Text 1
ТЕКСТ 1
Devanagari
Деванагари (азбука)
स एष देहात्ममानिनां सत्त्वादिगुणविशेषविकल्पितकुशलाकुशलसमवहारविनिर्मितविविधदेहावलिभिर्वियोगसंयोगाद्यनादिसंसारानुभवस्य द्वारभूतेनषडिन्द्रियवर्गेण तस्मिन्दुर्गाध्ववदसुगमेऽध्वन्यापतित ईश्वरस्य भगवतो विष्णोर्वशवर्तिन्या मायया जीवलोकोऽयं यथा वणिक्सार्थोऽर्थपर: स्वदेहनिष्पादितकर्मानुभव: श्मशानवदशिवतमायां संसाराटव्यां गतो नाद्यापि विफलबहुप्रतियोगेहस्तत्तापोपशमनीं हरिगुरुचरणारविन्दमधुकरानुपदवीमवरुन्धे ॥ १ ॥
Text
Текст
sa eṣa dehātma-mānināṁ sattvādi-guṇa-viśeṣa-vikalpita-kuśalāku-śala-samavahāra-vinirmita-vividha-dehāvalibhir viyoga-saṁyogādy-anādi-saṁsārānubhavasya dvāra-bhūtena ṣaḍ-indriya-vargeṇa tasmin durgādhvavad asugame ’dhvany āpatita īśvarasya bhagavato viṣṇor vaśa-vartinyā māyayā jīva-loko ’yaṁ yathā vaṇik-sārtho ’rtha-paraḥ sva-deha-niṣpādita-karmānubhavaḥ śmaśānavad aśivatamāyāṁ saṁsārāṭavyāṁ gato nādyāpi viphala-bahu-pratiyogehas tat-tāpopaśamanīṁ hari-guru-caraṇāravinda-madhukarānupadavīm avarundhe.
са еш̣а деха̄тма-ма̄нина̄м̇ саттва̄ди-гун̣а-вишеш̣а-викалпита-кушала̄ку-шала-самаваха̄ра-винирмита-вивидха-деха̄валибхир вийога-сам̇ьога̄дй-ана̄ди-сам̇са̄ра̄нубхавася два̄ра-бхӯтена ш̣ад̣-индрия-варген̣а тасмин дурга̄дхвавад асугаме 'дхванй а̄патита ӣшварася бхагавато виш̣н̣ор ваша-вартиня̄ ма̄яя̄ джӣва-локо 'ям̇ ятха̄ ван̣ик-са̄ртхо 'ртха-парах̣ сва-деха-ниш̣па̄дита-карма̄нубхавах̣ шмаша̄навад ашиватама̄я̄м̇ сам̇са̄ра̄ṃавя̄м̇ гато на̄дя̄пи випхала-баху-пратийогехас тат-та̄попашаманӣм̇<~><~>хари-гуру-чаран̣а̄равинда-мадхукара̄нупадавӣм аварундхе.
Synonyms
Дума по дума
saḥ — the self-realized devotee (Śrī Śukadeva Gosvāmī); ha — indeed; uvāca — spoke; saḥ — he (the conditioned soul); eṣaḥ — this one; deha-ātma-māninām — of those who foolishly take the body to be the self; sattva-ādi — of sattva, rajaḥ and tamaḥ; guṇa — by the modes; viśeṣa — particular; vikalpita — falsely constituted; kuśala — sometimes by favorable actions; akuśala — sometimes by very unfavorable actions; samavahāra — by a mixture of both; vinirmita — obtained; vividha — various types; deha-āvalibhiḥ — by the series of bodies; viyoga-saṁyoga-ādi — symptomized by giving up one type of body (viyoga) and accepting another (saṁyoga); anādi-saṁsāra-anubhavasya — of the perception of the beginningless process of transmigration; dvāra-bhūtena — existing as the doorways; ṣaṭ-indriya-vargeṇa — by these six senses (the mind and five knowledge-acquiring senses, namely the eyes, ears, tongue, nose and skin); tasmin — on that; durga-adhva-vat — like a path that is very difficult to traverse; asugame — being difficult to pass through; adhvani — on a path in the forest; āpatitaḥ — happened; īśvarasya — of the controller; bhagavataḥ — the Supreme Personality of Godhead; viṣṇoḥ — of Lord Viṣṇu; vaśa-vartinyā — acting under the control; māyayā — by the material energy; jīva-lokaḥ — the conditioned living entity; ayam — this; yathā — exactly like; vaṇik — a merchant; sa-arthaḥ — having an object; artha-paraḥ — who is very attached to money; sva-deha-niṣpādita — performed by his own body; karma — the fruits of activities; anubhavaḥ — who experiences; śmaśāna-vat aśivatamāyām — like an inauspicious cemetery or place of burial; saṁsāra-aṭavyām — in the forest of material life; gataḥ — having entered; na — not; adya api — until now; viphala — unsuccessful; bahu-pratiyoga — full of great difficulties and varieties of miserable conditions; īhaḥ — whose activities here in this material world; tat-tāpa-upaśa-manīm — which pacifies the miseries of the forest of material life; hari-guru-caraṇa-aravinda — to the lotus feet of the Lord and His devotee; madhukara-anupadavīm — the road followed in pursuance of devotees who are attached like bumblebees; avarundhe — gain.
