Шрӣмад Бха̄гаватам 3.28.13

Този строфа недвусмислено утвърждава, че един йогӣ трябва да съсредоточи ума си върху Виш̣н̣у. Виш̣н̣у има дванайсет различни форми и те са описани в книгата „Учението на Бог Чайтаня“. Никой не може да съсредоточи вниманието си върху пустотата или върху нещо безличностно. Умът трябва да е фиксиран върху личностната форма на Бога, който сияе от радост, както се описва в тази строфа. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че да се медитира върху безличностното или пустотата, е изключително трудно. Онези, които са привързани към медитацията върху безличностния аспект на Бога или върху пустотата, практикуват много труден процес, защото за никого не е привично да концентрира ума си върху нещо безличностно. В действителност подобна концентрация е невъзможна. Бхагавад-гӣта̄ също утвърждава, че човек трябва да съсредоточи ума си върху Божествената Личност.

Тук цветът на Божествената Личност Кр̣ш̣н̣а е описан с думите нӣлотпала-дала. Това значи, че тялото на Бога е с цвят на лотос, чиито листенца са обагрени в синьо и бяло. Хората често питат защо Кр̣ш̣н̣а е син. Цветът на Бога не е плод на въображението на някой художник. Той е описан в авторитетните ша̄стри. В Брахма сам̇хита̄ цветът на тялото на Кр̣ш̣н̣а е сравнен със синкавия цвят на облака. Цветът на Бога не е поетическа метафора. В Брахма сам̇хита̄, Шрӣмад Бха̄гаватам, Бхагавад-гӣта̄ и в много Пура̄н̣и ще открием автентични описания на тялото на Бога, оръжията му и останалите му атрибути. Целият вид на Бога тук е описан с думите падма-гарбха̄рун̣екш̣ан̣ам. Очите му наподобяват сърцевината на лотосовия цвят, а в четирите си ръце Той държи четирите символа: раковина, диск, боздуган и лотос.