Text 29
ТЕКСТ 29
Texto
Текст
kvacin nobhayam andha-dhīḥ
devo manuṣyas tiryag vā
yathā-karma-guṇaṁ bhavaḥ
квачин нобхаям андха-дхӣх̣
дево мануш̣яс тиряг ва̄
ятха̄-карма-гун̣ам̇ бхавах̣
Palabra por palabra
Дума по дума
kvacit — a veces; pumān — varón; kvacit — a veces; ca — también; strī — mujer; kvacit — a veces; na — no; ubhayam — ambos; andha — ciega; dhīḥ — aquel cuya inteligencia; devaḥ — semidiós; manuṣyaḥ — ser humano; tiryak — animal, ave, fiera; vā — o; yathā — conforme a; karma — de actividades; guṇam — las cualidades; bhavaḥ — nacimiento.
квачит – понякога; пума̄н – мъж; квачит – понякога; ча – също; стрӣ – жена; квачит – понякога; на – не; убхаям – и двете; андха – сляп; дхӣх̣ – този, чиято интелигентност; девах̣ – полубог; мануш̣ях̣ – човек; тиряк – животно, птица, звяр; ва̄ – или; ятха̄ – в зависимост от; карма – дейностите; гун̣ам – качествата; бхавах̣ – раждане.
Traducción
Превод
Cubierta por la modalidad de la ignorancia en la naturaleza material, la entidad viviente a veces es varón, a veces mujer, a veces eunuco, a veces ser humano, a veces semidiós, a veces pájaro, mamífero, etc. De ese modo, sigue vagando por el mundo material. Bajo la influencia de las modalidades de la naturaleza, sus actividades la llevan a aceptar diversos cuerpos.
Пленено от гун̣ата на невежеството в материалния свят, живото същество един път е мъж, друг път – жена, а трети път – безполово същество; веднъж то е човек, понякога – полубог, а друг път – птица, животно и прочее. Така то се скита из материалния свят и получава различни тела, които се определят от дейностите му, извършвани под влиянието на гун̣ите на природата.
Significado
Пояснение
En realidad, la entidad viviente es parte integral del Señor; por lo tanto, cualitativamente es espiritual. La entidad viviente nunca es material, y sus conceptos materiales no son más que un error debido al olvido. Es tan brillante como la Suprema Personalidad de Dios. El sol y la luz del sol son muy brillantes; el Señor es como el sol en la plenitud de su esplendor, y las entidades vivientes son como las pequeñas partículas luminosas que constituyen la luz del sol, que se extiende por todas partes. Esas pequeñas partículas quedan cubiertas por la nube de māyā, y pierden su brillo. Cuando la nube de māyā se va, las partículas brillan y resplandecen de nuevo. Cubierta por la ignorancia de māyā, u oscuridad, la entidad viviente no puede entender su relación con el Dios Supremo. Cuando, de una u otra forma, llega ante el Señor, puede ver que su brillo es como el del Señor Supremo, aunque su extensión es menor. La entidad viviente desea imitar al Señor Supremo, y debido a ello queda cubierta por māyā. No podemos imitar al Señor, ni podemos llegar a ser el disfrutador supremo. Eso no es posible; y si pensamos que lo es, quedamos condicionados por influencia de māyā. De esa forma, el olvido de su relación con el Señor Supremo hace que la entidad viviente esté cautiva en las garras de māyā.
Живото същество е неразделна частица от Бога, затова по природа то е духовно. Живото същество не може да бъде материално. Неговите материални представи са просто заблуда, резултат от забравата, която го е обзела. То притежава същия ослепителен блясък като Върховната Божествена Личност. Сиянието е присъщо и на слънцето, и на слънчевите лъчи. Богът е като яркото слънце, а живите същества са като миниатюрните частици, от които се състои всепроникващата слънчева светлина. Когато те са затулени от облака на ма̄я̄, блясъкът им помръква, но щом този облак се вдигне, те отново засияват както преди. Обгърнато от невежеството на ма̄я̄, от мрака, живото същество не е в състояние да разбере връзката си с Върховния Бог. Но ако по някакъв начин се обърне към Бога, ще види, че макар да е безкрайно по-малко от него, притежава същия блясък. Живото същество се озовава под покрова на ма̄я̄, защото иска да подражава на Върховния Бог. То обаче е неспособно да прави това, което Върховният прави, нито може да стане върховният наслаждаващ се. Това просто е невъзможно. Щом помислим, че е възможно, ставаме подвластни на ма̄я̄. Следователно робството на живото същество в капана на ма̄я̄ е резултат от това, че живото същество е забравило отношенията си с Върховния Бог.
