Text 46
ТЕКСТ 46
Texto
Текст
sarīsṛpa-savīrudhām
sarva-jīva-nikāyānāṁ
sūrya ātmā dṛg-īśvaraḥ
сарӣср̣па-савӣрудха̄м
сарва-джӣва-ника̄я̄на̄м̇
сӯря а̄тма̄ др̣г-ӣшварах̣
Palabra por palabra
Дума по дума
deva — de los semidioses; tiryak — los animales inferiores; manuṣyāṇām — y los seres humanos; sarīsṛpa — los insectos y serpientes; sa-vīrudhām — y las plantas y árboles; sarva-jīva-nikāyānām — de todos los grupos de entidades vivientes; sūryaḥ — el dios del Sol; ātmā — la vida y el alma; dṛk — de los ojos; īśvaraḥ — la Personalidad de Dios.
дева – на полубоговете; тиряк – низшите животни; мануш̣я̄н̣а̄м – и хората; сарӣср̣па – насекомите и змиите; са-вӣрудха̄м – и растенията и дърветата; сарва-джӣва-ника̄я̄на̄м – на всички групи живи същества; сӯрях̣ – бога на Слънцето; а̄тма̄ – животът; др̣к – на очите; ӣшварах̣ – Божествената Личност.
Traducción
Превод
Todas las entidades vivientes, y entre ellas los semidioses, los seres humanos, los mamíferos, las aves, los insectos, los reptiles, las enredaderas y los árboles, dependen de la luz y el calor que el dios del Sol emite desde el planeta solar. Además, gracias a la presencia del Sol, todas las entidades vivientes pueden ver; por esa razón, el dios del Sol recibe el nombre de dṛg-īśvara, la Personalidad de Dios que rige la vista.
Всички живи същества, в това число полубогове, хора, животни, птици, насекоми, влечуги, растения и дървета, се нуждаят от топлината и светлината, които богът на Слънцето изпраща от своята планета. Благодарение на него живите същества могат да виждат, затова той се нарича др̣г-ишвара, Божествената Личност, контролираща зрението.
Significado
Пояснение
Śrīla Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura dice en relación con esto: sūrya ātmā ātmatvenopāsyaḥ: El Sol es la verdadera vida, el alma de todas las entidades vivientes del universo. Por esa razón es upāsya, digno de adoración. Nosotros adoramos al dios del Sol cantando el mantra gāyatrī (om bhūr bhuvaḥ svaḥ tat savitur vareṇyaṁ bhargo devasya dhīmahi). Sūrya es la vida y el alma del universo, y son infinitos los universos en que un dios del Sol es la esencia de la vida, del mismo modo que la Suprema Personalidad de Dios es la esencia de la vida de toda la creación. Tenemos noticia de que Vairāja, Hiraṇyagarbha, entró en el gran globo de material inerte que recibe el nombre de «Sol». Esto indica que la teoría de los supuestos científicos según la cual el Sol no está habitado es errónea. El Bhagavad-gītā dice también que fue el dios del Sol quien escuchó por primera vez de labios de Kṛṣṇa el Bhagavad-gītā (imaṁ vivasvate yogaṁ proktavān aham avyayam). Por lo tanto, el Sol no está vacío. Está habitado por entidades vivientes, y su deidad regente es Vairāja, Vivasvān. La diferencia entre el Sol y la Tierra es que el Sol es un planeta ardiente; todos sus habitantes, sin embargo, tienen un cuerpo apropiado y no tienen dificultad en vivir allí.
В тази връзка Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура пише: сӯря а̄тма̄ а̄тматвенопа̄сях̣. Слънцето е животът на всички създания във вселената. Затова то е упа̄ся, достойно за почит. Ние почитаме бога на Слънцето с мантрата Га̄ятрӣ (ом̇ бхӯр бхувах̣ свах̣ тат савитур варен̣ям̇ бхарго девася дхӣмахи). Сӯря дарява с живот тази вселена и е животворен за още безброй други вселени, както Върховната Божествена Личност е животът на цялото творение. Известно е, че Вайра̄джа (Хиран̣ягарбха) прониква в голямото материално кълбо, наречено Слънце. Оттук следва, че научната теория, според която никой не живее на Слънцето, е погрешна. Бхагавад-гӣта̄ също твърди, че Кр̣ш̣н̣а най-напред предал посланието ѝ на бога на Слънцето (имам̇ вивасвате йогам̇ проктава̄н ахам авяям). Следователно Слънцето не е необитаемо. Там живеят разумни същества и господстващото божество е Вайра̄джа, наричано още Вивасва̄н. Разликата между Слънцето и Земята е в това, че Слънцето е огнена планета и живите същества там имат подходящи за условията тела.
Así terminan los significados de Bhaktivedanta correspondientes al capítulo vigésimo del Canto Quinto del Śrīmad-Bhāgavatam,titulado: «Estudio de la estructura del universo».
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху двадесета глава от Пета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Структурата на вселената“.