Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.34
Деванагари
हित्वा गृहान् सुतान् भोगान् वैदर्भी मदिरेक्षणा ।
अन्वधावत पाण्ड्येशं ज्योत्स्नेव रजनीकरम् ॥ ३४ ॥
अन्वधावत पाण्ड्येशं ज्योत्स्नेव रजनीकरम् ॥ ३४ ॥
Стих
хитва̄ гр̣ха̄н сута̄н бхога̄н
ваидарбхӣ мадирекш̣ан̣а̄
анвадха̄вата па̄н̣д̣йешам̇
джьотснева раджанӣ-карам
ваидарбхӣ мадирекш̣ан̣а̄
анвадха̄вата па̄н̣д̣йешам̇
джьотснева раджанӣ-карам
Дума по дума
Превод
Веднага щом цар Малаядхваджа замина за Кула̄чала, неговата вярна пленителноока съпруга изостави семейните радости и напускайки домашното огнище и всичките си деца, го последва, както лунната светлина неотлъчно следва луната.
Пояснение
Както по време на жизнения етап ва̄напрастха жената навсякъде придружава съпруга си, така и когато духовният учител се оттегли, за да се посвети на нирджана-бхаджана, някои от напредналите му ученици го последват, за да продължат да се грижат за него. С други думи, тези, които са привързани към семейното съществуване, трябва да отхвърлят илюзорното щастие, обещавано от обществото, приятелите и любовта, и да служат на духовния си учител. По този повод е много важен един стих от Гурв-аш̣т̣ака на Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура. Яся праса̄да̄д бхагават-праса̄дах̣. Ученикът винаги трябва да помни, че като служи на духовния си учител, може много бързо да придобие Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всички писания утвърждават, че човек може да постигне най-висшата степен на съвършенството в преданото служене само ако удовлетвори духовния си учител и непосредствено му служи.
Важна роля в тази строфа играе думата мадирекш̣ан̣а̄. В своята Сандарбха Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ обяснява, че думата мадира значи „опияняващ“. Човек, който се опиянява при вида на мӯртите, може да бъде наречен мадирекш̣ан̣а. Очите на царица Ваидарбхӣ били пленителни (мадирекш̣ан̣а) като очите на този, който съзерцава храмовите божества. Само напредналият предан е в състояние да съсредоточи поглед върху мӯртите в храма.