Skip to main content

ТЕКСТ 11

ТЕКСТ 11

Текст

Текст

татах̣ кш̣ут-тр̣т̣-паришра̄нто
нивр̣тто гр̣хам ейива̄н
кр̣та-сна̄ночита̄ха̄рах̣
сам̇вивеша гата-кламах̣
татах̣ кшут-тр̣т̣-париш́ра̄нто
нивр̣тто гр̣хам эйива̄н
кр̣та-сна̄ночита̄ха̄рах̣
сам̇вивеш́а гата-кламах̣

Дума по дума

Пословный перевод

татах̣ – след това; кш̣ут – от глад; тр̣т̣ – жажда; паришра̄нтах̣ – твърде изморен; нивр̣ттах̣ – прекратил; гр̣хам ейива̄н – се върна вкъщи; кр̣та – взе; сна̄на – баня; учита-а̄ха̄рах̣ – най-подходящи храни; сам̇вивеша – си почина; гата-кламах̣ – се освободи от умората.

татах̣ — после этого; кшут — голодом; тр̣т̣ — жаждой; париш́ра̄нтах̣ — смертельно уставший; нивр̣ттах̣ — прекратив; гр̣хам эйива̄н — вернулся домой; кр̣та — совершив; сна̄на — омовение; учита- а̄ха̄рах̣ — предназначенные специально для него блюда; сам̇вивеш́а — отдохнул; гата-кламах̣ — полностью избавившись от усталости.

Превод

Перевод

След това, изморен, жаден и гладен, царят се върна в двореца си. Там се изкъпа и се нахрани с най-отбрани храни. После си почина и така напълно се освободи от възбудата.

После этого царь, смертельно уставший, измученный голодом и жаждой, вернулся к себе во дворец. Там он совершил омовение и съел достойный его обед. Затем он отдохнул и таким образом полностью избавился от усталости.

Пояснение

Комментарий

Цяла седмица материалистите работят много усилено. Те постоянно се измъчват: „Как да спечеля повече пари? Как да спечеля повече?“. А след това, в края на седмицата, изпитват нужда да си починат от всички дейности и да се уединят на спокойствие. Цар Пуран̃джана се прибрал в двореца, понеже се изморил да ловува. Така съвестта му го накарала да спре да върши грехове и да се върне у дома си. В Бхагавад-гӣта̄ материалистите са характеризирани като душ̣кр̣тинах̣ – личности, които постоянно извършват греховни дела. Когато човек се опомни и осъзнае, че върши грехове, съвестта му, която тук е символизирана от двореца, отново се пробужда. Обикновено материалистите са заразени с гун̣ите на страстта и невежеството. А плод на страстта и невежеството са похотта и алчността. Материалистите действат, за да заситят своята похот и алчност. Когато се опомнят обаче, те изпитват желание да се оттеглят от всичките си дела. Ведическата култура настоятелно препоръчва подобно оттегляне; този етап от човешкия живот се нарича ва̄напрастха. А за материалистите, които искат да се отърсят от греховете, извършвани цял живот, подобно оттегляне е абсолютно задължително.

Материалист целую неделю работает не покладая рук и все время думает: «Как заработать побольше денег?» А в конце недели, желая отдохнуть от своих трудов, он уезжает куда-нибудь, чтобы побыть в одиночестве. Царь Пуранджана вернулся домой, потому что охота в лесу очень утомила его. Проснувшаяся в нем совесть удержала его от новых греховных поступков и заставила вернуться домой. В «Бхагавад-гите» Кришна называет материалистов словом душкр̣тинах̣, что значит «погрязшие в грехах». Одумавшись, человек понимает, что он живет греховной жизнью, и начинает прислушиваться к голосу совести, символом которой в этом стихе является дворец. Как правило, люди, ведущие материалистический образ жизни, находятся под влиянием гун страсти и невежества. Страсть и невежество порождают в человеке вожделение и жадность. Для материалиста действовать — значит трудиться под влиянием вожделения и жадности. Но, когда человек приходит в себя, у него возникает желание отойти от дел. По законам ведической цивилизации каждому человеку рекомендуется в какой-то момент отойти от материальной деятельности. Соответствующий этап жизни называется ванапрастхой. Материалист, который хочет прекратить греховную деятельность, обязан отойти от дел.

