Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.35-36
Деванагари
तत्र चन्द्रवसा नाम ताम्रपर्णी वटोदका ।
तत्पुण्यसलिलैर्नित्यमुभयत्रात्मनो मृजन् ॥ ३५ ॥
कन्दाष्टिभिर्मूलफलै: पुष्पपर्णैस्तृणोदकै: ।
वर्तमान: शनैर्गात्रकर्शनं तप आस्थित: ॥ ३६ ॥
तत्पुण्यसलिलैर्नित्यमुभयत्रात्मनो मृजन् ॥ ३५ ॥
कन्दाष्टिभिर्मूलफलै: पुष्पपर्णैस्तृणोदकै: ।
वर्तमान: शनैर्गात्रकर्शनं तप आस्थित: ॥ ३६ ॥
Стих
татра чандраваса̄ на̄ма
та̄мрапарн̣ӣ ват̣одака̄
тат-пун̣я-салилаир нитям
убхаятра̄тмано мр̣джан
та̄мрапарн̣ӣ ват̣одака̄
тат-пун̣я-салилаир нитям
убхаятра̄тмано мр̣джан
канда̄ш̣т̣ибхир мӯла-пхалаих̣
пуш̣па-парн̣аис тр̣н̣одакаих̣
вартама̄нах̣ шанаир га̄тра-
каршанам̇ тапа а̄стхитах̣
пуш̣па-парн̣аис тр̣н̣одакаих̣
вартама̄нах̣ шанаир га̄тра-
каршанам̇ тапа а̄стхитах̣
Дума по дума
татра — там; чандраваса̄ — реката Чандраваса̄; на̄ма — на име; та̄мрапарн̣ӣ — реката Та̄мрапарн̣ӣ; ват̣одака̄ — реката Ват̣одака̄; тат — на тези реки; пун̣я — благотворни; салилаих̣ — с водите; нитям — всеки ден; убхаятра — и по двата начина; а̄тманах̣ — от себе си; мр̣джан — отмивайки; канда — с луковици; аш̣т̣ибхих̣ — и със семена; мӯла — с корени; пхалаих̣ — и с плодове; пуш̣па — с цветя; парн̣аих̣ — и с листа; тр̣н̣а̄ — с трева; удакаих̣ — и с вода; вартама̄нах̣ — изхранвайки се; шанаих̣ — постепенно; га̄тра — тялото му; каршанам — изтъня; тапах̣ — аскетизъм; а̄стхитах̣ — той се подложи.
Превод
През областта Кула̄чала течаха реките Чандраваса̄, Та̄мрапарн̣ӣ и Ват̣одака̄. Цар Малаядхваджа редовно ходеше до бреговете на тези благотворни реки, къпеше се във водите им и така се пречистваше и външно, и вътрешно. След като се изкъпеше, царят се нахранваше с луковици, семена, листа, цветя, корени, плодове и трева и утоляваше жаждата си с вода. Така той се подлагаше на сурови лишения и с течение на времето много измършавя.
Пояснение
Очевидно е, че който иска да напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва да поддържа нормално телесно тегло. Ако затлъстява, значи не напредва духовно. Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура безпощадно критикуваше дебелите си ученици. Който иска да напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не може да яде прекалено много. В миналото преданите, ходейки на поклонения, са обхождали святи гори, прекосявали са възвишения и цели планини, но в наши дни е невъзможно човек да се подлага на такъв вид аскетизъм. Вместо това той трябва да яде само праса̄д, и то не повече, отколкото е необходимо. Във ваиш̣н̣авския календар има много пости, например дните Ека̄дашӣ и дните на явяването и напускането на Бога или неговите предани. Целта на тези пости е да намалят количеството на излишните мазнини в организма, за да може човек да не спи повече, отколкото е необходимо, и да не става ленив и бездеен. Който преяжда, спи повече, отколкото трябва. Човешката форма на живот е предназначена за аскетизъм, а аскетизмът предполага ограничение по отношение на секса, храненето и пр. Така човек може да спести много време за духовни занимания и да се пречисти и външно, и вътрешно, т.е. да пречисти и тялото, и ума си.