сах̣ – себеосъзналият се предан (Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ); ха – наистина; ува̄ча – каза; сах̣ – тя (обусловената душа); еш̣ах̣ – тази; деха-а̄тма-ма̄нина̄м – на тези, които от глупост смятат тялото за аза; саттва-а̄ди – на саттва, раджах̣ и тамах̣; гун̣а – от проявленията; вишеш̣а – конкретни; викалпита – неправилно установен; кушала – понякога с добри дела; акушала – понякога с неблагочестиви дела; самаваха̄ра – смесица от двете; винирмита – получени; вивидха – различни видове; деха-а̄валибхих̣ – поредица от тела; вийога-сам̇ьога-а̄ди – като напуска едно тяло (вийога) и приема друго (сам̇ьога); ана̄ди-сам̇са̄ра-анубхавася – от възприемането на безначалния процес на прераждане; два̄ра-бхӯтена – съществуващи като врати; ш̣аṃ-индрия-варген̣а – от шестте сетива (ума и петте сетива за получаване на знание, очи, уши, език, нос и кожа); тасмин – на този; дурга-адхва-ват – като път, по който не е лесно да се върви; асугаме – непроходима; адхвани – на пътя в гората; а̄патитах̣ – се случи; ӣшварася – на повелителя; бхагаватах̣ – Върховната Божествена Личност; виш̣н̣ох̣– на Бог Виш̣н̣у; ваша-вартиня̄ – действайки под контрола; ма̄яя̄ – на материалната енергия; джӣва-локах̣ – обусловеното живо същество; аям – това; ятха̄ – като; ван̣ик – търговец; са-артхах̣ – притежаващ нещо; артха-парах̣ – който е алчен за пари; сва-деха-ниш̣па̄дита – извършени от собственото му тяло; карма – плодовете на дейностите; анубхавах̣ – който изпитва; шмаша̄на-ват ашиватама̄я̄м – като зловещо гробище; сам̇са̄ра-аṃавя̄м – в гората на материалния живот; гатах̣ – влязъл; на – не; адя апи – досега; випхала – безрезултатни; баху-пратийога – изпълнени с трудности и множество страдания; ӣхах̣– чиито дейности тук, в материалния свят; тат-та̄па-упаша-манӣм – които облекчават страданията в гората на материалния живот; хари-гуру-чаран̣а-аравинда – към лотосовите нозе на Бога и неговия предан; мадхукара-анупадавӣм – пътят, следван по примера на преданите, които са привързани като пчели; аварундхе – полза.
