ТЕКСТ 23
Sloka 23
Текст
Verš
тат-саммата̄на̄м апариграхен̣а ча
вивикта-ручя̄ паритош̣а а̄тмани
вина̄ харер гун̣а-пӣйӯш̣а-па̄на̄т
tat-sammatānām aparigraheṇa ca
vivikta-rucyā paritoṣa ātmani
vinā harer guṇa-pīyūṣa-pānāt
Дума по дума
Synonyma
артха – богатства; индрия – сетива; а̄ра̄ма – удовлетворяване; са-гош̣т̣хӣ – с техните близки; атр̣ш̣н̣ая̄ – неохота; тат – това; саммата̄на̄м – тъй като е одобрено от тях; апариграхен̣а – неприемане; ча – също; вивикта-ручя̄ – вкус, предизвикващ отвращение; паритош̣е – щастие; а̄тмани – азът; вина̄ – без; харех̣ – Върховната Божествена Личност; гун̣а – качества; пӣйӯш̣а – нектар; па̄на̄т – пиейки.
artha — bohatství; indriya — smysly; ārāma — uspokojování; sa-goṣṭhī — s jejich společníkem; atṛṣṇayā — neochotou; tat — to; sammatānām — jelikož je jimi doporučené; aparigraheṇa — nepřijímáním; ca — také; vivikta-rucyā — znechucení; paritoṣe — štěstí; ātmani — vlastní já; vinā — bez; hareḥ — Nejvyšší Osobnosti Božství; guṇa — vlastnosti; pīyūṣa — nektar; pānāt — pít.
Превод
Překlad
Човек трябва да напредва по духовния път, като избягва обществото на хора, които се интересуват единствено от сетивно наслаждение и пари. Нещо повече, той трябва да избягва дори онези, които общуват с такива хора. Преданият трябва да устрои живота си така, че да не намира спокойствие, ако не пие нектара на разказите, възславящи Върховната Божествена Личност, Хари. Така, благодарение на отвращението си към вкуса на сетивното наслаждение, той ще може да напредва духовно.
Člověk musí dělat pokrok v duchovním životě tím způsobem, že se nebude stýkat s lidmi, které zajímá pouze uspokojování smyslů a vydělávání peněz. Má se vyhýbat nejen jim, ale i těm, kdo se s nimi stýkají. Život si má uspořádat tak, aby nemohl žít v klidu, aniž by pil nektar oslavování Nejvyšší Osobnosti Božství, Hariho. Znechucen smyslovým požitkem, může takto udělat pokrok.
Пояснение
Význam
В материалния свят всички се интересуват от пари и от сетивни удоволствия. Единственият стремеж на материалиста е да спечели колкото може повече пари, за да ги използва за сетивни наслади. Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ описва дейностите на материалистите със следните думи:
V hmotném světě se každý zajímá o peníze a smyslový požitek. Jediným cílem je vydělat co nejvíc peněz a použít je pro uspokojení smyslů. Śrīla Śukadeva Gosvāmī popsal činnosti materialistů takto:
вява̄йена ча ва̄ ваях̣
дива̄ ча̄ртхехая̄ ра̄джан
кут̣умба-бхаран̣ена ва̄
vyavāyena ca vā vayaḥ
divā cārthehayā rājan
kuṭumba-bharaṇena vā
(Шрӣмад Бха̄гаватам, 2.1.3)
Така живеят повечето хора в материалния свят. Нощем те или си губят времето, спейки повече от шест часа, или правят секс, с което също си губят времето. Това са заниманията им нощем. А сутрин отиват на работа с единствената цел да изкарат пари. Щом получат някаква сума, те веднага се втурват да купуват вещи за децата и за семейството си. Такива хора никога не се интересуват от истинските ценности на живота: те не се стремят да разберат какво е Богът, както представлява индивидуалната душа, какви са отношенията ѝ с Бога и т.н. В наши дни хората са деградирали до такава степен, че дори тези, за които се смята, че са вярващи, се интересуват изключително и единствено от сетивното наслаждение. В епохата на Кали броят на материалистите е много по-голям отколкото във всяка друга епоха. Затова който иска да се върне вкъщи, при Бога, трябва не само да служи на себепозналите се души, но и да престане да общува с материалистите, чието единствено занимание е да изкарват пари и после да ги харчат за сетивни наслади. Хората с духовни стремежи не бива да приемат целите на материалистите, а именно парите и сетивните удоволствия. В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.2.42) е казано: бхактих̣ пареш̣а̄нубхаво вирактир анятра ча. За да напредва в преданото служене, човек трябва да е загубил интерес към материалистичния начин на живот. И обратното, това, което носи удовлетворение на преданите, не представлява никакъв интерес за неотдадените.
To je typický příklad materialistických osob. V noci promarňují čas tím, že spí více než šest hodin nebo holdují sexu. Tak vypadají jejich noční činnosti a ráno zase jedou do zaměstnání, jen aby vydělávali peníze. Jakmile mají trochu peněz, začnou kvapně nakupovat věci pro své děti a pro ostatní. Takoví lidé nikdy nechtějí pochopit hodnoty života — co je Bůh, co je individuální duše, jaký má vztah s Bohem a podobně. Vše zdegradovalo do té míry, že i ti, kdo by měli být zbožní, se zajímají také jen o smyslový požitek. Počet materialistů ve věku Kali vzrůstá více než v kterémkoliv jiném věku, a proto ti, kdo se chtějí vrátit domů, zpátky k Bohu, mají nejen sloužit realizovaným duším, ale také opustit společnost materialistů, jejichž jediným cílem je vydělávat peníze a používat je k uspokojování smyslů. Nemají také přijímat cíle materialistů, jimiž jsou peníze a smyslový požitek. Proto je řečeno: bhaktiḥ pareśānubhavo viraktir anyatra ca (Bhāg. 11.2.42). Aby člověk pokročil v oddané službě, nesmí ho zajímat materialistický způsob života. To, co dává uspokojení oddaným, neoddané nezajímá.