Цар Пуран̃джана се върнал у дома си, изкъпал се и се нахранил добре – с тази алегория се има предвид, че материалистът трябва да се оттегли от греховните дейности и да се пречисти, като приеме духовен учител и слуша от него за истинските ценности на живота. Ако направи това, той ще се почувства ободрен, както човек се чувства след баня. Щом получи посвещение от истински духовен учител, той трябва окончателно да се раздели с всички греховни дела, а именно непозволения секс, приемането на опиати и алкохол, хазарта и месоядството.

Возвращение Пуранджаны домой, совершенное им омовение и съеденный обед указывают на то, что материалист должен прекратить заниматься греховной деятельностью и очиститься, приняв духовного учителя и слушая его наставления о том, что нужно ценить в этой жизни. Если он сделает это, то почувствует себя свежим и бодрым, как после омовения. Получив у истинного духовного учителя посвящение, человек должен раз и навсегда покончить с греховной деятельностью, то есть перестать вступать в недозволенные половые отношения, употреблять одурманивающие средства, играть в азартные игры и есть мясо.

Много важна роля в тази строфа има думата учита̄ха̄рах̣. Учита значи „подходящ“. Човек трябва да яде подходящи храни, а не да се тъпче с всичко като свинята, която яде дори изпражнения. В Бхагавад-гӣта̄ (17.8) са изброени храните, които са предназначени за хората; те са наречени са̄ттвика-а̄ха̄ра, т.е. храни в гун̣ата на доброто. Човек не трябва да си позволява да яде храни в гун̣ите на страстта и невежеството. Това значи учита̄ха̄ра, правилно хранене. За да пробуди истинското си съзнание, човек трябва да се откаже от месото и алкохола, защото това са продукти в гун̣ите на страстта и невежеството. Така той ще се почувства ободрен и спокоен. Никой не може да разбере науката за Бога, ако е превъзбуден или уморен. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.20) се казва:

Большое значение в этом стихе имеет слово учита̄ха̄рах̣. Учита значит «достойный его». Человек должен есть предназначенную для него пищу, а не уподобляться свиньям, поедающим испражнения. В «Бхагавад-гите» (17.8) пища, предназначенная для человека, названа саттвика-ахарой, пищей в гуне благости. Человеку не следует употреблять пищу, принадлежащую к гунам страсти и невежества. Именно этот смысл вкладывается в слово учита̄ха̄ра, «достойное питание». Тот, кто постоянно ест мясо или пьет вино, то есть ест и пьет под влиянием страсти и невежества, должен прекратить это, чтобы пробудилось его истинное сознание. Тогда он почувствует себя умиротворенным и отдохнувшим. Обеспокоенному или усталому человеку трудно постичь науку о Боге. В «Шримад- Бхагаватам» (1.2.20) сказано:

евам̇ прасанна-манасо
бхагавад-бхакти йогатах̣
бхагават-таттва-вигя̄нам̇
мукта-сан̇гася джа̄яте
эвам̇ прасанна-манасо
бхагавад-бхакти-йогатах̣
бхагават-таттва-виджн̃а̄нам̇
мукта-сан̇гасйа джа̄йате

Докато не се освободи от влиянието на страстта и невежеството, човек не може да постигне спокойствие, а докато няма спокойствие, не е способен да разбере науката за Бога. Връщането на цар Пуран̃джана в двореца е символ на пробуждането на изначалното ни съзнание, нашето Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кр̣ш̣н̣а съзнанието е абсолютна необходимост за хората, които са извършвали много греховни дела, особено ако са убивали животни или са ловували.

Пока человек не выйдет из-под влияния гун страсти и невежества, он не обретет умиротворения, а без этого он не сможет понять науку о Боге. Возвращение царя Пуранджаны домой символизирует возвращение человека к своему изначальному сознанию, которым является сознание Кришны. Сознание Кришны абсолютно необходимо тем, кто безудержно грешил, особенно убивая животных или охотясь в лесу.