Translation
Превод
When King Parīkṣit asked Śukadeva Gosvāmī about the direct meaning of the material forest, Śukadeva Gosvāmī replied as follows: My dear King, a man belonging to the mercantile community [vaṇik] is always interested in earning money. Sometimes he enters the forest to acquire some cheap commodities like wood and earth and sell them in the city at good prices. Similarly, the conditioned soul, being greedy, enters this material world for some material profit. Gradually he enters the deepest part of the forest, not really knowing how to get out. Having entered the material world, the pure soul becomes conditioned by the material atmosphere, which is created by the external energy under the control of Lord Viṣṇu. Thus the living entity comes under the control of the external energy, daivī māyā. Living independently and bewildered in the forest, he does not attain the association of devotees who are always engaged in the service of the Lord. Once in the bodily conception, he gets different types of bodies one after the other under the influence of material energy and impelled by the modes of material nature [sattva-guṇa, rajo-guṇa and tamo-guṇa]. In this way the conditioned soul goes sometimes to the heavenly planets, sometimes to the earthly planets and sometimes to the lower planets and lower species. Thus he suffers continuously due to different types of bodies. These sufferings and pains are sometimes mixed. Sometimes they are very severe, and sometimes they are not. These bodily conditions are acquired due to the conditioned soul’s mental speculation. He uses his mind and five senses to acquire knowledge, and these bring about the different bodies and different conditions. Using the senses under the control of the external energy, māyā, the living entity suffers the miserable conditions of material existence. He is actually searching for relief, but he is generally baffled, although sometimes he is relieved after great difficulty. Struggling for existence in this way, he cannot get the shelter of pure devotees, who are like bumblebees engaged in loving service at the lotus feet of Lord Viṣṇu.
Когато цар Парӣкш̣ит попита за точното значение на притчата за материалната гора, Шукадева Госва̄мӣ отговори следното: Скъпи царю, човекът, който се препитава с търговия (ван̣ик), постоянно мисли как да спечели пари. Понякога той отива в гората да събира евтини дърва и глина, които да продаде в града на добра цена. По същия начин ненаситната обусловена душа идва в материалния свят, търсейки материални блага. Постепенно тя навлиза в най-гъстата част на гората и вече не знае как да се измъкне оттам. Попаднала в материалния свят, чистата душа е обусловена от материалната среда, създадена от външната енергия под наблюдението на Бог Виш̣н̣у. Така живото същество става подчинено на външната енергия дайвӣ мāя̄. Живеейки независимо, изгубено в гората, то не стига до общуване с преданите, посветили се на служене на Бога. Веднъж приело телесната представа за живот, то сменя едно след друго различни тела под влияние на материалната енергия и подтиквано от трите проявления на материалната природа (саттва-гун̣а, раджо-гун̣а и тамо-гун̣а). По този начин обусловената душа отива ту на райските планети, ту на земните, а друг път попада в низши форми на живот на низшите планети. Така тя постоянно страда в различни тела. Изпитваните страдания и болки са разнородни. Понякога са много тежки, друг път – по-поносими. Обусловената душа попада в тези състояния поради дейността на ума си. Нейният ум и петте сетива за получаване на знание ѝ носят различни тела в различни условия на живот. Използвайки сетивата си под контрола на външната енергия, мāя̄, живото същество страда в тежките условия на материалното съществуване. То търси облекчение, но обикновено се проваля, макар понякога след големи трудности да намира кратка утеха. В непрекъсната си борба за съществуване то не може да се подслони при чистите предани, които като пчели служат с любов в лотосовите нозе на Бог Виш̣н̣у.
Purport
Пояснение
The most important information in this verse is hari-guru-caraṇa-aravinda-madhukara-anupadavīm. In this material world the conditioned souls are baffled by their activities, and sometimes they are relieved after great difficulty. On the whole the conditioned soul is never happy. He simply struggles for existence. Actually his only business is to accept the spiritual master, the guru, and through him he must accept the lotus feet or the Lord. This is explained by Śrī Caitanya Mahāprabhu: guru-kṛṣṇa-prasāde pāya bhakti-latā-bīja. People struggling for existence in the forests or cities of the material world are not actually enjoying life. They are simply suffering different pains and pleasures, generally pains that are always inauspicious. They try to gain release from these pains, but they cannot due to ignorance. For them it is stated in the Vedas: tad-vijñānārthaṁ sa gurum evābhigacchet. When the living entity is lost in the forest of the material world, in the struggle for existence, his first business is to find a bona fide guru who is always engaged at the lotus feet of the Supreme Personality of Godhead, Viṣṇu. After all, if he is at all eager to be relieved of the struggle for existence, he must find a bona fide guru and take instructions at his lotus feet. In this way he can get out of the struggle.
