ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА

CHAPTER TWENTY-EIGHT

Пуран̃джана се преражда в жена

Purañjana Becomes a Woman in the Next Life

ТЕКСТ 1:: Великият мъдрец На̄рада продължи: Скъпи царю Пра̄чӣнабархиш̣ат, после царят на яваните, наречен Страх, започна да обикаля по целия свят, придружаван от воините си, от Праджва̄ра и от Ка̄лаканя̄.

Text 1:: The great sage Nārada continued: My dear King Prācīnabarhiṣat, afterward the King of the Yavanas, whose name is fear itself, as well as Prajvāra, Kālakanyā, and his soldiers, began to travel all over the world.

ТЕКСТ 2:: Веднъж страшните воини на царя на яваните стремително щурмуваха града на Пуран̃джана. Макар че в града имаше всичко необходимо за удоволствието на сетивата, в негова защита се вдигна само старата змия.

Text 2:: Once the dangerous soldiers attacked the city of Purañjana with great force. Although the city was full of paraphernalia for sense gratification, it was being protected by the old serpent.

ТЕКСТ 3:: С помощта на страшните воини Ка̄лаканя̄ постепенно надви всички обитатели в града на Пуран̃джана и ги направи безпомощни и негодни за нищо.

Text 3:: Gradually Kālakanyā, with the help of dangerous soldiers, attacked all the inhabitants of Purañjana’s city and thus rendered them useless for all purposes.

ТЕКСТ 4:: Когато Ка̄лаканя̄, дъщерята на Времето, нападна града тяло, страшните воини на Явана-ра̄джа нахлуха в него през различните порти и започнаха жестоко да измъчват всичките обитатели.

Text 4:: When Kālakanyā, daughter of Time, attacked the body, the dangerous soldiers of the King of the Yavanas entered the city through different gates. They then began to give severe trouble to all the citizens.

ТЕКСТ 5:: Когато градът на Пуран̃джана беше нападнат от Ка̄лаканя̄ и от воините на Явана-ра̄джа, царят изпадна в много трудно положение заради силната привързаност, която изпитваше към семейството си.

Text 5:: When the city was thus endangered by the soldiers and Kālakanyā, King Purañjana, being overly absorbed in affection for his family, was placed in difficulty by the attack of Yavana-rāja and Kālakanyā.

ТЕКСТ 6:: В прегръдките на Ка̄лаканя̄ цар Пуран̃джана постепенно загуби цялата си красота. Заради силната си привързаност към секса той се лиши почти напълно от разум и се прости с всичките си богатства. Загубил до едно своите притежания, цар Пуран̃джана падна, съкрушен със сила от гандхарвите и от яваните.

Text 6:: When King Purañjana was embraced by Kālakanyā, he gradually lost all his beauty. Having been too much addicted to sex, he became very poor in intelligence and lost all his opulence. Being bereft of all possessions, he was conquered forcibly by the Gandharvas and the Yavanas.

ТЕКСТ 7:: Тогава цар Пуран̃джана видя, че навсякъде из града цари хаос и всичките му синове, внуци, слуги и министри един по един му стават противници. От отношението на съпругата му също се излъчваше студенина и безразличие.

Text 7:: King Purañjana then saw that everything in his town was scattered and that his sons, grandsons, servants and ministers were all gradually opposing him. He also noted that his wife was becoming cold and indifferent.

ТЕКСТ 8:: Когато видя, че всичките му близки, роднини, помощници, слуги, секретари и всички останали са се обърнали против него, цар Пуран̃джана силно се разтревожи. Но понеже бе напълно сломен от Ка̄лаканя̄, той с нищо не можеше да промени положението.

Text 8:: When King Purañjana saw that all his family members, relatives, followers, servants, secretaries and everyone else had turned against him, he certainly became very anxious. But he could not counteract the situation because he was thoroughly overwhelmed by Kālakanyā.