Bajo la influencia de māyā, la entidad viviente es exactamente como una persona poseída por un fantasma. En esa situación, la persona dice todo tipo de disparates. Cubierta por la influencia de māyā, la entidad viviente actúa como un supuesto científico, filósofo, político o socialista, y presenta planes y más planes para el bien de la sociedad humana. A la hora de la verdad, todos esos planes fracasan, pues se han concebido bajo el influjo de la ilusión. De esa forma, la entidad viviente olvida su posición como sirviente eterno del Señor, y pasa a ser un sirviente de māyā. En todo caso, no deja de ser un sirviente. Para su desdicha, al olvidar su contacto verdadero con el Señor Supremo, pasa a ser un sirviente de māyā. Desde esa posición, unas veces es rey y otras un ciudadano corriente, unas veces es brāhmaṇa y otras śūdra, etc. A veces es un hombre feliz, conoce la prosperidad, y otras veces es un pequeño insecto. Unas veces está en el cielo, y otras en el infierno. Unas veces es un semidiós, y otras un demonio. Unas veces es sirviente, y otras es señor. De esa forma, la entidad viviente vaga por todo el universo. Solo cuando entra en contacto con el maestro espiritual genuino puede entender su verdadera posición constitucional, y entonces se desengaña con respecto a la existencia material. En ese momento, cuando goza de plena conciencia de Kṛṣṇa, se arrepiente de sus experiencias pasadas en la existencia material. Ese arrepentimiento es muy beneficioso, pues purifica a la entidad viviente de la vida material condicionada. Ora al Señor pidiéndole que la ocupe en Su servicio, y Kṛṣṇa, en ese entonces le concede la liberación de las garras de māyā. Esto lo explica el Señor Kṛṣṇa en el Bhagavad-gītā (7.14):
Във властта на ма̄я̄ живото същество започва да се държи така, сякаш е обсебено от духове. То започва да говори всевъзможни безсмислици. Под влиянието на ма̄я̄ то става това, което хората наричат учен, философ, политик или обществен деец, и постоянно кове нови планове за доброто на обществото. Но всички тези планове и начинания неизбежно търпят крах, защото са илюзорни. Ето как живото същество забравя, че е вечен слуга на Бога, и вместо това се превръща в слуга на ма̄я̄. При всички положения то е слуга, но когато забрави истинските си отношения с Върховния Бог и стане слуга на ма̄я̄, това е най-голямото нещастие, което би могло да го сполети. Когато слугува на ма̄я̄, живото същество един път е цар, а друг път – обикновен гражданин. Един път е бра̄хман̣а, а друг път – прост шӯдра. Веднъж то е щастливец, друг път – преуспяващ човек, а трети път – насекомо. Понякога то е в рая, а друг път е в ада. Понякога е полубог, друг път е демон. Веднъж е слуга, друг път – владетел. Така живото същество броди навсякъде из вселената и едва когато срещне истински духовен учител, може да разбере своята присъща позиция. Тогава материалният живот започва да предизвиква у него отвращение. Постигнало пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, то започва да съжалява за всичко, които е вършило в материалния свят. Това чувство на разкаяние е много благотворно за живото същество, защото му помага да се пречисти от материалното, обусловеното съществуване. Така живото същество започва да се моли на Бога за позволение да му служи и тогава Кр̣ш̣н̣а го освобождава от капана на ма̄я̄. Бог Кр̣ш̣н̣а говори за това в Бхагавад-гӣта̄ (7.14):
mama māyā duratyayā
mām eva ye prapadyante
māyām etāṁ taranti te
мама ма̄я̄ дуратяя̄
ма̄м ева йе прападянте
ма̄я̄м ета̄м̇ таранти те
«Esta energía divina Mía, integrada por las tres modalidades de la naturaleza material, es difícil de superar. Pero aquellos que se han entregado a Mí pueden sobrepasarla fácilmente».
„Тази моя божествена енергия, състояща се от трите гун̣и на материалната природа, се преодолява трудно. Но тези, които ми се отдадат, лесно ще я превъзмогнат“.
Solo por la gracia de Kṛṣṇa podemos liberarnos de las garras de māyā. Ni la especulación mental ni ninguna otra actividad puede darnos esa liberación. Cuando la entidad viviente, por la gracia de Kṛṣṇa, entiende su verdadera posición, se mantiene siempre en un estado sano de conciencia de Kṛṣṇa y actúa en consecuencia, hasta que, poco a poco, llega a liberarse de las garras de māyā. Cuando su conciencia de Kṛṣṇa se ha fortalecido, māyā no puede tocarla. De esa forma, en compañía de devotos conscientes de Kṛṣṇa, la entidad viviente puede liberarse de la contaminación de la existencia material. A este respecto, Śrīla Kṛṣṇadāsa Kavirāja Gosvāmī dice:
Живото същество може да се освободи от капана на ма̄я̄ единствено по милостта на Кр̣ш̣н̣а. Нито философските разсъждения, нито други някакви методи могат да му помогнат. Когато по милостта на Кр̣ш̣н̣а разбере истинското си положение, живото същество винаги се стреми да бъде в Кр̣ш̣н̣а съзнание и да действа по съответния начин. Така с течение на времето то напълно се освобождава от ръцете на ма̄я̄. Ма̄я̄ не може да се докосне до оня, който е устойчив в Кр̣ш̣н̣а съзнание. По този начин, общувайки с преданите на Кр̣ш̣н̣а, живото същество се пречиства от замърсяванията на материалното съществуване. Във връзка с това Шрӣла Кр̣ш̣н̣ада̄са Кавира̄джа Госва̄мӣ пише:
māyā-jāla chuṭe, pāya kṛṣṇera caraṇa
ма̄я̄-джа̄ла чхут̣е, па̄я кр̣ш̣н̣ера чаран̣а
«En el estado de conciencia de Kṛṣṇa, la entidad viviente se ocupa en servicio devocional bajo la dirección del maestro espiritual. De esa forma se libera de las garras de māyā y se refugia bajo los pies de loto del Señor Kṛṣṇa» (Cc. Madhya 22.25).
„Когато е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, под ръководството на духовен учител живото същество отдава предано служене. Така то се измъква от капана на ма̄я̄ и намира убежище в лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а“ (Чайтаня Чарита̄мр̣та, Мадхя, 22.25).