ТЕКСТ 33
Text 33
Текст
Text
ра̄джарш̣ир малаядхваджах̣
а̄рира̄дхайиш̣ух̣ кр̣ш̣н̣ам̇
са джага̄ма кула̄чалам
rājarṣir malayadhvajaḥ
ārirādhayiṣuḥ kṛṣṇaṁ
sa jagāma kulācalam
Дума по дума
Synonyms
вибхаджя – разделил; танайебхях̣ – между синовете си; кш̣ма̄м – целия свят; ра̄джа-р̣ш̣их̣ – великият цар и светец; малаядхваджах̣ – на име Малаядхваджа; а̄рира̄дхайиш̣ух̣ – желаейки да обожава; кр̣ш̣н̣ам – Бог Кр̣ш̣н̣а; сах̣ – той; джага̄ма – отиде; кула̄чалам – в Кула̄чала.
vibhajya — having divided; tanayebhyaḥ — among his sons; kṣmām — the whole world; rāja-ṛṣiḥ — the great saintly king; malayadhvajaḥ — named Malayadhvaja; ārirādhayiṣuḥ — desiring to worship; kṛṣṇam — Lord Kṛṣṇa; saḥ — he; jagāma — went; kulācalam — unto Kulācala.
Превод
Translation
После великият цар и светец Малаядхваджа раздели цялото царство между синовете си и се оттегли в едно усамотено място, наречено Кула̄чала, за да се посвети изцяло на поклонение на Бог Кр̣ш̣н̣а.
After this, the great saintly King Malayadhvaja divided his entire kingdom among his sons. Then, in order to worship Lord Kṛṣṇa with full attention, he went to a solitary place known as Kulācala.
Пояснение
Purport
Великият цар Малаядхваджа безспорно бил маха̄-бха̄гавата, предан от най-висша класа. Докато отдавал предано служене, той създал много синове и ученици, които разпространявали практиката на бхакти (шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣). Целият свят трябва да бъде поверен в ръцете на такива ученици и всеки трябва да участва в разпространяването на съзнанието за Кр̣ш̣н̣а. С други думи, когато учениците възмъжеят и се научат да проповядват, духовният учител трябва да се оттегли от активното проповядване и в усамотение да се посвети на писателска дейност и на нирджана-бхаджана. Той трябва да се занимава с предано служене в уединение и да пази обет за мълчание. Начинаещият предан не е способен да извършва нирджана-бхаджана, безмълвно поклонение на Върховния Бог. Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура категорично забраняваше на начинаещите да се оттеглят и да се посвещават на предано служене в усамотение. Той дори създаде една песен по този повод:
Malayadhvaja, the great king, was certainly a mahā-bhāgavata, topmost devotee. By executing devotional service, he begot many sons and disciples for propagating the bhakti cult (śravaṇaṁ kīrtanaṁ viṣṇoḥ). Actually, the entire world should be divided among such disciples; everyone should be engaged in preaching the cult of Kṛṣṇa consciousness. In other words, when disciples are grown up and are able to preach, the spiritual master should retire and sit down in a solitary place to write and execute nirjana-bhajana. This means sitting silently in a solitary place and executing devotional service. This nirjana-bhajana, which is the silent worship of the Supreme Lord, is not possible for a neophyte devotee. Śrīla Bhaktisiddhānta Sarasvatī Ṭhākura never advised a neophyte devotee to go to a solitary place to engage in devotional service. Indeed, he has written a song in this connection:
пратиш̣т̣ха̄ра таре, нирджанера гхаре,
тава хари-на̄ма кевала каитава
pratiṣṭhāra tare, nirjanera ghare,
tava hari-nāma kevala kaitava
„О, уме, що за предан си ти? Заради евтина популярност си се уединил на това място и се правиш, че повтаряш маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, но това е чиста измама“. Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура искаше всеки предан, като действа под ръководството на опитен духовен учител, да проповядва процеса на бхакти, съзнанието за Кр̣ш̣н̣а, по целия свят. Едва когато постигне необходимата духовна зрялост, човек може да се оттегли от активното проповядване и да заживее в усамотение. Следвайки този принцип, преданите от Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание сега проповядват из целия свят и вече могат да предоставят възможност на своя духовен учител да се оттегли от активната проповедническа дейност. В последния етап от живота на духовния учител учениците трябва да вземат мисията на проповядването в свои ръце. Тогава той ще може да се усамоти и да се посвети на нирджана-бхаджана.
“My dear mind, what kind of devotee are you? Simply for cheap adoration you sit in a solitary place and pretend to chant the Hare Kṛṣṇa mahā-mantra, but this is all cheating.” Thus Bhaktisiddhānta Sarasvatī Ṭhākura advocated that every devotee, under the guidance of an expert spiritual master, preach the bhakti cult, Kṛṣṇa consciousness, all over the world. Only when one is mature can he sit in a solitary place and retire from preaching all over the world. Following this example, the devotees of the International Society for Krishna Consciousness now render service as preachers in various parts of the world. Now they can allow the spiritual master to retire from active preaching work. In the last stage of the spiritual master’s life, the devotees of the spiritual master should take preaching activities into their own hands. In this way the spiritual master can sit down in a solitary place and render nirjana-bhajana.