ТЕКСТ 9:: Под въздействието на Ка̄лаканя̄ всичко, което по-рано доставяше удоволствие на цар Пуран̃джана, сега стана скучно и безинтересно. Все още разкъсван от похотливи желания, той остана съвсем без нищо и така и не разбра коя е истинската цел на живота. Той продължаваше да изпитва привързаност към съпругата и децата си и се тревожеше за тяхното препитание.

Text 9:: The objects of enjoyment became stale by the influence of Kālakanyā. Due to the continuance of his lusty desires, King Purañjana became very poor in everything. Thus he did not understand the aim of life. He was still very affectionate toward his wife and children, and he worried about maintaining them.

ТЕКСТ 10:: Воините гандхарви и явани завладяха града на Пуран̃джана и макар царят да не искаше да го напуска, обстоятелствата го принудиха да стори това, защото целият град бе напълно унищожен от Ка̄лаканя̄.

Text 10:: The city of King Purañjana was overcome by the Gandharva and Yavana soldiers, and although the King had no desire to leave the city, he was circumstantially forced to do so, for it was smashed by Kālakanyā.

ТЕКСТ 11:: След това Праджва̄ра, по-големият брат на Явана-ра̄джа, запали града, за да достави удоволствие на своя по-малък брат, наричан още с името Страх.

Text 11:: Under the circumstances, the elder brother of Yavana-rāja, known as Prajvāra, set fire to the city to please his younger brother, whose other name is fear itself.

ТЕКСТ 12:: Когато градът пламна, всички негови жители, слугите на цар Пуран̃джана, както и цялото му семейство – синовете, внуците, съпругите и другите му роднини – се оказаха в пламъците на огъня и това причини непоносима болка на царя.

Text 12:: When the city was set ablaze, all the citizens and servants of the King, as well as all family members, sons, grandsons, wives and other relatives, were within the fire. King Purañjana thus became very unhappy.

ТЕКСТ 13:: Когато видя, че Ка̄лаканя̄ напада всички жители на града и че след атаките на яваните пламъците обхващат собствения ѝ дом, змията градоначалник се изпълни със скръб.

Text 13:: The city’s superintendent of police, the serpent, saw that the citizens were being attacked by Kālakanyā, and he became very aggrieved to see his own residence set ablaze after being attacked by the Yavanas.

ТЕКСТ 14:: Както по време на горски пожар змията напуска хралупата си, така змията градоначалник пожела да напусне града, когато той бе обхванат от пламъците.

Text 14:: As a serpent living within the cavity of a tree wishes to leave when there is a forest fire, so the city’s police superintendent, the snake, wished to leave the city due to the fire’s severe heat.

ТЕКСТ 15:: Крайниците на змията, чиято телесна мощ гандхарвите и яваните бяха напълно сломили, също започнаха да отслабват. Змията се опита да напусне града тяло, но враговете ѝ я възпряха и тогава, като видя, че опитите ѝ не успяват, тя започна високо да хлипа.

Text 15:: The limbs of the serpent’s body were slackened by the Gandharvas and Yavana soldiers, who had thoroughly defeated his bodily strength. When he attempted to leave the body, he was checked by his enemies. Being thus baffled in his attempt, he began to cry loudly.

ТЕКСТ 16:: Тогава цар Пуран̃джана започна да мисли за своите дъщери, синове, внуци, снахи, зетьове, слуги и други роднини, както и за дома си, за покъщнината и за своето малко богатство, което бе успял да натрупа.

Text 16:: King Purañjana then began to think of his daughters, sons, grandsons, daughters-in-law, sons-in-law, servants and other associates, as well as his house, his household paraphernalia and his little accumulation of wealth.

ТЕКСТ 17:: Цар Пуран̃джана беше изключително привързан към семейството си и към схващанията мое и аз. Силното влечение, което изпитваше към съпругата си, правеше положението му наистина незавидно. И когато дойде време да се раздели с всичко това, той беше съсипан от мъка.

Text 17:: King Purañjana was overly attached to his family and conceptions of “I” and “mine.” Because he was overly attracted to his wife, he was already quite poverty-stricken. At the time of separation, he became very sorry.

