Sloka 3
ТЕКСТ 3
Verš
Текст
raho ’numantrair apakṛṣṭa-cetanaḥ
na kāla-raṁho bubudhe duratyayaṁ
divā niśeti pramadā-parigrahaḥ
рахо 'нумантраир апакр̣ш̣т̣а-четанах̣
на ка̄ла-рам̇хо бубудхе дуратяям̇
дива̄ нишети прамада̄-париграхах̣
Synonyma
Дума по дума
tayā — královnou; upagūḍhaḥ — obejmutý; parirabdha — objal; kandharaḥ — ramena; rahaḥ — na osamělém místě; anumantraiḥ — žertovnými slovy; apakṛṣṭa-cetanaḥ — s degradovaným vědomím; na — ne; kāla-raṁhaḥ — plynutí času; bubudhe — byl si vědom; duratyayam — nemožné překonat; divā — den; niśā — noc; iti — takto; pramadā — ženou; parigrahaḥ — okouzlený.
тая̄ – от царицата; упагӯд̣хах̣ – беше прегърнат; парирабдха – прегърна; кандхарах̣ – раменете; рахах̣ – на усамотено място; анумантраих̣ – с шеговити думи; апакр̣ш̣т̣а-четанах̣ – с деградирало съзнание; на – не; ка̄ла-рам̇хах̣ – хода на времето; бубудхе – съзнаваше; дуратяям – невъзможно да се превъзмогне; дива̄ – ден; ниша̄ – нощ; ити – така; прамада̄ – от жената; париграхах̣ – пленен.
Překlad
Превод
Královna Purañjanī krále objala a on to opětoval tím, že ji také obejmul kolem ramen. Takto se na osamělém místě navzájem bavili žertovnými slovy. Krále Purañjanu jeho krásná manželka okouzlila a opustil ho zdravý rozum. Zapomněl, že plynoucí dny a noci zkracují délku jeho života bez jakéhokoliv užitku.
Царица Пуран̃джанӣ прегърна царя и той ѝ отвърна, като обви с ръце нейните рамене. Така те се наслаждаваха уединени насаме, разменяйки си шеги и закачки. Изцяло пленен от прекрасната си съпруга, царят се отклони от повелята на здравия разум. Като пилееше времето си по такъв начин, той напълно забрави, че с всеки изтекъл ден и отминала нощ животът му се скъсява неумолимо.
Význam
Пояснение
V tomto verši je velice důležité slovo pramadā. Krásná žena je pro svého manžela jistě povzbuzením, ale zároveň je také příčinou jeho degradace. Slovo pramadā znamená “ta, která povzbuzuje”, ale i “ta, která připravuje o rozum”. Hospodář obvykle nebere plynoucí dny a noci příliš vážně. Pro člověka v nevědomosti je normální, že přicházejí dny a po nich noci. To je zákon hmotné přírody. Člověk v nevědomosti ale neví, že když slunce brzy ráno vychází, začíná mu ukrajovat ze zbytku jeho života. Den za dnem se tak jeho život krátí a hloupý člověk zapomíná na povinnost lidské životní podoby. Místo toho tráví čas tím, že si na osamělém místě užívá se svou manželkou. Taková situace se nazývá apakṛṣṭa-cetana neboli degradované vědomí. Lidského vědomí se má využít za účelem pozdvihnutí se na úroveň vědomí Kṛṣṇy. Je-li však někdo příliš poután ke své manželce a rodinným záležitostem, nebere vědomí Kṛṣṇy příliš vážně. Tím se degraduje, neboť neví, že jedinou vteřinu života si nekoupí zpátky ani za milióny dolarů. Největší ztrátou v životě je trávit čas bez pochopení Kṛṣṇy. Každý okamžik svého života bychom měli správně využít a správným využitím času je zvýšit naši oddanou službu Pánu. Bez ní jsou všechny životní činnosti pouhou ztrátou času. Śrama eva hi kevalam. Pouhým “poctivým plněním svých povinností” nezískáme v životě žádný prospěch. Śrīmad-Bhāgavatam (1.2.8) to potvrzuje:
В тази строфа е много важна думата прамада̄. Хубавата жена безспорно е извор на вдъхновение за съпруга си, но тя може да бъде и причина за деградацията му. Думата прамада̄ значи „вдъхновяващ“, но също така и „побъркващ, замайващ“. Обикновено семейните не се замислят твърде над отлитането на дните и нощите. Невежите не виждат нищо особено в това, че след деня идва нощ, а след нощта – нов ден. Такъв е законът на материалната природа. Невежият човек обаче не знае, че с всеки свой изгрев слънцето скъсява живота му. Ден след ден животът ни намалява, но глупакът, забравил дълга на човешкото съществуване, продължава да се наслаждава, уединен някъде със съпругата си. Това се нарича апакр̣ш̣т̣а-четана, деградирало съзнание. Човек трябва да използва разума си, за да се издигне до равнището на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Когато е прекалено привързан към съпругата и семейните си дела, той не гледа сериозно на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Така той деградира, без да съзнава, че не може да върне назад нито миг от живота си дори с цената на милиони. Най-голямата загуба, която човек може да претърпи, е да остави времето да минава, без да се опита да разбере Кр̣ш̣н̣а. Трябва да използваме пълноценно всеки миг от живота си, а това означава да отдаваме на Бога все повече и повече служене. Без предано служене всичките ни дейности са напразно загубено време. Шрама ева хи кевалам. „Съвестното изпълнение на дълга“ само по себе си не носи някаква полза. Както се казва в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.8):
viṣvaksena-kathāsu yaḥ
notpādayed yadi ratiṁ
śrama eva hi kevalam
виш̣ваксена-катха̄су ях̣
нотпа̄дайед яди ратим̇
шрама ева хи кевалам
Když jsme dokonale plnili své předepsané povinnosti, ale neudělali jsme žádný pokrok ve vědomí Kṛṣṇy, znamená to, že jsme pouze promarňovali čas bezcennou prací.
Ако човек съвестно е изпълнил дълга си, но това не му е помогнало да напредне в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той просто си е загубил времето и всичките му усилия са отишли напразно.