Sloka 4
ТЕКСТ 4
Verš
Текст
ṛṣayaḥ śaunakādayaḥ
satraṁ svargāya lokāya
sahasra-samam āsata
р̣ш̣аях̣ шаунака̄даях̣
сатрам̇ сварга̄я лока̄я
сахасра-самам а̄сата
Synonyma
Дума по дума
naimiṣe — v lese známém pod jménem Naimiṣāraṇya; animiṣa-kṣetre — zvláště oblíbené místo Viṣṇua (který nezavírá Svá víčka); ṛṣayaḥ — mudrci; śaunaka-ādayaḥ — vedení mudrcem Śaunakou; satram — obětování; svargāya — pro Pána, který je oslavován v ráji; lokāya — a pro oddané, kteří jsou stále ve styku s Pánem; sahasra — tisíc; samam — roků; āsata — vykonávali.
наимиш̣е – в гората, наречена Наимиш̣а̄ран̣я; анимиш̣а-кш̣етре – мястото, което е особено скъпо на Виш̣н̣у (който не спуска клепачите си); р̣ш̣аях̣ – мъдреци; шаунака-а̄даях̣ – водени от мъдреца Шаунака; сатрам – жертвоприношение; сварга̄я – Богът, който е възхваляван в рая; лока̄я – и за преданите, които винаги са с Бога; сахасра – хиляда; самам – години; а̄сата – извършвали.
Překlad
Превод
Stalo se jednou, že na posvátném místě v lese Naimiṣāraṇyi se shromáždili velcí mudrci vedení mudrcem Śaunakou, aby po tisíc let vykonávali velkolepou oběť pro uspokojení Pána a Jeho oddaných.
Веднъж на едно свято място в гората Наимиш̣а̄ран̣я се събраха великите мъдреци, водени от мъдреца Шаунака, за да извършат велико хилядогодишно жертвоприношение, с което да удовлетворят Бога и преданите му.
Význam
Пояснение
Předešlé tři śloky jsou úvodem ke Śrīmad-Bhāgavatamu, a nyní se představuje hlavní námět tohoto významného díla. Poté, co ho poprvé přednesl Śukadeva Gosvāmī, byl Śrīmad-Bhāgavatam v Naimiṣāraṇyi přednesen podruhé.
Трите предишни шлоки играят ролята на встъпление към Шрӣмад Бха̄гаватам. Сега се открива главната тема на великото произведение. След като бил изговорен за пръв път от Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ, Шрӣмад Бха̄гаватам бил повторен в Наимиш̣а̄ран̣я.
Z Vāyavīya Tantry se dozvídáme, že Brahmā, strůjce našeho vesmíru, dumal o obrovském kole, které by obepínalo celý vesmír. Osa tohoto velikého kruhu prochází bodem, který se nazývá Naimiṣāraṇya. Další pojednání o lese Naimiṣāraṇyi najdeme ve Varāha Purāṇě, kde je řečeno, že vykonáváním oběti na tomto místě lze zmenšit sílu démonských lidí. Brāhmaṇové proto k vykonávání těchto obřadů a obětování využívají nejraději tohoto místa.
Във Ва̄явӣя Тантра се казва, че Брахма̄, съзидателя на тази вселена, си представил едно огромно колело, което можело да обхване вселената. Главината на това огромно колело се намирала в едно място, наречено Наимиш̣а̄ран̣я. За гората Наимиш̣а̄ран̣я се споменава и във Вара̄ха Пура̄н̣а. Там се казва, че жертвоприношенията, които се извършват на това място, намаляват силата на демоничните хора. Затова бра̄хман̣ите предпочитат да извършват този вид жертвоприношения в Наимиш̣а̄ран̣я.
Oddaní Viṣṇua vykonávají pro Jeho potěšení různé obřady a obětování. Oddaní lpí na službě, kterou pro Pána vykonávají, zatímco pokleslé duše lpí na štěstí v hmotné existenci. V Bhagavad-gītě je řečeno, že vše, co v tomto hmotném světě vykonáme s jiným cílem, nežli je uspokojení Viṣṇua, způsobuje jen poddanství. V tomto smyslu je tu i přikázání, abychom veškeré činy vykonávali jako obětování pro uspokojení Viṣṇua a Jeho oddaných. Tak lze pro všechny docílit míru a blahobytu.
