Text 13
ТЕКСТ 13
Texto
Текст
padma-garbhāruṇekṣaṇam
nīlotpala-dala-śyāmaṁ
śaṅkha-cakra-gadā-dharam
падма-гарбха̄рун̣екш̣ан̣ам
нӣлотпала-дала-шя̄мам̇
шан̇кха-чакра-гада̄-дхарам
Palabra por palabra
Дума по дума
прасанна – радостно; вадана – лице; амбходжам – лотосово; падма-гарбха – вътрешността на лотос; арун̣а – червеникави; ӣкш̣ан̣ам – очи; нӣла-утпала – син лотос; дала – листенца; шя̄мам – мургав; шан̇кха – раковина; чакра – диск; гада̄ – боздуган; дхарам – носейки.
Traducción
Превод
La Suprema Personalidad de Dios tiene un rostro alegre, semejante al loto, con ojos rojizos como el interior de un loto, y un cuerpo oscuro como los pétalos del loto azul. Lleva una concha, un disco y una maza en tres de Sus manos.
Радостното лице на Бога, Върховната Личност, прилича на лотосов цвят, очите му са алени като вътрешността на лотоса, а мургавото му тяло е с цвета на листенцата на синия лотос. В ръцете си Богът държи раковина, диск и боздуган.
Significado
Пояснение
En este verso se nos recomienda de modo definitivo concentrar la mente en la forma de Viṣṇu. Hay doce formas distintas de Viṣṇu, que se describen en Las enseñanzas del Señor Caitanya. No podemos concentrar la mente en nada vacío o impersonal; hay que fijarla en la forma personal del Señor, cuya actitud, como se describe en este verso, es alegre. En el Bhagavad-gītā se afirma que la meditación en los aspectos impersonal o vacío es muy penosa para el meditador. Los que están apegados a esos aspectos de meditación tienen que pasar por un proceso muy difícil, pues no estamos acostumbrados a concentrar la mente en algo impersonal. Lo cierto es que esa meditación ni siquiera es posible. El Bhagavad-gītā confirma también que debemos concentrar la mente en la Personalidad de Dios.
Този строфа недвусмислено утвърждава, че един йогӣ трябва да съсредоточи ума си върху Виш̣н̣у. Виш̣н̣у има дванайсет различни форми и те са описани в книгата „Учението на Бог Чайтаня“. Никой не може да съсредоточи вниманието си върху пустотата или върху нещо безличностно. Умът трябва да е фиксиран върху личностната форма на Бога, който сияе от радост, както се описва в тази строфа. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че да се медитира върху безличностното или пустотата, е изключително трудно. Онези, които са привързани към медитацията върху безличностния аспект на Бога или върху пустотата, практикуват много труден процес, защото за никого не е привично да концентрира ума си върху нещо безличностно. В действителност подобна концентрация е невъзможна. Бхагавад-гӣта̄ също утвърждава, че човек трябва да съсредоточи ума си върху Божествената Личност.
Aquí se describe que el color de la Personalidad de Dios, Kṛṣṇa, es nīlotpala-dala; esto significa que es como el de una flor de loto con pétalos de tinte azul y blanco. La gente siempre pregunta por qué Kṛṣṇa es azul. El color del Señor no es producto de la imaginación de ningún artista. Se describe en Escrituras autoritativas. En la Brahma-saṁhitā se compara también el color del cuerpo de Kṛṣṇa con el de una nube azulada. El color del Señor no es una imaginación poética. En la Brahma-saṁhitā, el Śrīmad-Bhāgavatam, el Bhagavad-gītā y muchos de los Purāṇas hay descripciones autoritativas del cuerpo, las armas y todos los demás objetos relacionados con el Señor. Aquí se describe el aspecto del Señor como padma-garbhāruṇekṣaṇam. Sus ojos se parecen al interior de la flor de loto, y en Sus cuatro manos sostiene los cuatro símbolos: la concha, el disco, la maza y el loto.
Тук цветът на Божествената Личност Кр̣ш̣н̣а е описан с думите нӣлотпала-дала. Това значи, че тялото на Бога е с цвят на лотос, чиито листенца са обагрени в синьо и бяло. Хората често питат защо Кр̣ш̣н̣а е син. Цветът на Бога не е плод на въображението на някой художник. Той е описан в авторитетните ша̄стри. В Брахма сам̇хита̄ цветът на тялото на Кр̣ш̣н̣а е сравнен със синкавия цвят на облака. Цветът на Бога не е поетическа метафора. В Брахма сам̇хита̄, Шрӣмад Бха̄гаватам, Бхагавад-гӣта̄ и в много Пура̄н̣и ще открием автентични описания на тялото на Бога, оръжията му и останалите му атрибути. Целият вид на Бога тук е описан с думите падма-гарбха̄рун̣екш̣ан̣ам. Очите му наподобяват сърцевината на лотосовия цвят, а в четирите си ръце Той държи четирите символа: раковина, диск, боздуган и лотос.