Skip to main content

Шеста глава

Духовно разрешение на материалните проблеми

Престъпността — защо я има и какво да се прави?

Всеки ден светът изразходва все повече пари за предотвратяване и контрол на престъпността. Въпреки тези усилия престъпността нараства, особено в държавните училища в Америка, където е достигнала почти неконтролируемо ниво. В тази дискусия с лейтенант Дейвид Моз, офицер за връзки с медиите към полицията в Чикаго, Шрӣла Прабхупа̄да предлага удивително просто и практично разрешение на трудния проблем с престъпността.

Лейтенант Моз: Разбрах, че имате идеи, с които можете да ни помогнете в усилията ни да предотвратим престъпността. Много ми е интересно да ги чуя.

Шрӣла Прабхупа̄да: Разликата между един благочестив човек и един престъпник е тази, че единият е с чисто сърце, а другият е замърсен. Това замърсяване е като болест под формата на необуздана похот и алчност в сърцето на престъпника. Днес хората са в такова болестно състояние и затова престъпността е широко разпространена. Когато се пречистят от тези замърсяващи неща, престъпността ще изчезне. Най-простият метод за пречистване е груповото повтаряне на святите имена на Бога. Това се нарича санкӣртана и е в основата на нашето движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова ако искате да премахнете престъпността, трябва да събирате колкото е възможно повече хора за масов санкӣртан. Това групово повтаряне на святото име на Бога ще изчисти всички замърсявания от сърцата на всички. Тогава повече няма да има престъпност.

Лейтенант Моз: Правите ли някаква разлика между престъпността тук, в Съединените щати, и престъпността във Вашата страна — Индия?

Шрӣла Прабхупа̄да: Каква е дефиницията Ви за престъпление?

Лейтенант Моз: Потъпкване правата на един човек от друг.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Нашата дефиниция е същата. В Упаниш̣адите се казва: ӣша̄ва̄сям идам сарвам — „Всичко принадлежи на Бога“. Следователно всеки има правото да използва това, което Бог е определил за него, и не трябва да посяга на чужда собственост. Ако прави това, той е престъпник. Всъщност първото престъпление е, че вие, американците, смятате Америка за ваша земя. Макар че преди двеста години тя не е била ваша, вие сте пристигнали тук от други места на света и сте я обявили за ваша. В действителност тя е земя на Бога и затова принадлежи на всекиго, тъй като всеки е дете на Бога. Но повечето хора нямат никаква представа за Бога. Всъщност всеки е безбожник. Затова хората трябва да бъдат обучени да обичат Бога. Американското правителство има девиза „Да се уповаваме на Бога“. Вярно ли е?

Лейтенант Моз: Да.

Шрӣла Прабхупа̄да: Но къде дават образование за Бога? Да се уповаваш е много добре, но това не е устойчиво, ако не е подкрепено от научно знание за Бога. Човек може да знае, че има баща, но докато не разбере кой е баща му, знанието му е несъвършено. Такова обучение в науката за Бога липсва.

Лейтенант Моз: Смятате ли, че липсва само тук, в Съединените щати?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не. Липсва навсякъде. Епохата, в която живеем, се нарича Кали-юга, епоха на забравянето на Бога. Тя е епоха на неразбирателство и раздори и сърцата на хората са много замърсени. Но Богът е толкова могъщ, че ако повтаряме святото му име, ще се пречистим, както моите ученици се пречистиха от лошите си навици. Движението ни се основава на този принцип на повтаряне на святото име на Бога. Ние даваме на всеки, без разлика, благоприятна възможност. Те идват в храма ни, повтарят мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, приемат малко праса̄да* и постепенно се пречистват. Така че ако органите на властта ни подкрепят, ще можем масово да организираме санкӣртана. Тогава, без съмнение, цялото общество ще се промени.
* Праса̄да — храна, предложена на Бога.

Лейтенант Моз: Ако правилно съм Ви разбрал, господине, Вие искате да кажете, че трябва да подкрепим възстановяването на религиозните принципи.

Шрӣла Прабхупа̄да: Разбира се. Без религиозни принципи каква е разликата между кучето и човека? Човекът може да разбере религията, а кучето не може. Това е разликата. И ако човешкото общество си остане на нивото на кучетата и котките, как можем да очакваме мир? Ако доведете глутница кучета и ги затворите заедно в една стая, ще можете ли да поддържате спокойствие между тях? Ако човешкото общество е пълно с хора, чийто манталитет е на нивото на кучетата, как може да очаквате да има мир?

Лейтенант Моз: Ако някои от моите въпроси не звучат много почтително, то е, защото не разбирам напълно религиозните Ви убеждения. Не мислете, че тая каквато и да било непочтителност.

Шрӣла Прабхупа̄да: Не. Това не е въпрос на мои религиозни убеждения. Аз просто посочвам разликата между живота на човека и на животното. Животните не могат да разберат нищо за Бога, а човешките същества могат. Ако на човешките същества обаче не се даде възможността да научат за Бога, те остават на нивото на котки и кучета. Не може да има мир в общество от кучета и котки. Следователно дълг на органите на властта е да се погрижат хората да научат как да станат осъзнати за Бога. В противен случай ще има безпокойства, защото без съзнание за Бога няма разлика между кучето и човека: кучето яде и ние ядем; кучето спи и ние спим; кучето прави секс и ние правим секс; кучето се опитва да се защитава и ние се опитваме да се защитаваме. Това са общите прилики. Единствената разлика е, че кучето не може да бъде информирано за връзката му с Бога, а човекът може.

Лейтенант Моз: Мирът не може ли да бъде предшественик на възвръщането към религията? Не трябва ли най-напред да постигнем мир?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не, не, точно това е затруднението. Сега никой не знае какво означава религия. „Религия“ означава човек да се подчинява на законите на Бога, както „добър гражданин“ означава човек да се подчинява на законите на правителството. Тъй като никой няма каквото и да било разбиране за Бога, никой не знае законите на Бога или значението на религията. Това е положението на днешното общество. Хората са забравили религията, смятайки, че тя е вид вяра. Вярата може да бъде сляпа. Вярата не е истинската същност на религията. Религията означава закони, дадени от Бога, и всеки, който спазва тези закони, е религиозен, независимо дали е християнин, индус или мюсюлманин.

Лейтенант Моз: Моите уважения, но не е ли истина, че в Индия, където векове наред са били следвани религиозните традиции, сега не наблюдаваме връщане към духовния живот, а отдалечаване от него?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Но това се дължи единствено на лошото управление. Иначе по-голямата част от индийците са напълно осъзнати за Бога и се опитват да следват законите на Бога. Тук, на Запад, дори големи университетски професори не вярват в Бога или в живота след смъртта. А в Индия дори и най-бедният човек вярва в Бога и в следващия живот. Той знае, че ако извърши престъпление, ще страда, а ако действа благочестиво, ще се наслаждава. И до днес, ако има неразбирателство между двама съседи, те отиват в храма, за да го разрешат, защото всеки знае, че противната страна не би говорила лъжи пред Божеството. Така че Индия все пак си остава осемдесет процента религиозна. Затова е особена привилегия човек да бъде роден в Индия, но също и особена отговорност. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху казва:

бха̄рата-бхӯмите хаила мануш̣я-джанма я̄ра
джанма са̄ртхака кари’ кара пара-упака̄ра

(Чайтаня-чарита̄мр̣та, А̄ди 9.41)

Всеки, който се е родил в Индия, трябва да направи живота си съвършен, като стане Кр̣ш̣н̣а осъзнат. След това той трябва да разпространява Кр̣ш̣н̣а съзнание из целия свят.

Лейтенант Моз: Господине, има християнска притча, която гласи, че по-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да се яви пред Бога. Смятате ли, че богатството в Съединените щати и другите западни страни е препятствие за духовната вяра?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Твърде голямото богатство е препятствие. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва:

бхогаишваря-прасакта̄на̄м
тая̄пахр̣та-четаса̄м
вяваса̄я̄тмика̄ буддхих̣
сама̄дхау на видхӣяте

Ако човек е много богат материално, той забравя Бога. Следователно твърде голямото богатство е пречка за разбирането на Бога. Макар че няма категоричен закон, че само бедният може да разбере Бога, обикновено ако човек е изключително богат, единственият му стремеж е да печели пари и за него е трудно да разбере духовните учения.

Лейтенант Моз: В Америка последователите на християнската вяра също казват това. Не виждам някаква особена разлика между убежденията на различните религиозни групи.

Шрӣла Прабхупа̄да: Действително, същността на всички религии е еднаква. Ние предлагаме на всеки човек, независимо каква религиозна система следва, да се опита да разбере Бога и да го обича. Ако някой е християнин, ние не казваме: „Това не е добро. Ти трябва да станеш като нас“. Ние предлагаме без оглед на това, какъв е човек — християнин, мюсюлманин или индус, — той просто да се опита да разбере Бога и да го обича.

Лейтенант Моз: Ако се върна към първоначалния си въпрос — целта на моето идване: мога ли да Ви помоля да ми дадете съвет как да намалим престъпността? Разбрах, че първият и най-важен начин е хората да се обърнат към Бога, както казвате — в това няма съмнение, но има ли нещо, което можем веднага да направим, за да намалим разпространяването на престъпния манталитет?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Още в началото на разговора ни го подчертах — трябва да ни дадете възможност да повтаряме святото име на Бога и да разпространяваме праса̄да. От това у хората ще настъпи огромна промяна. Аз дойдох от Индия сам, а сега имам много последователи. Какво правех? Аз ги молех да сядат и да повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а мантрата, след което раздавах малко праса̄да. Ако това се извършва в голям мащаб, цялото общество ще стане много добро. Това е факт.

Лейтенант Моз: Къде бихте предпочели да разгърнете програмата си — в богати или бедни области?

Шрӣла Прабхупа̄да: Ние не правим такива разграничения. Всяко място, което е достъпно за всякакъв вид хора, ще бъде много подходящо за санкӣртана. Няма ограничение, че само бедните хора се нуждаят от благодеянието, а богатите — не. Всеки има нужда да се пречисти. Смятате ли, че престъпността е разпространена само сред по-бедните прослойки на обществото?

Лейтенант Моз: Не. Само че искам да попитам дали ще има по-благотворно влияние, за по-голямо укрепване на обществото, ако програмата ви се разгърне в по-бедни области, а не в богати.

Шрӣла Прабхупа̄да: Нашето лечение е за духовно заболелите хора. Когато се заразиш от някаква болест, няма разлика дали си богат, или беден. И бедният, и богатият отиват в болница. Както болницата се строи там, където могат лесно да отидат както бедният, така и богатият, така и мястото за санкӣртана трябва да бъде леснодостъпно за всекиго. Тъй като всеки е материално замърсен, всеки би трябвало да може да се възползва.

Затруднението е, че богатият се смята за съвършено здрав, макар че е най-болният от всички. Но като полицай вие добре знаете, че престъпност има както сред богатите, така и сред бедните. Затова нашият метод на повтаряне на святото име е за всекиго, защото той пречиства сърцето, независимо дали е на богат, или на беден. Единственият начин трайно да се промени склонността към престъпност, е да се промени сърцето на престъпника. Както добре Ви е известно, много престъпници биват арестувани и затваряни безброй пъти. Макар и да знаят, че като извършат кражба, ще отидат в затвора, нечистото им сърце ги подтиква да крадат. Следователно без да пречистите сърцето на престъпника, престъпността няма да спре само чрез прокарване на по-строги закони. Крадецът и убиецът знаят закона и въпреки това извършват жестоки престъпления поради нечистото си сърце. И така, нашият метод е да пречистим сърцата. Тогава всички проблеми в материалния свят ще бъдат разрешени.

Лейтенант Моз: Това е много трудна задача, господине.

Шрӣла Прабхупа̄да: Не е трудно. Просто каним всекиго: „Елате да повтаряте Харе Кр̣ш̣н̣а, танцувайте и яжте великолепен праса̄да“. Какво трудно има тук? Ние правим това и хората идват в нашите центрове. Но тъй като имаме много малко пари, можем да поддържаме санкӣртана в ограничен мащаб. Ние каним всички и постепенно хората идват в центровете ни и стават предани. Ако правителството обаче ни даде възможности, движението може да се разрасне безкрайно. А проблемът с престъпността е от голямо значение. Защо иначе националните вестници питат какво трябва да се направи? Никоя държава не иска престъпност. Това е факт, но водачите не знаят как да я спрат. Ако ни чуят, бихме им дали отговор. Защо има престъпност? — Защото хората са безбожни. И какво да се прави? — Да се повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а и да се приема праса̄да. Ако ви харесва, можете да приемете този метод на санкӣртана. Иначе ще продължаваме да го провеждаме в ограничен мащаб. Ние сме като беден лекар с малка частна практика, който би отворил голяма болница, ако му се даде тази възможност. Правителството е изпълнителят. Ако то се вслуша в съвета ни и приеме метода на санкӣртана, проблемът с престъпността ще бъде разрешен.

Лейтенант Моз: В Съединените щати има много християнски организации, които дават свято причастие. Защо то няма ефект? Защо не пречиства сърцата?

Шрӣла Прабхупа̄да: Честно казано, трудно ми е да намеря дори един истински християнин. Така наричаните „християни“ не спазват законите на Библията. Една от десетте заповеди в Библията е „Не убивай!“. Но има ли християнин, който да не убива, ядейки месо от крава? Методът на повтаряне на святото име на Бога и разпространяване на праса̄да ще бъде ефективен, ако се изпълнява от хора, които наистина следват религия. Моите ученици са обучени да следват стриктно религиозните принципи и затова повтарянето на святото име на Бога от учениците ми се различава от повтарянето на другите. Тяхната позиция не е само фасада. Те са реализирали пречистващата сила на святото име чрез практика.

Лейтенант Моз: Господине, не представлява ли трудност това, че макар и малък кръг от свещеници и предани да следват религиозните принципи, тези, които са на върха, могат да се отклоняват и да създават проблеми? Например да приемем, че Харе Кр̣ш̣н̣а движението се разрасне до колосални размери, както християнството. Бихте ли имали проблем с хората, които са на върха на движението; които заявяват, че са последователи, но всъщност не са?

Шрӣла Прабхупа̄да: Тази възможност съществува винаги, но това, което казвам е, че ако не си истински християнин, проповядването ти няма да бъде ефективно. Понеже ние стриктно спазваме религиозните принципи, проповядването ни ще бъде ефективно при разпространяването на съзнанието за Бога и ще помогне да се разреши проблемът с престъпността.

Лейтенант Моз: Господине, позволете да Ви благодаря за времето, което Ви отнех. Ще предам този запис на моите началници. Да се надяваме, че ще има ефект, тъй като Вие имате успех.

Шрӣла Прабхупа̄да: Много Ви благодаря.

Човешко или животинско общество?

През 1976 г. в интервю с индийското списание Бхаван Шрӣла Прабхупа̄да казва: „Може ли да има щастие или мир в животинско общество? Те искат хората да продължават да бъдат като животни, а създават Обединени нации… просто едно кучешко съревнование. Кучето бяга на четири крака, а вие бягате на четири гуми — това е всичко. И смятате, че препускането на четири гуми е напредък на цивилизацията!“.

Журналист: Първият въпрос е следният: намалява ли влиянието на религията? И ако е така, това обяснява ли нарастването на корупцията и широко разпространеното израждане на моралните ценности?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, влиянието на религията намалява. Това е предсказано в Шрӣмад Бха̄гаватам (12.2.1):

таташ ча̄нудинам дхармах̣
сатям шаучам кш̣ама̄ дая̄
ка̄лена балина̄ ра̄джан
нанкш̣яти а̄юр балам смр̣тих̣

„В Кали юга (сегашната епоха на раздори и лицемерие) ще намалеят следните неща: религия, честност, чистота, милост, продължителност на живота, телесна сила и памет“.

Това са ценни качества, които правят човешкото същество различно от животните, но тези качества ще изчезват. Няма да има милост, няма да има честност, паметта ще се скъсява, а продължителността на живота ще намалява. Религията също ще изчезне. Това означава, че постепенно ще деградираме до равнището на животни.

Журналист: Религията ще изчезне? Ние ще станем животни?

Шрӣла Прабхупа̄да: Особено когато отсъства религията, хората живеят като животни. Всеки обикновен човек може да види, че кучето не знае какво е религия. Кучето също е живо същество, но то не се интересува да разбере Бхагавад-гӣта̄ или Шрӣмад Бха̄гаватам. То не се интересува. Това е разликата между човека и кучето: животното не се интересува.

Следователно когато човешките същества не се интересуват от религиозни неща, те са животни. А може ли да има щастие или мир в животинско общество? Те искат хората да продължават да бъдат като животни, а създават Обединени нации. Как е възможно това? Обединени животни, общество от обединени животни? Такива неща стават.

Журналист: Виждате ли някаква надежда?

Шрӣла Прабхупа̄да: Поне са установили упадъка на религията. Това е добре. „Упадък“ означава, че те постепенно стават животни. В логиката се твърди, че човекът е разумно животно. Когато липсва разумността, той е само животно, а не човешко същество. Няма значение дали в човешкото общество ще бъдеш християнин, мюсюлманин, индус или будист. Трябва да има някаква религиозна система. Човешкото общество без религия е животинско общество. Това е безспорен факт. Защо хората са толкова нещастни днес? — Защото няма никаква религия. Те пренебрегват религията.

Един господин ми беше писал, че Толстой веднъж казал: „Докато не се постави динамит под църквата, не може да има мир“. Дори днес съветското правителство е твърдо насочено срещу съзнанието за Бога, защото смята, че религията е развалила цялата социална атмосфера.

Журналист: Като че ли има някаква истина в това.

Шрӣла Прабхупа̄да: С религиозната система може би се е злоупотребявало, но това не означава, че тя трябва да бъде отбягвана. Трябва да се приеме истинска религия. Не означава, че щом религията е била неправилно изпълнявана от т.нар. „свещеници“, тя трябва да бъде отхвърлена. Ако окото ми дава смущения поради катаракта, това не означава, че трябва да бъде извадено. Катарактът трябва да бъде отстранен. Това е Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Журналист: Мисля, че и историята показва, че много хора са злоупотребявали с религията. Истина ли е?

