Texts 35-36
ТЕКСТОВЕ 35 – 36
Devanagari
Деванагари (азбука)
तत्पुण्यसलिलैर्नित्यमुभयत्रात्मनो मृजन् ॥ ३५ ॥
कन्दाष्टिभिर्मूलफलै: पुष्पपर्णैस्तृणोदकै: ।
वर्तमान: शनैर्गात्रकर्शनं तप आस्थित: ॥ ३६ ॥
Text
Текст
tāmraparṇī vaṭodakā
tat-puṇya-salilair nityam
ubhayatrātmano mṛjan
та̄мрапарн̣ӣ ват̣одака̄
тат-пун̣я-салилаир нитям
убхаятра̄тмано мр̣джан
puṣpa-parṇais tṛṇodakaiḥ
vartamānaḥ śanair gātra-
karśanaṁ tapa āsthitaḥ
пуш̣па-парн̣аис тр̣н̣одакаих̣
вартама̄нах̣ шанаир га̄тра-
каршанам̇ тапа а̄стхитах̣
Synonyms
Дума по дума
tatra — there; candravasā — the Candravasā River; nāma — named; tāmraparṇī — the Tāmraparṇī River; vaṭodakā — the Vaṭodakā River; tat — of those rivers; puṇya — pious; salilaiḥ — with the waters; nityam — daily; ubhayatra — in both ways; ātmanaḥ — of himself; mṛjan — washing; kanda — bulbs; aṣṭibhiḥ — and by seeds; mūla — roots; phalaiḥ — and by fruits; puṣpa — flowers; parṇaiḥ — and by leaves; tṛṇā — grass; udakaiḥ — and by water; vartamānaḥ — subsisting; śanaiḥ — gradually; gātra — his body; karśanam — rendering thin; tapaḥ — austerity; āsthitaḥ — he underwent.
татра – там; чандраваса̄ – реката Чандраваса̄; на̄ма – на име; та̄мрапарн̣ӣ – реката Та̄мрапарн̣ӣ; ват̣одака̄ – реката Ват̣одака̄; тат – на тези реки; пун̣я – благотворни; салилаих̣ – с водите; нитям – всеки ден; убхаятра – и по двата начина; а̄тманах̣ – от себе си; мр̣джан – отмивайки; канда – с луковици; аш̣т̣ибхих̣ – и със семена; мӯла – с корени; пхалаих̣ – и с плодове; пуш̣па – с цветя; парн̣аих̣ – и с листа; тр̣н̣а̄ – с трева; удакаих̣ – и с вода; вартама̄нах̣ – изхранвайки се; шанаих̣ – постепенно; га̄тра – тялото му; каршанам – изтъня; тапах̣ – аскетизъм; а̄стхитах̣ – той се подложи.
Translation
Превод
In the province of Kulācala, there were rivers named Candravasā, Tāmraparṇī and Vaṭodakā. King Malayadhvaja used to go to those pious rivers regularly and take his bath there. Thus he purified himself externally and internally. He took his bath and ate bulbs, seeds, leaves, flowers, roots, fruits and grasses and drank water. In this way he underwent severe austerities. Eventually he became very skinny.
През областта Кула̄чала течаха реките Чандраваса̄, Та̄мрапарн̣ӣ и Ват̣одака̄. Цар Малаядхваджа редовно ходеше до бреговете на тези благотворни реки, къпеше се във водите им и така се пречистваше и външно, и вътрешно. След като се изкъпеше, царят се нахранваше с луковици, семена, листа, цветя, корени, плодове и трева и утоляваше жаждата си с вода. Така той се подлагаше на сурови лишения и с течение на времето много измършавя.
Purport
Пояснение
We can definitely see that to advance in Kṛṣṇa consciousness one must control his bodily weight. If one becomes too fat, it is to be assumed that he is not advancing spiritually. Śrīla Bhaktisiddhānta Sarasvatī Ṭhākura severely criticized his fat disciples. The idea is that one who intends to advance in Kṛṣṇa consciousness must not eat very much. Devotees used to go to forests, high hills or mountains on pilgrimages, but such severe austerities are not possible in these days. One should instead eat only prasāda and no more than required. According to the Vaiṣṇava calendar, there are many fasts, such as Ekādaśī and the appearance and disappearance days of God and His devotees. All of these are meant to decrease the fat within the body so that one will not sleep more than desired and will not become inactive and lazy. Overindulgence in food will cause a man to sleep more than required. This human form of life is meant for austerity, and austerity means controlling sex, food intake, etc. In this way time can be saved for spiritual activity, and one can purify himself both externally and internally. Thus both body and mind can be cleansed.
Очевидно е, че който иска да напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва да поддържа нормално телесно тегло. Ако затлъстява, значи не напредва духовно. Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура безпощадно критикуваше дебелите си ученици. Който иска да напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не може да яде прекалено много. В миналото преданите, ходейки на поклонения, са обхождали святи гори, прекосявали са възвишения и цели планини, но в наши дни е невъзможно човек да се подлага на такъв вид аскетизъм. Вместо това той трябва да яде само праса̄д, и то не повече, отколкото е необходимо. Във ваиш̣н̣авския календар има много пости, например дните Ека̄дашӣ и дните на явяването и напускането на Бога или неговите предани. Целта на тези пости е да намалят количеството на излишните мазнини в организма, за да може човек да не спи повече, отколкото е необходимо, и да не става ленив и бездеен. Който преяжда, спи повече, отколкото трябва. Човешката форма на живот е предназначена за аскетизъм, а аскетизмът предполага ограничение по отношение на секса, храненето и пр. Така човек може да спести много време за духовни занимания и да се пречисти и външно, и вътрешно, т.е. да пречисти и тялото, и ума си.