Text 14
ТЕКСТ 14
Texto
Текст
hareḥ kathāyāṁ vimukhān aghena
kṣiṇoti devo ’nimiṣas tu yeṣām
āyur vṛthā-vāda-gati-smṛtīnām
харех̣ катха̄я̄м̇ вимукха̄н агхена
кш̣ин̣оти дево 'нимиш̣ас ту йеш̣а̄м
а̄юр вр̣тха̄-ва̄да-гати-смр̣тӣна̄м
Palabra por palabra
Дума по дума
tān — todos esos; śocya — dignos de lástima; śocyān — de los dignos de lástima; avidaḥ — ignorantes; anuśoce — me dan lástima; hareḥ — del Señor; kathāyām — a los relatos acerca de; vimukhān — contrarios; aghena — por las actividades pecaminosas; kṣiṇoti — malográndose; devaḥ — el Señor; animiṣaḥ — tiempo eterno; tu — pero; yeṣām — de quienes; āyuḥ — duración de la vida; vṛthā — inútilmente; vāda — especulaciones filosóficas; gati — meta final; smṛtīnām — de aquellos que observan diferentes rituales.
та̄н – всички тези; шочя – съжалявани; шочя̄н – от достойните за съжаление; авидах̣ – невежество; анушоче – съжалявам; харех̣ – на Бога; катха̄я̄м – към темите за; вимукха̄н – несклонни; агхена – заради греховни дейности; кш̣ин̣оти – разрушава; девах̣ – Богът; анимиш̣ах̣ – вечно време; ту – но; йеш̣а̄м – на когото; а̄юх̣ – продължителност на живота; вр̣тха̄ – безполезно; ва̄да – философски разсъждения; гати – крайна цел; смр̣тӣна̄м – на тези, които вършат всевъзможни обреди.
Traducción
Превод
¡Oh, sabio! Las personas que por sus actividades pecaminosas sienten aversión por los temas relacionados con la Realidad Trascendental, y que ignoran, así pues, el propósito del Mahābhārata [el Bhagavad-gītā], dan lástima a los que dan lástima. Yo también les tengo lástima, porque veo cómo el tiempo eterno malogra la duración de sus vidas, mientras ellas se dedican a presentaciones de especulación filosófica, a teóricas metas finales de la vida, y a rituales de diferentes modalidades.
О, мъдрецо, хората, които заради греховните си дейности са загубили желание да слушат за Трансценденталното и не разбират целта на „Маха̄бха̄рата“ („Бхагавад-гӣта̄“), предизвикват съжаление дори у тези, които сами са достойни за съжаление. Аз също ги съжалявам, защото виждам как вечното време стопява живота им, докато те се отдават на философски съждения, правят догадки за висшата цел на съществуването и вършат всякакви видове обреди.
Significado
Пояснение
Existen tres clases de relaciones entre los seres humanos y la Suprema Personalidad de Dios, conforme a las modalidades de la naturaleza material. Aquellos que están influenciados por las modalidades de la ignorancia y la pasión sienten aversión hacia la existencia de Dios, o, si no, aceptan formalmente la existencia de Dios con una función de abastecedor de pedidos. Por encima de todos ellos se encuentran aquellos que están influenciados por la modalidad de la bondad. Esta segunda clase de hombres cree que el Brahman Supremo es impersonal. Aceptan el culto del bhakti, en el que oír kṛṣṇa-kathā es el primer paso, como un medio, y no como el fin. Por encima de ellos se encuentran los devotos puros. Estos están situados en la etapa trascendental que se encuentra por encima de la modalidad de la bondad material. Esta clase de personas está decididamente convencida de que el nombre, la forma, la fama, las cualidades, etc., de la Personalidad de Dios no son diferentes entre sí en el plano absoluto. Para ellos, oír los relatos acerca de Kṛṣṇa es igual que reunirse con Él cara a cara. Según esta clase de hombres, que están situados en la etapa del servicio devocional puro del Señor, la meta más elevada de la vida humana es puruṣārtha, el servicio devocional al Señor, la verdadera misión de la vida. Los impersonalistas, por dedicarse a la especulación mental y no tener fe en la Personalidad de Dios, no tienen por qué oír los relatos acerca de Kṛṣṇa. Los devotos puros del Señor de primera categoría sienten lástima por esa clase de personas. Los impersonalistas, que son dignos de lástima, sienten lástima por aquellos que están influenciados por las modalidades de la ignorancia y la pasión, pero los devotos puros del Señor sienten lástima por ambos grupos, debido a que todos ellos desperdician su muy valioso tiempo en la forma humana de vida con falsas búsquedas, disfrute de los sentidos, y presentaciones de diferentes teorías y metas de la vida, todas ellas producto de la especulación mental.
Между човека и Върховната Божествена Личност може да има три вида отношения в зависимост от това, в коя гун̣а на материалната природа е човекът. Тези, които са в гун̣ите на невежеството и страстта, отричат съществуването на Бога или, като приемат формално, че Той съществува, му отреждат ролята на изпълнител на техните желания. По-високо от тях стоят ония, които са в гун̣ата на доброто. Хората от тази категория смятат, че Върховният Брахман е безличностен. Те приемат култа на бхакти, чийто първи и най-важен компонент е слушането на кр̣ш̣н̣а-катха̄, като средство, а не като крайна цел. Над тях стоят чистите предани. Те са постигнали равнище, което е трансцендентално, над гун̣ата на материалното добро. Чистите предани са твърдо убедени, че името, формата, славата, качествата и всичко друго, свързано с Божествената Личност, са тъждествени в абсолютен план. За тях да слушат разкази за Кр̣ш̣н̣а, е все едно да виждат Кр̣ш̣н̣а лице в лице. Тези хора са се отдали на чисто предано служене в името на Бога и за тях висшата цел на човешкия живот е пуруш̣а̄ртха, преданото служене, което е истинският смисъл на съществуването. Имперсоналистите, които са погълнати от умозрителни разсъждения и не вярват в Божествената Личност, не виждат смисъл в това да слушат повествования за Кр̣ш̣н̣а. Те пораждат съжаление у първокласните чисти предани на Бога. Сами достойни за съжаление, имперсоналистите съжаляват хората, подвластни на гун̣ите на невежеството и на страстта, но чистите предани на Бога съжаляват и едните, и другите, защото и едните, и другите пропиляват скъпоценното време на човешкия си живот в преследване на лъжливи идеали и на сетивно наслаждение, в измисляне на различни умозрителни теории и в безплодни разсъждения за смисъла на съществуването.