Шрӣла Прабхупа̄да: Тези хора нямат представа за Бога, а проповядват религия. Какво е религия? Дхармам ту са̄кш̣а̄д бхагават-пран̣ӣтам — „Пътят на религията е директно даден от Върховния Бог“. Те нямат никаква представа за Бога — те не знаят какво е Бог, — а изповядват някаква религия. Колко време може да продължава това? Разбира се, че ще се изроди.

До това положение сме стигнали сега. Те нямат представа за Бога — тогава как биха могли да знаят каква е заповедта на Бога? Религия означава закон на Бога. Например закон означава наредба на държавата. Ако няма държава, къде е законът? Ние имаме ясна представа за Бога — Кр̣ш̣н̣а. Той дава заповедта си и ние я приемаме. Това е чиста религия. Ако няма Бог, няма представа за Бога, няма Божия заповед, тогава къде е религията? Ако няма правителство, къде е законът?

Журналист: Да, не би имало никакъв закон. Това ще бъде незаконно общество.

Шрӣла Прабхупа̄да: Незаконно. Всеки е незаконен, създавайки своя собствена, измислена религиозна система. И това продължава.

Само попитайте в която и да е религиозна система какво е тяхното схващане за Бога. Може ли някой да каже ясно? Никой не може да каже. Но ние веднага ще отговорим:

вен̣ум кван̣антам аравинда-дала̄ята̄кш̣ам
барха̄ватамсам асита̄мбуда-сундара̄нгам
кандарпа-кот̣и-каманӣя-вишеш̣а-шобхам
говиндам а̄ди-пуруш̣ам там ахам бхаджа̄ми

„Обожавам Говинда, предвечния Бог, който изкусно свири на флейтата си; чиито прекрасни очи са като лотосови листенца; чиято глава е украсена с пауново перо; чиято прелестна фигура има цвета на син облак и чийто неповторим чар омайва милиони Купидони“ (Брахма самхита̄ 5.30). Веднага можем да дадем описание на Бога.

Ако няма представа за Бога, за каква религия става въпрос?

Журналист: Не зная.

Шрӣла Прабхупа̄да: Това е фалшива религия. Хората нямат представа за Бога и затова нямат разбиране за религията. Това е упадък и понеже религията запада, човешките същества заприличват все повече и повече на животни.

„Животно“ означава, че живото същество няма памет. Кучето идва, когато има нещо за ядене. Казвам му: „Чиба!“ — и то си отива. Но то идва отново — то няма памет. Когато споменът за Бога избледнее, това означава, че човешките ни качества са отслабнали. Това означава, че хората са станали като кучета и котки.

Журналист: Ето и вторият въпрос. Традиционното обвинение срещу ведическата култура е, че тя е фаталистична, че прави хората роби, вярващи в предопределението на съдбата, и това спира напредъка. До каква степен е вярно това твърдение?

Шрӣла Прабхупа̄да: Какво е това напредък? Напредък ли са скоковете на кучето? Това напредък ли е? Кучето бяга насам-натам на четири крака и вие също бягате насам-натам на четири автомобилни гуми. Това ли е напредък? Това не е ведическата система. Според ведическата система човешкото същество има известно количество енергия и тъй като има по-добро съзнание, отколкото животните, енергията му е по-ценна от енергията на животните.

Журналист: Вероятно никой няма да спори, че човешкото същество има по-голяма свобода и предполагам, по-голяма отговорност, отколкото животните.

Шрӣла Прабхупа̄да: Затова духовната енергия би трябвало да се използва за духовен напредък, а не за надпревара с кучето. Святата личност не е заета като кучето. Днес хората смятат, че в „кучешкия живот “ е истината, но истинския живот е в духовния напредък. Затова ведическата литература казва:

тасяива хетох̣ праятета ковидо
на лабхяте яд бхрамата̄м упарй-адхах̣
тал лабхяте дух̣кхавад анятах̣ сукхам
ка̄лена сарватра габхӣра-рамхаса̄

„Хората, които са интелигентни и философски настроени, трябва да се стремят единствено към разумна цел, която не се постига дори чрез странстване от най-висшата планета (Брахмалока) до най-низшата планета (Па̄та̄ла). Що се отнася до щастието, изпитвано от сетивното наслаждение, то може да бъде постигнато автоматично с течение на времето, точно както с течение на времето идват и нещастията, макар че не ги желаем“ (Шрӣмад Бха̄гаватам 1.5.18).

Журналист: Можете ли да обясните това малко повече?

Шрӣла Прабхупа̄да: Човешкото същество трябва да влага енергията си в това, което не е постигнало в продължение на много, много животи. През много, много животи душата е била във форми на кучета или полубогове, на котки, птици, зверове и т. н. Има 8 400 000 различни вида тела. Така това превъплъщение на душата продължава. При всички случаи въпросът се свежда до сетивно наслаждение.

Журналист: Което означава?

Шрӣла Прабхупа̄да: Например кучето е заето със сетивно наслаждение: къде да намери храна, къде да намери подслон, къде да намери кучка, къде да намери защита. И човекът прави същото, но по друг начин. Тази дейност продължава, живот след живот. Дори и малкото насекомо търси същото. Птици, зверове, риби —навсякъде се води една и съща борба. Къде има храна, къде има секс, къде има подслон и как да се защитаваме. Във ведическата литература се казва, че тези неща сме вършили много, много животи и че ако не излезем от тази борба за съществуване, ще трябва отново да ги вършим още много, много животи.

Журналист: Започвам да разбирам.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, и така, тези неща трябва да бъдат прекратени. Затова Прахла̄да Маха̄ра̄джа прави следното изявление:

сукхам аиндриякам даитя̄
деха-йогена дехина̄м
сарватра лабхяте даива̄д
ятха̄ дух̣кхам аятнатах̣

„Скъпи приятели, родени в демонични семейства, щастието, изпитвано от контакта на тялото със сетивните обекти, може да се получи във всяка форма на живот, в зависимост от миналите плодоносни дейности на човека. Това щастие се постига автоматично, без никакви усилия, точно както получаваме и страданията“ (Шрӣмад Бха̄гаватам 7.6.3).

Кучето има тяло и аз имам тяло. Така че няма разлика между моето сексуално удоволствие и сексуалното удоволствие на кучето. Удоволствието, изпитвано от сексуалните отношения, е едно и също. Кучето не се срамува да има сексуални отношения на улицата пред очите на всички, а ние ги крием. Това е всичко. Хората смятат, че като се наслаждават на секса в хубави апартаменти, са напреднали. Но това не е напредък. И те правят кучешка надпревара заради този т.нар. „напредък“. Хората не знаят, че в зависимост от вида на тялото, което са получили, удоволствието вече е установено.

Журналист: Какво искате да кажете с израза „вече е установено“?

Шрӣла Прабхупа̄да: Това се нарича съдба. Прасето получава определен вид тяло и се храни с изпражнения. Не можете да промените това. Прасето няма да иска да яде халва. Не е възможно. Тъй като има определен вид тяло, ще трябва да яде и определени неща. Може ли някой учен да подобри жизнения стандарт на прасето?

Журналист: Съмнявам се.

Шрӣла Прабхупа̄да: Затова Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва, че това е вече предопределено. Удоволствието в основата си е едно и също, но се различава малко в зависимост от тялото. Нецивилизованият човек в джунглата изпитва същото удоволствие.

Днес хората смятат, че цивилизация означава строеж на небостъргачи. Но според ведическата цивилизация това не е напредък. Истински напредък в човешкия живот е себепознанието — до каква степен хората са осъзнали своето „аз“, а не дали са построили небостъргачи.

Журналист: Но това, което казвате, може ли да се разбере от повечето хора?

Шрӣла Прабхупа̄да: Понякога хората го разбират погрешно. Във върховния съд съдията седи спокойно и като че ли не прави нищо, а получава висока заплата. Човек може да си помисли: „Работя толкова много в същия този съд, поставяйки печати — и не получавам и една десета от заплатата на съдията“. Човек си мисли: „Толкова съм зает, толкова много работя, а не получавам такава висока заплата като на този, който само си седи на стола“. Положението е такова: ведическата цивилизация е предназначена за себепознание, а не за кучешка надпревара.

Журналист: Не е ли естествено да приемаме, че човек, който работи упорито, бори се и съответно се издига в живота, е достоен за почит?

Шрӣла Прабхупа̄да: Кармӣте, тези, които работят за плодовете от труда си, са описани в Бхагавад-гӣта̄ като мӯд̣хи, магарета. Защо са сравнявани с магарета? — Защото магарето работи непосилно с товар на гърба си и срещу това получава от господаря си стиска трева. То стои пред вратата на перача и яде трева, докато перачът слага товар на гърба му. То няма разум да си помисли: „Ако напусна къщата на перача, ще мога да намеря трева навсякъде. Защо трябва да нося толкова много товар?“.

Журналист: Това ми напомня за някои хора, които познавам.

Шрӣла Прабхупа̄да: Този, който работи за плодовете от труда си, прилича на тях. Той е твърде зает в службата си и ако искате да се видите с него, казва: „Много съм зает“. И така, какъв е резултатът от това, че е толкова зает? Взема си две филийки хляб и чаша чай. И само заради това е толкова зает? Той не знае защо е зает. В счетоводната книга вижда, че балансът му е бил един милион долара, а сега вече е два милиона. Той е доволен от това, но продължава да яде само две препечени филийки и чаша чай и да работи все така усилено. Това е същността на кармӣте. Магарета — работят като магарета, без никаква цел в живота.

А ведическата цивилизация е нещо друго. Обвинението не е правилно — хората във ведическата цивилизация ни най-малко не са мързеливи. Те просто се занимават с по-висши неща. Прахла̄да Маха̄ра̄джа подчертава, че тези занимания са толкова важни, че трябва да започнат от самото детство на човека. Каума̄ра а̄чарет пра̄гя̄х̣ — човек не трябва да пропилява дори секунда. Това е ведическата цивилизация. Магаретата виждат: „Тези хора не работят като нас“ — като кучета или магарета — и затова смятат, че бягаме от действителността. Да, ние избягваме безплодните ви усилия. Ведическата цивилизация е предназначена за себепознание.

Журналист: Може ли да ни дадете повече информация за това какво е ведическа цивилизация?

Шрӣла Прабхупа̄да: Ведическата система започва от системата варн̣а̄шрама, която е организирана по следния начин: бра̄хман̣и (интелектуалци, съветници), кш̣атрии (управници), вайши (търговци, фермери), шӯдри (работници), брахмача̄рӣ (целомъдрени ученици), гр̣хастхи (семейни), ва̄напрастхи (оттеглили се от семейния живот) и сання̄сӣ (монаси).

Крайната цел е да се обожава Кр̣ш̣н̣а, Върховният Бог. Ако обожавате Кр̣ш̣н̣а, ще изпълните всичките си професионални задължения — независимо дали са на бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя, шӯдра, брахмача̄рӣ… Заловете се с това веднага — заемете се с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е толкова важно.

Журналист: Ако хората наистина знаеха за този начин на живот, който е по-естествен, по-задоволителен, какъв би бил проблемът? Те наистина, както казвате, биха приели Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Шрӣла Прабхупа̄да: Но те не знаят и затова няма религия, а просто едно кучешко съревнование. Кучето бяга на четири крака, а вие бягате на четири автомобилни гуми — това е всичко. И смятате, че препускането на четири автомобилни гуми е напредък на цивилизацията.

Затова се казва, че всъщност съвременната цивилизация не прави нищо. Това, което трябва да достигнеш по съдба, ще го достигнеш, където и да си. По-добре се заемете с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Прахла̄да Маха̄ра̄джа дава за пример факта, че вие не искате нищо неприятно, но въпреки това то идва. По същия начин, и да не искате предопределеното ви щастие, то ще дойде. Не трябва да пропилявате енергията си в търсене на материално щастие. Не можете да получите повече щастие, отколкото ви е предопределено.

Журналист: Как можете да бъдете толкова сигурен в това?

Шрӣла Прабхупа̄да: Как вярвам в това? — Защото попадате в бедствено положение, макар че не го искате. Например президентът Кенеди беше убит от ръката на свой съотечественик. Кой искаше това да се случи и защо то се случи? Той беше велик човек, беше силно охраняван и въпреки това предопределено беше да го убият. Кой може да те предпази?

Ако ми е предопределено нещастие, то ще дойде, а след него ще дойде и противоположното — щастието. Защо да пропилявам времето си, мъчейки се да променя това? Нека използвам енергията си за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е интелигентно. Не можеш да предотвратиш съдбата си. Всеки ще изпита определеното му количество щастие и определеното му количество нещастие. Никой не се наслаждава на непрекъснато щастие. Това е невъзможно.

Както не можеш да предотвратиш нещастията, така не можеш да предотвратиш и щастието. Те идват сами. Затова не си губете времето с тези неща. По-добре използвате времето си за напредък в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Журналист: Кр̣ш̣н̣а осъзнатата личност не би ли се опитвала да подобри живота си?

Шрӣла Прабхупа̄да: Ако безуспешно се опитваш да подобряваш живота си, какъв смисъл има това? Ако е вярно, че не можеш да предотвратиш съдбата си, каква е ползата да се опитваш? Ние сме доволни от количеството щастие и нещастие, които са ни предопределени.

Ведическата цивилизация е предназначена за осъзнаване на Бога. Това е главното. Все още по време на големите фестивали в Индия можете да видите милиони хора, които отиват да се къпят в Ганг, защото искат да постигнат освобождение. Те не са мързеливи. Те преминават хиляди километри, за да се окъпят в Ганг. Те не са мързеливи — те просто не вземат участие в кучешкото съревнование. По-точно, те са заети от самото си детство в стремежа си да се себепознаят. Каума̄ра а̄чарет пра̄гьо дхарма̄н бха̄гавата̄н иха. Те са толкова заети, че искат да започнат себепознанието си от самото си детство. Затова е погрешно мнението, че те са мързеливи.

Журналист: Тогава може да възникне въпросът: ако съдбата не може да бъде предотвратена, защо не оставим всяко новородено дете просто да си тича като животно и всичко, което трябва да му се случи, ще му се случи.

Шрӣла Прабхупа̄да: Не, преимуществото е, че можете да го обучите духовно. Затова се казва: тасяива хетох̣ праятета ковидах̣ — трябва да използваш енергията си за себепознание. Ахаитуки апратихата̄ — преданото служене, Кр̣ш̣н̣а съзнание, не може да бъде спряно. Както материалната съдба не може да бъде предотвратена, така не може да бъде спрян и напредъкът ни в духовния живот, ако се стремим към него.

Всъщност Кр̣ш̣н̣а променя съдбата — но само на своя предан. Той казва: ахам тва̄м сарва-па̄пебхьо мокш̣аиш̣я̄ми — ще те защитя от всички реакции на греховните ти дейности“ (Бха̄гавад-гӣта̄ 18.66).

Например, ако по закон е решено някой да бъде обесен, никой не може да отмени това. Дори същият съдия, който е издал тази присъда, не може да я отмени. Но ако подсъдимият помоли царя, който е над всички закони, да го помилва, царят може да отмени присъдата.

Следователно дългът ни е да се отдадем на Кр̣ш̣н̣а. Невъзможно е да станем по-щастливи изкуствено, като подобряваме благосъстоянието си. Много хора работят къртовски, но означава ли това, че ще станат Хенри Форд или Рокфелер? Всеки влага всичките си усилия. Съдбата на господин Форд е да бъде богат, но означава ли това, че всеки, който работи упорито като Форд, ще стане богат като Форд? — Не. Това е истината: не можете да промените съдбата си просто с непосилен труд, като магаре или куче, но можете да оползотворите енергията си да усъвършенствате вашето Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Журналист: Какво точно означава Кр̣ш̣н̣а съзнание? Можете ли да ни кажете нещо повече?

Шрӣла Прабхупа̄да: Любов към Бога — това е Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ако не сте се научили да обичате Бога, какъв е смисълът от религията ви? Когато наистина изпитвате любов към Бога, тогава разбирате връзката си с Бога — „Аз съм частица от Бога“. След това разпростирате тази любов и върху животните. Ако наистина обичате Бога, ще обичате дори насекомите. Ще разбирате: това насекомо има тяло, различно от моето, но то е частица от моя баща, следователно то е мой брат. Тогава не бихте отваряли кланици. Ако поддържате кланици и не се подчинявате на заповедта на Христос „Не убивай!“, но твърдите, че сте християни или индуси, това не е религия. Това е само губене на време — защото не разбирате Бога. Нямате любов към Бога и сте си сложили етикет за принадлежност към някоя секта, но няма истинска религия. Това се наблюдава в целия свят.

Журналист: Как можем да поправим това положение?

Шрӣла Прабхупа̄да: Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. Ако не приемате, че Кр̣ш̣н̣а е върховното същество, тогава се опитайте да разберете. Това е образование: има един, който е върховен. Кр̣ш̣н̣а не е индиец — той е Богът. Слънцето изгрява най-напред в Индия, но това не означава, че то е индийско. По същия начин, макар че Кр̣ш̣н̣а се появява в Индия, сега чрез движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание той е дошъл в западните страни.

Алтруизмът — временен и вечен

През 1972 г. щатът Андхра Прадеш, Южна Индия, е поразен от голяма суша, от която страдат милиони хора. Надявайки се да получи помощ от Международното общество за Кришна съзнание, секретарят на комитета за подпомагане на пострадалите в Андхра Прадеш, Т. Л. Катидиа, пише до Шрӣла Прабхупа̄да. Шрӣла Прабхупа̄да отговаря с това забележително и поучително писмо.

Почитаеми Свамиджи,

Жителите на двата града близнаци ще бъдат щастливи, ако имат възможността да видят Вас и вашите почитани последователи. Може би знаете, че поради недостатъчните валежи през последните две години и отсъствието на валежи през тази година повече от половината щат (Андхра Прадеш, щат в Южна Индия) е застрашен от голяма суша. За подпомагане на правителството в борбата му с това природно бедствие беше създадена централна организация от доброволци, представители на различни социални групи. Членовете на тази организация разгледаха областите, засегнати от сушата. Положението е покъртително. Питейна вода не може да се намери дори на мили от някои села. Поради недостиг на фураж хората продават добитъка си на нищожни цени. Голяма част от безстопанствения добитък загива поради недостиг на фураж и вода. Проблемът с храната е също много важен. Поради високата цена на зърнените храни на свободния пазар бедните селяни не могат да закупуват зърнени храни на пазарна цена и най-малко пет-шест милиона хора едва ли се хранят и веднъж дневно. Много хора са застрашени от гладна смърт. Положението е много тежко.

