Text 2
ТЕКСТ 2
Devanagari
Деванагари (азбука)
Text
Текст
Synonyms
Дума по дума
yasyām — in which; u ha — certainly; vā — or; ete — all these; ṣaṭ-indriya-nāmānaḥ — who are named the six senses (the mind and the five knowledge-acquiring senses); karmaṇā — by their activity; dasyavaḥ — the plunderers; eva — certainly; te — they; tat — that; yathā — as; puruṣasya — of a person; dhanam — the wealth; yat — whatever; kiñcit — something; dharma-aupayikam — which is a means to religious principles; bahu-kṛcchra-adhigatam — earned after much hard labor; sākṣāt — directly; parama-puruṣa-ārādhana-lakṣaṇaḥ — whose symptoms are worship of the Supreme Lord by performance of sacrifices and so on; yaḥ — which; asau — that; dharmaḥ — religious principles; tam — that; tu — but; sāmparāye — for the benefit of the living entity after death; udāharanti — the wise declare; tat-dharmyam — religious (relating to the prosecution of the varṇāśrama-dharma); dhanam — wealth; darśana — by seeing; sparśana — by touching; śravaṇa — by hearing; āsvādana — by tasting; avaghrāṇa — by smelling; saṅkalpa — by determination; vyavasāya — by a conclusion; gṛha — in the material home; grāmya-upabhogena — by material sense gratification; kunāthasya — of the misguided conditioned soul; ajita-ātmanaḥ — who has not controlled himself; yathā — just as; sārthasya — of the living entity interested in sense gratification; vilumpanti — they plunder.
яся̄м – в която; у ха – несъмнено; ва̄ – или; ете – всички тези; ш̣аṃ-индрия-на̄ма̄нах̣ – шестте сетива (умът и петте сетива на познанието); карман̣а̄ – чрез тяхната дейност; дасявах̣ – крадците; ева – със сигурност; те – те; тат – това; ятха̄ – като; пуруш̣ася – на личността; дханам – богатство; ят – каквото и да е; кин̃чит – нещо; дхарма-аупайикам – което е средство за изпълнение на религиозните предписания; баху-кр̣ччхра-адхигатам – придобито с цената на много усилия; са̄кш̣а̄т – непосредствено; парама-пуруш̣а-а̄ра̄дхана-лакш̣ан̣ах̣ – чиито симптоми са обожание на Върховния Бог чрез извършване на жертвоприношения и т.н.; ях̣ – което; асау – това; дхармах̣ – религиозни принципи; там – това; ту – но; са̄мпара̄йе – за благото на живото същество след смъртта; уда̄харанти – мъдрите заявяват; тат-дхармям – религиозен (свързан с изпълнението на варн̣а̄шрама дхарма); дханам – богатство; даршана – като вижда; спаршана – чрез докосване; шраван̣а – чрез слушане; а̄сва̄дана – чрез вкусване; авагхра̄н̣а – чрез помирисване; сан̇калпа – с намерение; вяваса̄я – с решителност; гр̣ха – в материалния дом; гра̄мя-упабхогена – чрез материално сетивно наслаждение; куна̄тхася – на обърканата обусловена душа; аджита-а̄тманах̣ – която не се контролира; ятха̄ – като; са̄ртхася – на живото същество, стремящо се към сетивно наслаждение; вилумпанти – крадат.
Translation
Превод
In the forest of material existence, the uncontrolled senses are like plunderers. The conditioned soul may earn some money for the advancement of Kṛṣṇa consciousness, but unfortunately the uncontrolled senses plunder his money through sense gratification. The senses are plunderers because they make one spend his money unnecessarily for seeing, smelling, tasting, touching, hearing, desiring and willing. In this way the conditioned soul is obliged to gratify his senses, and thus all his money is spent. This money is actually acquired for the execution of religious principles, but it is taken away by the plundering senses.