ТЕКСТ 18:: Цар Пуран̃джана тревожно продължаваше да разсъждава: „Уви, съпругата ми е обременена с толкова много деца. Когато си отида оттук, ще успее ли да ги издържа сама? Ах, тя постоянно ще се измъчва от грижи, как да изхрани семейството“.

Text 18:: King Purañjana was anxiously thinking, “Alas, my wife is encumbered by so many children. When I pass from this body, how will she be able to maintain all these family members? Alas, she will be greatly harassed by thoughts of family maintenance.”

ТЕКСТ 19:: После той се отдаде на мисли за това, как беше живял със съпругата си. Спомни си, че тя не сядаше да се храни, докато той не се е нахранил, че не отиваше да се къпе, докато той не се е изкъпал, и че любовта ѝ към него бе толкова силна, та когато той беше ядосан и ѝ се караше, тя търпеливо и кротко понасяше грубостта му.

Text 19:: King Purañjana then began to think of his past dealings with his wife. He recalled that his wife would not take her dinner until he had finished his, that she would not take her bath until he had finished his, and that she was always very much attached to him, so much so that if he would sometimes become angry and chastise her, she would simply remain silent and tolerate his misbehavior.

ТЕКСТ 20:: Цар Пуран̃джана продължи да си спомня как всеки път, когато беше объркан, неговата съпруга му помагаше с мъдри съвети, а когато го нямаше вкъщи, тя беше унила и тъжна. Въпреки че жена му бе майка на много синове и герои, царят все пак бе изпълнен със страх, че тя няма да се справи сама със семейните задължения.

Text 20:: King Purañjana continued thinking how, when he was in a state of bewilderment, his wife would give him good counsel and how she would become aggrieved when he was away from home. Although she was the mother of so many sons and heroes, the King still feared that she would not be able to maintain the responsibility of household affairs.

ТЕКСТ 21:: Тревогите на царя не секваха: „Когато си отида от този свят, ще успеят ли синовете и дъщерите ми, които сега изцяло зависят от мене, да се оправят сами? Те ще бъдат като корабокрушенци, озовали се насред океана“.

Text 21:: King Purañjana continued worrying: “After I pass from this world, how will my sons and daughters, who are now fully dependent on me, live and continue their lives? Their position will be similar to that of passengers aboard a ship wrecked in the midst of the ocean.”

ТЕКСТ 22:: Макар да нямаше смисъл, цар Пуран̃джана продължи да оплаква бъдещата участ на жената и децата си, защото интелигентността му беше скъперническа. И докато той се измъчваше от такива терзания, към него решително се приближи Явана-ра̄джа, чието истинско име е Страх, за да го плени.

Text 22:: Although King Purañjana should not have lamented over the fate of his wife and children, he nonetheless did so due to his miserly intelligence. In the meantime, Yavana-rāja, whose name was fear itself, immediately drew near to arrest him.

ТЕКСТ 23:: Слугите от свитата на Пуран̃джана много се нажалиха, когато яваните отведоха царя, завързан като животно. Но докато оплакваха господаря си, те също бяха принудени да го последват.

Text 23:: When the Yavanas were taking King Purañjana away to their place, binding him like an animal, the King’s followers became greatly aggrieved. While they lamented, they were forced to go along with him.

ТЕКСТ 24:: Змията, която вече бе задържана от воините на Явана-ра̄джа и беше отведена вън от града, се присъедини към останалите и последва своя любим господар. Веднага щом те всички напуснаха престолния град, той бе сринат до основи и изравнен със земята.

Text 24:: The serpent, who had already been arrested by the soldiers of Yavana-rāja and was out of the city, began to follow his master along with the others. As soon as they all left the city, it was immediately dismantled and smashed to dust.

ТЕКСТ 25:: Дори когато един могъщ явана със страшна сила повлече цар Пуран̃джана след себе си, заради дълбокото си невежество царят пак не можа да си спомни за своя приятел и доброжелател, Свръхдушата.