Затова Ви молим почтително да кажете как вашето общество би могло да помогне на тези милиони душѝ, които са в невъобразимо бедствено положение. Комитетът би искал да предложи членовете на вашето общество да призоват бхактите (преданите), посещаващи лекциите Ви, да дадат милостиня на фонда за пострадалите в Андхра Прадеш.

Комитетът е готов да изпрати някои от представителите си заедно с членове от вашето общество там, където искате да раздавате праса̄да на милионите гладуващи в щата.

Тъй като ма̄нава-сева̄ е ма̄дхава-сева̄ („служенето на хората е служене на Бога“), комитетът е убеден, че дори и малкото усилие от страна на вашето състрадателно общество ще допринесе много за облекчаване страданията на стотици хиляди хора.

Вечно с вас в служенето на Бога
Т. Л. Катидиа, Секретар
на Комитета за събиране на фондове
за пострадалите в Андхра Прадеш,
Хайдерабад, Индия.

Скъпи господин Катидиа,

Моля, приемете моите поздрави. Във връзка с писмото Ви и личната ни среща искам да Ви осведомя, че ако не удовлетворява Върховната Божествена Личност, човек не може да бъде щастлив. За нещастие, хората не знаят кой е Богът и как да го направят щастлив. Затова нашето движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание е предназначено директно да представи на хората Върховната Божествена Личност. Както се казва в Шрӣмад Бха̄гаватам, седма песен, шеста глава: туш̣т̣е ча татра ким алабхям ананта а̄дйел ким таир гун̣а-вятикара̄д иха йе сва-сиддха̄х̣.

Смисълът, вложен в този стих е, че чрез удовлетворяване на Върховната Божествена Личност ние удовлетворяваме всички, и тогава няма недоимък и глад. Тъй като хората не знаят тази тайна на успеха, те правят свои независими планове за щастие. Но по този начин не може да се постигне щастие. От бланката на писмото Ви установих, че в тази страна има много хора, които искат да облекчат страданията на другите, но те със сигурност трябва да знаят, че ако не удовлетворят най-напред Върховната Божествена Личност, всичките им опити ще бъдат безуспешни. Един болен човек не може да оживее само в резултат на високата квалификация на лекаря и на приемането на най-добри лекарства. Ако това беше така, никой богат човек нямаше да умира. Човек трябва да бъде покровителстван от Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност.

Затова смятам, че ако искате да извършите благотворителна дейност, като само събирате средства, няма да имате успех. Трябва да удовлетворите върховния авторитет и това е пътят към успеха. Например благодарение на санкӣртана — съвместното възпяване на святото име, тук почнаха да валят дъждове след две години суша. Последният път, когато организирахме Харе Кр̣ш̣н̣а фестивал в Делхи, имаше непосредствена опасност Пакистан да обяви война на Индия и когато един представител на пресата ме попита за мнението ми, аз казах, че сигурно ще има сражения, защото противниковата страна е много агресивна. Но поради нашето санкӣртана движение Индия победи. Също така, когато организирахме фестивал в Калкута, Наксалите (комунистическото движение) спряха. Това са фактите. Чрез санкӣртана движението можем да получим не само всички благоприятни условия за живот, но и в края на живота си можем да се върнем обратно вкъщи, при Бога. Тези, които имат демонична природа, не могат да разберат този факт.

Затова Ви моля, като лидери на обществото, присъединете се към това движение. Няма никаква загуба за човека, ако той повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а мантрата, а ползата е много голяма. Според Бхагавад-гӣта̄ (3.21) това, което приемат водачите, се приема и от обикновените хора:

яд яд а̄чарати шреш̣т̣хас
тат тад еветаро джанах̣
са ят прама̄н̣ам куруте
локас тад анувартате

„Каквото прави великият човек, обикновените хора следват. И какъвто пример дава чрез дейностите си, целият свят следва“.

Санкӣртана движението е много важно. Затова чрез вас бих искал да апелирам към всички водачи на Индия да приемат това движение много сериозно и да ни предоставят всички благоприятни условия да го разпространим из целия свят. Тогава хората не само в Индия, а и в целия свят ще бъдат щастливи.

Надявам се, че писмото ми ще Ви завари в добро здраве,
Ваш вечен доброжелател
А. Ч. Бхактиведанта Свами

Обявяване зависимостта ни от Бога

За много хора 200-годишнината от създаването на Америка беше повод за големи празненства. През 1976 г. в Ма̄я̄пур, Индия, редакторите на списанието Back Тo Godhead (Обратно при Бога) вземат интервю от Шрӣла Прабхупа̄да, който коментира американските лозунги като „Всички хора са родени равни“, „Уповаваме се на Бога“ и „Единна нация, подчинена на Бога“.

Back Тo Godhead (BТG): Томас Джеферсън представи основната философия на Американската революция в Декларацията на независимостта. Лидерите, които подписаха този документ, се съгласиха, че има някои съвсем очевидни и безспорни истини, първата от които е, че всички хора са родени равни. С това те искаха да изтъкнат, че всички хора са равни пред закона и имат еднакви права да бъдат покровителствани от закона.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, в този смисъл хората, както казвате, са равни.

BТG: Друга точка в Декларацията на независимостта е, че всички хора са надарени от Бога с определени естествени права, които не могат да им бъдат отнети. Те са правото на живот, правото на свобода и…

Шрӣла Прабхупа̄да: Но животните също имат право на живот. Защо животните да нямат правото да живеят? Зайците например живеят по свой собствен начин в гората. Защо правителството позволява на ловците да ги убиват?

BТG: Те говорят само за човешки същества.

Шрӣла Прабхупа̄да: Тогава те нямат истинска философия. Тесногръдата идея, че моето семейство и братята ми са добри и аз мога да убивам всички останали, е престъпление. Да предположим, че заради моето семейство убия баща ти. Това философия ли е? Истинска философия е сухр̣дам сарва-бхӯта̄на̄м —приятелското отношение към всички живи същества. Несъмнено, това се отнася до човешките същества, но ако ненужно убиете едно животно, аз веднага ще протестирам: „Какво правите?“.

BТG: Създателите на Америка казват, че друго естествено право е правото на свобода — свобода в смисъл че правителството няма право да определя какъв вид работа трябва да вършиш.

Шрӣла Прабхупа̄да: Ако правителството не е съвършено, не трябва да му се позволява да казва на хората какво да вършат. Но ако правителството е съвършено, то може да казва.

BТG: Третото естествено право, което посочват, е че всяко живо същество има право да търси щастие.

Шрӣла Прабхупа̄да: Добре, но вашият критерий за щастие може да бъде различен от моя. Вие може да обичате да ядете месо. А аз не обичам. Как може вашият критерий за щастие да бъде еднакъв с моя.

BТG: Трябва ли всеки да бъде свободен да се опитва да постигне това, което е щастие според неговия критерий?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не, критерият за щастие трябва да бъде определян според качествата на човека. Цялото общество трябва да бъде разделено на четири групи: хора с качества на бра̄хман̣акш̣атриявайшя и шӯдра*. На всеки трябва да се осигурят добри условия за работа според естествените му качества.
* Бра̄хман̣и са благочестивите учени и духовните лидери в обществото; кш̣атрии са управниците и военните; вайши са търговците и фермерите; шӯдри са работниците и занаятчиите.

Не можете да използвате вол вместо кон, нито пък кон вместо бик. Днес фактически всеки има образование. Но какво се изучава в университетите? Преди всичко техническо знание, което е образование за шӯдри. Истинско висше образование означава изучаване на ведическата мъдрост. То е предназначено за бра̄хман̣и. Ако има образование само за шӯдри, ще се стигне до хаос. Всеки трябва да премине тест, за да се разбере за какво образование е подходящ. На някои шӯдри може да се даде техническо образование, но повечето от тях трябва да работят във фермите. Тъй като всеки отива в градовете, за да получи образование, като си мисли, че ще може да получава повече пари, селското стопанство запада. Сега има недостиг, защото никой не се заема с произвеждането на добри хранителни продукти. Всички тези аномалии се дължат на лошото управление. Дълг на правителството е да се грижи всеки да бъде зает според природните си качества. Тогава хората ще бъдат щастливи.

BТG: Тоест ако правителството изкуствено поставя всички хора в една класа, не може да има щастие.

Шрӣла Прабхупа̄да: Не, това не е естествено и ще доведе до хаос.

BТG: Основателите на Съединените Американски Щати не обичат класите, защото имат неприятни спомени от тях. Преди революцията американците са били управлявани от монарси, които винаги са ставали тиранични и несправедливи.

Шрӣла Прабхупа̄да: Защото не са били обучени да бъдат святи монарси. Във ведическата цивилизация момчетата още от началото на живота си биват обучавани като първокласни брахмача̄рӣ (целомъдрени ученици). Те ходят на гурукула, училището на духовния учител, и се научават на себеконтрол, чистота, честност и много други святи качества. Най-добрите от тях по-късно стават подходящи да управляват страната.

Американската революция не е изключение. Важното е, че когато хората станат нещастни, те правят революция. Това стана в Америка, Франция и Русия.

BТG: Американските революционери казват, че ако правителството не успява да ръководи хората правилно, хората имат правото да го свалят.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Както е случаят с Никсън: свалиха го. Но ако заменят Никсън с друг Никсън, какъв смисъл има това? Те трябва да знаят как да заменят Никсън със свят водач. Тъй като хората нямат правилно обучение и култура, ще продължават да избират един Никсън след друг и никога няма да бъдат щастливи. Хората могат да бъдат щастливи. Формулата за щастие се намира в Бхагавад-гӣта̄. Първото нещо, което трябва да знаят е, че земята принадлежи на Бога. Защо американците твърдят, че земята принадлежи на тях? Когато първите заселници пристигнали в Америка, те казали: „Тази земя принадлежи на Бога, следователно ние имаме право да живеем тук“. Защо сега не позволяват на други да се заселват на тази земя? Каква е тяхната философия? Има толкова много пренаселени страни. Американското правителство трябва да позволява на хората от такива страни да се заселват в Америка и да им дава възможност да обработват земята и да отглеждат зърнени храни. Защо правителството не прави това? То насила присвоява чуждата собственост и препятства другите да отиват там. Каква философия стои зад всичко това?

BТG: Няма философия.

Шрӣла Прабхупа̄да: Измамничеството е тяхната философия. Те взимат собствеността насила и след това издават закон, че никой не може да присвоява насила чужда собственост. Следователно те са крадци. Те не могат да ограничават синовете на Бога да живеят в собствеността на Бога. Америка и другите страни в Обединените нации трябва да се съгласят, където има достатъчно земя, тя да бъде оползотворявана от човешкото общество за произвеждане на хранителни продукти. Правителството би трябвало да каже: „Добре, вие сте пренаселени. Вашите хора могат да дойдат тук. Ще им дадем земя и те ще могат да произвеждат хранителни продукти“. Бихме видели удивителни резултати. Но ще направят ли те това? — Не. Тогава каква е тяхната философия? — Измамничество. „Аз ще взема земята насила и след това няма да позволявам на други да идват тук“.

BТG: Един от девизите на американците е „Единна нация, подчинена на Бога“.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, това е Кр̣ш̣н̣а съзнание. Трябва да има единна нация, подчинена на Бога, а също и единно световно правителство, което също да е подчинено на Бога. Всичко принадлежи на Бога и всички ние сме негови синове. Тази философия липсва.

BТG: Но в Америка хората много се страхуват от централизирано управление, защото смятат, че когато управлението е силно, то става тиранично.

Шрӣла Прабхупа̄да: Ако водачите са обучени правилно, не може да има тирания.

BТG: Но една от аксиомите на американския начин на управление е, че ако някой правителствен лидер получи твърде голяма власт, той неизбежно ще стане корумпиран.

Шрӣла Прабхупа̄да: Ще трябва да го обучите по такъв начин, че да не стане!

BТG: Какъв е методът на обучение?

Шрӣла Прабхупа̄да: Обучението е варн̣а̄шрама-дхарма*. Разделете обществото според качествата на хората и ги обучете в принципа, че всичко принадлежи на Бога и трябва да се използва в служене на Бога. Тогава наистина може да има „единна нация, подчинена на Бога“.
* Система за формиране на четири социални и духовни групи в обществото според качествата и работата на хората.

BТG: Но ако обществото бъде разделено на различни групи, няма ли да възникне завист?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не, не. Както в тялото ми има различни части, които действат заедно, така и обществото може да бъде съставено от различни части, действащи за една и съща цел. Моята ръка се различава от краката ми. Но когато кажа на ръката: „Донеси чаша вода“, — краката ще помогнат. И краката са необходими, и ръцете са необходими.

BТG: Но в западните страни имаме работническа класа и капиталистическа класа и между тях винаги съществува борба.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Капиталистическата класа е необходима и работническата класа също е необходима.

BТG: Но те се борят помежду си.

Шрӣла Прабхупа̄да: Защото не са преминали през обучение: нямат обща кауза. Ръцете и краката действат различно, но общата кауза е да се поддържа тялото. Така че ако намерите обща кауза за капиталистите и работниците, няма да има борба. Но ако не знаете общата кауза, винаги ще има борба.

BТG: Революция?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да.

BТG: Тогава най-важното нещо е да се намери общата кауза, в името на която хората могат да се обединят?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Също както в нашето общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание вие идвате да се консултирате с мен за всяка дейност, защото мога да ви дам общата кауза. В противен случай ще има борба. Правителството трябва много добре да знае целта на живота — общата кауза и трябва да обучи хората да работят за нея. Тогава те ще живеят щастливо и мирно. Но ако хората просто избират негодници като Никсън, никога няма да открият общата кауза. Всеки негодник може по някакъв начин да си осигури необходимите гласове и да застане начело на правителството. Кандидатите подкупват, мамят, правят пропаганда, за да спечелят гласове. По един или друг начин те получават гласове и превземат най-важния пост. Тази система е лоша.

BТG: Ако не избираме водачите си чрез гласуване, как ще може да бъде управлявано обществото?

Шрӣла Прабхупа̄да: Вие се нуждаете от бра̄хман̣икш̣атриивайши и шӯдри. Точно както ако искате да построите къща, ще са ви нужни инженери. Не са ви нужни метачи. Не е ли така? Какво може да направи метачът? — Не, необходими са инженери. Ако следвате разделението варн̣а̄шрама, само на кш̣атриите ще бъде позволено да управляват. А за законодателния орган — сенаторите — само квалифицирани бра̄хман̣и. Сега касапинът е законодателно тяло. Какво може да знае той за създаването на закони? Той е касапин, но спечелил гласове и станал сенатор. В настоящия момент чрез принципа vox populi в законодателното тяло влиза касапинът. Така че всичко зависи от обучението. В нашето общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание ние всъщност правим това, но политиците го забравят. Те не могат да бъдат една-единствена класа. Това е глупост, защото трябва да ангажираме различни групи от хора в различни дейности. Ако не знаем начина, по който става това, ще се провалим, защото ако няма разделение на труда, ще има разруха. В Шрӣмад Бха̄гаватам сме разгледали всички отговорности на царя. Различните класи в обществото трябва да се кооперират точно както различните части на тялото. Макар че всяка част има различно предназначение, всички те действат за една и съща цел: да поддържат тялото в добро състояние.

BТG: Какъв е истинският дълг на правителството?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да разбере какво иска Богът и да се погрижи обществото да действа в тази насока. Тогава хората ще станат щастливи. Но ако хората действат в погрешна посока, как биха могли да бъдат щастливи? Дълг на правителството е да се погрижи хората да действат в правилна посока. Правилната посока е да се узнае Богът и да се действа според неговите наставления. Но ако самите водачи не вярват във върховенството на Бога и не знаят какво той иска да прави или какво иска ние да правим, как би могло да има добро управление? Водачите се заблуждават и заблуждават и другите. Такъв хаос цари в света днес.

BТG: В Съединените щати по традиция църквата е отделена от държавата.

Шрӣла Прабхупа̄да: Не говоря за църквата. Църква или не — не в това е въпросът. Важното е водачите да приемат, че има върховен господар. Как могат да отричат това? Всичко в природата става под контрола на Върховния Бог. Водачите не могат да контролират природата — защо тогава не приемат наличието на върховен контролиращ? Това е недостатъкът на обществото. Във всяко отношение водачите чувстват, че трябва да има върховен контролиращ, и въпреки това продължават да го отричат.

BТG: Но да предположим, че правителството е атеистично…

Шрӣла Прабхупа̄да: Тогава не може да има добро управление. Американците казват, че се уповават на Бога. Но без науката за Бога тази вяра е привидна. Най-напред приемете сериозно науката за Бога и след това се уповавайте на него. Те не знаят какво е Богът, но ние знаем. Ние наистина се доверяваме на Бога.

Те са си измислили собствен начин на управление. И в това е недостатъкът им. Те никога няма да имат успех. Те са несъвършени и ако продължават да си измислят собствени начини и средства, ще си останат несъвършени. Винаги ще има революции — една след друга. Няма да има мир.

BТG: Кой определя регулиращите принципи в религията, която хората трябва да следват?

Шрӣла Прабхупа̄да: Богът. Бог е съвършен. Той прави това. Според ведическите текстове Бог е водачът на всички живи същества (нитьо нитя̄на̄м четанаш четана̄на̄м). Ние се различаваме от него по това, че той е всесъвършен, а ние не сме. Ние сме много мънички. Ние имаме качествата му, но в много малко количество. Затова имаме толкова малко знание — това е всичко. С малко знание можете да измислите самолет 747, но не можете да създадете комар. Бог е създал тялото на комара, което е също „самолет“. И това е разликата между него и нас: ние имаме знание, но то не е съвършено като знанието на Бога. Така че лидерите в правителството трябва да се съветват с Бога; тогава те ще управляват съвършено.