В гората на материалното съществуване върлуват грабители – неовладените сетива. Обусловената душа може да спечели малко пари, за да ги използва за напредък в Кр̣ш̣н̣а съзнание, но за съжаление сетивата я ограбват, като я въвличат в сетивно наслаждение. Сетивата са крадци, защото карат живото същество да прахосва парите си, за да вижда, вкусва, помирисва, докосва, слуша и желае. Обусловената душа е принудена да удовлетворява сетивата си и така пропилява всичко. Нейните пари са предназначени за религиозни цели, но крадливите сетива ѝ ги отнемат.
Purport
Пояснение
Pūrva janmārjitā vidyā pūrva janmārjitaṁ dhanaṁ agre dhāvati dhāvati. By following the principles of the varṇāśrama-dharma, one attains a better position in the material world. One may be rich, learned, beautiful or highborn. One who has all these assets should know that they are all meant for the advancement of Kṛṣṇa consciousness. Unfortunately, when a person is misguided he misuses his high position for sense gratification. Therefore the uncontrolled senses are considered plunderers. The good position one attains by executing religious principles is wasted as the plundering senses take it away. By executing religious principles under the laws of varṇaśrama-dharma, one is placed in a comfortable position. One may very easily use his assets for the further advancement of Kṛṣṇa consciousness. One should understand that the wealth and opportunity one gets in the material world should not be squandered in sense gratification. They are meant for the advancement of Kṛṣṇa consciousness. This Kṛṣṇa consciousness movement is therefore teaching people to control the mind and five knowledge-acquiring senses by a definite process. One should practice a little austerity and not spend money on anything other than the regulative life of devotional service. The senses demand that one see beautiful things; therefore money should be spent for decorating the Deity in the temple. Similarly, the tongue has to taste good food, which should be bought and offered to the Deity. The nose can be utilized in smelling the flowers offered to the Deity, and the hearing can be utilized by listening to the vibration of the Hare Kṛṣṇa mantra. In this way the senses can be regulated and utilized to advance Kṛṣṇa consciousness. Thus a good position might not be spoiled by material sense gratification in the form of illicit sex, meat-eating, intoxication and gambling. One spoils an opulent position in the material world by driving cars, spending time in nightclubs or tasting abominable food in restaurants. In these ways, the plundering senses take away all the assets that the conditioned soul has acquired with great difficulty.
Пӯрва джанма̄рджита̄ видя̄ пӯрва джанма̄рджитам̇ дханам̇ агре дха̄вати дха̄вати. Като следва принципите на варн̣а̄шрама дхарма, човек подобрява положението си в материалния свят. Той може да е богат, образован, красив или с аристократичен произход. Но всичко това е предназначено за напредъка в Кр̣ш̣н̣а съзнание. За съжаление, заблудените хора злоупотребяват с високото си положение и се отдават на сетивно наслаждение. Ето защо неовладените сетива са сравнени с крадци. Добрите резултати, постигнати с религиозна дейност, изчезват, отнети от алчните сетива. Религиозните дейности в рамките на варн̣а̄шрама дхарма носят материално благосъстояние и то може да се използва за напредък в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Добре е да разберем, че не бива да пропиляваме за наслаждение богатството и благоприятните възможности, които получаваме в материалния свят. Те са предназначени за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание предлага на хората ясен метод за овладяване на ума и петте сетива за придобиване на знание. Нужно ни е малко въздържание и желание да използваме средствата си само за скромен живот в предано служене. Очите искат да виждат красиви неща, затова с парите трябва да се купуват украшения за мӯртите в храма. Езикът иска вкусни ястия, затова храната трябва да се предлага на мӯртите. С носа може да се миришат цветята, предложени на мӯртите, а с ушите – да се слушат звуците на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Така сетивата ще са под контрол и ще се използват за напредък в Кр̣ш̣н̣а съзнание. По този начин придобитото добро положение няма да бъде изгубено в материално сетивно наслаждение под формата на безразборен секс, месоядство, опиати и хазарт. Човек разваля благосъстоянието си в материалния свят, ако само кара коли, прекарва времето си в нощни заведения или яде отвратителна храна в ресторантите. Така крадливите сетива отнемат всичко, постигнато с големи усилия от обусловената душа.