Skip to main content

ТЕКСТ 21

ТЕКСТ 21

Текст

Текст

пуран̃джана ува̄ча
нӯнам̇ тв акр̣та-пун̣я̄с те
бхр̣тя̄ йеш̣в ӣшвара̄х̣ шубхе
кр̣та̄гах̣св а̄тмаса̄т кр̣тва̄
шикш̣а̄-дан̣д̣ам̇ на юн̃джате
пуран̃джана ува̄ча
нӯнам̇ тв акр̣та-пун̣йа̄с те
бхр̣тйа̄ йешв ӣш́вара̄х̣ ш́убхе
кр̣та̄гах̣св а̄тмаса̄т кр̣тва̄
ш́икша̄-дан̣д̣ам̇ на йун̃джате

Дума по дума

Пословный перевод

пуран̃джанах̣ ува̄ча – Пуран̃джана каза; нӯнам – несъмнено; ту – тогава; акр̣та-пун̣я̄х̣ – неблагочестивите; те – такива; бхр̣тя̄х̣ – слуги; йеш̣у – на които; ӣшвара̄х̣ – господарите; шубхе – о, благотворна; кр̣та-а̄гах̣су – допуснал грешка; а̄тмаса̄т – приемайки като собствен; кр̣тва̄ – като направят така; шикш̣а̄ – служещо за урок; дан̣д̣ам – наказание; на юн̃джате – не дават.

пуран̃джанах̣ ува̄ча — Пуранджана сказал; нӯнам — несомненно; ту — тогда; акр̣та-пун̣йа̄х̣ — те, кто неблагочестив; те — такие; бхр̣тйа̄х̣ — слуги; йешу — которым; ӣш́вара̄х̣ — хозяева; ш́убхе — о приносящая счастье; кр̣та-а̄гах̣су — совершившие проступок; а̄тмаса̄т — считая своими; кр̣тва̄ — сделав это; ш́икша̄ — служащее уроком; дан̣д̣ам — наказание; на йун̃джате — не дают.

Превод

Перевод

Цар Пуран̃джана каза: Скъпа моя красавице, ако господарят е приел слугата си като част от семейството, но не го наказва за грешките му, такъв слуга няма много късмет.

Царь Пуранджана сказал: Дорогая красавица-жена, если хозяин считает слугу членом своей семьи, но не наказывает его за проступки, значит, слуге просто не повезло.

Пояснение

Комментарий

Според принципите на ведическата цивилизация човек трябва да се отнася към домашните животни и към слугите си като към свои деца. Когато наказват животните и децата, хората правят това от любов, а не за отмъщение. Така и господарят, когато наказва слугата си, прави това за негово добро, за да го поучи и да му помогне да следва правия път, а не от чувство за мъст. Ето защо цар Пуран̃джана приел наказанието, което неговата съпруга, царицата, му наложила, като милост от нейна страна. Той се смятал за неин покорен слуга. Царицата се разсърдила на царя, задето я оставил сама вкъщи и отишъл да ловува в гората, т.е. заради греховете, които извършил. Но цар Пуран̃джана приел това наказание за проява на истинска любов и привързаност от нейна страна. Така и когато по волята на Бога получаваме наказание от законите на природата, не трябва да негодуваме. Това е отношението на истинския предан. Преданият приема за милост на Бога трудностите, сред които се озовава.

По законам ведической цивилизации с домашними животными и слугами следует обращаться как с родными детьми. Животных и детей порой наказывают, но не из мести, а из любви к ним. Подобно этому, хозяин тоже иногда наказывает своего слугу, движимый не желанием отомстить, а любовью к нему, надеясь, что тот исправится и впредь будет поступать, как подобает. Вот почему царь Пуранджана воспринял наказание, которому подвергла его царица-жена, как милость. Он считал себя ее покорнейшим слугой. Царица рассердилась на него за совершенные им грехи: за то, что он бросил ее одну дома и отправился на охоту в лес. Царь Пуранджана воспринял наказание, которому подвергла его жена, как проявление ее любви и привязанности к нему. Точно так же тот, кого законы природы по воле Бога подвергают наказанию, не должен сокрушаться об этом. Так думает истинный преданный. Оказавшись в затруднительном положении, он видит в этом милость Верховного Господа.

тат те 'нукампа̄м̇ сусамӣкш̣ама̄н̣о
бхун̃джа̄на ева̄тма-кр̣там̇ випа̄кам
хр̣д-ва̄г-вапурбхир видадхан намас те
джӣвета йо мукти-паде са да̄я-бха̄к
тат те ’нукампа̄м̇ сусамӣкшама̄н̣о
бхун̃джа̄на эва̄тма-кр̣там̇ випа̄кам
хр̣д-ва̄г-вапурбхир видадхан намас те
джӣвета йо мукти-паде са да̄йа-бха̄к

(Шрӣмад Бха̄гаватам, 10.14.8)

Бхаг., 10.14.8

В тази строфа се казва, че преданият приема обратите в живота си като благословия на Бога и в знак на благодарност му отдава още повече почитания и молитви, защото знае, че е заслужил това наказание с миналите си грехове, но Богът всъщност му отрежда много леко възмездие. Наказанието, което държавата или Богът налагат на провинилия се, е за негово собствено добро. В Ману сам̇хита̄ се казва, че цар, който осъжда убийците на смърт, проявява милост към тях, защото, като изтърпят наказание в този живот, те се разплащат за греховете си и следващия път се раждат свободни от грях. Ако слугата приема като награда наказанието, наложено му от господаря, той получава достатъчно разум да не допуска същата грешка отново.

В этом стихе говорится о том, что преданный воспринимает все невзгоды как благословение Господа и потому, когда они приходят, лишь чаще кланяется Ему и чаще возносит Ему молитвы, думая, что Господь наказывает его за совершенные в прошлом грехи, в значительной степени смягчив наказание. Наказание, которому подвергают преступника государство или Бог, по сути дела, является для него благом. В «Ману-самхите» сказано, что, осуждая убийцу на смерть, царь делает это из сострадания к нему, потому что убийца, наказанный в этой жизни, искупает свой грех и в следующей жизни рождается свободным от грехов. Слуга, который воспринимает наказание как награду, полученную от хозяина, становится достаточно разумным, чтобы не совершать таких же ошибок в будущем.