничий, одно сиденье, два дышла, она была снабжена пятью видами оружия, и у нее было семь внешних покрытий. Колесница двигалась пятью способами, и на ее пути лежало пять препятствий. Все украшения на колеснице были сделаны из золота.
ТЕКСТОВЕ 1 – 3:
Великият мъдрец На̄рада продължи: Скъпи царю, един ден цар Пуран̃джана се облече в златни доспехи, взе огромния си лък и колчана с безброй стрели, качи се на колесница, теглена от пет бързи коня, и придружен от единайсет военачалници, се запъти към гората Пан̃ча-прастха. Със себе си той взе и две взривяващи се стрели. А колесницата беше с две колела, свързани чрез въртяща се ос. На нея имаше три флагчета, един повод, колесничар, място за сядане, два пръта, към които бяха прикрепени хамутите, пет вида оръжия и седем покривала. Пет препятствия очакваха колесницата и тя можеше да се движи по пет начина. Всички орнаменти по нея бяха от злато.
ТЕКСТ 4:
Царь Пуранджана не мог расстаться со своей женой даже на мгновение. Но в тот день его охватило такое сильное желание поохотиться, что, позабыв о жене, он взял лук и стрелы и отправился в лес.
ТЕКСТ 4:
Цар Пуран̃джана не можеше да се раздели със своята царица нито за миг. Но този ден той бе толкова въодушевен от желанието си да ловува, че без да го е грижа за нея, гордо взе лъка и стрелите си и замина в гората.
ТЕКСТ 5:
Демонические наклонности так овладели царем Пуранджаной, что его сердце ожесточилось, и своими острыми стрелами он не задумываясь во множестве убивал ни в чем неповинных лесных животных.
ТЕКСТ 5:
По това време у царя се проявиха много демонични наклонности, затова той стана жесток и коравосърдечен и без да се трогне, с острите си стрели уби в гората множество беззащитни животни.
ТЕКСТ 6:
Если какой-нибудь царь сильно привязан к мясной пище, он может отправиться в лес и охотиться на животных, которых священные писания рекомендуют приносить в жертву. Но никому не позволено убивать животных без надобности или без ограничений. Веды упорядочивают убийство животных, чтобы не позволять глупцам, попавшим под влияние гун страсти и невежества, безудержно потакать своим чувствам.
ТЕКСТ 6:
Ако царят е много привързан към месоядството, той може да отиде в гората и като се съобразява с упътванията на писанията за извършване на жертвени церемонии, да убие няколко животни, които е разрешено да бъдат убивани. Човек няма право да избива животни ненужно и без никаква мярка. Ведите въвеждат ограничения в това отношение, за да предотвратят безумството на глупави хора, които са обсебени от гун̣ите на страстта и невежеството.
ТЕКСТ 7:
Обращаясь к царю Прачинабархишату, Нарада Муни продолжал: Дорогой царь, тот, кто действует в соответствии с указаниями Вед, никогда не запутается в сетях кармической деятельности.
ТЕКСТ 7:
На̄рада Муни продължи да говори на цар Пра̄чӣнабархиш̣ат: Царю честити, човек, който действа според наставленията на ведическите писания, не бива обвързван от плодоносните дейности.
ТЕКСТ 8:
В противном случае, действуя по собственной прихоти, человек становится жертвой самомнения и падает. Так он оказывается во власти законов природы, то есть во власти трех гун [благости, страсти и невежества]. В результате живое существо лишается истинного разума и навеки попадает в круговорот рождений и смертей. Оно то возвышается, то деградирует, рождаясь то полубогом на Брахмалоке, то микробом в испражнениях.
ТЕКСТ 8:
А този, който действа на своя глава, пропада заради лъжливото си самомнение. Така той става зависим от законите на природата, в чиято основа стоят трите качества (добро, страст и невежество). Живото същество изгубва естествения си разум и потъва завинаги в кръговрата на раждането и смъртта. Така то се издига и отново пропада, от микроб в изпражненията до обитател на най-висшата планета в творението, Брахмалока.
ТЕКСТ 9:
Когда царь Пуранджана охотился в лесу, множество животных в великих муках расстались с жизнью, пронзенные его острыми стрелами. Страшная, разрушительная деятельность царя очень огорчила людей, сострадательных от природы, которые наблюдали за ней. Милосердным людям было невыносимо видеть эти убийства.
ТЕКСТ 9:
По време на ловуването на цар Пуран̃джана много горски животни в страшни мъки се простиха с живота си, пронизани от острите царски стрели. Когато видяха унищожителните, противни деяния на Пуран̃джана, всички състрадателни по сърце хора се почувстваха много нещастни. Те не бяха в състояние да гледат тези зверски убийства.
ТЕКСТ 10:
Таким образом царь Пуранджана убил множество животных, среди которых были зайцы, кабаны, буйволы, бизоны, черные олени, дикобразы и другие звери. В конце концов охота утомила его.
