Шрӣмад бха̄гаватам 4.28.33
Текст
ра̄джарш̣ир малаядхваджах̣
а̄рира̄дхайиш̣ух̣ кр̣ш̣н̣ам̇
са джага̄ма кула̄чалам
Дума по дума
вибхаджя – разделил; танайебхях̣ – между синовете си; кш̣ма̄м – целия свят; ра̄джа-р̣ш̣их̣ – великият цар и светец; малаядхваджах̣ – на име Малаядхваджа; а̄рира̄дхайиш̣ух̣ – желаейки да обожава; кр̣ш̣н̣ам – Бог Кр̣ш̣н̣а; сах̣ – той; джага̄ма – отиде; кула̄чалам – в Кула̄чала.
Превод
После великият цар и светец Малаядхваджа раздели цялото царство между синовете си и се оттегли в едно усамотено място, наречено Кула̄чала, за да се посвети изцяло на поклонение на Бог Кр̣ш̣н̣а.
Пояснение
Великият цар Малаядхваджа безспорно бил маха̄-бха̄гавата, предан от най-висша класа. Докато отдавал предано служене, той създал много синове и ученици, които разпространявали практиката на бхакти (шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣). Целият свят трябва да бъде поверен в ръцете на такива ученици и всеки трябва да участва в разпространяването на съзнанието за Кр̣ш̣н̣а. С други думи, когато учениците възмъжеят и се научат да проповядват, духовният учител трябва да се оттегли от активното проповядване и в усамотение да се посвети на писателска дейност и на нирджана-бхаджана. Той трябва да се занимава с предано служене в уединение и да пази обет за мълчание. Начинаещият предан не е способен да извършва нирджана-бхаджана, безмълвно поклонение на Върховния Бог. Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура категорично забраняваше на начинаещите да се оттеглят и да се посвещават на предано служене в усамотение. Той дори създаде една песен по този повод:
пратиш̣т̣ха̄ра таре, нирджанера гхаре,
тава хари-на̄ма кевала каитава
„О, уме, що за предан си ти? Заради евтина популярност си се уединил на това място и се правиш, че повтаряш маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, но това е чиста измама“. Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура искаше всеки предан, като действа под ръководството на опитен духовен учител, да проповядва процеса на бхакти, съзнанието за Кр̣ш̣н̣а, по целия свят. Едва когато постигне необходимата духовна зрялост, човек може да се оттегли от активното проповядване и да заживее в усамотение. Следвайки този принцип, преданите от Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание сега проповядват из целия свят и вече могат да предоставят възможност на своя духовен учител да се оттегли от активната проповедническа дейност. В последния етап от живота на духовния учител учениците трябва да вземат мисията на проповядването в свои ръце. Тогава той ще може да се усамоти и да се посвети на нирджана-бхаджана.