Skip to main content

ТЕКСТ 23

ТЕКСТ 23

Текст

Текст

артхендрия̄ра̄ма-сагош̣т̣хй-атр̣ш̣н̣ая̄
тат-саммата̄на̄м апариграхен̣а ча
вивикта-ручя̄ паритош̣а а̄тмани
вина̄ харер гун̣а-пӣйӯш̣а-па̄на̄т
артхендрийа̄ра̄ма-сагошт̣хй-атр̣шн̣айа̄
тат-саммата̄на̄м апариграхен̣а ча
вивикта-ручйа̄ паритоша а̄тмани
вина̄ харер гун̣а-пӣйӯша-па̄на̄т

Дума по дума

Пословный перевод

артха – богатства; индрия – сетива; а̄ра̄ма – удовлетворяване; са-гош̣т̣хӣ – с техните близки; атр̣ш̣н̣ая̄ – неохота; тат – това; саммата̄на̄м – тъй като е одобрено от тях; апариграхен̣а – неприемане; ча – също; вивикта-ручя̄ – вкус, предизвикващ отвращение; паритош̣е – щастие; а̄тмани – азът; вина̄ – без; харех̣ – Върховната Божествена Личност; гун̣а – качества; пӣйӯш̣а – нектар; па̄на̄т – пиейки.

артха — богатства; индрийа — чувства; а̄ра̄ма — удовлетворение; са-гошт̣хӣ — с их друзьями; атр̣шн̣айа̄ — нежеланием; тат — то; саммата̄на̄м — поскольку одобрено ими; апариграхен̣а — неприятием; ча — также; вивикта-ручйа̄ — вкус, вызывающий отвращение; паритоше — счастье; а̄тмани — душа; вина̄ — без; харех̣ — Верховной Личности Бога; гун̣а — качеств; пӣйӯша — нектар; па̄на̄т — вкушая.

Превод

Перевод

Човек трябва да напредва по духовния път, като избягва обществото на хора, които се интересуват единствено от сетивно наслаждение и пари. Нещо повече, той трябва да избягва дори онези, които общуват с такива хора. Преданият трябва да устрои живота си така, че да не намира спокойствие, ако не пие нектара на разказите, възславящи Върховната Божествена Личност, Хари. Така, благодарение на отвращението си към вкуса на сетивното наслаждение, той ще може да напредва духовно.

Чтобы ничто не мешало духовному развитию преданного, ему не следует общаться с теми, кого интересуют только чувственные удовольствия и деньги. Более того, нужно избегать даже тех, кто общается с такими людьми. Преданный должен построить свою жизнь так, чтобы он не мог прожить и дня без нектара повествований, прославляющих Верховную Личность Бога, Хари. Иначе говоря, духовное совершенство доступно только тому, у кого вкус чувственных наслаждений вызывает отвращение.

Пояснение

Комментарий

В материалния свят всички се интересуват от пари и от сетивни удоволствия. Единственият стремеж на материалиста е да спечели колкото може повече пари, за да ги използва за сетивни наслади. Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ описва дейностите на материалистите със следните думи:

В материальном мире каждый занят поисками денег и чувственных наслаждений. Единственная цель материалиста — заработать как можно больше денег и потратить их на удовлетворение своих чувств. Вот как описывает деятельность такого человека Шрила Шукадева Госвами:

нидрая̄ хрияте нактам̇
вява̄йена ча ва̄ ваях̣
дива̄ ча̄ртхехая̄ ра̄джан
кут̣умба-бхаран̣ена ва̄
нидрайа̄ хрийате нактам̇
вйава̄йена ча ва̄ вайах̣
дива̄ ча̄ртхехайа̄ ра̄джан
кут̣умба-бхаран̣ена ва̄

(Шрӣмад Бха̄гаватам, 2.1.3)