BТG: Бог създал ли е най-съвършеното правителство?

Шрӣла Прабхупа̄да: О, да. Във ведически времена управлението са ръководели кш̣атриите. Когато е имало война, царят е трябвало да се сражава пръв. Както вашият Джордж Вашингтон: той се е бил във войната. Но какъв е президентът, който управлява сега? Когато има война, той си осигурява пълна безопасност и дава нарежданията си по телефона. Той не е подходящ за президент. Когато има война, президентът е длъжен да излезе начело и да води битката.

BТG: Но ако човек е малък и несъвършен, как ще може да изпълнява съвършените заповеди на Бога, за да управлява съвършено?

Шрӣла Прабхупа̄да: Макар и да си несъвършен, щом изпълняваш заповедта ми, ти ставаш съвършен. Вие сте ме приели за водач, а аз съм приел Бога за мой водач. По този начин обществото може да бъде управлявано по съвършен начин.

BТG: Значи добро правителство означава, че преди всичко трябва да се приеме Върховното Същество като истинския управляващ правителството, така ли?

Шрӣла Прабхупа̄да: Вие не можете да приемете непосредствено Върховното Същество. Трябва да приемете като ваши водачи слугите на Върховното Същество — бра̄хман̣ите или ваиш̣н̣авите (преданите на Бога). Управниците са кш̣атриите — втората класа. Кш̣атриите трябва да приемат съвети от бра̄хман̣ите или ваиш̣н̣авите и да издават съответни закони. Вайшите трябва да изпълняват нарежданията на кш̣атриите. А шӯдрите трябва да действат по нарежданията на трите групи. Тогава обществото ще бъде съвършено.

Формулата за мир

По време на антивоенните демонстрации в края на 1966 г., в малкия храм в магазина на Второ авеню, Шрӣла Прабхупа̄да издава памфлет (една от първите му публикации в Америка). Последователите и симпатизантите на Шрӣла Прабхупа̄да раздават хиляди екземпляри от него по улиците на Ню Йорк, а по-късно и в Сан Франциско, Монреал и други градове. Неговата „Формула за мир“ е съвсем нов подход към анти-военния въпрос и дава съвършеното му решение.

Голямата грешка на съвременната цивилизация е, че тя присвоява чужда собственост, като че ли е нейна лична, и с това ненужно нарушава природните закони. Тези закони са много строги. Никое живо същество не може да ги нарушава. Само една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност може лесно да преодолее силата им и да постигне щастие и мир в този свят.

Както държавата е защитавана от Министерството на правосъдието и вътрешните работи, така и държавата на Вселената, от която Земята е само незначителна частица, е покровителствана от природните закони. Тази материална енергия е една от различните енергии на Бога, който е крайният собственик на всичко съществуващо. Следователно земята е собственост на Бога, но ние, живите същества, особено т.нар. „цивилизовани“ човешки същества, под влиянието на индивидуалното и колективно погрешно схващане твърдим, че собствеността на Бога принадлежи на нас. Ако искаме да има мир, трябва да отхвърлим това погрешно схващане от умовете си и от света. Тези неоснователни собственически претенции на човешката раса са причината или част от причината за всички смущения на мира на земята.

Глупавите и т.нар. „цивилизовани“ хора претендират, че имат право върху собствеността на Бога, защото са станали безбожни. В безбожното общество няма щастие и мир. В Бхагавад-гӣта̄ Бог Кр̣ш̣н̣а казва, че той е истинският наслаждаващ се на всички дейности на живите същества, Върховният Господар на всички вселени и най-добрият приятел на всички същества. Единствено когато хората по света научат тази формула, само тогава ще настъпи мир.

Следователно ако изобщо искате мир, трябва да промените съзнанието си и да станете Кр̣ш̣н̣а осъзнати както индивидуално, така и колективно, чрез простия метод на повтаряне на святото име на Бога. Това е установеният и признат начин за постигане на мир в света. Затова на всеки препоръчваме да стане Кр̣ш̣н̣а осъзнат, като повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе.

Това е практично, просто и възвишено. Преди четиристотин и осемдесет години тази формула за мир беше въведена в Индия от Бог Чайтаня, а сега тя е достъпна и във вашата страна. Приемете този метод на повтаряне на святото име, както беше посочено по-горе, осъзнайте истинското си положение, като четете Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е, и възстановете изгубената си връзка с Кр̣ш̣н̣а, Бога. Непосредственият резултат ще бъде мир и благоденствие в целия свят.

Духовен комунизъм

През 1971 г., по време на историческото си посещение в Съветския съюз, Шрӣла Прабхупа̄да се запознава с проф. Григорий Котовски, завеждащ секцията по индийска философия към Академията на науките на СССР и декан на Факултета по индология в Московския университет. По време на неофициалната си среща в кабинета на проф. Котовски духовният водач и ученият-комунист оживено дискутират теми, засягащи и двете страни, и Шрӣла Прабхупа̄да предлага радикална реформа на съвременния комунизъм.

Шрӣла Прабхупа̄да: Онзи ден четох вестник Московские новости. На състоялия се конгрес на Комунистическата партия Генералният секретар обявява: „За да се усъвършенстваме, сме готови да приемаме опита на другите страни“. Смятам, че ведическото схващане за социализма или комунизма ще допринесе много за усъвършенстването на идеята за комунизма. Например идея на социалистическата държава е никой да не гладува; всеки трябва да има достатъчно храна. По подобен начин и ведическото схващане за гр̣хастха (семейния живот) препоръчва семейният да се грижи дори гущерът или змията, които може да са в къщата му, да не гладуват. Щом на такива низши създания трябва да се дава храна, очевидно е, че трябва да се осигури храна и на всички човешки същества. Препоръчва се преди семейният да се храни, да излезе на улицата и да извика: „Ако някой е гладен, нека дойде! Храната е готова!“. Ако няма отговор, собственикът на дома може да почне да се храни. Съвременното общество приема, че хората като цяло са собственици на дадена страна, но ведическото схващане е ӣша̄ва̄сям идам сарвам — всичко е притежание на ӣша, върховния господар. Тена тяктена бхун̃джӣтха̄х̣ — можеш да се наслаждаваш на това, което Бог е отредил за теб. Ма̄ гр̣дхах̣ кася свид дханам — но не присвоявай чуждата собственост. Това е Ӣшопаниш̣ад — Веда. Същата концепция се обяснява в Пура̄н̣ите. Във ведическата литература има много хубави идеи за комунизъм. Ето защо смятам, че те трябва да се разпространят сред най-разумните хора. Затова имам толкова силно желание да говоря.

Проф. Котовски: Интересно е, че сега в нашата страна хората проявяват голям интерес към историята на най-древната мисъл. Поради това нашият институт превежда и издава на руски много литературни произведения на великата индийска култура. Може би ще ви бъде интересно да узнаете, че публикувахме някои от Пура̄н̣ите и части от Ра̄ма̄ян̣аМаха̄бха̄рата е излязла на руски език в няколко тома, а сега имаме и второ издание, превод на цялата Маха̄бха̄рата. Публикувахме също и пълния превод на Ману смр̣ти със санскритски коментари. Интересът към тези публикации беше толкова голям, че се изкупиха за седмица. Сега те са напълно изчерпани. Месец след публикуването им беше вече невъзможно да се намерят на пазара. В Москва и в СССР читателите проявяват голям интерес към древната ведическа култура и затова ние публикувахме много такива книги.

Шрӣла Прабхупа̄да: Сред тези Пура̄н̣и Шрӣмад Бха̄гаватам е наречен Маха̄-Пуран̣а.

Проф. Котовски: Маха̄-Пура̄н̣а.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Ние превеждаме целия текст — най-напред оригинала на санскрит, после неговата транслитерация, после английското съответствие на всяка дума, след това превода и накрая даваме пояснение на стиха. По този начин има осемнайсет хиляди стиха на Шрӣмад Бха̄гаватам. Ние превеждаме всичко дума по дума. Сам можете да видите. Всеки един стих от цялата Бха̄гавата Пура̄н̣а е направен по този начин. Мнението на а̄ча̄риите, великите святи мъдреци, които проповядват философията Бха̄гавата, е: нигама-калпатарор галитам пхалам — това е зрелият плод от ведическото дърво на желанията (Шрӣмад Бха̄гаватам 1.1.3). Това е признато от всички индийски учени и Бог Чайтаня специално проповядва този Бха̄гаватам. Ние даваме целия текст на Бха̄гаватам в това издание на английски. Ако искате да го видите, ще ви го покажа.

Проф. Котовски: Според мен в московските и ленинградските библиотеки ние имаме почти всички главни текстове на древната индийска култура, като се започне с Ведите, първоначалните санскритски текстове. Например в ленинградския филиал на нашия институт има шест или осем издания на Ману смр̣ти. Този институт е открит в Ленинград още в имперска Русия, затова сега там имаме филиал на нашия институт, който се занимава главно с историята на азиатската култура. Тук ще намерите описание на всичко, което е преведено и изследвано във връзка с историята на индийската религия, а също и на състоянието на индийската религия, индуизма, в Индия днес.

Шрӣла Прабхупа̄да: Индуизмът е много сложна тема.

Проф. Котовски: О, да. (Смеят се.) Наистина, по мое разбиране, това не е религия. От европейска гледна точка това е начин на живот — религия, философия, начин на живот, каквото поискате.

Шрӣла Прабхупа̄да: Думата хинду не е санскритска. Тя идва от мюсюлманите. Знаете, че има река Инд, която на санскритски се нарича Синдху. Мюсюлманите произнасят с като х. Вместо Синдху те произнасят Хинду. Така че Хинду е дума, която я няма в санскритския речник, но вече се употребява. А истинската културна институция се нарича варн̣а̄шрама. Има четири варн̣и (социални групи): бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра — и четири а̄шрама (духовни стъпала): брахмача̄ря, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са. Според ведическото схващане за живота, ако хората не приемат тази система или институция на четири варн̣ии а̄шрами, те всъщност не са цивилизовани човешки същества. Човек трябва да приеме тази система на четири социални и четири духовни разделения; това се нарича варн̣а̄шрама. Индийската култура се основава на тази вековна ведическа система.

Проф. Котовски: Варн̣а̄шрама.

Шрӣла Прабхупа̄да: Варн̣а̄шрама. И в Бхагавад-гӣта̄ — навярно сте чели Бхагавад-гӣта̄?

Проф. Котовски: Да.

Шрӣла Прабхупа̄да: Там, в Бхагавад-гӣта̄ (4.13), е изложено твърдението: ча̄тур-варн̣ям мая̄ ср̣ш̣т̣ам — тази система е създадена от Виш̣н̣у (Бога). Щом варн̣а̄шрама е създадена от Върховния, тя не може да бъде променяна. Тя е навсякъде. Тя е като слънцето. Слънцето е създадено от Върховния. Слънчевата светлина се намира в Америка, в Русия, в Индия — навсякъде. По същия начин и тази варн̣а̄шрама система е разпространена навсякъде под една или друга форма. Да вземем например бра̄хман̣ите, най-интелигентната класа хора. Те са мозъкът на обществото. Кш̣атриите са управляващата класа. След това вайшите са произвеждащата класа, а шӯдрите — работническата класа. Тези четири класи хора ще намерим под различни имена навсякъде. Тъй като тази система е създадена от първоначалния творец, тя е разпространена навсякъде, варн̣а̄шрама-дхарма.

Проф. Котовски: Интересно е, че по мнението на някои европейски учени и учени от стара Русия тази система варн̣а̄шрама е създадена по-късно, а ако прочетете старите текстове от ведическата литература, ще намерите много по-просто земеделско общество. Мнението на тези учени е, че системата варн̣а̄шрама е била въведена в индийското общество в края на ведическата ера, а не в началото. И ако анализирате старите текстове, ще установите, че в стара класическа Индия тя не е била толкова разпространена.

Шрӣла Прабхупа̄да: Що се отнася до нас, това е споменато в Бхагавад-гӣта̄Ча̄тур-варн̣ям мая̄ ср̣ш̣т̣амБхагавад-гӣта̄ е била изговорена преди пет хиляди години и в нея се казва: „Тази система, описана в Бхагавад-гӣта̄, съм я предал на бога на Слънцето“. Ако изчислите този период, ще излезе, че това е преди четиридесет милиона години. Могат ли европейските учени да проследят историята от преди пет хиляди години? Могат ли да се върнат още по-назад, преди четиридесет милиона години? Имаме доказателство, че тази система варн̣а̄шрама е прилагана поне пет хиляди години. Системата варн̣а̄шрама е посочена и във Виш̣н̣у Пура̄н̣а (3.8.9). Варн̣а̄шрама̄ча̄ра-вата̄ пуруш̣ен̣а парах̣ пума̄н. Това е посочено във Виш̣н̣у Пура̄н̣аВарн̣а̄шрама-дхарма не е явление от исторически период на съвременната епоха. Тя е естествена. В Шрӣмад Бха̄гаватам е направено сравнение, че както в тялото има четири разделения — мозък, ръце, корем и крака, — така тези четири разделения съществуват по естествен начин и в социалното тяло. Има класа от хора, които са смятани за мозъка, класа от хора, които са ръцете на държавата, класа от хора, наречена производителна класа и т. н. Не е нужно да проследяваме историята — системата съществува по естествен начин от началото на творението.

Проф. Котовски: Казахте, че във всяко общество има четири подразделения, но не е така лесно те да бъдат различени. Не е трудно например да разпределим различните социални класи и професионални групи на всяко общество в четири подразделения. Единственото затруднение е, че в социалистическото общество — в нашата страна и в другите социалистически страни — не бихте могли да разграничите производителите от работниците.

Шрӣла Прабхупа̄да: Ние например принадлежим към групата на интелектуалците. Това е подразделение.

Проф. Котовски: Интелигентната класа, бра̄хман̣ите. И можете да съберете цялата интелигенция в тази група?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да.

Проф. Котовски: След това е управляващата класа.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да.

Проф. Котовски: Но кои са вайшите и шӯдрите? Това е трудното. Тъй като всички останали са работници — работници във фабрики и заводи, колхозни работници и т. н. Така че от тази гледна точка по мое мнение има огромна разлика между социалистическото общество и всички предшестващи социализма общества. Защото в съвременното западно общество можете да групирате всички социални и професионални класи в тези специфични подразделения: бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри — интелектуалци, произвеждаща класа, собственици на производствени системи (собственици на фабрики и заводи например) и физически работници. Но при нас няма вайши, защото във фабриките и заводите има административен персонал, който може да бъде наречен кш̣атрии, след тях са шӯдрите, самите работници, но няма класа между тях.

Шрӣла Прабхупа̄да: Казва се: калау шӯдра-самбхавах̣. В тази епоха всъщност всички хора са шӯдри. Но ако има само шӯдри, общественият ред ще се разпадне. Въпреки че държавата се състои от шӯдри, има и бра̄хман̣и и това е необходимо. Ако не разделите обществото по този начин, ще настанат безредици. Това е научната преценка на Ведите. Може да принадлежите към класата на шӯдрите, но за да поддържате социалния ред, ще трябва да обучите някои шӯдри да станат бра̄хман̣и. Обществото не може да се крепи единствено на шӯдри. Нито пък може да се крепи само на бра̄хман̣и. За да може тялото да има всичко необходимо, трябва да има мозък, ръце, стомах и крака. Необходимо е краката, мозъкът и ръцете да се кооперират, за да се осъществи предназначението на цялото тяло. Може да видите, че ако в обществото няма тези четири разделения, настъпва хаос. Обществото не може да функционира правилно и възникват безредици. Трябва да има мозък, но сега се забелязва липса на мозъци. Не говоря само за вашата или за моята страна, а за света като цяло. В миналото управлението на Индия е било монархическо. Маха̄ра̄джа Парӣкшит например е бил цар кш̣атрия. Преди да умре, той се отрекъл от царския престол. Отишъл в гората, за да слуша за себепознанието. Ако искате да поддържате мира и благоденствието в цялото човечество, ще трябва да създадете много интелигентна класа от хора; класа от хора, експерти в управлението; класа от хора, експерти в производството, и класа от работници. Това е необходимо, не можете да го избегнете. Това е ведическото схващане, мукха-ба̄хӯру-па̄да-джа̄х̣ (Шрӣмад Бха̄гаватам 11.17.13). Мукха означава „лицето“, ба̄ху означава „ръцете“, ӯру означава „кръстът“ и па̄да — „краката“. Независимо дали ще вземете тази или някоя друга страна, ако няма плавно, систематично разполагане на тези четири житейски подразделения, работите в държавата или обществото няма да вървят гладко.

Проф. Котовски: Струва ми се, че цялата тази система варн̣а̄шрама до известна степен е предизвикала естественото разделение на труда в древното общество. Но днес разделението на труда на хората в което и да е общество е много по-сложно. Затова е много объркващо да групираме хората в четири класи.

Шрӣла Прабхупа̄да: Объркването в Индия се поражда от това, че в днешно време синът на бра̄хман̣а претендира, че е бра̄хман̣а, без да има брамински качества, а другите от суеверие или по традиция го приемат за бра̄хман̣а. Затова социалният ред в Индия е разстроен. Но в нашето движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание навсякъде се обучават бра̄хман̣и, защото светът се нуждае от мозъка на бра̄хман̣ите. Макар че Маха̄ра̄джа Парӣкшит е бил монарх, той е имал съвет от бра̄хман̣и и учени мъдреци, с които се консултирал, съвещателно тяло. Не е вярно, че монарсите са независими. От историята можем да видим, че ако някой монарх не ръководи правилно, браминското съвещателно тяло го детронира. Въпреки че бра̄хман̣ите не вземат участие в политиката, те обикновено съветват монарха как да изпълнява царските си задължения. И това не е било много отдавна. Кога е управлявал Ашока?

Проф. Котовски: Това се пада в древна или средновековна Индия, по нашата терминология.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да.

Проф. Котовски: В древна и феодална Индия, Вие сте прав, е било много свободно и по-голямата част от висшата администрация в законодателното тяло е била от бра̄хман̣и. Дори по времето на Могулите е имало бра̄хман̣и, които са давали съвети на мюсюлманските императори и управници.