ТЕКСТ 10:
Така цар Пуран̃джана изби много животни: зайци, глигани, диви бикове, бизони, черни елени, бодливи прасета и друг дивеч. След всички тези убийства, накрая царят много се умори.
ТЕКСТ 11:
После этого царь, смертельно уставший, измученный голодом и жаждой, вернулся к себе во дворец. Там он совершил омовение и съел достойный его обед. Затем он отдохнул и таким образом полностью избавился от усталости.
ТЕКСТ 11:
След това, изморен, жаден и гладен, царят се върна в двореца си. Там се изкъпа и се нахрани с най-отбрани храни. После си почина и така напълно се освободи от възбудата.
ТЕКСТ 12:
Затем царь Пуранджана надел на себя соответствующие случаю украшения. После этого он умастил свое тело ароматной сандаловой пастой и надел на себя свежие гирлянды. Так царь полностью восстановил свои силы. Сделав это, он принялся искать царицу.
ТЕКСТ 12:
След това цар Пуран̃джана си сложи подходящи бижута, намаза тялото си с ароматна сандалова паста и го украси с цветни гирлянди. Така той напълно възстанови силите си. После царят започна да търси съпругата си, царицата.
ТЕКСТ 13:
После того как царь Пуранджана пообедал и утолил голод и жажду, на сердце у него стало веселее. Но, вместо того чтобы одухотворить свое сознание, он поддался чарам Купидона, и в нем проснулось желание найти свою жену, которая была для него источником счастья в семейной жизни.
ТЕКСТ 13:
След като се наобядва и удовлетвори жаждата и глада си, цар Пуран̃джана почувства известна радост в сърцето си. Но вместо да придобие по-висше съзнание, той се поддаде на Купидон и започна да търси съпругата си, която го задоволяваше в семейния му живот.
ТЕКСТ 14:
Испытывая некоторое беспокойство, царь Пуранджана спросил у живущих в доме женщин: О красавицы, счастливы ли вы и ваша госпожа так же, как прежде, или нет?
ТЕКСТ 14:
Тогава, леко разтревожен, цар Пуран̃джана запита жените в своя палат: Скъпи красавици, все така ли сте щастливи вие и вашата господарка или вече не сте?
ТЕКСТ 15:
Царь Пуранджана сказал: Не понимаю, почему все то, что окружает меня дома, уже не радует меня, как раньше. По-моему, дом, в котором нет ни матери, ни верной, любящей жены, подобен колеснице без колес. Какой глупец станет сидеть на этой негодной колеснице?
ТЕКСТ 15:
Цар Пуран̃джана каза: Не мога да разбера защо семейните ми богатства и притежания не ми се струват толкова привлекателни като преди. Според мене дом без майка или без вярна съпруга е като колесница без колела. Кой глупак би се качил в такава неизползваема колесница?
ТЕКСТ 16:
Скажите же, где та прекрасная женщина, которая всякий раз спасает меня, когда я тону в океане опасностей. Следя за каждым моим шагом и давая мне разумные советы, она много раз уберегала меня от беды.
ТЕКСТ 16:
Моля, позволете ми да узная къде е тази прекрасна жена, която винаги ме спасява, когато се давя в океана на опасностите. На всяка крачка тя ми дава интелигентност и разум и така винаги ме спасява.
ТЕКСТ 17:
Женщины отвечали царю: О государь, мы не знаем, почему твоя любимая жена избрала такую жизнь. Взгляни на нее, о истребитель врагов. Она лежит на голой земле, без постели. Мы не знаем, почему она так ведет себя.
ТЕКСТ 17:
Жените отвърнаха на царя така: О, господарю на поданиците, не знаем защо любимата ти съпруга е решила да живее по такъв начин. О, убиецо на врага, погледни я! Тя е легнала на голата земя без постеля. Не можем да разберем нейното поведение.
ТЕКСТ 18:
Великий мудрец Нарада продолжал: Дорогой Прачинабархи, при виде царицы, лежавшей на земле, словно нищенка, царь Пуранджана пришел в смятение.
ТЕКСТ 18:
Великият мъдрец На̄рада продължи: Скъпи царю Пра̄чӣнабархи, щом видя съпругата си да лежи на земята като просякиня, цар Пуран̃джана се смути и обърка.
ТЕКСТ 19:
Царь, ум которого был охвачен горем, стал говорить своей жене ласковые слова. Исполненный раскаяния, он пытался успокоить ее, но не мог разглядеть в сердце своей дорогой жены никаких признаков гнева, вызванного любовью.
ТЕКСТ 19:
Натъжен, царят се обърна към царицата с мили думи. Той много съжаляваше за всичко, което бе сторил, и се опита да я утеши, но не виждаше у любимата си съпруга никакъв признак на гняв, породен от любовта, стаена в сърцето ѝ.
