ТЕКСТ 24
VERSO 24
Текст
Texto
вр̣н̣е вӣрепситам̇ патим
сан̇калпас твайи бхӯта̄на̄м̇
кр̣тах̣ кила на риш̣яти
vṛṇe vīrepsitaṁ patim
saṅkalpas tvayi bhūtānāṁ
kṛtaḥ kila na riṣyati
Дума по дума
Sinônimos
р̣ш̣абхам – най-добрият; явана̄на̄м – от недокосваемите; тва̄м – ти; вр̣н̣е – аз приемам; вӣра – о, велики герою; ӣпситам – желан; патим – съпруг; сан̇калпах̣ – решителността; твайи – към тебе; бхӯта̄на̄м – на всички живи същества; кр̣тах̣ – ако е направена; кила – несъмнено; на – никога; риш̣яти – е ощетен.
Превод
Tradução
Обръщайки се към царя на яваните като към велик герой, Ка̄лаканя̄ му каза: О, достопочтени, ти си най-издигнатият сред недокосваемите. Аз съм влюбена в тебе и искам да се оженим. Зная, че няма човек, който да е загубил от това, че се е сприятелил с тебе.
Aproximando-se do rei dos Yavanas, Kālakanyā dirigiu-se a ele com um grande herói, dizendo: Respeitável monarca, és o melhor dos intocáveis. Estou apaixonada por ti e desejo-te como meu esposo. Sei que ninguém se frustra ao fazer amizade contigo.
Пояснение
Comentário
В тази строфа думите явана̄на̄м р̣ш̣абхам се отнасят за царя на яваните. Санскритските думи явана и млеччха назовават хората, които не следват принципите на ведическата култура. Според тези принципи човек трябва да става рано сутрин и да се къпе, да повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, да прави ман̇гала-а̄рати за мӯртите, да изучава ведическите писания, да се храни с праса̄д, да облича мӯртите и да ги украсява. Освен това той трябва да събира средства за нуждите на храма, а ако е семеен – да работи в съответствие с предписанията за бра̄хман̣ите, кш̣атриите, вайшите или шӯдрите. С други думи, неговият живот трябва да е посветен на духовно познание – това е ведическият идеал за човешка цивилизация. Който не следва тези норми и правила, се нарича явана или млеччха. Човек не бива да мисли, че тези названия се отнасят само за групи от хора, населяващи други страни. Националната принадлежност в случая не играе никаква роля – ако не следва принципите на Ведите, човек се числи към категорията на яваните и млеччхите, независимо дали живее в Индия или другаде. Ако не съблюдава хигиенните принципи, които стоят в основата на ведическите норми и правила, човек се разболява от различни болести. Членовете на Обществото за Кр̣ш̣н̣а съзнание се стараят да спазват всички принципи на Ведите и затова по естествен начин винаги остават чисти и здрави.
SIGNIFICADO—As palavras yavanānām ṛṣabham referem-se ao rei dos Yavanas. As palavras sânscritas yavana e mleccha aplicam-se àqueles que não seguem os princípios védicos. Segundo os princípios védicos, todos devem acordar cedo pela manhã, banhar-se, cantar Hare Kṛṣṇa, oferecer mangala-ārati às Deidades, estudar a literatura védica, aceitar prasāda e ocupar-se em vestir e decorar as Deidades. Deve-se também arrecadar dinheiro para os gastos do templo, ou, se alguém é chefe de família, deve trabalhar de acordo com os deveres prescritos de um brāhmaṇa, kṣatriya, vaiśya ou śūdra. Dessa maneira, deve-se viver uma vida de compreensão espiritual: assim é a civilização védica. Quem não segue todas essas regras e regulações chama-se yavana ou mleccha. Não se deve pensar erroneamente que essas palavras se referem a determinadas classes de homens em outros países. Não se trata de preconceito de acordo com nacionalismos. Quer viva na Índia, quer fora da Índia, a pessoa que não segue os princípios védicos é chamada yavana ou mleccha. Alguém que realmente não segue os princípios de higiene prescritos nas regras e regulações védicas está sujeito a muitas doenças contagiosas. Como os discípulos, neste movimento para a consciência de Kṛṣṇa, são aconselhados a seguir os princípios védicos, eles naturalmente se tornam asseados.
