ТЕКСТ 13
Text 13
Текст
Texto
махад-вининда̄ кун̣апа̄тма-ва̄диш̣у
серш̣ям̇ маха̄пӯруш̣а-па̄да-па̄м̇субхир
нираста-теджах̣су тад ева шобханам
mahad-vinindā kuṇapātma-vādiṣu
serṣyaṁ mahāpūruṣa-pāda-pāṁsubhir
nirasta-tejaḥsu tad eva śobhanam
Дума по дума
Palabra por palabra
на – не; а̄шчарям – учудващо; етат – това; ят – което; асатсу – зло; сарвада̄ – винаги; махат-вининда̄ – присмиване над великите души; кун̣апа-а̄тма-ва̄диш̣у – сред тези, които приемат, че безжизненото тяло е техният аз; са-ӣрш̣ям – завист; маха̄-пӯруш̣а – към великите личности; па̄да-па̄м̇субхих̣ – от прахта от нозете; нираста-теджах̣су – чиято слава залязва; тат – това; ева – със сигурност; шобханам – много добро.
na — no; āścaryam — sorprendente; etat — esto; yat — que; asatsu — malvadas; sarvadā — siempre; mahat-vinindā — burlarse de las grandes almas; kuṇapa-ātma-vādiṣu — entre los que creen que el cuerpo muerto es el ser; sa-īrṣyam — envidia; mahā-pūruṣa — de grandes personalidades; pāda-pāṁsubhiḥ — por el polvo de los pies; nirasta-tejaḥsu — cuya gloria se ve rebajada; tat — eso; eva — ciertamente; śobhanam — muy bueno.
Превод
Traducción
Изобщо не е чудно, че хората, които се отъждествяват с тленното материално тяло, постоянно се присмиват на великите личности. Завистта, изпълнила сърцата на материалистите, всъщност е много полезна, защото става причина за падението им. Прахът от нозете на великите личности им отнема мощта и славата.
No es sorprendente que las personas que han identificado su ser con el cuerpo material perecedero se empeñen en burlarse de las grandes almas. Esa envidia de los materialistas es muy buena, porque les hace caer. El polvo de los pies de las grandes personalidades rebaja su posición.
Пояснение
Significado
Всичко зависи от качествата на възприемателя. Например под палещите лъчи на слънцето някои растения и цветя изсъхват, но други избуяват. Ето защо в крайна сметка самата природа на растението, което усвоява слънчевите лъчи, е причина за растежа или за увяхването му. По аналогичен начин, махӣяса̄м̇ па̄да-раджо-'бхиш̣екам – прахта от нозете на великите личности може да дари човека с най-висшето благо, но може и да му навреди. Тези, които оскърбяват лотосовите нозе на велика личност, изсъхват като растения. Те постепенно губят всичките си добродетели. Великата душа може да прости оскърбленията, които някой ѝ е нанесъл, но Кр̣ш̣н̣а никога не прощава обидите в прахта от лотосовите нозе на великата душа. Човек все някак може да понесе палещите лъчи на слънцето върху главата си, но за нозете му тази топлина е непоносима. Оня, който оскърбява преданите, деградира все повече и повече, затова продължава да оскърбява нозете на великите души, без да може да спре. Оскърбления извършват най-вече тези, които погрешно се отъждествяват с тленното си тяло. Цар Дакш̣а дълбоко се заблуждавал, защото не правел разлика между тялото и душата си. Той оскърбил лотосовите нозе на Шива, понеже смятал, че неговото тяло е по-високопоставено от тялото на Шива, тъй като той е баща на Сатӣ. Неинтелигентните хора много често са под влияние на такива заблуди и действат, ръководени от телесни представи за живота. А това на свой ред ги кара да вършат все повече и повече оскърбления в лотосовите нозе на великите души. В писанията човекът с подобни житейски разбирания е сравняван с животни като кравите и магаретата.
Todo depende de la fuerza del receptor. Bajo un sol ardiente, por ejemplo, muchas plantas y flores se secan, pero otras muchas crecen exuberantes. De modo que el que crezcan o se marchiten depende del receptor. De la misma manera: mahīyasāṁ pāda-rajo-’bhiṣekam: El polvo de los pies de loto de las grandes personalidades ofrece toda bendición al que lo recibe, pero el mismo polvo también puede hacer daño. Quienes ofenden los pies de loto de una gran personalidad, se marchitan; sus cualidades divinas disminuyen. Una gran alma puede perdonar las ofensas, pero Kṛṣṇa no disculpa las ofensas cometidas contra el polvo de los pies de esa gran alma, de la misma manera que nosotros, aunque podamos tolerar un sol abrasador en la cabeza, no podemos tolerar ese mismo sol en los pies. Un ofensor cae cada vez más bajo; por esa razón, de un modo natural continúa cometiendo ofensas contra los pies de la gran alma. Por lo general, las personas que cometen ofensas son las que se identifican erróneamente con el cuerpo perecedero. El rey Dakṣa estaba profundamente inmerso en el error de identificar el alma y el cuerpo; como era padre del cuerpo de Satī, pensó que su cuerpo era superior al cuerpo del Señor Śiva, y esa fue la causa de las ofensas que cometió contra sus pies de loto. Esa identificación errónea es característica de los poco inteligentes, cuyas actividades se basan en el concepto corporal de la vida. Y como consecuencia, cometen ofensas una y otra vez contra los pies de loto de las grandes almas. Al que basa su vida en ese concepto se le considera en la misma categoría animal que las vacas y los asnos.