Преданите на Бог Виш̣н̣у му предлагат всякакви жертвоприношения, за да му доставят удоволствие. Те са привързани към служенето, което отдават на Бога, докато падналите души са привързани към удоволствията на материалното битие. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че всички действия в материалния свят, които не целят да удовлетворят Бог Виш̣н̣у, още повече заробват човека, който ги извършва. Затова се препоръчва всички дейности да се извършват като жертвоприношения за удовлетворението на Виш̣н̣у и преданите му – това би донесло мир и благоденствие на всички.
Velcí světci se stále snaží dělat dobro pro celé lidstvo, a z tohoto důvodu se tito mudrci pod vedením Śaunaky shromáždili na posvátném místě Naimiṣāraṇyi s předsevzetím vykonat nepřetržitou oběť. Zapomnětliví lidé neznají správnou cestu, která by je dovedla k míru a blahobytu. Mudrci však tuto cestu dobře znají, a pro všeobecné blaho se neustále snaží vykonávat činnosti, které by na světě nastolily mír. Jsou to dobrodinci a přátelé všech živých bytostí. Na úkor vlastního pohodlí se pro blaho všech lidí neustále zaměstnávají ve službě Pánu. Viṣṇu je jako strom, zatímco všichni — polobozi, lidé, Siddhové, Cāraṇové, Vidyādharové a ostatní živé bytosti — jsou jako větve, výhonky a listy tohoto stromu. Zalévání kořene stromu automaticky prospěje také všem ostatním částem stromu. Jen ty větve a listy, které jsou od stromu odděleny, nemohou být uspokojené. Oddělené větve a listy časem usychají, přes veškerou snahu, kterou vynaložíme na jejich zalévání. Stejně je to s lidskou společností, která je oddělená od Osobnosti Božství jako větve a listy od stromu. Takováto společnost není schopna oživení, a kdokoli se o to pokouší, ztrácí jak energii, tak i prostředky.
Великите мъдреци се грижат за благото на всички хора и затова мъдреците, предвождани от Шаунака, се събрали на святото място Наимиш̣а̄ран̣я, за да извършат една непрекъсната верига велики жертвоприношения. Хората с ограничена памет не знаят кой е правилният път към мира и благоденствието. Но мъдреците го познават добре и тъй като се грижат за доброто на цялото човечество, винаги се стремят да действат така, че в този свят да възтържествува мирът. Те са искрени приятели на всички живи същества и въпреки опасността да си докарат много неприятности, в името на благото на всички хора постоянно служат на Бога. Бог Виш̣н̣у може да се сравни с голямо дърво, а всички останали живи същества – полубогове, хора, сиддхи, ча̄ран̣и, видя̄дхари – са клоните, вейките и листата на дървото. Ако поливаме корена на дървото, всички останали части на дървото също получават вода. Само отсечените клони и листа не могат да бъдат удовлетворени. Те постепенно изсъхват, колкото и да ги поливаме. Това важи и за човешкото общество – когато се откъсне от Бога, то става като отсечените клони и листа. Този, който се опитва да ги полива, напразно пропилява енергията и средствата си.
Moderní materialistická společnost se Svrchovanému Pána zcela odcizila a veškeré plánování jejích ateistických vůdců se setkává s neúspěchem na každém kroku. Ani to je ale neprobudí.
Съвременното материалистическо общество е загубило връзката си с Върховния Бог. Всички планове, които правят ръководителите атеисти, търпят поражение на всяка крачка. Но и това не може да накара атеистите да се събудят и да дойдат на себе си.
Předepsaným postupem k probuzení je v tomto věku zpěv svatých jmen Pána. Śrī Caitanya Mahāprabhu vědecky předložil, jak toho docílit. Inteligentní lidé by k dosažení opravdového míru a blahobytu měli Jeho učení využít. Śrīmad-Bhāgavatam nyní předkládáme za stejným účelem, což bude náležitě vysvětleno později.
Методът за пробуждане, предписан конкретно за тази епоха, е общото възпяване на святите имена на Бога. Начините и средствата му са изложени най-точно от Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху и мислещите хора могат да се възползват от учението му, за да постигнат истински мир и благополучие. Шрӣмад Бха̄гаватам е даден със същата цел и по-нататък това ще бъде обяснено по-подробно.