Ако човек има Кр̣ш̣н̣а съзнание, той може да работи като младеж дори когато е седемдесет-осемдесетгодишен. Дъщерята на Ка̄ла (Времето) няма власт над ваиш̣н̣авите. Когато започнал да работи над Чайтаня чарита̄мр̣та, Шрӣла Кр̣ш̣н̣ада̄са Кавира̄джа Госва̄мӣ бил в много напреднала възраст, но създал най-забележителното произведение за живота на Бог Чайтаня. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ и Сана̄тана Госва̄мӣ започнали духовния си живот едва след като напуснали службата си и се оттеглили от семейния живот, т.е. в доста напреднала възраст, но оставили след себе си безценни произведения, които да помагат на хората да напредват по духовния път. Шрӣла Шрӣнива̄са А̄ча̄ря изтъква това в своите стихове, прославящи Госва̄мӣте:
Se alguém é consciente de Kṛṣṇa, ele pode trabalhar com o vigor de um jovem mesmo que tenha setenta e cinco ou oitenta anos de idade. Assim, a filha de Kāla (Tempo) não pode dominar um vaiṣṇava. Śrīla Kṛṣṇadāsa Kavirāja Gosvāmī começou a escrever o Caitanya-caritāmṛta já muito idoso, mas apresentou a mais maravilhosa obra sobre as atividades do Senhor Caitanya. Śrīla Rūpa Gosvāmī e Sanātana Gosvāmī começaram suas vidas espirituais em uma idade muito avançada, isto é, depois que se retiraram de sua vida profissional e obrigações familiares. No entanto, eles apresentaram muitos livros valiosos para o avanço da vida espiritual. Isso é confirmado por Śrīla Śrīnivāsa Ācārya, que louvou os Gosvāmīs da seguinte maneira:
лока̄на̄м̇ хита-ка̄рин̣ау три-бхуване ма̄няу шаран̣я̄карау
ра̄дха̄-кр̣ш̣н̣а-пада̄равинда-бхаджана̄нандена матта̄ликау
ванде рӯпа-сана̄танау рагху-югау шрӣ-джӣва-гопа̄лакау
lokānāṁ hita-kāriṇau tri-bhuvane mānyau śaraṇyākarau
rādhā-kṛṣṇa-padāravinda-bhajanānandena mattālikau
vande rūpa-sanātanau raghu-yugau śrī-jīva-gopālakau
„Отдавам смирените си поклони на шестимата Госва̄мӣ: Шрӣ Сана̄тана Госва̄мӣ, Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ, Шрӣ Рагхуна̄тха Бхат̣т̣а Госва̄мӣ, Шрӣ Рагуна̄тха да̄са Госва̄мӣ, Шрӣ Джӣва Госва̄мӣ и Шрӣ Гопа̄ла Бхат̣т̣а Госва̄мӣ, които задълбочено изучиха всички свещени писания, за да формулират за благото на цялото човечество вечните принципи на религията. Те са почитани навсякъде из трите свята и заслужават човек да приеме убежище при тях, защото са напълно потопени в настроението на гопӣте и отдават трансцендентално любовно служене на Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а“.
“Ofereço minhas respeitosas reverências aos seis Gosvāmīs, Śrī Sanātana Gosvāmī, Śrī Rūpa Gosvāmī, Śrī Raghunātha Bhaṭṭa Gosvāmī, Śrī Raghunātha Dāsa Gosvāmī, Śrī Jīva Gosvāmī e Śrī Gopāla Bhaṭṭa Gosvāmī, que são muito hábeis em estudar minuciosamente todas as escrituras reveladas com o intuito de estabelecer princípios religiosos eternos para o benefício de todos os seres humanos. Assim, eles são honrados em todos os três mundos, e fazemos bem em nos refugiar neles, pois vivem absortos no estado de espírito das gopīs e ocupam-se em transcendental serviço amoroso a Rādhā e Kṛṣṇa.”
И така, старостта (джара̄) не закача предания на Бога, защото той следва наставленията на На̄рада и се учи от неговата решителност. Всички предани принадлежат към ученическата последователност, водеща началото си от На̄рада Муни, защото се покланят на мӯртите според наставленията, които той е оставил под формата на На̄рада пан̃чара̄тра, па̄н̃чара̄трика-видхи. Преданите следват пътя както на па̄н̃чара̄трика-видхи, така и на бха̄гавата-видхи. Бха̄гавата-видхи включва в себе си проповядването – шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣нох̣, т.е. слушането за Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, и възпяването на неговата слава. А към па̄н̃чара̄трика-видхи се отнасят процесите арчанам, ванданам, да̄сям, сакхям и а̄тма-ниведанам. Преданият неотклонно следва наставленията на На̄рада Муни и затова не се страхува от старостта, болестите и смъртта. Външно погледнато, той може да остарява, но за него старостта не носи чувството за поражение, което обикновеният човек изпитва в старческите си години. Ето защо, когато остарее, преданият не се бои от смъртта. Ка̄лаканя̄ му помага да преодолее страха, който човек обикновено изпитва, когато старостта (джара̄) се приюти при него. Преданият не се бои от смъртта, защото знае, че когато умре, ще се върне обратно вкъщи, при Бога. Така, вместо да го гнети, напредналата възраст му помага да стане безстрашен и да се чувства щастлив.
Assim, jarā, o efeito da velhice, não hostiliza um devoto. Isto porque o devoto segue as instruções e a determinação de Nārada Muni. Todos os devotos pertencem à sucessão discipular oriunda de Nārada Muni porque adoram a Deidade de acordo com a orientação de Nārada Muni, chamada Nārada-pañcarātra, ou pāñcarātrika-vidhi. O devoto segue os princípios de pāñcarātrika-vidhi, bem como de bhāgavata-vidhi. Bhāgavata-vidhi inclui o trabalho de pregação – śravaṇaṁ kīrtanaṁ viṣṇoḥ –, ouvir e cantar as glórias do Senhor Viṣṇu, a Suprema Personalidade de Deus. Pāñcarātrika-vidhi inclui arcanaṁ vandanaṁ dāsyaṁ sakhyam ātma-nivedanam. Se um devoto segue rigidamente as instruções de Nārada Muni, ele não teme a velhice, a doença ou a morte. Embora o devoto aparente envelhecer, ele não está sujeito aos sintomas de prostração experimentados por um homem comum na velhice. Em consequência disso, a velhice não faz um devoto ficar com medo da morte, como acontece com um homem comum. Quando jarā, ou a velhice, refugia-se em um devoto, Kālakanyā diminui o temor do devoto. O devoto sabe que, após a morte, irá de volta ao lar, de volta ao Supremo, de modo que ele não receia a morte. Desse modo, ao invés de deprimir o devoto, a idade avançada o ajuda a ficar destemido e, assim, feliz.