Text 25:: When King Purañjana was being dragged with great force by the powerful Yavana, out of his gross ignorance he still could not remember his friend and well-wisher, the Supersoul.

ТЕКСТ 26:: В различни жертвоприношения Пуран̃джана, този изключително безмилостен цар, бе умъртвил много животни и сега те, възползвайки се от удобния случай, започнаха да го пронизват с рогата си. Той се чувстваше така, сякаш с брадви го секат на парчета.

Text 26:: That most unkind king, Purañjana, had killed many animals in various sacrifices. Now, taking advantage of this opportunity, all these animals began to pierce him with their horns. It was as though he were being cut to pieces by axes.

ТЕКСТ 27:: Заради оскверняващото общуване с жени живото същество за дълги години се лишава от памет и подобно на цар Пуран̃джана вечно остава в мрака на материалното съществуване, където търпи всевъзможни страдания.

Text 27:: Due to his contaminated association with women, a living entity like King Purañjana eternally suffers all the pangs of material existence and remains in the dark region of material life, bereft of all remembrance for many, many years.

ТЕКСТ 28:: Докато напускаше своето тяло, цар Пуран̃джана мислеше за жена си, затова се прероди в красива и знатна жена. Той се роди като дъщеря на цар Видарбха и израсна в палата на царя.

Text 28:: King Purañjana gave up his body while remembering his wife, and consequently in his next life he became a very beautiful and well-situated woman. He took his next birth as the daughter of King Vidarbha in the very house of the King.

ТЕКСТ 29:: Беше решено, че Ваидарбхӣ, дъщерята на цар Видарбха, ще сключи брак с един силен герой на име Малаядхваджа от държавата Па̄н̣д̣у. Той победи другите принцове и се ожени за царската дъщеря.

Text 29:: It was fixed that Vaidarbhī, daughter of King Vidarbha, was to be married to a very powerful man, Malayadhvaja, an inhabitant of the Pāṇḍu country. After conquering other princes, he married the daughter of King Vidarbha.

ТЕКСТ 30:: Цар Малаядхваджа се сдоби с дъщеря, която имаше гарвановочерни очи. Освен нея той имаше и седем синове, които по-късно станаха владетели на земите Дравид̣а. Така страната се управляваше от седем царе.

Text 30:: King Malayadhvaja fathered one daughter, who had very black eyes. He also had seven sons, who later became rulers of that tract of land known as Draviḍa. Thus there were seven kings in that land.

ТЕКСТ 31:: Скъпи царю Пра̄чӣнабархиш̣ат, синовете на Малаядхваджа на свой ред създадоха хиляди и хиляди синове, които управляваха целия свят до края на живота на Ману, че дори и след това.

Text 31:: My dear King Prācīnabarhiṣat, the sons of Malayadhvaja gave birth to many thousands and thousands of sons, and all of these have been protecting the entire world up to the end of one Manu’s life span and even afterward.

ТЕКСТ 32:: Великият мъдрец Агастя се ожени за първородната дъщеря на Малаядхваджа, която бе дала обет да служи на Бог Кр̣ш̣н̣а. Тя му роди син на име Др̣д̣хачюта, а той на свой ред се сдоби с друг син, който се казваше Идхмава̄ха.

Text 32:: The great sage named Agastya married the first-born daughter of Malayadhvaja, the avowed devotee of Lord Kṛṣṇa. From her one son was born, whose name was Dṛḍhacyuta, and from him another son was born, whose name was Idhmavāha.

ТЕКСТ 33:: После великият цар и светец Малаядхваджа раздели цялото царство между синовете си и се оттегли в едно усамотено място, наречено Кула̄чала, за да се посвети изцяло на поклонение на Бог Кр̣ш̣н̣а.

Text 33:: After this, the great saintly King Malayadhvaja divided his entire kingdom among his sons. Then, in order to worship Lord Kṛṣṇa with full attention, he went to a solitary place known as Kulācala.