Шрӣла Прабхупа̄да: Това е факт. Бра̄хман̣ите са били признати. Те са съставяли съвещателната комисия на царя. Например Чандрагупта, индуският цар, е бил на една възраст с Александър Велики. Точно преди Чандрагупта Александър Велики заминал от Гърция за Индия и завладял една част от нея. Когато Чандрагупта станал император, той назначил Ча̄н̣акя за свой пръв министър. Навярно сте чували това име — Ча̄н̣акя?

Проф. Котовски: Да.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, той бил велик бра̄хман̣а политик и на негово име кварталът в Ню Делхи, където са всички чуждестранни посолства, се нарича Ча̄н̣акя Пурӣ. Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита бил велик политик и бра̄хман̣а. Той бил много образован. Неговите морални наставления и до днес имат голяма стойност. В Индия децата изучават наставленията на Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита. Макар че бил пръв министър, Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита поддържал своя дух на бра̄хман̣а — той не приемал никаква заплата. Ако един бра̄хман̣а приема заплата, трябва да е ясно, че той е станал куче. Това се казва в Шрӣмад Бха̄гаватам. Той може да дава съвети, но не трябва да се съгласява да бъде нает на служба. Затова Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита живеел в колиба, но всъщност бил пръв министър. Тази браминска култура и браминските умствени способности са критерий за ведическа цивилизация. Ману смр̣ти е пример за класическа браминска култура. Не можем да проследим от историята кога е била написана Ману смр̣ти, но тя е призната за толкова съвършена, че е приета за индуска законодателна книга. Не е необходимо законодателното тяло да издава всеки ден закони, за да поддържа социалния ред. Законите, дадени от Ману, са толкова съвършени, че са приложими за всички времена. На санскритски се казва, че са три-ка̄ла̄дау, което означава „добри за миналото, настоящето и бъдещето“.

Проф. Котовски: Извинете ме, че Ви прекъсвам, но доколкото знам, цялото индийско общество през втората половина на осемнадесети век по нареждане на английската администрация се е подчинявало на закони, отклоняващи се от индуското право. Има много промени. Истинското индуско право, използвано от индусите, напълно се различава от първоначалната Ману смр̣ти.

Шрӣла Прабхупа̄да: Измененията са направени сега. Дори и починалият Пандит Джавахарлал Неру въведе собствен индуски кодекс. Той въведе право на развод, което липсва в Ману самхита̄. Има толкова много неща, които са се променили. Но преди сегашната епоха цялото човешко общество е било ръководено от Ману смр̣ти. Истината е, че съвременните индуси не следват стриктно индуските писания.

Ние обаче не се опитваме да възвърнем старата индуска обществена система. Това е невъзможно. Намерението ни е да вземем най-добрите аспекти от първоначалната идея. Например в Шрӣмад Бха̄гаватам има описание на комунистическата идея. То е дадено на Маха̄ра̄джа Юдхишт̣хира. Ако има нещо хубаво, изпитано, защо да не го приемем? Това е схващането ни. Освен това съвременната цивилизация изпуска най-важния момент — целта на човешкия живот. Научно, целта на човешкия живот е себепознанието, а̄тма-таттва. Казано е, че ако членовете на човешкото общество не постигнат себепознание, ще се провалят във всичко, което правят. Всъщност точно това става в съвременното общество, въпреки целия икономически и друг вид напредък: вместо да поддържат мира и спокойствието, те се сражават — индивиди, общества, политически партии и нации. Ако разсъждаваме за това трезво, ще разберем, че въпреки усъвършенстването в много клонове на знанието, ние си запазваме същия манталитет, който е присъщ на низшето животинско общество. Изводът, според Шрӣмад Бха̄гаватам е, че това човешко тяло не е предназначено да работи тежко за сетивно наслаждение. Но хората не знаят нищо отвъд това. Те не знаят за следващия живот. Няма научна катедра по изследване на въпроса какво става след смъртта на тялото. Това е голям клон на науката.

В Бхагавад-гӣта̄ (2.13) се казва: дехино 'смин ятха̄ дехеДеха означава „това тяло“. Дехинах̣ означава „този, който е собственик на това тяло“. Дехино 'смин ятха̄ дехе каума̄рам яуванам джара̄Дехӣ, собственикът на тялото, е вътре, а тялото се променя от една форма в друга. Детето има определен тип тяло, което се променя в друг тип, когато остарее. Но собственикът на тялото продължава да съществува през цялото време. По същия начин, когато това тяло съвсем се промени, ние приемаме друго тяло. Хората не разбират това. Ние приемаме различни тела дори в този живот: от детство в юношество, от юношество в зряла възраст. Това е факт, всеки го знае. Аз съм бил дете, но детското тяло вече го няма. Сега имам друго тяло. Какво трудно има да се разбере, че когато това тяло престане да съществува, ще трябва да приема друго тяло? Това е велика наука.

Проф. Котовски: Както знаете, има два напълно различни подхода към този проблем. Има малки разлики в подхода на различните религии, но всяка религия признава и проучва преживяванията при смяната на мястото или превъплъщението на душата. В християнската религия, в юдейската, в…

Шрӣла Прабхупа̄да: Не говоря за религии. Говоря за наука и философия. Всяка религия може да приема нещата по определен, свой начин, което не ни интересува. Това, с което се занимаваме е, че щом собственикът на тялото е неизменяем, независимо от промените на тялото, след крайното изменение на тялото, собственикът на тялото ще приеме друго тяло.

Проф. Котовски: Другият възглед е, че няма различие. Няма два отделни феномена — тялото и собственикът на тялото са едно и също.

Шрӣла Прабхупа̄да: (категорично) Не.

Проф. Котовски: Когато тялото умре, собственикът също умира.

Шрӣла Прабхупа̄да: Не, не. Но защо няма катедра в университета да изследва този факт научно? Това е предложението ми — това е необходимо. Може да бъде, както Вие казвате, а може да е и както аз казвам, но трябва да има научен отдел за проучвания по този въпрос. Наскоро един кардиолог от Торонто, доктор на науките, прие, че има душа. Поддържах кореспонденция с него и той е напълно уверен, че душа съществува. Следователно има и друга гледна точка. Но нашият метод е да приемем знание от авторитет. По този въпрос имаме твърдението на Кр̣ш̣н̣а, а той е авторитет. Кр̣ш̣н̣а е признат за авторитет от всички а̄ча̄рииБхагавад-гӣта̄ е призната от всички философски и научни кръгове в целия свят. Кр̣ш̣н̣а казва:

дехино 'смин ятха̄ дехе
каума̄рам яуванам джара̄
татха̄ деха̄нтара-пра̄птир
дхӣрас татра на мухяти

„Както душата преминава от детско тяло в юношеско, а след това в младежко, по същия начин тя напуска това тяло и приема друго“ (Бхагавад-гӣта̄ 2.13). Това твърдение е дадено от Кр̣ш̣н̣а, най-великия авторитет според нашата научна традиция. Ние приемаме това твърдение без никакви аргументи. Това е начинът за разбиране на Ведите.

Проф. Котовски: Трудното в нашия подход е, че ние не вярваме в нищо, което не е аргументирано. Ние можем да вярваме само в това, за което има доказателства.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, това е разрешено. В Бхагавад-гӣта̄ (4.34) се казва тад виддхи пран̣ипа̄тена парипрашнена севая̄Парипрашнена, аргументацията е позволена — но не в дух на предизвикателство, а в дух на желание да разберем. Ние не отхвърляме аргументите. Но що се отнася до ведическите твърдения, те са непогрешими и ведическите учени ги приемат по този начин. Например кравешкият тор е животинско изпражнение. Ведическо твърдение е, че щом докоснем изпражнение на каквото и да е животно — дори собственото си изпражнение, — се замърсяваме и трябва да се пречистим, като се изкъпем. Според индуската система след изпразване на червата трябва да се изкъпем.

Проф. Котовски: Това е напълно разбираемо хигиенично знание.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да.

Проф. Котовски: Да, това е вярно.

Шрӣла Прабхупа̄да: Но на друго място се казва, че кравешкият тор, макар че е животинско изпражнение, е чист. Дори ако го поставите върху нечисто място, това място става чисто. На пръв поглед това е противоречие. На едно място е казано, че животинското изпражнение е нечисто и ако човек го докосне, трябва да се пречисти, а на друго място се казва, че кравешкият тор е чист. Според знанието ни това е противоречие — но въпреки това то се възприема от последователите на Ведите. В действителност, ако анализираме кравешкия тор, ще установим, че той притежава всички антисептични свойства.

Проф. Котовски: Това не зная.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, един професор от медицински институт анализира кравешкия тор и установи, че той има всички антисептични свойства. Ако бъде анализирано прецизно, ведическото твърдение, макар и да изглежда противоречиво, ще излезе вярно. Може да има изключения. Но те се приемат и когато се анализират и изследват научно, се установява правотата им.

Проф. Котовски: Да, ако изследвате от научна гледна точка, това е вярно.

Шрӣла Прабхупа̄да: Има и други примери — например раковината. Раковината е животинска кост и според ведическото наставление ако човек докосне животинска кост, той се замърсява и трябва да се изкъпе. Но раковината се държи в стаята на Божествата в храма, защото Ведите я приемат за чиста. Искам да кажа, че ние приемаме ведическите закони, без да търсим доказателства. Този принцип се следва и от учените. Ако можете да подкрепите изказванията си с цитати от Ведите, те се приемат. Не е нужно да ги потвърждавате по друг начин. Има различни видове прама̄н̣и, т. е. доказателства. Доказателството чрез цитиране на Ведите се нарича шрути-прама̄н̣а. Както в съда — ако можете да дадете доказателства от законодателната книга, твърдението Ви се приема. Така и всички твърдения, които давате, ако са подкрепени от шрути-прама̄н̣а, се приемат от учените. Смятам, знаете, че Ведите са шрути.

Проф. Котовски: Да.

Шрӣла Прабхупа̄да:

шрути-смр̣ти-пура̄н̣а̄ди-
пан̃чара̄тра-виддхим вина̄
аика̄нтикӣ харер бхактир
утпа̄та̄яива калпате

(Брахма я̄мала)

Всяка система, която приемаме, трябва да е подкрепена от доказателствата на шрути, смр̣ти, Пура̄н̣ите и Пан̃чара̄тра. Всичко, което не е доказано чрез тези прама̄н̣и, причинява объркване.

Проф. Котовски: Мога ли да кажа нещо? Това, което е казано във Ведите, може да бъде доказано и по научен начин. Да предположим, че има научна лаборатория. Това, което потвърждава тази лаборатория, е вярно. Вие приемате, че то е вярно, без да навлизате в детайлите. Да предположим, че имате научна секция или институт. Ако тази секция или институт каже: „Това не е правилно“ — хората ще го приемат за дадено: „Да. Научната катедра каза това, значи то е точно така“.

Шрӣла Прабхупа̄да: По същия начин и а̄ча̄риите (великите учители) приемат автентичните ведически твърдения. Индия е ръководена от а̄ча̄рии — Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря, Мадхва̄ча̄ря, Шанкара̄ча̄ря. Те приемат Ведите, а последователите им приемат тях. Ползата е, че не си губят времето да изследват дали кравешкият тор е чист или не е чист; тъй като във Ведите е казано, че той е чист, те го приемат. Спестяват си времето, като приемат шрути-прама̄н̣а. По този начин във Ведите можем да намерим много твърдения от областта на социологията, политиката и редица други области, защото веда означава „знание“.

сарвася ча̄хам хр̣ди саннивиш̣т̣о
маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам ча
ведаиш ча сарваир ахам ева ведьо
веда̄нта-кр̣д веда-вид ева ча̄хам

(Бхагавад-гӣта̄ 15.15)

Проф. Котовски: Мога ли да Ви задам един въпрос? Има ли много филиали на вашето общество в света?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да.

Проф. Котовски: Къде е главният ви център и къде са филиалите на Кр̣ш̣н̣а съзнание?

Шрӣла Прабхупа̄да: Имаме около шестдесет и пет филиала.

Проф. Котовски: Шестдесет и пет филиала.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Главният ни център е в Лос Анджелис. А в момента създаваме важен център в Ма̄я̄пур, родното място на Бог Чайтаня. Били ли сте в Индия?

Проф. Котовски: Шест или седем пъти. Сега положението в Калкута е много трудно поради прииждането на бежанци от Бангладеш.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Но ние десет дни провеждахме там санкӣртана и беше прекрасно. Всеки ден се събираха не по-малко от тридесет хиляди души. Те с голям интерес слушаха лекциите ни, защото лекциите бяха върху Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄. Отзовават се хора от целия свят и по-специално американските момчета и момичета. Те проявяват голям интерес, но също така и Англия, Германия, Франция. Оттук смятам да отпътувам за Париж. Как се наричаше това място?

Проф. Котовски: В Париж? О, Фонтне-о-Роз?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, те наеха цяла къща, хубава къща. Нашият метод е много прост. Ние молим учениците си да спазват четири принципа: никакъв извънбрачен сексуален живот, никакво ядене на месо, риба или яйца, никакъв хазарт и никакви интоксиканти, включително цигари, чай и кафе. Човек трябва да съблюдава тези четири принципа и да повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄-мантра. Ще установите, че тези момчета и момичета много бързо напредват единствено благодарение на този метод. Методът е много прост. Освен това имаме и книги, много томове книги — Шрӣмад Бха̄гаватамБхагавад-гӣта̄. За всички тези години написах около десетина книги от по четиристотин страници — Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност в два тома, Шрӣмад Бха̄гаватам в шест тома, Ученията на Бог ЧайтаняНектарът на предаността… Така ние се стремим да разпространим Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кр̣ш̣н̣а е историческа личност, както и Ленин. Както вие се опитвате да разберете неговата философия, така ние се опитваме да разберем философията на Кр̣ш̣н̣а.

Проф. Котовски: Имате ли много последователи в шестдесет и петте филиала?

Шрӣла Прабхупа̄да: О, да, повече от хиляда посветени, а извън храмовете има много. Хилядата ученици са приели четирите принципа. Както тези момчета. (Шрӣла Прабхупа̄да посочва двамата си секретари.)

Проф. Котовски: Означава ли това, че тези ученици се въздържат да посещават обикновените западноевропейски университети? Например може ли обикновен студент от който и да е университет да посещава лекциите по въведената там програма и същевременно да получи посвещение и да бъде допуснат в обществото Ви?

Шрӣла Прабхупа̄да: Ако желаете да живеете в обществото ни и да бъдете посветен, ще Ви приветстваме с добре дошъл. Ако не искате, идвайте, за да разберете философията ни, четете книгите ни — има толкова много книги, списания, задавайте въпроси, ще получите отговори. Опитайте се да разберете философията. Това не означава, че веднага щом ученикът дойде, той получава посвещение. Най-напред той идва, общува с нас и се опитва да разбере. Ние не агитираме. Той доброволно казва, че иска да стане ученик.

Проф. Котовски: Какво ще стане, ако например интересуващият се не е студент, а млад работник или млад син на фермер? Би ли се отрекъл от целия си живот, за да се присъедини към обществото в даден център. Как би се издържал, за да удовлетворява ежедневните си нужди в материалния си живот?

Шрӣла Прабхупа̄да: Както Ви казах, това движение е предназначено да създаде бра̄хман̣и из целия свят, понеже класата на бра̄хман̣ите липсва. Този, който идва при нас с цялата си сериозност, трябва да стане бра̄хман̣а; следователно трябва да приеме занятието на бра̄хман̣аи да изостави професията на кш̣атрия или шӯдра. Но ако някой иска да продължи да упражнява професията си и в същото време да разбере нашето движение, това също е позволено. Много професори следват движението ни. Например Хауърд Уилър, професор от Държавния университет в Охайо. Той е мой ученик. Той продължава да работи като професор, но почти всичките пари, които получава, дава за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Гр̣хастхите, тези, които живеят като семейни извън храма, дават петдесет процента от приходите си за обществото ни, запазват двадесет и пет процента за семейството си и двадесет и пет процента за непредвидени лични нужди. Но Бог Чайтаня Маха̄прабху ни учи, че няма значение дали някой е гр̣хастха (семеен) или е на жизненото стъпало на отречението, дали е бра̄хман̣а или шӯдра. Бог Чайтаня казва: „Всеки, който разбира науката за Кр̣ш̣н̣а, е мой духовен учител“. На бенгалски изразът е киба̄ випра, киба̄ ня̄сӣ, шӯдра кене ная. Разбирате ли малко бенгалски?

Проф. Котовски: Малко.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, като звучене. Йеи кр̣ш̣н̣а-таттва-ветта̄ — сеи гуру хая. „Всеки, който разбира науката за Кр̣ш̣н̣а, може да стане духовен учител“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя 8.128).

Проф. Котовски: Но като създавате бра̄хман̣и от различни социални класи, вие отричате древните предписания на индуските писания.

Шрӣла Прабхупа̄да: Не. Аз ги въвеждам.

Проф. Котовски: Според всички писания — Пура̄н̣ите и т. н. — всеки член на една от тези четири варн̣а класи трябва да бъде роден в същата група.

Шрӣла Прабхупа̄да: Не, не, не, не.

Проф. Котовски: Това е основата на всички варн̣и

Шрӣла Прабхупа̄да: Не, съжалявам, не е така.

Проф. Котовски: Основата на всички варн̣и…

Шрӣла Прабхупа̄да: Грешите. С цялото си уважение към Вас Ви моля да разберете, че грешите. В Бхагавад-гӣта̄ (4.13) се казва: ча̄тур-варн̣ям мая̄ ср̣ш̣т̣ам гун̣а-карма-вибха̄гашах̣ — „Тези четири разделения — бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри — са създадени от мен според качествата и работата на хората“. Произходът не се споменава.

Проф. Котовски: Съгласен съм с вас, че това е добавка, направена по-късно от бра̄хман̣ите, които се опитват да увековечат тези качества.

