Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.34

Както по време на жизнения етап ва̄напрастха жената навсякъде придружава съпруга си, така и когато духовният учител се оттегли, за да се посвети на нирджана-бхаджана, някои от напредналите му ученици го последват, за да продължат да се грижат за него. С други думи, тези, които са привързани към семейното съществуване, трябва да отхвърлят илюзорното щастие, обещавано от обществото, приятелите и любовта, и да служат на духовния си учител. По този повод е много важен един стих от Гурв-аш̣т̣ака на Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура. Яся праса̄да̄д бхагават-праса̄дах̣. Ученикът винаги трябва да помни, че като служи на духовния си учител, може много бързо да придобие Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всички писания утвърждават, че човек може да постигне най-висшата степен на съвършенството в преданото служене само ако удовлетвори духовния си учител и непосредствено му служи.

Важна роля в тази строфа играе думата мадирекш̣ан̣а̄. В своята Сандарбха Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ обяснява, че думата мадира значи „опияняващ“. Човек, който се опиянява при вида на мӯртите, може да бъде наречен мадирекш̣ан̣а. Очите на царица Ваидарбхӣ били пленителни (мадирекш̣ан̣а) като очите на този, който съзерцава храмовите божества. Само напредналият предан е в състояние да съсредоточи поглед върху мӯртите в храма.