Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.32

Името Агастя Муни крие в себе си дълбок смисъл. Агастя Муни е олицетворение на ума. Думата агастя загатва, че сетивата не действат самостоятелно, а думата муни значи „ум“. Умът е център на сетивата – сетивата не могат да действат независимо от ума. Когато приеме процеса на бхакти, умът започва да отдава предано служене. Процесът на бхакти (бхакти-лата̄) бил първата дъщеря на цар Малаядхваджа и както се каза в по-предишния текст, нейният поглед бил устремен постоянно към Кр̣ш̣н̣а (аситекш̣ан̣а̄м). Човек не може да отдава бхакти на някой полубог. Той може да служи с бхакти само на Виш̣н̣у – шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣нох̣. Ма̄я̄ва̄дӣте обаче смятат, че всеки вид преклонение е бхакти, понеже според тях Абсолютната Истина е аморфна, лишена от форма. Ако това беше така, преданият би могъл да пресъздаде във въображението си образа на който си пожелае полубог или божество и да му се покланя. Истината обаче е друга. Истината е, че с бхакти може да се служи само на Виш̣н̣у и на еманациите на Виш̣н̣у. Затова бхакти-лата̄ е др̣д̣ха-врата, велик обект: ако умът е изцяло погълнат от предано служене, той никога повече не деградира. Когато човек се опитва да напредва към съвършенството по други пътища, например чрез карма йога или чрез гя̄на йога, той неминуемо се отклонява от тях и пропада, но ако твърдо следва пътя на бхакти, възможността за падение е напълно изключена.

И така, бхакти-лата̄ родила син Др̣д̣хачюта, а той от своя страна се сдобил със син на име Идхмава̄ха. С думата идхма-ва̄ха се назовава младежът, който носи дърва за подклаждане на жертвения огън, когато получава посвещение от духовен учител. С други думи, бхакти-лата̄, преданото служене, издига човека до духовната му позиция. Който веднъж е постигнал това, никога повече не деградира и децата му стават стриктни последователи на наставленията на ша̄стрите. Или както се казва във Ведите:

От занимаващите се с предано служене тези, които са получили посвещение, безкомпромисно следват наставленията на ведическите писания.