Шрӣла Прабхупа̄да: Това провали индийската култура. Иначе нямаше да има нужда част от Индия да се отделя като Пакистан. Не само това, но и от историческа гледна точка цялата планета се е наричала Бха̄рата-варш̣а и е била под единен флаг до времето на Маха̄ра̄джа Парӣкшит. След това тя постепенно се е разделила. Това е история. По-късно от нея са откъснали Пакистан. Така днес Бха̄рата-варш̣а е разделена на малки парчета земя. Но според ведическите писания цялата тази планета е била наричана Бха̄рата-варш̣а. Преди това е била наричана Ила̄вр̣та-варша. Но тъй като планетата управлявал император Бхарата, тя била наречена Бха̄рата-варш̣а. Така че тази култура, Кр̣ш̣н̣а съзнание, винаги е съществувала. Да вземем за пример която и да е религия — християнството, мюсюлманството, юдеизмът. Те са най-много на по две-три хиляди години. А историята на това ведическо писание не може да се проследи. Затова то се нарича сана̄тана, вечно. Тази култура е за цялото човешко общество. Това не е религиозна вяра. Човек може да промени религиозната си вяра, но истинската си дхарма не може да промени. Опитайте се да разберете Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ (18.66) той казва: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам шаран̣ам враджа — „Изостави всички видове религии и просто ми се отдай“. Това е истинско знание — да се отдадеш на Върховния. Ти или аз, всеки се отдава на някого. Това е факт. Животът ни е основан на отдаване, не е ли така? Това е факт. Съгласен ли сте с това твърдение?

Проф. Котовски: До известна степен се отдавате.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, в пълна степен.

Проф. Котовски: Вие трябва да се отдадете на обществото например. На всички хора.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, на всички хора или на държавата, или на царя, или на правителството, или на каквото щете. Трябва да има отдаване.

Проф. Котовски: Единственото затруднение е, че не можем да се отдадем наполовина на правителството и наполовина на царя. Основното различие е, че се отдаваме или на царя, на някоя личност, или на обществото.

Шрӣла Прабхупа̄да: Не, това е само промяна на цвета. Но принципът на отдаване съществува във всяка дейност. Дали се отдавате на монархия, на демокрация, на аристокрация или на диктатура, вие винаги трябва да се отдавате. Това е истината. Без отдаване няма живот. Не е възможно. А ние учим хората да се отдават на Върховния, от когото получават пълно покровителство, точно както Кр̣ш̣н̣а казва (сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам шаран̣ам враджа). Никой не може да каже: „Не, не се отдавам на никого“. Нито един човек. Разликата е в това, на кого се отдава той. Крайният обект на отдаване е Кр̣ш̣н̣а. Затова в Бхагавад-гӣта̄ (7.19) Кр̣ш̣н̣а казва: бахӯна̄м джанмана̄м анте гя̄нава̄н ма̄м прападяте — „След като се е отдавал на толкова много неща раждане след раждане, когато човек наистина стане мъдър, се отдава на мен“. Ва̄судевах̣ сарвам ити са маха̄тма̄ судурлабхах̣ — „Такъв маха̄тма̄ се среща много рядко“.

Проф. Котовски: Но ми се струва, че отдаването трябва да се придружава от протест. Историята свидетелства, че човечеството се е развивало само чрез въставане срещу някакъв вид отдаване. В Средновековието избухна Френската революция. Тя беше протест срещу отдаването. Но самата революция беше отдаване на масите. Съгласен ли сте с това?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да.

Проф. Котовски: Така че не е достатъчно всичко да спре напълно. Отдаването означава отхвърляне служенето на едни хора и отдаване служене на други.

Шрӣла Прабхупа̄да: Но отдаването ще завърши, когато се отдадем на Кр̣ш̣н̣а.

Проф. Котовски: Аха.

Шрӣла Прабхупа̄да: Това е пълно спиране — никакво отдаване повече. Промяната на всяко едно отдаване е свързана с революция. Но когато стигнете до Кр̣ш̣н̣а, това е достатъчно. Вие сте удовлетворен. Ще ви дам пример. Детето плаче и различни хора го взимат в скута си, но то не спира. Но щом майката вземе детето в скута си…

Проф. Котовски: То спира.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, напълно удовлетворено. Така че това отдаване, тези промени ще преминават в различни категории. Но общият смисъл на това отдаване е отдаване на ма̄я̄. Затова в Бхагавад-гӣта̄ се казва, че това отдаване, при което се пренебрегва Кр̣ш̣н̣а, е изцяло ма̄я̄. Вие се отдавате на това или на онова, но крайното отдаване е отдаване на Кр̣ш̣н̣а; тогава ще бъдете щастлив. И тук съществува отдаване, но отдаването на Кр̣ш̣н̣а дава на човек пълно трансцендентално удовлетворение.

Проф. Котовски: Сблъсквали ли сте се с враждебно отношение към ученията Ви от страна на консервативните индуси или бра̄хман̣и в Индия?

Шрӣла Прабхупа̄да: Ние ги побеждаваме в споровете.

Проф. Котовски: Аха.

Шрӣла Прабхупа̄да: Всеки консервативен индус може да дойде и да предизвика спор, но ние си имаме оръжие — ведическите книги. Така че никой не идва. Дори християнските свещеници ме обичат. Те казват: „Тези момчета са американци, християни, евреи, а сега толкова много се стремят към Бога. Ние не можахме да ги спасим“. Те признават това. Родителите идват при мен, отдават почитта си и казват: „Свамиджи, голямо щастие е за нас, че дойдохте тук да преподавате Божието съзнание“. Както виждате, случи се точно обратното — бях приветстван. В Индия също, тъй като Вие питате за Индия, много други секти признават, че преди мен много други сва̄мӣ са ходили в западните страни, но не са могли да убедят нито един човек да приеме Кр̣ш̣н̣а съзнание. Те признават това. Що се отнася до мен, аз нямам никаква заслуга, но съм уверен, че понеже представям ведическото знание такова, каквото е, без никакво изменение, то е ефективно. В това съм уверен. Ако имате подходящо лекарство и го дадете на пациента, трябвада сте сигурен, че ще го излекувате.

Проф. Котовски: Колко от хилядата Ви ученици са в самата Индия? Колко общества имате в Индия?

Шрӣла Прабхупа̄да: В Индия?

Проф. Котовски: Да.

Шрӣла Прабхупа̄да: В Индия има много Кр̣ш̣н̣а осъзнати личности — стотици, хиляди, милиони. За Индия и въпрос не може да става. Няма нито един индус, който да не е Кр̣ш̣н̣а осъзнат.

Проф. Котовски: Да, разбирам.

Шрӣла Прабхупа̄да: Ваиш̣н̣ави. Това се нарича ваиш̣н̣ава култура. Били сте в Индия. Всеизвестно е, че там има много милиони ваиш̣н̣ави. Например този господин (присъстващ там индийски господин) е началник на индийските въздушни линии. Той не е мой ученик, но е ваиш̣н̣ава, Кр̣ш̣н̣а осъзнат. По същия начин в Индия има милиони Кр̣ш̣н̣а осъзнати хора. Има дори мохамедани, които са Кр̣ш̣н̣а осъзнати. В Горакхпурския университет има един мохамеданин професор, който е велик предан на Бог Кр̣ш̣н̣а. Така че това е естествено. В Чайтаня чарита̄мр̣та се казва, че Кр̣ш̣н̣а съзнание е навсякъде, в сърцето на всекиго. То просто трябва да се пробуди чрез този метод. Това е всичко. То е и във Вашето сърце. То не Ви е чуждо. В сърцето на всекиго има Кр̣ш̣н̣а съзнание. Чрез този метод ние трябва да го пробудим. Това е също като изгрева на слънцето. Слънцето не се появява изведнъж от никъде. То е там, но изгрява сутрин. По същия начин това Кр̣ш̣н̣а съзнание се намира навсякъде, но по един или друг начин сега е покрито. Чрез този метод се съживява и пробужда в общуването.

Проф. Котовски: Вие пристигнахте вчера в Москва. Разгледахте ли нещо в Москва?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не, не се интересувам много от забележителности.

Проф. Котовски: Но във всеки случай да се седи в старомоден хотел, не е много интересно — не виждаш кой знае колко хора. И си заминавате вдругиден?

Шрӣла Прабхупа̄да: Такъв е планът ми.

Проф. Котовски: Заминавате за Съединените щати или за Европа?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, за Европа. За Париж. Освен това имаме две много големи церемонии в Лондон и в Сан Франциско. Там подготвям фестивала с колесници Ратха-я̄тра̄. Този фестивал с колесници е традиция в Джаганна̄тха Пурӣ. Били ли сте в Джаганна̄тха Пурӣ?

Проф. Котовски: Да, фестивалът с колесници се празнува от незапомнени времена. Много стара традиция. Огромни колесници.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Сега започва и в западните страни — в Лондон и Сан Франциско — и постепенно може би ще го въведем и в другите страни.

Проф. Котовски: В Лондон има голяма индийска общност.

Шрӣла Прабхупа̄да: Не, не. Това се организира от англичани и американци. Индийските общности в Лондон и Сан Франциско се опитват да станат — знаете ли думата? — Сахӣб?

Проф. Котовски: (Смее се.) Западняци. (И двамата се смеят.) Един велик социолог-антрополог в университета е написал нещо много интересно. Той казва, че има два процеса — процесът на озападняването сред бра̄хман̣ите, най-вече висшата класа, и процесът, наречен санскритизиране, който е процесът на приемане на бра̄хман̣а ритуали и т. н. от по-низшите класи, дори от недокосваемите. Точно сега в Индия това е много интересен процес. Но положението на Индия, за нещастие, е проблематично.

Шрӣла Прабхупа̄да: Затрудненията са в това, че Индия сега не е никъде. Те се опитват да имитират западния живот, но от материална или техническа гледна точка са със сто години назад.

Проф. Котовски: Да, това е вярно. Но какво може да се направи за Индия?

Шрӣла Прабхупа̄да: Има едно нещо, което знам от опит. Ако се разпространят индийските духовни ценности, това ще увеличи почитта към Индия. Защото където и да отида, хората все още благоговеят пред индийската култура. Ако тази съкровищница на индийското духовно знание се разпространява правилно, поне хората извън Индия ще разберат, че получават нещо от Индия.

Проф. Котовски: Разбира се, прав сте. Индийското културно наследство трябва да бъде разпространено навсякъде. Но същевременно какво ще донесе това на самия индийски народ? Той си остава в Индия и няма да има никаква полза от това, че индийското културно наследство се разпространява из целия свят. Индийските села трябва да имат торове, трактори и т. н.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, ние не сме против това.

Проф. Котовски: Не смятам, че бихте възразявали. Но в същото време нещо трябва да бъде направено в Индия. Човек може да го нарече внасяне на западна култура, но това въвеждане на индустриално-технологическа революция е необходимо във всички области на живота в Индия — селското стопанство, индустрията и т. н.

Шрӣла Прабхупа̄да: Преди да разбере Бхагавад-гӣта̄, Арджуна е бил воин, и след като я е разбрал, си е останал пак воин. Ние не искаме да променяте позицията си. Например Вие сте уважаван професор, преподавател. Не Ви казваме да променяте положението си. Ние идваме при вас само да Ви убедим в нашата философия. Това е всичко. Арджуна отказал да се сражава. „Кр̣ш̣н̣а, не искам да убивам роднините си. Не искам това царство.“ Но той бил обучен в Бхагавад-гӣта̄ и на края, когато Кр̣ш̣н̣а запитал: „Какво е решението ти сега?“, — той отговорил: кариш̣йе вачанам тава — „Да, ще действам така, както ти казваш“ (Бхагавад-гӣта̄ 18.72). Това означава, че съзнанието му се е променило. Той е бил воин и си е останал воин, но е променил съзнанието си. Ние искаме точно това. Не искаме да променяме сегашното обществено положение. Не сме против технологията. Ние само се опитваме да накараме човек да разбере това Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е програмата ни.

Проф. Котовски: Разбира се, същевременно крайната цел на всяко съзнание е да промени обществото — да го направи по-добро общество.

Шрӣла Прабхупа̄да: Това става автоматично.

Проф. Котовски: Всъщност не съм толкова щастлив, че крайната цел е да не се смущава обществото, защото в съвременното общество има много неща, които трябва да бъдат променени чрез съзнанието.

Шрӣла Прабхупа̄да: Подготовка на промяната е следването на правилата и предписанията за въздържание. Например не приемайте интоксиканти.

Проф. Котовски: Да не приемаме интоксиканти — простота и т. н.

Шрӣла Прабхупа̄да: Ако човек приеме този метод…

Проф. Котовски: Тогава другите неща ще дойдат автоматично.

Шрӣла Прабхупа̄да: Целият живот на човека ще се промени, защото тези четири неща — непозволеният сексуален живот, интоксикантите, месоядството и хазартът — са големи препятствия за напредъка на обществото.

Проф. Котовски: Това автоматично ще направи живота по-прост, защото този, който не се занимава с непозволен секс, интоксиканти и други подобни неща, би трябвало да живее сравнително прост живот.

Шрӣла Прабхупа̄да: Оня ден говорих в Бомбай с един почитан господин. Казах му, че Кр̣ш̣н̣а казва:

ма̄м хи па̄ртха вяпа̄шритя
йе 'пи сюх̣ па̄па-йонаях̣
стрийо ваишя̄с татха̄ шӯдра̄с
те 'пи я̄нти пара̄м гатим

„Дори и тези, които са с нисше раждане (па̄па-йонаях̣), стрӣ, вайши и шӯдри, — биват включени, като ме приемат. Като приемат подслон при мен, те също се издигат до трансцендентална позиция“ (Бхагавад-гӣта̄ 9.32). Защо днес по-висшите класи в индуското общество пренебрегват това наставление на Бхагавад-гӣта̄? Да предположим, че човек е па̄па-йонаях̣, с нисше раждане. Кр̣ш̣н̣а казва, че такъв човек може да се издигне до трансцендентална позиция, ако го приеме. Защо по-висшата класа не разпространява това послание, за да могат т.нар. „нискородени“ да се издигнат? Защо ги отхвърлят? Резултатът е, че вместо да приемат мюсюлманите, индийците са ги отблъснали и сега те са откъснати. Те са станали вечни врагове на Индия. Ние първи се опитваме да издигнем личностите до висшата позиция на Кр̣ш̣н̣а съзнание, дори ако са нискородени. Понеже душата е чиста. Във Ведите се казва, че душата не може да бъде докосната от никакво материално замърсяване. Тя е само временно покрита. Това покритие трябва да се отстрани. Тогава човек става чист. Това е мисията на човешкия живот — да отхвърлим материалното обкръжение, да стигнем до духовно разбиране и да се отдадем на Кр̣ш̣н̣а. Тогава животът е съвършен.

Мъничкият свят на съвременната наука

През април 1973 г., по време на продължителна утринна разходка край Венис Бийч в Лос Анджелис, Шрӣла Прабхупа̄да разглежда темата за съвременната наука и съвременните учени. С философска прецизност, проницателна мисъл и обезоръжаваща искреност той разкрива тесногръдието и нелогичността на общоизвестните научни теории за произхода на живота. Сред присъстващите ученици е и д-р Тоудам Сингх, химик, занимаващ се с органична химия, който прави запис на разговора.

Шрӣла Прабхупа̄да: Целият научен и технически свят продължава да поддържа невярното твърдение, че животът е породен от материята. Не можем да позволим тази глупава теория да не бъде опровергана. Животът не произлиза от материята. Материята произхожда от живота. Това не е теория, това е факт. Науката се основава на неправилна теория, затова всички изчисления и изводи са погрешни и хората страдат от това. Когато всички погрешни съвременни научни теории бъдат коригирани, хората ще бъдат щастливи. Така че ние трябва да опровергаем учените и да ги победим. В противен случай те погрешно ще водят цялото общество.

Материята се променя в шест фази: раждане, растеж, поддържане, създаване на поколение, западане и смърт. Но животът в материята (душата) е вечен. Душата не преминава през тези промени. Животът изглежда като че ли се развива и изчезва, но всъщност той просто преминава през всяка от тези шест фази, докато материалното тяло не може повече да бъде поддържано. Тогава старото тяло загива и душата влиза в ново тяло. Когато дрехата ни остарее и се износи, ние я сменяме. По същия начин, когато един ден тялото ни остарее и стане безполезно, ние ще преминем в друго тяло.

Както Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (2.13): дехино 'смин ятха̄ дехе каума̄рам яуванам джара̄ / татха̄ деха̄нтара-пра̄птих̣ — „Както въплътената душа постепенно преминава в това тяло от детство към юношество, от юношество към младост от младост към старост, така тя преминава в друго тяло по време на смъртта“. И малко по-нататък (2.18): антаванта име деха̄ нитясьокта̄х̣ шарӣрин̣ах̣. Това означава, че само материалното тяло на неразрушимото и вечно същество е подвластно на унищожението. Материалното тяло е унищожимо, но животът в тялото е нитя, вечен.

Според Ведите душата в тялото е с големина една десетохилядна част от върха на косъма. Тя е много малка, като атом. Въпреки това благодарение на тази мъничка духовна енергия функционира тялото ми. Много ли е трудно да бъде разбрано това? Да предположим, че някой се смята за здрав и силен. Защо е здрав и силен? — Само защото в тялото му се намира малката душа. Но веднага щом духовната искра напусне тялото, то умира и силата и енергията му изчезват. Ако учените казват, че материята е причината и източникът на живота, тогава нека върнат живота поне на един мъртъв човек, като му инжектират химикали. Но те не могат да направят това.

Д-р Сингх: Тъй като учените не могат да видят душата, те поставят под въпрос съществуването ѝ.

Шрӣла Прабхупа̄да: Как да я видят? Тя е твърде малка.

Д-р Сингх: Въпреки това те искат да я почувстват по някакъв начин.

Шрӣла Прабхупа̄да: Ако инжектирате само едно зрънце отрова в някого, той веднага ще умре. Никой не може да види отровата, нито пък начина, по който тя действа. Но въпреки това отровата действа. И Ведите казват, че тъй като мъничката частица, наречена душа, е в тялото, цялото тяло функционира много добре. Ако се ощипя, веднага усещам, защото съм осъзнат за цялата си кожа. Но щом душата отсъства, а това става, когато тялото умре, можете да вземете същата кожа, да я режете, да я кълцате и никой няма да се съпротивлява. Защо толкова трудно разбираме това просто нещо? Това не е ли доказателство за душата?

Д-р Сингх: Това е душата. Но какво ще кажете за Бога?