ТЕКСТ 34:: Веднага щом цар Малаядхваджа замина за Кула̄чала, неговата вярна пленителноока съпруга изостави семейните радости и напускайки домашното огнище и всичките си деца, го последва, както лунната светлина неотлъчно следва луната.

Text 34:: Just as the moonshine follows the moon at night, immediately after King Malayadhvaja departed for Kulācala, his devoted wife, whose eyes were very enchanting, followed him, giving up all homely happiness, despite family and children.

ТЕКСТОВЕ 35 – 36:: През областта Кула̄чала течаха реките Чандраваса̄, Та̄мрапарн̣ӣ и Ват̣одака̄. Цар Малаядхваджа редовно ходеше до бреговете на тези благотворни реки, къпеше се във водите им и така се пречистваше и външно, и вътрешно. След като се изкъпеше, царят се нахранваше с луковици, семена, листа, цветя, корени, плодове и трева и утоляваше жаждата си с вода. Така той се подлагаше на сурови лишения и с течение на времето много измършавя.

Texts 35-36:: In the province of Kulācala, there were rivers named Candravasā, Tāmraparṇī and Vaṭodakā. King Malayadhvaja used to go to those pious rivers regularly and take his bath there. Thus he purified himself externally and internally. He took his bath and ate bulbs, seeds, leaves, flowers, roots, fruits and grasses and drank water. In this way he underwent severe austerities. Eventually he became very skinny.

ТЕКСТ 37:: Благодарение на своя суров аскетизъм постепенно цар Малаядхваджа започна и с тяло, и с ум да възприема по един и същ начин противоположности като студено и топло, щастие и страдание, вятър и дъжд, жажда и глад, приятно и неприятно. Така той успя да се издигне над всички относителности.

Text 37:: Through austerity, King Malayadhvaja in body and mind gradually became equal to the dualities of cold and heat, happiness and distress, wind and rain, hunger and thirst, the pleasant and the unpleasant. In this way he conquered all relativities.

ТЕКСТ 38:: Чрез поклонение, аскетизъм и съблюдаване на регулиращите принципи цар Малаядхваджа овладя поривите на сетивата си, жизнения си дъх и съзнанието си. Това му позволи напълно да се съсредоточи върху Върховния Брахман (Кр̣ш̣н̣а), който е центърът на цялото съществуване.

Text 38:: By worshiping, executing austerities and following the regulative principles, King Malayadhvaja conquered his senses, his life and his consciousness. Thus he fixed everything on the central point of the Supreme Brahman [Kṛṣṇa].

ТЕКСТ 39:: Така в продължение на сто години по летоброенето на полубоговете царят стоя неподвижен на едно място. Чак тогава той разви в себе си чиста преданост и любов към Върховната Божествена Личност и никога повече не се отклони от тази позиция.

Text 39:: In this way he stayed immovable in one place for one hundred years by the calculation of the demigods. After this time, he developed pure devotional attraction for Kṛṣṇa, the Supreme Personality of Godhead, and remained fixed in that position.

ТЕКСТ 40:: Цар Малаядхваджа постигна най-съвършеното знание, защото се научи да различава индивидуалната душа от Свръхдушата. Свръхдушата е вездесъща, а индивидуалната душа е разположена на едно място. Той до съвършенство разбра, че душата не е тъждествена с материалното тяло, а е просто свидетел на дейностите, които материалното тяло извършва.

Text 40:: King Malayadhvaja attained perfect knowledge by being able to distinguish the Supersoul from the individual soul. The individual soul is localized, whereas the Supersoul is all-pervasive. He became perfect in knowledge that the material body is not the soul but that the soul is the witness of the material body.

ТЕКСТ 41:: Така цар Малаядхваджа постигна съвършено знание, защото толкова се беше пречистил, че получаваше наставления от самата Върховна Божествена Личност. Озарен от това трансцендентално знание, той бе способен да разбере истинската природа на всяко едно нещо от всички възможни гледни точки.