ТЕКСТ 20:
Искусный льстец, царь стал постепенно успокаивать царицу. Сначала он прикоснулся к обеим ее стопам, а затем, усадив царицу к себе на колени, нежно обнял ее и обратился к ней с такими словами.
ТЕКСТ 20:
Царят беше изкусен ласкател и много кротко започна да успокоява царицата. Първо той докосна нозете ѝ, след това нежно я прегърна, сложи я в скута си и започна да ѝ говори.
ТЕКСТ 21:
Царь Пуранджана сказал: Дорогая красавица-жена, если хозяин считает слугу членом своей семьи, но не наказывает его за проступки, значит, слуге просто не повезло.
ТЕКСТ 21:
Цар Пуран̃джана каза: Скъпа моя красавице, ако господарят е приел слугата си като част от семейството, но не го наказва за грешките му, такъв слуга няма много късмет.
ТЕКСТ 22:
О стройная дева, когда хозяин наказывает слугу, тот должен принимать это как великую милость. Тот же, кто в ответ начинает гневаться, безусловно, является глупцом, ибо не понимает того, что его друг просто исполняет свой долг.
ТЕКСТ 22:
О, стройна девице, слугата трябва да приема наказанията на господаря си като истинска милост. Ако се сърди, значи е глупав и не разбира, че дълг на приятеля му е да го накаже.
ТЕКСТ 23:
Дорогая жена, у тебя красивые ровные зубы, и благодаря своей красоте ты выглядишь очень рассудительной. Сжалься же надо мной, отбрось свой гнев и улыбнись мне с любовью. Когда на твоем прекрасном лице заиграет улыбка, когда я увижу твои чудесные, иссиня-черные волосы и твой точеный нос, когда услышу твои ласковые речи, ты станешь для меня еще прекраснее, очаровав и покорив меня. Ты — моя высокочтимая госпожа.
ТЕКСТ 23:
Скъпа съпруго, зъбите ти са красиви и равни, а нежните ти черти те правят да изглеждаш умислена. Моля те, не ми се сърди, бъди милостива към мене и се усмихни с любов и привързаност. Когато съзра усмивка на дивното ти лице, когато видя косите ти, прекрасни като синевата, когато видя чипото ти носле и до ушите ми долети ласкавата ти реч, тогава ще станеш за мене още по-хубава, ще пробудиш у мене неудържимо влечение и аз ще ти бъда много признателен. Ти си моята дълбоко почитана господарка.
ТЕКСТ 24:
О жена героя, если кто-нибудь обидел тебя, пожалуйста, скажи мне об этом. Я готов наказать обидчика, если только он не принадлежит к касте брахманов. В этих трех мирах и за их пределами я не пощажу никого, кроме слуг Мурарипу [Кришны]. Любой, кто обидел тебя, не сможет спокойно жить, ибо я готов покарать его.
ТЕКСТ 24:
О, съпруго на герой, кажи ми дали някой не те е обидил? Готов съм да накажа виновника, стига той да не принадлежи на браминската каста. Освен на слугата на Мурарипу (Кр̣ш̣н̣а), не бих простил на никой друг в трите свята и дори отвъд тях. Никой не може да се надява на спокоен живот, ако те е обидил, защото го чака моето наказание.
ТЕКСТ 25:
Дорогая жена, никогда прежде я не видел твоего лица не украшенным тилаком, угрюмым и не озаренным любовью. Не видел я и того, чтобы твои прекрасные груди стали мокрыми от слез из твоих глаз. И никогда я не видел, чтобы твои губы, обычно алые, как плод бимба, побелели.
ТЕКСТ 25:
Моя скъпа съпруго, досега не те бях виждал унила, неизлъчваща любов и сияние и без украса от тилак на лицето. Не бях виждал гърдите ти навлажнени от сълзи, които се стичат от прекрасните ти очи. Не бях виждал и устните ти, винаги алени като плода бимба, да изгубят червенината си.
ТЕКСТ 26:
Дорогая царица, побуждаемый греховными желаниями, я без твоего позволения отправился на охоту в лес. Поэтому я должен признать, что обидел тебя. И все же, поскольку я самый верный из твоих подданных, ты должна быть очень довольна мной. На самом деле я очень сожалею о случившемся, но в то же время, пронзенный стрелой Купидона, томлюсь вожделением. Впрочем, какая красавица отвергнет своего охваченного вожделением мужа и откажется соединиться с ним?
ТЕКСТ 26:
Моя скъпа царице, подтикван от греховните си желания, аз отидох в гората на лов, без да те питам. Признавам, че те обидих. Но все пак трябва да си доволна от мене, защото аз съм най-близкият ти подвластен. Дълбоко съжалявам за случилото се, но в същото време чувствам в себе си страст, защото Купидон ме прониза със свойта стрела. Нима има красива жена, която ще отхвърли съпруга си, жадуващ за близост, и ще откаже да се съедини в едно цяло с него?