Шрӣла Прабхупа̄да: Първо нека разберем душата. Душата е малък Бог. Ако разберете примера, ще разберете всичко.

Ето я материята. (Шрӣла Прабхупа̄да посочва с бастуна си едно мъртво дърво.) Преди по това дърво са растели листа и клонки. Защо те не растат сега? Могат ли учените да отговорят на този въпрос?

Кара̄ндхара да̄са: Те биха казали, че се е променил химическият състав.

Шрӣла Прабхупа̄да: Добре. Тогава щом са толкова напреднали в знанията си в областта на химията, те трябва да доставят необходимите химикали, така че отново да растат листа и клони.

Брахма̄нанда Свами: Знание означава човек да може на практика да докаже теорията си. Те трябва да могат да покажат в лабораториите си, че животът произхожда от комбинация от химикали.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, научен метод означава първо наблюдение, после хипотеза и след това демонстриране. Но тези учени не могат да демонстрират хипотезите си. Те само наблюдават и след това говорят глупости.

Учените казват, че химикалите са причината за живота. Но всички химикали, които са присъствали в дървото, преди то да умре, присъстват в него и сега. И жизнената енергия също е в него. Има хиляди микроби в дървото и всички те са живи същества. Никой не може да твърди, че в тялото на това дърво отсъства жизнена енергия.

Д-р Сингх: Но какво ще кажете за жизнената енергия на самото дърво?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, това е разликата. Жизнената сила е индивидуална и определено индивидуално живо същество, което е било в дървото, е напуснало. Това е положението, всички химикали, които са необходими за поддържането на живота, са все още там, но въпреки това дървото е мъртво.

Ето още един пример. Да предположим, че живея в апартамент и го напусна. Аз съм си отишъл, но в него остават много живи същества — мравки, паяци и т. н. Не е вярно твърдението, че щом съм напуснал апартамента, той повече не може да дава живот. Там все още живеят други живи същества. Просто аз —индивидуалното живо същество — съм напуснал апартамента. Химикалите в дървото са като апартамента — те са само обкръжение на индивидуалната жива сила, душата, в което тя действа. Така че учените никога няма да могат да създадат живот в химическа лаборатория.

Така наречените „учени“ казват, че този живот се създава от химикали. Но истинският въпрос е откъде са дошли химикалите. Химикалите произлизат от живота и това означава, че животът има мистична сила. Портокаловото дърво например има много портокали и всеки портокал съдържа химикали — лимонена киселина и т. н. Откъде са дошли тези химикали? Очевидно, те са дошли от живота в дървото. Учените не са открили произхода на химикалите. Те са започнали откритията си от химикалите, но не могат да намерят източника им. Химикалите идват от върховния живот — Бога. Точно както живото тяло на човека произвежда много химикали, върховният живот (Върховният Бог) произвежда всички химикали, намиращи се в атмосферата, във водата, в човешките същества, в животните и в земята. Това се нарича мистична сила. Докато не се признае мистичната сила на Върховния Бог, няма да бъде разрешен проблемът с произхода на живота.

Д-р Сингх: Учените ще отговорят, че не могат да вярват в мистична сила.

Шрӣла Прабхупа̄да: Но те са длъжни да обяснят произхода на химикалите. Всеки може да види, че обикновеното дърво произвежда химикали — те не могат да отрекат това. Но как ги произвежда? Тъй като не могат да отговорят на това, те трябва да приемат, че живото същество има мистична сила. Не мога да обясня как нокътят расте от пръста ми, умът ми няма способността да разбере това. С други думи, той расте чрез невъобразима енергия, или ачинтя-шакти. Така че щом ачинтя-шакти съществува в обикновеното същество, представете си колко много ачинтя-шакти притежава Богът.

Разликата между мен и Бога е, че въпреки че аз имам същите енергии като него, аз мога да произведа съвсем малко количество химикали, докато Той може да създаде огромни количества. Аз мога да създам малко количество вода под формата на пот, а Богът може да създаде морета. Анализът на една капка морска вода ни дава качествения анализ на морето, без никакво изменение. По същия начин обикновеното живо същество е частица от Бога, така че като анализираме живите същества, можем да започнем да разбираме Бога. В Бога има голяма мистична сила. Мистичната сила на Бога действа бързо, точно като електрическа машина. Машините се задвижват от някаква енергия и са така фино конструирани, че цялата дейност се извършва просто с натискането на един бутон. По същия начин Богът казва: „Да бъде творение“ — и творението бива създадено. Като разсъждаваме по този начин, не е толкова трудно да разберем как действа природата. Богът има такива удивителни енергии, че творението се създава просто чрез желанието му.

Брахма̄нанда Свами: Учените не приемат нито Бога, нито ачинтя шакти.

Шрӣла Прабхупа̄да: Това е защото са негодници. Богът съществува. Съществува и неговата ачинтя-шакти.

Кара̄ндхара да̄са: Учените казват, че животът е създаден по биохимичен път.

Шрӣла Прабхупа̄да: И аз им казвам: „Защо вие не създадете живот? Биологията и химията са много напреднали — тогава защо не създадете живот?“

Кара̄ндхара да̄са: Те казват, че ще създадат живот в бъдеще.

Шрӣла Прабхупа̄да: Кога в бъдеще? Ако знаят начина за сътворяване, защо не могат да създадат живот сега? Ако животът има биохимичен произход и биолозите и химиците са толкова напреднали, защо не могат да създадат живот в лабораториите си? Когато се стигне до този критичен момент, те казват: „Ще направим това в бъдеще“. Защо в бъдеще? Това е глупост. Не разчитайте на бъдещето, колкото и светло да ви изглежда то. Какъв е смисълът на напредъка им? Те говорят глупости.

Кара̄ндхара да̄са: Те казват, че са на прага на създаването на живот.

Шрӣла Прабхупа̄да: Но това също е бъдеще, от друга гледна точка. Трябва да признаят, че все още не знаят истината за произхода на живота. Тъй като очакват, че ще могат да създадат живот в бъдеще, сега знанието им е несъвършено. Тяхното предположение е нещо като да дадеш на някого чек с по-късна дата. Да предположим, че Ви дължа десет хиляди долара и казвам: „Добре, ще ви платя цялата сума с този чек с по-късна дата. Добре ли е така?“. Ако сте разумен, ще отговорите: „Засега ми дайте поне пет долара на ръка, за да видя нещо реално“. По същия начин, учените не могат да създадат дори стръкче трева по биохимичен начин и въпреки това твърдят, че животът произлиза от материята. Каква е тази глупост? Нима никой не поставя това под въпрос? Ние можем да докажем, че животът се създава от живот. Ето доказателството: когато бащата създаде дете, бащата продължава да живее и детето живее. А къде е доказателството на учените, че животът се създава от материята? Можем да докажем, че животът произхожда от живота, можем да докажем също, че първоначалният живот е Кр̣ш̣н̣а. Но има ли доказателство, че от мъртъв камък се е родило дете? Учените не могат да докажат, че животът произлиза от материята. Те оставят това за бъдещето.

Кара̄ндхара да̄са: Основата на това, което учените наричат „научна пълнота“ е, че те говорят само за това, което могат да проверят със сетивата си.

Шрӣла Прабхупа̄да: Следователно те страдат от това, което наричаме „философията на учената жаба“. Живяла едно време една жаба, която била прекарала целия си живот в един кладенец. Един ден тя била посетена от една приятелка, която ѝ казала, че има Атлантически океан.

— О, какво е това Атлантически океан? — попитала жабата от кладенеца.

— Това е огромен воден басейн — отговорила приятелката ѝ.

— Колко голям? Двойно по-голям ли е от този кладенец?

— О, не, много по-голям — отговорила приятелката ѝ.

— Колко по-голям е от кладенеца? Десет пъти ли е по-голям?

И така жабата продължила да пресмята. Но как би могла да разбере колко дълбок е и докъде стига великият океан? Нашето умение, опит и възможности за разсъждаване са ограничени. Жабата пресмята винаги от гледна точка на своя кладенец. Тя не може да разсъждава по друг начин. По същия начин учените измерват Абсолютната Истина, причината на всички причини, с несъвършените си сетива и затова са обречени да се объркват. Основната им грешка е, че са приели метода на индукцията. Например ако учените искат да определят чрез метода на индукцията дали човек е смъртен, или не, те ще трябва да изследват всички хора, за да се опитат да открият дали някой или някои не са безсмъртни. Ученият казва: „Не мога да приема твърдението, че всички хора са смъртни. Може да има някои хора, които са безсмъртни. Още не съм видял всеки човек. Тогава как бих могъл да приема, че човек е смъртен?“. Това е методът на индукцията. А дедуктивният метод означава, че щом твоят баща, твоят учител или твоят гуру казват, че човек е смъртен, ти приемаш.

Д-р Сингх: Това означава, че има възходящ и низходящ метод за получаване на знание.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Възходящият метод никога няма да доведе до успех, защото се основава на информация, получена чрез сетивата, а сетивата са несъвършени. Затова приемаме низходящия метод.

Богът не може да бъде узнат чрез метода на индукцията. Затова Той се нарича адхокш̣аджа, което означава „непознаваем чрез непосредствено възприемане“. Учените казват, че няма Бог, защото се опитват да го разберат чрез директно възприемане. Но той е адхокш̣аджа. Следователно учените са невежи по отношение на Бога, защото им липсва методът, чрез който биха могли да го узнаят. За да разбере трансценденталната наука, човек трябва да се обърне към авторитетен духовен учител, да го слуша смирено и да му отдава служене. Бог Кр̣ш̣н̣а обяснява това в Бхагавад-гӣта̄ (4.34): тад виддхи пран̣ипа̄тена парипрашнена севая̄.

Д-р Сингх: Има едно научно списание, наречено Природа. То се занимава с продукти на природата като растенията и животните, но не споменава Бога, а само природата.

Шрӣла Прабхупа̄да: Правилно можем да забележим, че растенията произлизат от природата, но трябва да попитаме кое е създало природата. Интелигентно е да се зададе този въпрос.

Д-р Сингх: Учените не мислят така.

Шрӣла Прабхупа̄да: Значи са глупаци. Щом заговорим за природата, следващият въпрос трябва да бъде чия природа. Например аз говоря за моята природа, а вие говорите за вашата природа. Следователно щом се споменава за природа, следващият въпрос трябва да бъде чия природа.

Природата означава енергия и щом заговорите за енергия, трябва да приемете, че тази енергия има източник. Източникът на електрическата енергия например е електростанцията. Електричеството не се произвежда от само себе си. Трябва да инсталираме електроцентрала и генератор. По същия начин във Ведите се казва, че материалната природа действа под ръководството на Кр̣ш̣н̣а.

Д-р Сингх: Искате да кажете, че науката започва от междинна, а не от първоначалната точка?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, точно така. Те не знаят произхода на нещата. Учените започват от една точка — но откъде започва тази точка? — Те не знаят това, независимо от задълбочените си проучвания. Човек трябва да приеме, че първоначалният източник е Богът, притежаващ всички мистични сили и от когото произлиза всичко. Самият той казва в Бхагавад-гӣта̄ (10.8): ахам сарвася прабхаво маттах сарвам правартате — „Аз съм източникът на всички материални и духовни светове. Всичко произхожда от мен“. Нашите изводи не се основават на сляпа вяра, те са изцяло научни. Материята произлиза от живота. В живота —в източника — се намират безброй материални ресурси. Това е голямата мистерия на творението.

Съвременните научни изследвания са точно като са̄нкхя философията, която анализира материалните елементи. Са̄нкхя означава „изчислявам“. И ние сме са̄нкхя философи до известна степен, защото изброяваме и анализираме материалните елементи: това е земя, това е вода, това е въздух, това е слънчева светлина, това е огън. Освен тях мога да прибавя ума си, интелигентността и егото. Отвъд егото си обаче не мога да видя. Но Кр̣ш̣н̣а казва, че съществува и нещо отвъд егото, и това съществувание е жизнената сила, душата. Това учените не знаят. Те смятат, че животът е просто комбинация от материални елементи, но Кр̣ш̣н̣а отрича това в Бхагавад-гӣта̄ (7.5). Апареям итас тв аня̄м пракр̣тим виддхи ме пара̄м — „Отвъд тази по-низша природа съществува моята по-висша енергия“. Низшата енергия са материалните елементи, а висшата енергия са живите същества.

бхӯмир а̄по 'нало ва̄юх̣
кхам мано буддхир ева ча
аханка̄ра итӣям ме
бхинна̄ пракр̣тир аш̣т̣адха̄

„Земя, вода, огън, въздух, етер, ум, интелигентност и лъжливо его — всички тези осем съставляват моите отделени материални енергии“ (Бхагавад-гӣта̄ 7.4). Кр̣ш̣н̣а обяснява тук, че ва̄ю (въздухът) идва от него, но по-фино е кхам (пространството), по-фин е умът, по-фина от ума е интелигентността, а по-фина от интелигентността е душата. Но учените не знаят това. Те могат да възприемат само грубите неща. Те споменават ва̄ю, но откъде идва ва̄ю? Откъде идват газовете?

Д-р Сингх: Те не могат да отговорят.

Шрӣла Прабхупа̄да: Но ние можем да отговорим. Ние знаем, че газовете произхождат от кхам, пространството, а то произхожда от ума, умът произхожда от интелигентността, а интелигентността идва от висшата енергия на Кр̣ш̣н̣а, душата.

Д-р Сингх: В са̄нкхя философията представени ли са и двете енергии — низшата и висшата?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не. Са̄нкхя философите не знаят за висшата енергия. Те анализират само материалните елементи, точно както правят учените. Нито учените, нито са̄нкхя философите знаят нещо за душата. Те само анализират материалната енергия на Кр̣ш̣н̣а.

Д-р Сингх: Те анализират творящите материални елементи, така ли?

Шрӣла Прабхупа̄да: Материалните елементи не са творящи! Душата е творяща. Никой не може да създаде живот само от материя и материята не може да създаде сама себе си. Ти, живото същество, можеш да смесиш въглерод и кислород, за да създадеш вода, но самата материя няма творческа енергия. Ако поставите бутилка водород близо до бутилка кислород, ще се смесят ли автоматично, без твоя помощ?

Д-р Сингх: Не. Те трябва да бъдат смесени.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, необходима е висшата енергия, живото същество. Кислородът и водородът са низша енергия, но когато висшата енергия ги смеси, те могат да станат вода.

Низшата енергия няма сила, ако не се включи висшата енергия. Това море (посочва Тихия океан) е тихо и спокойно. Но когато висша сила — въздухът — го тласка, се създават високи вълни. Морето няма никаква мощ без висша сила. По същия начин има по-висша сила от въздуха, после друга и друга, и друга, докато накрая стигнем до Кр̣ш̣н̣а, най-висшата сила. Това е истинско изследване. Да предположим, че влакът в момента потегля. Локомотивът бута един вагон, който бута втори вагон и т. н., докато влакът се задвижи. А цялото движение се ръководи от машиниста, живото същество. По същия начин в творението Кр̣ш̣н̣а дава първия тласък и след това чрез много такива последващи импулси започва съществуването си цялото космическо проявление. Това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (9.10): мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам — „материалната природа действа под мое ръководство, о, сине на Кунтӣ, и сътворява всички подвижни и неподвижни същества“. И малко по-късно:

сарва-йониш̣у каунтея
мӯртаях̣ самбхаванти я̄х̣
та̄са̄м брахма махад йонир
ахам бӣджа-прадах̣ пита̄

„Всички видове живот се появяват, като се раждат в материалната природа, и Аз съм бащата, даващ семето“ (Бхагавад-гӣта̄ 14.4). Ако например посеем семе от баняново дърво, след това пораства огромно дърво, което създава милиони нови семена. Всяко от тези семена от своя страна създава друго дърво с милиони нови семена и т. н. Така Кр̣ш̣н̣а е първоначалният баща, който дава семето.

За нещастие, учените наблюдават само непосредствената причина; те не виждат първоначалната причина. Има две причини — непосредствена и изначална. Кр̣ш̣н̣а е описан във Ведите като сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам, причината на всички причини. Ако разбереш причината на всички причини, ще разбереш всичко. Ясмин вигя̄те сарвам евам вигя̄там бхавати — „Ако знаеш изначалната причина, следващите, подчинени причини, узнаваш автоматично“. Макар че учените търсят изначалната причина, когато Ведите, които съдържат съвършеното знание, посочват изначалната причина, те не искат да приемат. Те се придържат към своето частично, несъвършено знание.

Д-р Сингх: Учените са разтревожени за енергийните източници и сега работят върху проблема да използват слънчевата енергия за готвене, осветление и за различни други цели. Те се надяват, че когато изчерпят всички други енергии, ще имат възможността да използват слънчевата енергия.

Шрӣла Прабхупа̄да: Това не е нова теория. Всеки знае, че тъй като корените на дървото складират слънчева енергия, от него може да се получи огън. Тези учени са малки същества, но са ужасно горди. Не ги зачитаме, защото те просто заявяват това, което всеки знае. Не можете да получите огън от дървото, веднага след като сте го отсекли. То трябва да изсъхне на слънце. Когато извлече енергия от слънцето, дървото може да бъде използвано за огън. Всъщност всичко се поддържа от слънчевата енергия, но учените не знаят откъде идва тя. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва:

яд а̄дитя-гатам теджо
джагад бха̄саяте 'кхилам
яч чандрамаси яч ча̄гнау
тат теджо виддхи ма̄макам

„Блясъкът на слънцето, който разпръсква тъмнината в целия свят, идва от мен. Блясъкът на луната и блясъкът на огъня също са от мен“.

Отново Кр̣ш̣н̣а казва: джьотиш̣а̄м равир амшума̄н — „От светлините Аз съм сияйното слънце“ (Бхагавад-гӣта̄ 10.21). Освен това в единадесета глава на Бхагавад-гӣта̄ Арджуна казва на Кр̣ш̣н̣а: шаши-сӯря-нетрам — „Слънцето и луната са две от безбройните ти очи“. Това знание се намира в Бхагавад-гӣта̄, но учените не могат да го постигнат с разсъжденията си. Нали?

Д-р Сингх: Не могат.