Text 41:: In this way King Malayadhvaja attained perfect knowledge because in his pure state he was directly instructed by the Supreme Personality of Godhead. By means of such enlightening transcendental knowledge, he could understand everything from all angles of vision.

ТЕКСТ 42:: Цар Малаядхваджа ясно виждаше, че Свръхдушата е винаги с него, а той, индивидуалната душа, се намира до нея. И тъй като те двамата винаги бяха един до друг, нямаше нужда интересите им да се разделят, затова царят спря да се стреми към лична изгода.

Text 42:: King Malayadhvaja could thus observe that the Supersoul was sitting by his side, and that he, as the individual soul, was sitting by the side of the Supersoul. Since both were together, there was no need for separate interests; thus he ceased from such activities.

ТЕКСТ 43:: Дъщерята на цар Видарбха почиташе своя издигнат съпруг точно като Върховния. Тя пренебрегна всички сетивни наслади и като се отрече от всичко, последва живота му. Така тя неуморно му служеше.

Text 43:: The daughter of King Vidarbha accepted her husband all in all as the Supreme. She gave up all sensual enjoyment and in complete renunciation followed the principles of her husband, who was so advanced. Thus she remained engaged in his service.

ТЕКСТ 44:: Дъщерята на цар Видарбха се обличаше с вехти, износени дрехи и заради суровите лишения, които поемаше, се съсухри и залиня. Тя не си решеше косите, затова те се сплъстиха и станаха на възли. И макар че постоянно бе до съпруга си, тя беше спокойна и мълчалива, като пламък, непоклащан от вятъра.

Text 44:: The daughter of King Vidarbha wore old garments, and she was lean and thin because of her vows of austerity. Since she did not arrange her hair, it became entangled and twisted in locks. Although she remained always near her husband, she was as silent and unagitated as the flame of an undisturbed fire.

ТЕКСТ 45:: Дъщерята на Видарбха продължи неизменно да служи на своя съпруг, който бе заел неподвижна поза, докато един ден разбра, че той е издъхнал.

Text 45:: The daughter of King Vidarbha continued as usual to serve her husband, who was seated in a steady posture, until she could ascertain that he had passed away from the body.

ТЕКСТ 46:: Докато разтриваше нозете на своя съпруг, тя усети, че са студени, и разбра, че той е издъхнал. Тогава, останала съвсем сама, царицата почувства силен страх и тревога. Без съпруга си тя страдаше като сърна, отделена от своя елен.

Text 46:: While she was serving her husband by massaging his legs, she could feel that his feet were no longer warm and could thus understand that he had already passed from the body. She felt great anxiety upon being left alone. Bereft of her husband’s company, she felt exactly as the deer feels upon being separated from its mate.

ТЕКСТ 47:: Останала в гората съвсем сама, овдовялата дъщеря на Видарбха потъна в скръб и неутешно взе да ридае, а сълзите, които се стичаха от очите ѝ, мокреха нейната гръд.

Text 47:: Being now alone and a widow in that forest, the daughter of Vidarbha began to lament, incessantly shedding tears, which soaked her breasts, and crying very loudly.

ТЕКСТ 48:: Изправи се, о, най-добър от царете! Стани и погледни този свят, заобиколен от вода и пълен с мошеници и порочни царе. Цялата земя е скована от страх и твой дълг е да я защитаваш.

Text 48:: O best of kings, please get up! Get up! Just see this world surrounded by water and infested with rogues and so-called kings. This world is very much afraid, and it is your duty to protect her.

ТЕКСТ 49:: Така тази жена, най-покорна съпруга от всички, падна в нозете на мъртвия си съпруг и жално взе да нарежда в безлюдната горска пустош, а от очите ѝ непрекъснато се лееха сълзи.

Text 49:: That most obedient wife thus fell down at the feet of her dead husband and began to cry pitifully in that solitary forest. Thus the tears rolled down from her eyes.

