ТЕКСТ 11
Text 11
Текст
Text
нивр̣тто гр̣хам ейива̄н
кр̣та-сна̄ночита̄ха̄рах̣
сам̇вивеша гата-кламах̣
nivṛtto gṛham eyivān
kṛta-snānocitāhāraḥ
saṁviveśa gata-klamaḥ
Дума по дума
Synonyms
татах̣ – след това; кш̣ут – от глад; тр̣т̣ – жажда; паришра̄нтах̣ – твърде изморен; нивр̣ттах̣ – прекратил; гр̣хам ейива̄н – се върна вкъщи; кр̣та – взе; сна̄на – баня; учита-а̄ха̄рах̣ – най-подходящи храни; сам̇вивеша – си почина; гата-кламах̣ – се освободи от умората.
tataḥ — thereafter; kṣut — by hunger; tṛṭ — thirst; pariśrāntaḥ — being too fatigued; nivṛttaḥ — having ceased; gṛham eyivān — came back to his home; kṛta — taken; snāna — bath; ucita-āhāraḥ — exactly required foodstuffs; saṁviveśa — took rest; gata-klamaḥ — freed from all fatigue.
Превод
Translation
След това, изморен, жаден и гладен, царят се върна в двореца си. Там се изкъпа и се нахрани с най-отбрани храни. После си почина и така напълно се освободи от възбудата.
After this, the King, very much fatigued, hungry and thirsty, returned to his royal palace. After returning, he took a bath and had an appropriate dinner. Then he took rest and thus became freed from all restlessness.
Пояснение
Purport
Цяла седмица материалистите работят много усилено. Те постоянно се измъчват: „Как да спечеля повече пари? Как да спечеля повече?“. А след това, в края на седмицата, изпитват нужда да си починат от всички дейности и да се уединят на спокойствие. Цар Пуран̃джана се прибрал в двореца, понеже се изморил да ловува. Така съвестта му го накарала да спре да върши грехове и да се върне у дома си. В Бхагавад-гӣта̄ материалистите са характеризирани като душ̣кр̣тинах̣ – личности, които постоянно извършват греховни дела. Когато човек се опомни и осъзнае, че върши грехове, съвестта му, която тук е символизирана от двореца, отново се пробужда. Обикновено материалистите са заразени с гун̣ите на страстта и невежеството. А плод на страстта и невежеството са похотта и алчността. Материалистите действат, за да заситят своята похот и алчност. Когато се опомнят обаче, те изпитват желание да се оттеглят от всичките си дела. Ведическата култура настоятелно препоръчва подобно оттегляне; този етап от човешкия живот се нарича ва̄напрастха. А за материалистите, които искат да се отърсят от греховете, извършвани цял живот, подобно оттегляне е абсолютно задължително.
A materialistic person works throughout the whole week very, very hard. He is always asking, “Where is money? Where is money?” Then, at the end of the week, he wants to retire from these activities and go to some secluded place to rest. King Purañjana returned to his home because he was very much fatigued from hunting animals in the forest. In this way his conscience came to stop him from committing further sinful activities and make him return home. In Bhagavad-gītā materialistic persons are described as duṣkṛtinaḥ, which indicates those who are always engaged in sinful activities. When a person comes to his senses and understands how he is engaging in sinful activities, he returns to his conscience, which is herein figuratively described as the palace. Generally a materialistic person is infected by the material modes of passion and ignorance. The results of passion and ignorance are lust and greed. In the life of a materialist, activity means working in lust and greed. However, when he comes to his senses, he wants to retire. According to Vedic civilization, such retirement is positively recommended, and this portion of life is called vānaprastha. Retirement is absolutely necessary for a materialist who wants to become free from the activities of a sinful life.
Цар Пуран̃джана се върнал у дома си, изкъпал се и се нахранил добре – с тази алегория се има предвид, че материалистът трябва да се оттегли от греховните дейности и да се пречисти, като приеме духовен учител и слуша от него за истинските ценности на живота. Ако направи това, той ще се почувства ободрен, както човек се чувства след баня. Щом получи посвещение от истински духовен учител, той трябва окончателно да се раздели с всички греховни дела, а именно непозволения секс, приемането на опиати и алкохол, хазарта и месоядството.
King Purañjana’s coming home, taking bath and having an appropriate dinner indicate that a materialistic person must retire from sinful activities and become purified by accepting a spiritual master and hearing from him about the values of life. If one would do this, he would feel completely refreshed, just as one feels after taking a bath. After receiving initiation from a bona fide spiritual master, one must abandon all kinds of sinful activities, namely illicit sex, intoxication, gambling and meat-eating.
Много важна роля в тази строфа има думата учита̄ха̄рах̣. Учита значи „подходящ“. Човек трябва да яде подходящи храни, а не да се тъпче с всичко като свинята, която яде дори изпражнения. В Бхагавад-гӣта̄ (17.8) са изброени храните, които са предназначени за хората; те са наречени са̄ттвика-а̄ха̄ра, т.е. храни в гун̣ата на доброто. Човек не трябва да си позволява да яде храни в гун̣ите на страстта и невежеството. Това значи учита̄ха̄ра, правилно хранене. За да пробуди истинското си съзнание, човек трябва да се откаже от месото и алкохола, защото това са продукти в гун̣ите на страстта и невежеството. Така той ще се почувства ободрен и спокоен. Никой не може да разбере науката за Бога, ако е превъзбуден или уморен. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.20) се казва:
The word ucitāhāraḥ used in this verse is important. Ucita means “appropriate.” One must eat appropriately and not take after food as hogs take after stool. For a human being there are eatables described in Bhagavad-gītā (17.8) as sāttvika-āhāra, or food in the mode of goodness. One should not indulge in eating food in the modes of passion and ignorance. This is called ucitāhāra, or appropriate eating. One who is always eating meat or drinking liquor, which is eating and drinking in passion and ignorance, must give these things up so that his real consciousness may be awakened. In this way one may become peaceful and refreshed. If one is restless or fatigued, one cannot understand the science of God. As stated in Śrīmad-Bhāgavatam (1.2.20):
бхагавад-бхакти йогатах̣
бхагават-таттва-вигя̄нам̇
мукта-сан̇гася джа̄яте
bhagavad-bhakti-yogataḥ
bhagavat-tattva-vijñānaṁ
mukta-saṅgasya jāyate
Докато не се освободи от влиянието на страстта и невежеството, човек не може да постигне спокойствие, а докато няма спокойствие, не е способен да разбере науката за Бога. Връщането на цар Пуран̃джана в двореца е символ на пробуждането на изначалното ни съзнание, нашето Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кр̣ш̣н̣а съзнанието е абсолютна необходимост за хората, които са извършвали много греховни дела, особено ако са убивали животни или са ловували.
Unless one can become free from the influence of passion and ignorance, he cannot be pacified, and without being pacified, one cannot understand the science of God. King Purañjana’s returning home is indicative of man’s returning to his original consciousness, known as Kṛṣṇa consciousness. Kṛṣṇa consciousness is absolutely necessary for one who has committed a lot of sinful activities, especially killing animals or hunting in the forest.