Шрӣла Прабхупа̄да: А какво е знанието им? Писанията казват, че дори да преброите всички зърна пясък на земята, пак няма да можете да разберете Бога. Такова материално преброяване не означава, че имате способността да разберете безкрайното. Но дори преброяването на материални неща не е по силите им. Защо тогава учените са толкова горди с енергията и възможностите си? Те не знаят дори за материалните неща, а какво да говорим за духовните. Знанието на учените и другите живи същества е ограничено. Но това не се отнася за Кр̣ш̣н̣а. Ако получаваме знание от Кр̣ш̣н̣а, то е съвършено. От писанията научаваме, че има деветстотин хиляди биологични вида, живеещи в океана. Информацията, дадена в писанията, е точна, защото идва от Кр̣ш̣н̣а, и както самият той казва: „Като Върховна Божествена Личност, Аз знам всичко, което се е случило в миналото, всичко, което се случва сега и всичко, което тепърва ще се случи“ (Бхагавад-гӣта̄7.26).

Д-р Сингх: Трябва да получаваме знание от върховния знаещ.

Шрӣла Прабхупа̄да: За съвършено знание трябва да се обърнем към висша личност, гуру. Човек може да изучи различни предмети, като чете учебници вкъщи, но може да се научи много по-добре, ако отиде в университета и се обърне към професор. Затова и ние трябва да се обърнем към гуру. Разбира се, ако попаднем на гуру измамник, знанието ни няма да бъде истинско, но ако нашият гуру е съвършен, знанието ни е съвършено. Ние приемаме Кр̣ш̣н̣а като наш гуру. Ако той е съвършен в знанието, и нашето знание е съвършено. Не е нужно самите ние да сме съвършени — ако получаваме знание от съвършения, нашето знание ще е съвършено. Не можем да кажем, че разбираме, че има деветстотин хиляди биологични вида в океана, в резултат на това, че сме изучили целия океан. Ние казваме, че сме научили това от писанията и това е съвършено. Такъв е ведическият метод.

Учените могат да извършват голяма изследователска работа, но колкото и велики да са, сетивата им са несъвършени. Следователно те не могат да имат съвършено знание. Каква стойност имат очите ни? Ние не можем да виждаме без слънчева светлина, нито пък без микроскоп можем да виждаме малки неща. Очите ни са несъвършени, а и апаратите, които учените са изобретили, също са несъвършени. Как тогава можем да получим съвършено знание? Понеже живото същество е ограничено, знанието му също е ограничено. Едно дете може да знае, че две и две е равно на четири, но ако говори за висша математика, не го приемаме сериозно. Сетивата, чрез които ученият придобива знание, са ограничени и несъвършени, затова знанието му е ограничено и несъвършено. В невежеството си той може да твърди всичко, но това е просто глупост.

Слепецът може да води друг слепец, но каква е ползата от това, когато и двамата паднат в ямата? Природните закони са ни вързали ръцете и краката и въпреки това ние смятаме, че сме свободни да разсъждаваме. Това е илюзия. Макар и да са обусловени от толкова много природни закони, негодниците мислят, че са свободни. Но когато има облак, те не могат да видят слънцето. Каква е способността ни да виждаме? Наистина, ние можем да експериментираме при определени условия, но ако условията не са благоприятни, опитите ни се провалят. Защо тогава сме толкова горди с експерименталното знание?

Защо трябва да експериментираме? Нещата вече си съществуват. Съществува слънчева светлина, дадена ни от Бога, за да я използваме. Какво друго трябва да знаем? Толкова много ябълки падат от дървото. Защо е необходимо допълнително да обясняваме закона за гравитацията? Всъщност на учените не им достига здрав разум. Те се интересуват само от „научни обяснения“. Те казват, че законът за гравитацията действа само при известни условия, но кой е създал тези условия? Когато Кр̣ш̣н̣а се е появил като Бог Ра̄мачандра, той е хвърлял камъни във водата и камъните са плавали. В този случай законът за гравитацията не е действал. Той действа единствено под ръководството на Върховния Бог. Законът сам по себе си не е окончателен. Царят може да издава закони, но той може и незабавно да ги променя. Крайният законодател е Кр̣ш̣н̣а и законът ще действа само по негова воля. Учените се опитват да обяснят волята на Бога по много начини, но понеже са обусловени от ма̄я̄, илюзията, те само дрънкат, като че ли са обсебени от духове. Кажете ми какво е научното тълкуване, което обяснява цялото разнообразие от дървета?

Кара̄ндхара да̄са: Те казват, че природата мутира и създава това разнообразие.

Шрӣла Прабхупа̄да: Тогава това трябва да е желание на природата. А какво е това желание? Земята ли има някакво желание?

Кара̄ндхара да̄са: Да, това положение е твърде неясно.

Шрӣла Прабхупада: Това означава, че нямат съвършено знание. Те не знаят, че зад природата стои волята на Кр̣ш̣н̣а.

Д-р Сингх: Те казват, че съставът на тези различни растения е различен.

Шрӣла Прабхупа̄да: Добре, но кой създава този химичен състав? Щом кажете „химичен състав“, веднага става необходимо да се позовем на Бога.

Кара̄ндхара да̄са: Те казват, че не е необходим Бог, защото ако смесим два химически елемента…

Шрӣла Прабхупа̄да: Бог или не, все пак трябва да има някаква воля. Трябва да има някакво съзнание. Два химически елемента се съединяват и се получава това и това. Кой ги смесва? — Съзнанието, а това съзнание е Кр̣ш̣н̣а. Навсякъде има съзнание и щом признаеш това съзнание, трябва да го приемеш като личност. Затова говорим за Кр̣ш̣н̣а съзнание. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че съзнанието е всепроникващо. Вие имате съзнание и аз имам съзнание, но има и друго съзнание, което е всепроникващо. Моето съзнание е ограничено в рамките на моето тяло, твоето съзнание е ограничено в рамките на твоето тяло, но съществува друго съзнание, което е в теб, в мен и във всеки. Това е Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Всичко в света е относително. Това е научен факт. Телата ни, животът ни, интелигентността ни и всичко останало е относително. Животът на мравката може да ни изглежда съвсем кратък, но за мравката нейният живот е с продължителност сто години. Тези сто години са относителни за тялото. Също така и Брахма̄, който живее невъобразимо дълго от наша гледна точка, живее само сто години от негова гледна точка. Това е относителност.

Кара̄ндхара да̄са: Следователно относителността се основава на индивидуалното ни положение.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Затова се казва, че това, което е храна за едни, е отрова за други. Хората мислят, че щом те не могат да живеят на луната, никое друго същество не може да живее там. Всеки мисли относително, по свой собствен начин. Това е смисълът на „жабешката философия“. Жабата приема всички неща, като ги съпоставя със своя кладенец. Тя няма способността да възприеме Атлантическия океан, защото познава само своя кладенец. Богът е велик, но ние мислим за величието му от наша гледна точка, от гледна точка на относителното величие. Някои насекоми се раждат през нощта, растат през нощта, имат деца през нощта и умират през нощта. Те никога не виждат слънцето. Затова те заключават, че няма такова нещо като ден. Ако попитате насекомото за утрото, то ще каже: „Не може да съществува утро“. По същия начин, когато хората чуят от писанията за голямата продължителност на живота на Брахма̄, те не вярват на това. Те казват: „Как може някой да живее толкова дълго?“. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а заявява:

сахасра-юга-парянтам
ахар яд брахман̣о видух̣
ра̄трим юга-сахасра̄нта̄м
те 'хо-ра̄тра-видо джана̄х̣

„По изчисления на хората хиляда епохи, взети заедно, представляват един ден на Брахма̄. Такава е продължителността и на нощта му“.

Следователно по тези изчисления Брахма̄ живее много милиони и трилиони години. Не можем да повярваме на това, макар че в писанията то е доказано. С други думи, ние заключаваме, че Кр̣ш̣н̣а говори безсмислици, а ние говорим като авторитети. Дори велики учени казват, че тези твърдения на писанията са измишльотини. Макар че тези хора са негодници, те биват приемани за почитани учени. Като се опитват да отхвърлят твърденията на Бога в свещените писания, те поставят себе си над него. По този начин толкова много глупаци с титли на учени и философи заблуждават целия свят.

Д-р Сингх: Разбира се, толкова много е писано за Дарвиновата теория. Във всяка библиотека има стотици книги във връзка с нея.

Шрӣла Прабхупа̄да: Приемат ли я, или я отхвърлят?

Д-р Сингх: Обикновено я приемат, но някои са много критични.

Шрӣла Прабхупа̄да: Дарвин говори за еволюцията на видовете живот, но той няма истинска информация за духовната еволюция. Той не знае нищо за напредъка на душата от по-низши към по-висши форми на живот. Той твърди, че човек е произлязъл от маймуната, но можем да видим, че маймуната не е изчезнала като биологичен вид. Ако маймуната е непосредственият прадядо на човека, защо продължава да съществува?

Д-р Сингх: Дарвин казва, че биологичните видове не са създадени независими един от друг, а произхождат един от друг.

Шрӣла Прабхупа̄да: Щом не може да става дума за независимост, как може да започва с някакъв определен биологичен вид? Той трябва да обясни как са започнали да съществуват първоначалните биологични видове.

Кара̄ндхара да̄са: Учените твърдят, че земята е била създадена по биохимичен път и отказват да приемат, че Богът е създал земята, защото смятат, че всички ще ги вземат за глупаци.

Шрӣла Прабхупа̄да: Ако биологията и химията им са толкова напреднали, защо не създадат нещо? Те твърдят, че ще създадат живот в бъдеще, но защо в бъдеще? Животът вече е създаден. На бъдещето ли се основава науката? Не трябва да се уповаваме на бъдещето, колкото и светло да ни изглежда то. Всеки смята, че бъдещето ще бъде много светло, но какво е доказателството им за това? Те трябва да приемат, че не знаят каква всъщност е истината. Те не могат да създадат дори стръкче трева чрез биологичните и химичните си експерименти. Въпреки това те твърдят, че сътворяването става по химичен или биологичен метод. Защо никой не постави под въпрос всички тези глупости?

Д-р Сингх: В крайните си анализи върху произхода на живота те казват, че всичко произхожда от материята. С други думи, живата материя е произлязла от неживата материя.

Шрӣла Прабхупа̄да: А откъде произлиза сега живата материя? Да не би в миналото да е произлязла от неживата материя, а сега вече да не произлиза от нея? Как се появява мравката? От калта ли се материализира? Дори мравката не произлиза от безжизнената материя. Какво е доказателството им за тази теория? Дарвин твърди, че в далечното минало не е съществувал интелигентният човек, човекът просто е произлязъл от маймуната. Ако в миналото не е имало интелигентен мозък, как тогава преди хиляди и хиляди години са били написани тези ведически писания? Как обясняват един мъдрец като Вя̄садева?

Д-р Сингх: Те нямат никакво обяснение. Те просто казват, че това са неизвестни мъдреци, живеещи в гората.

Шрӣла Прабхупа̄да: Вя̄садева може да не им е известен, но независимо от това той е бил там. Как е получил такъв мозък? Той може да не е известен на теб или на мен, но независимо от това резултатът от мозъка му е налице, неговата философия е налице, неговият език, лингвистика, поетично представяне и сила на словото. Може да не познаваш личността, но можеш да разбереш ума.

Д-р Сингх: От начало ли са съществували всички видове животни?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Едновременното им създаване е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄. Всички разновидности животни и хора, както и полубогове са съществували още от самото начало. Живото същество иска някакъв вид тяло и Кр̣ш̣н̣а му го дава. Тъй като то желае нещата по определен начин, то влиза в контакт с определени качества на природата в материята. В зависимост от контакта си то получава определен вид тяло. Психологическите възможности, умът, мисленето, чувстването и желанието определят конкретния вид обстановка и тяло, които живото същество ще получи. Съществува еволюционен процес, но това не е еволюция на видовете. Това не означава, че един вид живот се развива от друг, защото, както Кр̣ш̣н̣а казва:

авякта̄д вяктаях̣ сарва̄х̣
прабхавантй-ахар-а̄гаме
ра̄трй-а̄гаме пралӣянте
татраива̄вякта-самгяке

„Когато започва денят на Брахма̄, това множество от живи същества започва да съществува, и когато настъпи нощта на Брахма̄, всички те биват унищожавани“ (Бхагавад-гӣта̄ 8.18).

Еволюцията е духовна еволюция на индивидуалното същество през различните форми на живот. Ако някой влезе в тяло на риба, той ще трябва да премине постепенно еволюционния процес. Ако е на върха на стълбата и по някакъв начин падне, той отново ще трябва постепенно да се изкачва по еволюционната стълба. Разбира се, учените са толкова заети с изследвания, че не могат да разберат това. Ако им кажете, че в следващия си живот ще станат дървета, те ще мислят, че говорите глупости. В края на краищата какво можем да научим с изследвания? Когато се узнае причината на всички причини, се узнава всичко достъпно за познанието и не остава нищо неизвестно. Както казват Ведите: ясмин вигя̄те сарвам евам вигя̄там бхавати. Ако познаваме Абсолютната Истина, знаем и всички останали истини, но ако не познаваме Абсолютната Истина, ние сме в невежество. Човек може да не е титулуван учен или професор, но той може да оспори всяко твърдение и да говори уверено, ако знае едно нещо — Кр̣ш̣н̣а.

Съвременната цивилизация е много горда със своята независимост, а всъщност е толкова зависима от петрола. Ако се изчерпят петролните залежи, какво ще правят тези негодници, учените? Няма да могат да направят нищо. Нека се опитат да произведат петрол в епруветките си, достатъчно петрол, за да продължава съществуването на цивилизацията им. В Индия сега има недостиг на вода. Какво могат да направят учените за това? Те могат да знаят химическия състав на водата, но не могат да я произведат, когато се случи да има суша. Те се нуждаят от помощта на облаците и на всичко, което е управлявано от Бога. Всъщност те не могат да направят нищо. Те отидоха до луната и срещу всичките си усилия взеха малко прах и камъни. Негодниците от правителството събират данъци и напразно харчат парите. Толкова е тяхната интелигентност. Това е държава от магарета, това е всичко. Политиците не изпитват нито съчувствие, нито състрадание. Те не мислят, че трудно изкараните пари идват от народа, и ги харчат, за да изстрелват ракети до други планети. Единственото, което обещават, е, че ще донесат от там повече прах. В началото те могат да донесат само една шепа прах, но обещават по-късно да могат да донесат тонове. Какъв смисъл има всичко това?

Кара̄ндхара да̄са: Те вярват, че на Марс има живот.

Шрӣла Прабхупа̄да: Те може да вярват или да не вярват — каква е ползата от това? Това, което наистина знаем е, че живот има тук. Те знаят това и въпреки всичко унищожават живота. Тук има живот. Тук има човешко същество. Несъмнено тук има живот. Но те са заети с опити да го унищожат с големите си бомби. Това е техният научен напредък.

Д-р Сингх: Те са много любопитни да узнаят какво става на другите планети.

Шрӣла Прабхупа̄да: Това означава, че харчат пари за детинското си любопитство. Те могат да изхарчват толкова много, за да задоволят любопитството си, а когато толкова бедни страни ги молят за помощ, казват, че нямат пари. Те са много горди, че са посетили луната, но защо не се поинтересуват как да отидат до Голока Вр̣нда̄вана на Кр̣ш̣н̣а? Ако отидат там, ще бъде удовлетворено цялото им любопитство. Ще научат, че отвъд тази низша енергия в действителност съществува по-висша, духовна енергия. Тази материална енергия не може да действа независимо. Трябва да се добави духовната енергия. Материалните елементи не са съзидателни сами по себе си. Душата е тази, която твори. Ние можем да се опитваме да правим нещо с материята, но сама материята не твори. Водородът и кислородът ще влязат в контакт само когато бъдат приведени в движение от по-висша енергия. Само глупаците могат да очакват, че цялото космическо проявление, което е само материя, ще започне да съществува от само себе си. Можем да имаме хубава кола, но ако няма шофьор, каква е ползата от нея? Докато човек не научи как да приведе в движение машината, докато не натисне бутона, машината няма да започне да работи. По същия начин без по-висшата енергия материалната енергия не може да действа. Зад това удивително космическо проявление се намира висшата ръководеща енергия. Цялата тази информация се намира в писанията, но въпреки това хората не вярват.

Всъщност всичко е собственост на Бога, но хората твърдят, че тази собственост е тяхна или на тяхната страна. Сега се говори за проблема за свръхнаселението, но истината е, че Бог ни е снабдил достатъчно с всичко. Всъщност има достатъчно земя и достатъчно храна, ако се използват правилно. Хората изкуствено си създават проблеми и учените им помагат, като им дават толкова много средства за унищожение. Те просто окуражават негодниците и измамниците, които се опитват да изчерпят собствеността на Бога. Ако помагате на убиеца или на крадеца, вие също ставате престъпник. Не е ли така? В света има толкова много проблеми поради това, че учените помагат на всички крадци и измамници. Следователно всички те са престъпници. Стена ева сах̣. Този, който не признава собствеността на Върховния Бог, е крадец.

Нашата мисия е да вразумим тези негодници. Сега трябва да открием начините, с които да постигнем това. Негодниците страдат, но понеже са синове на Бога, те не трябва да страдат. Те не знаят, че има Бог или че има щастие. Те не знаят нищо за блаженството или за вечния живот. Те са ангажирани в много изследователски дейности и живеят по петдесет, шестдесет или седемдесет години. След това не знаят какво ще се случи. Те не знаят, че животът е вечен. Всъщност положението им е като положението на животно. Животното не знае какво ще се случи след смъртта, нито пък в действителност очаква смъртта. То не знае защо е тук, нито пък знае стойността на живота. Под влиянието на ма̄я̄ то просто яде, спи, защитава се, съвкупява се и умира. Това е всичко. Хората правят големи усилия, но с каква цел? Те казват, че се борят така упорито, за да осигурят бъдещето на следващото поколение, но за какво е това обезпечаване? Те не могат да отговорят. Това движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание е предназначено да даде истинската цел на живота, като постави в центъра на всичко Кр̣ш̣н̣а, Бога. Следователно в интерес на учените е да разберат голямото значение на това движение.