ТЕКСТ 50:: После тя събра дърва за горене и запали висок огън, в който постави тялото на мъртвия си съпруг. След като свърши това, тя зарида горчиво и се приготви да изгори заедно с него.

Text 50:: She then prepared a blazing fire with firewood and placed the dead body of her husband upon it. When this was finished, she lamented severely and prepared herself to perish in the fire with her husband.

ТЕКСТ 51:: Скъпи царю, в това време там пристигна един бра̄хман̣а, стар приятел на цар Пуран̃джана, и с благи думи започна да утешава царицата.

Text 51:: My dear King, one brāhmaṇa, who was an old friend of King Purañjana, came to that place and began to pacify the Queen with sweet words.

ТЕКСТ 52:: Бра̄хман̣ът я попита: Коя си ти? Чия дъщеря или съпруга си? Кой е този мъж, който лежи на земята? Доколкото виждам, жалееш за това мъртво тяло. Не ме ли позна? Аз съм твоят вечен приятел. Спомни си, в миналото толкова пъти си се обръщала към мен за съвети.

Text 52:: The brāhmaṇa inquired as follows: Who are you? Whose wife or daughter are you? Who is the man lying here? It appears you are lamenting for this dead body. Don’t you recognize Me? I am your eternal friend. You may remember that many times in the past you have consulted Me.

ТЕКСТ 53:: Бра̄хман̣ът продължи: Скъпа приятелко, дори да не можеш веднага да ме познаеш, не си ли спомняш поне, че някога си имала един много близък приятел? За жалост, ти ме напусна и дойде в материалния свят, за да се наслаждаваш.

Text 53:: The brāhmaṇa continued: My dear friend, even though you cannot immediately recognize Me, can’t you remember that in the past you had a very intimate friend? Unfortunately, you gave up My company and accepted a position as enjoyer of this material world.

ТЕКСТ 54:: Добра ми приятелко, двамата с тебе сме като два лебеда. Ние живеем в едно и също сърце, сякаш плуваме заедно в езерото Ма̄наса. Но макар че сме заедно от хиляди години, ние сме далече от нашия истински дом.

Text 54:: My dear gentle friend, both you and I are exactly like two swans. We live together in the same heart, which is just like the Mānasa Lake. Although we have been living together for many thousands of years, we are still far away from our original home.

ТЕКСТ 55:: Скъпа приятелко, за мене и сега ти си същият приятел, какъвто бе някога. Откакто ме напусна обаче, ти започна да затъваш все по-дълбоко в материализъм и понеже не ме виждаше, се скиташе из различни форми на живот в материалния свят, сътворен от жена.

Text 55:: My dear friend, you are now My very same friend. Since you left Me, you have become more and more materialistic, and not seeing Me, you have been traveling in different forms throughout this material world, which was created by some woman.

ТЕКСТ 56:: В този град (материалното тяло) има пет градини, девет врати, пазач, три жилища, шест семейства, пет пазарища, пет материални елемента и една жена, която е господарка на дома.

Text 56:: In that city [the material body] there are five gardens, nine gates, one protector, three apartments, six families, five stores, five material elements, and one woman who is lord of the house.

ТЕКСТ 57:: Петте градини, скъпа приятелко, са петте обекта на сетивата, а пазачът е жизненият дъх, който минава през деветте порти. Трите жилища пък са основните съставни елементи на тялото – огънят, водата и земята. А шестте семейства са умът и петте сетива.

Text 57:: My dear friend, the five gardens are the five objects of sense enjoyment, and the protector is the life air, which passes through the nine gates. The three apartments are the chief ingredients — fire, water and earth. The six families are the aggregate total of the mind and five senses.

ТЕКСТ 58:: Петте пазарища са петте органа за действие. Те осъществяват функциите си с помощта на петте елемента, които са вечни. В основата на всички тези дейности е душата. Тя е личност и на нея ѝ е присъщо да се наслаждава. Но понеже е скрита в града тяло, тя е лишена от знание.