Не е достатъчно обаче човек само да се отрече от материалните дейности или да спре да общува с материалисти. Той трябва да върши нещо. Понякога този, който се стреми към духовно развитие, напуска светското общество и се оттегля в усамотение, както правят йогӣте, но това не се отразява благоприятно на духовния му напредък, защото много йогӣ също падат. Същото става и с гя̄нӣте – те падат, защото не са приели подслон при лотосовите нозе на Бога. Единственото, което имперсоналистите и последователите на философията на пустотата могат да направят, е да избегнат активното общуване с материалния свят. Те обаче не са в състояние да запазят трансцендентална позиция, защото не отдават предано служене. Преданото служене започва със слушане за величието на Върховната Божествена Личност. Към това призовава и дадената строфа: вина̄ харер гун̣а-пӣйӯш̣а-па̄на̄т. Човек трябва да пие нектара на повествованията за величието на Бога, което означава постоянно да ги слуша и да ги разказва. Това е основният метод за духовно усъвършенстване. Бог Чайтаня потвърждава същото в Чайтаня чарита̄мр̣та. Ако човекът, който се стреми към духовно съвършенство, има късмет, той ще срещне истински духовен учител и ще научи от него за Кр̣ш̣н̣а. Като служи на духовния си учител и на Кр̣ш̣н̣а, той ще получи семето на преданото служене (бхакти-лата̄-бӣджа). И ако посее това семе в сърцето си и го полива със слушане и разказване за Бога, ще избуи великолепна бхакти-лата̄, растението на бхакти. Когато укрепне, това растение става толкова здраво, че минава през обвивките на вселената и стига до духовния свят, където продължава да расте, докато не намери пристан в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а, както обикновените увивни растения пълзят по стената на къщата, докато не стигнат до покрива. Там, неспирано вече от нищо, растението на преданото служене разцъфтява и дава желания плод. Този плод, наречен тук нектар на слушането за величието на Върховната Божествена Личност, узрява само тогава, когато човек полива растението на преданото служене със слушане и възпяване. А това означава, че той трябва да живее сред предани. Човек трябва да общува с предани, които постоянно слушат за Бога и възпяват величието му. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание бе основано, за да могат стотиците му центрове да дадат възможност на хората да слушат за Бога и да го възпяват, да намерят духовен учител и да спрат да общуват с хора, които преследват материални цели. Ако се възползва от тази възможност, човек ще може уверено да напредва към духовното съвършенство и да се върне вкъщи, при Бога.
Pouhé odmítání — opuštění společnosti materialistů — ovšem nestačí. Musíme mít nějaké zaměstnání. Někdy člověk toužící po duchovním pokroku odejde z materialistické společnosti na osamělé místo, což je doporučeno zvláště yogīnům. Ani to mu však nepomůže, neboť v mnoha případech tito yogīni také poklesnou. Co se týče jñānīch, ti obvykle poklesnou proto, že nepřijímají útočiště u lotosových nohou Pána. Impersonalisté či voidisté se mohou pouze vyhnout styku s projevenou hmotou, ale nemohou zůstat v transcendenci, aniž by se zaměstnávali oddanou službou. Počátkem oddané služby je naslouchat o slávě Nejvyšší Osobnosti Božství. To doporučuje tento verš: vinā harer guṇa-pīyūṣa-pānāt. Člověk musí pít nektar slávy Nejvyšší Osobnosti Božství, to znamená být neustále zaměstnán nasloucháním o slávě Pána a jejím opěvováním. To je prvořadá metoda vedoucí k pokroku v duchovním životě. Totéž doporučuje Pán Caitanya Mahāprabhu v Caitanya-caritāmṛtě. Touží-li někdo po pokroku v duchovním životě, může se díky velkému štěstí setkat s pravým duchovním mistrem a dozvědět se od něho o Kṛṣṇovi. Tím, že slouží duchovnímu mistrovi i Kṛṣṇovi, obdrží semínko oddané služby (bhakti-latā-bīja), a když ho zaseje do svého srdce a zalévá ho nasloucháním a opěvováním, semínko vyroste v bujnou popínavou rostlinu bhakti (bhakti-latā). Tato rostlina je tak silná, že proniká obaly vesmíru a dostává se do duchovního světa, kde roste dál a dál, až dosáhne útočiště lotosových nohou Kṛṣṇy. Chová se stejně jako obyčejná popínavá rostlina, která se pne vzhůru tak dlouho, dokud se pevně neuchytí na střeše — potom se poklidně rozrůstá a dává požadované ovoce. Skutečnou příčinou zrání tohoto ovoce — nektaru naslouchání o slávě Nejvyšší Osobnosti Božství — je zalévání rostlinky oddané služby nasloucháním a opěvováním. Význam spočívá v tom, že nelze žít mimo společnost oddaných — člověk musí žít mezi oddanými, kde neustále probíhá opěvování Pána a naslouchání o Jeho slávě. Hnutí pro vědomí Kṛṣṇy je založeno s tímto cílem — aby stovky středisek ISKCONu mohly dát lidem příležitost naslouchat a opěvovat, přijmout duchovního mistra a přerušit styky s těmi, kdo mají hmotné zájmy. Tak může člověk udělat rozhodný pokrok v návratu domů, zpátky k Bohu.