Най-важното сведение в този стих е хари-гуру-чаран̣а-аравинда-мадхукара-анупадавӣм. Обикновено обусловените души в материалния свят се провалят във всичките си начинания и рядко, с цената на огромни усилия, успяват да намерят малко спокойствие. Обективно погледнато, обусловената душа никога не е щастлива. Тя просто се бори за съществуване. Всъщност единственото ѝ задължение е да приеме духовен учител, гуру, и с негова помощ да се отдаде в лотосовите нозе на Бога. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху обяснява това: гуру-кр̣ш̣н̣а-праса̄де па̄я бхакти-лата̄-бӣджа. Въвлечени в борбата за съществуване из горите и градовете на материалния свят, хората не се радват истински на живота. Просто изпитват болки или удоволствия, а болката винаги е нещастие. Те се опитват да превъзмогнат болката, но поради невежество не успяват. Именно за тях се отнася ведическата максима тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет. Основен дълг на живото същество, изгубено в гората на материалния свят, в битката за съществуване, е да намери истински гуру, отдал се в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у. Ако изобщо търси покой от мъчителното съществуване, трябва да намери такъв гуру и да приеме наставления в неговите лотосови нозе. Това е единственият път за освобождение.
Since the material world is compared herein to a forest, it may be argued that in Kali-yuga modern civilization is mainly situated in the cities. A great city, however, is like a great forest. Actually city life is more dangerous than life in the forest. If one enters an unknown city without friend or shelter, living in that city is more difficult than living in a forest. There are many big cities all over the surface of the globe, and wherever one looks he sees the struggle for existence going on twenty-four hours a day. People rush about in cars going seventy and eighty miles an hour, constantly coming and going, and this sets the scene of the great struggle for existence. One has to rise early in the morning and travel in that car at breakneck speed. There is always the danger of an accident, and one has to take great care. In his automobile, the living entity is full of anxieties, and his struggle is not at all auspicious. Apart from human beings, other species like cats and dogs are also struggling very hard day and night for existence. Thus the struggle for existence continues, and the conditioned soul changes from one position to another. For a while, he is a child, but he has to become a boy. From a boy, he has to change into a youth, and from youth to manhood and old age. Finally, when the body is no longer workable, he has to accept a new body in a different species. Giving up the body is called death, and accepting another body is called birth. The human form is an opportunity to take shelter of the bona fide spiritual master and, through him, the Supreme Lord. This Kṛṣṇa consciousness movement has been started to give an opportunity to all the members of human society, who are misled by foolish leaders. No one can get out of this struggle for existence, which is full of miseries, without accepting a pure devotee of the Lord. The material attempt changes from one position to another, and no one actually gains relief from the struggle for existence. The only resort is the lotus feet of a bona fide spiritual master, and, through him, the lotus feet of the Lord.
Материалният свят е сравнен тук с гора и някой може да възрази, че в Кали юга човешката цивилизация е предимно урбанистична. Но големият град е една голяма гора. В действителност градският живот е по-опасен от живота в гората. Ако отидеш в непознат град, без приятел и подслон, ще преживяваш по-трудно отколкото в гората. Из големите градове по света, накъдето и да погледнеш, виждаш денонощна борба за съществуване. Хората бързат в колите си с над сто километра в час насам и натам, за да изкарат прехраната си. Принудени са да стават рано сутрин и да пътуват в тези коли с убийствена скорост. Всеки момент могат да катастрофират и постоянно трябва да са нащрек. Живото същество в автомобила е изпълнено с безпокойства, а битката съвсем не е приятна. Освен хората, котките, кучетата и другите животни също полагат огромни усилия, за да просъществуват. Борбата за съществуване е вечна, обусловената душа само променя позициите си в нея. Отначало е дете, след това юноша, младеж, зрял мъж, старец. Накрая, когато тялото ѝ стане негодно, тя е принудена да приеме ново тяло сред различните видове. Напускането на тялото се нарича смърт, а приемането на друго тяло се нарича раждане. Човешката форма на живот дава възможност за подслон при истински духовен учител, а чрез него – при Върховния Бог. Това е целта на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание – да даде шанс на заблуденото от лекомислени водачи човечество. Никой не може да се измъкне от мъчителната борба за съществуване без помощта на чист предан на Бога. С материални дейности живото същество само променя положението си, но никога не намира покой. Единственото убежище са лотосовите нозе на духовния учител, а по негова милост – и лотосовите нозе на Бога.