Text 58:: The five stores are the five working sensory organs. They transact their business through the combined forces of the five elements, which are eternal. Behind all this activity is the soul. The soul is a person and an enjoyer in reality. However, because he is now hidden within the city of the body, he is devoid of knowledge.

ТЕКСТ 59:: Скъпа приятелко, когато, изпълнена с материални желания, олицетворявани от жената, се озовеш в материалното тяло, ти се отдаваш изцяло на сетивни наслади и забравяш духовното съществуване. Заради материализма, който те е обсебил, ти трябва да минаваш през толкова много страдания.

Text 59:: My dear friend, when you enter such a body along with the woman of material desires, you become overly absorbed in sense enjoyment. Because of this, you have forgotten your spiritual life. Due to your material conceptions, you are placed in various miserable conditions.

ТЕКСТ 60:: Всъщност ти не си дъщеря на Видарбха, нито този мъж тук, Малаядхваджа, е твой верен съпруг. Ти не беше и съпруг на Пуран̃джанӣ. Ти просто бе пленник в едно тяло с девет врати.

Text 60:: Actually, you are not the daughter of Vidarbha, nor is this man, Malayadhvaja, your well-wishing husband. Nor were you the actual husband of Purañjanī. You were simply captivated in this body of nine gates.

ТЕКСТ 61:: Понякога ти се мислиш за мъж, друг път – за вярна жена или пък за евнух. И всичко това е само заради тялото, създадено от илюзорната енергия. Тя е просто една от енергиите ми, а ти и Аз всъщност сме личности, чисто духовни по същност. Постарай се да проумееш това. Опитвам се да ти обясня какво е истинското ни положение.

Text 61:: Sometimes you think yourself a man, sometimes a chaste woman and sometimes a neutral eunuch. This is all because of the body, which is created by the illusory energy. This illusory energy is My potency, and actually both of us — you and I — are pure spiritual identities. Now just try to understand this. I am trying to explain our factual position.

ТЕКСТ 62:: Скъпа приятелко, в качествено отношение между мене, Свръхдушата, и тебе, индивидуалната душа, няма разлика, защото и ти, и Аз сме духовни. В своята истинска същност ти си еднаква с мене по качество. Помисли върху това. Вещите учени, тези, които имат истинско знание, не намират качествена разлика между мене и тебе.

Text 62:: My dear friend, I, the Supersoul, and you, the individual soul, are not different in quality, for we are both spiritual. In fact, My dear friend, you are qualitatively not different from Me in your constitutional position. Just try to consider this subject. Those who are actually advanced scholars, who are in knowledge, do not find any qualitative difference between you and Me.

ТЕКСТ 63:: Човек не вижда разлика между себе си и своето отражение в огледалото, ала страничният наблюдател вижда две различни тела. По същия начин, има разлика между Бога и живото същество, което е обусловено от материята, едновременно оказваща и неоказваща влияние върху него.

Text 63:: As a person sees the reflection of his body in a mirror to be one with himself and not different, whereas others actually see two bodies, so in our material condition, in which the living being is affected and yet not affected, there is a difference between God and the living entity.

ТЕКСТ 64:: Така, заедно, двата лебеда живеят в сърцето. Когато единият получава съвети от другия, той възстановява истинското си положение. Той възвръща първоначалното си съзнание, своето Кр̣ш̣н̣а съзнание, което е загубил заради влечението си към материята.

Text 64:: In this way both swans live together in the heart. When the one swan is instructed by the other, he is situated in his constitutional position. This means he regains his original Kṛṣṇa consciousness, which was lost because of his material attraction.

ТЕКСТ 65:: Царю Пра̄чӣнабархи, известно е, че Върховната Божествена Личност, причината на всички причини, може да бъде опозната чрез иносказания. Затова аз ти разказах историята на Пуран̃джана. Тя всъщност е призив за духовно себепознание.

Text 65:: My dear King Prācīnabarhi, the Supreme Personality of Godhead, the cause of all causes, is celebrated to be known indirectly. Thus I have described the story of Purañjana to you. Actually it is an instruction for self-realization.