ТЕКСТ 33
VERSO 33
Текст
Texto
ра̄джарш̣ир малаядхваджах̣
а̄рира̄дхайиш̣ух̣ кр̣ш̣н̣ам̇
са джага̄ма кула̄чалам
rājarṣir malayadhvajaḥ
ārirādhayiṣuḥ kṛṣṇaṁ
sa jagāma kulācalam
Дума по дума
Sinônimos
вибхаджя – разделил; танайебхях̣ – между синовете си; кш̣ма̄м – целия свят; ра̄джа-р̣ш̣их̣ – великият цар и светец; малаядхваджах̣ – на име Малаядхваджа; а̄рира̄дхайиш̣ух̣ – желаейки да обожава; кр̣ш̣н̣ам – Бог Кр̣ш̣н̣а; сах̣ – той; джага̄ма – отиде; кула̄чалам – в Кула̄чала.
vibhajya — tendo dividido; tanayebhyaḥ — entre seus filhos; kṣmām — o mundo inteiro; rāja-ṛṣiḥ — o grande rei santo; malayadhvajaḥ — chamado Malayadhvaja; ārirādhayiṣuḥ — desejando adorar; kṛṣṇam — Senhor Kṛṣṇa; saḥ — ele; jagāma — foi; kulācalam — a Kulācala.
Превод
Tradução
После великият цар и светец Малаядхваджа раздели цялото царство между синовете си и се оттегли в едно усамотено място, наречено Кула̄чала, за да се посвети изцяло на поклонение на Бог Кр̣ш̣н̣а.
Depois disso, o grande rei santo Malayadhvaja dividiu todo o seu reino entre seus filhos. Em seguida, a fim de adorar o Senhor Kṛṣṇa com plena atenção, ele foi a um lugar solitário conhecido como Kulācala.
Пояснение
Comentário
Великият цар Малаядхваджа безспорно бил маха̄-бха̄гавата, предан от най-висша класа. Докато отдавал предано служене, той създал много синове и ученици, които разпространявали практиката на бхакти (шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣). Целият свят трябва да бъде поверен в ръцете на такива ученици и всеки трябва да участва в разпространяването на съзнанието за Кр̣ш̣н̣а. С други думи, когато учениците възмъжеят и се научат да проповядват, духовният учител трябва да се оттегли от активното проповядване и в усамотение да се посвети на писателска дейност и на нирджана-бхаджана. Той трябва да се занимава с предано служене в уединение и да пази обет за мълчание. Начинаещият предан не е способен да извършва нирджана-бхаджана, безмълвно поклонение на Върховния Бог. Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура категорично забраняваше на начинаещите да се оттеглят и да се посвещават на предано служене в усамотение. Той дори създаде една песен по този повод:
SIGNIFICADO—Malayadhvaja, o grande rei, era certamente um mahā-bhāgavata, um devoto muito avançado. Prestando serviço devocional, ele gerou muitos filhos e discípulos de maneira a propagar o culto de bhakti (śravaṇaṁ kīrtanaṁ viṣṇoḥ). De fato, o mundo inteiro deve ser dividido entre esses discípulos; todos devem dedicar-se a pregar o culto da consciência de Kṛṣṇa. Em outras palavras, quando os discípulos crescem e são capazes de pregar, o mestre espiritual deve se retirar e sentar em um local solitário para escrever e fazer nirjana-bhajana. Isso significa sentar-se silenciosamente em um lugar solitário e prestar serviço devocional. Esse nirjana-bhajana, a adoração silenciosa ao Senhor Supremo, não é possível para um devoto neófito. Śrīla Bhaktisiddhānta Sarasvatī Ṭhākura jamais aconselhou um devoto neófito a ir a lugar solitário ocupar-se em serviço devocional. Na verdade, ele escreveu uma canção a esse respeito:
пратиш̣т̣ха̄ра таре, нирджанера гхаре,
тава хари-на̄ма кевала каитава
pratiṣṭhāra tare, nirjanera ghare,
tava hari-nāma kevala kaitava
„О, уме, що за предан си ти? Заради евтина популярност си се уединил на това място и се правиш, че повтаряш маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, но това е чиста измама“. Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура искаше всеки предан, като действа под ръководството на опитен духовен учител, да проповядва процеса на бхакти, съзнанието за Кр̣ш̣н̣а, по целия свят. Едва когато постигне необходимата духовна зрялост, човек може да се оттегли от активното проповядване и да заживее в усамотение. Следвайки този принцип, преданите от Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание сега проповядват из целия свят и вече могат да предоставят възможност на своя духовен учител да се оттегли от активната проповедническа дейност. В последния етап от живота на духовния учител учениците трябва да вземат мисията на проповядването в свои ръце. Тогава той ще може да се усамоти и да се посвети на нирджана-бхаджана.
“Minha querida mente, que espécie de devota tu és? Simplesmente em troca de adoração barata, tu te sentas em um lugar solitário e finges cantar o mahā-mantra Hare Kṛṣṇa, mas isso é pura enganação.” Assim, Bhaktisiddhānta Sarasvatī Ṭhākura advoga que todos os devotos, sob a orientação de um mestre espiritual perito, preguem o culto de bhakti, a consciência de Kṛṣṇa, no mundo inteiro. Somente quem já é maduro pode sentar-se em lugar solitário e deixar de pregar pelo mundo todo. Seguindo esse exemplo, os devotos da Sociedade Internacional para a Consciência de Krishna prestam agora serviço como pregadores em diversas partes do mundo. Assim, eles permitirão que o mestre espiritual se retire do trabalho ativo de pregação. Na última fase da vida do mestre espiritual, os devotos do mestre espiritual devem assumir pessoalmente as atividades de pregação. Dessa maneira, o mestre espiritual pode sentar-se em um lugar solitário e fazer nirjana-bhajana.