Бхаг., 2.1.3

Така живеят повечето хора в материалния свят. Нощем те или си губят времето, спейки повече от шест часа, или правят секс, с което също си губят времето. Това са заниманията им нощем. А сутрин отиват на работа с единствената цел да изкарат пари. Щом получат някаква сума, те веднага се втурват да купуват вещи за децата и за семейството си. Такива хора никога не се интересуват от истинските ценности на живота: те не се стремят да разберат какво е Богът, както представлява индивидуалната душа, какви са отношенията ѝ с Бога и т.н. В наши дни хората са деградирали до такава степен, че дори тези, за които се смята, че са вярващи, се интересуват изключително и единствено от сетивното наслаждение. В епохата на Кали броят на материалистите е много по-голям отколкото във всяка друга епоха. Затова който иска да се върне вкъщи, при Бога, трябва не само да служи на себепозналите се души, но и да престане да общува с материалистите, чието единствено занимание е да изкарват пари и после да ги харчат за сетивни наслади. Хората с духовни стремежи не бива да приемат целите на материалистите, а именно парите и сетивните удоволствия. В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.2.42) е казано: бхактих̣ пареш̣а̄нубхаво вирактир анятра ча. За да напредва в преданото служене, човек трябва да е загубил интерес към материалистичния начин на живот. И обратното, това, което носи удовлетворение на преданите, не представлява никакъв интерес за неотдадените.

Так живет большинство людей в материальном мире. По ночам они либо спят, тратя на сон больше шести часов, либо занимаются сексом. И то и другое — пустая трата времени. Так проходит их ночь, а с утра они отправляются на работу с единственной целью — заработать денег. И как только у них появляется немного денег, они тотчас тратят их на подарки своим детям и родственникам. Таких людей не интересуют истинные ценности жизни: они не стремятся понять, кто такой Бог, что представляет собой индивидуальная душа, каковы ее взаимоотношения с Богом и т.д. Сейчас люди настолько деградировали, что даже так называемых верующих не интересует ничего, кроме чувственных удовольствий. В век Кали людей, ведущих материалистический образ жизни, намного больше, чем в любую другую эпоху, поэтому, если человек хочет вернуться домой, к Богу, он должен не только служить осознавшим себя душам, но и прекратить общение с материалистами, которые занимаются исключительно тем, что зарабатывают деньги и тратят их на чувственные удовольствия. Он не должен стремиться к тому, к чему обычно стремятся материалисты, то есть к деньгам и чувственным удовольствиям. Поэтому говорится: бхактих̣ пареш́а̄нубхаво вирактир анйатра ча (Бхаг., 11.2.42). Продвигаться по пути преданного служения может только тот, кого не привлекает материалистический образ жизни. И наоборот, то, в чем находят удовольствие преданные, нисколько не привлекает материалистов.

Не е достатъчно обаче човек само да се отрече от материалните дейности или да спре да общува с материалисти. Той трябва да върши нещо. Понякога този, който се стреми към духовно развитие, напуска светското общество и се оттегля в усамотение, както правят йогӣте, но това не се отразява благоприятно на духовния му напредък, защото много йогӣ също падат. Същото става и с гя̄нӣте – те падат, защото не са приели подслон при лотосовите нозе на Бога. Единственото, което имперсоналистите и последователите на философията на пустотата могат да направят, е да избегнат активното общуване с материалния свят. Те обаче не са в състояние да запазят трансцендентална позиция, защото не отдават предано служене. Преданото служене започва със слушане за величието на Върховната Божествена Личност. Към това призовава и дадената строфа: вина̄ харер гун̣а-пӣйӯш̣а-па̄на̄т. Човек трябва да пие нектара на повествованията за величието на Бога, което означава постоянно да ги слуша и да ги разказва. Това е основният метод за духовно усъвършенстване. Бог Чайтаня потвърждава същото в Чайтаня чарита̄мр̣та. Ако човекът, който се стреми към духовно съвършенство, има късмет, той ще срещне истински духовен учител и ще научи от него за Кр̣ш̣н̣а. Като служи на духовния си учител и на Кр̣ш̣н̣а, той ще получи семето на преданото служене (бхакти-лата̄-бӣджа). И ако посее това семе в сърцето си и го полива със слушане и разказване за Бога, ще избуи великолепна бхакти-лата̄, растението на бхакти. Когато укрепне, това растение става толкова здраво, че минава през обвивките на вселената и стига до духовния свят, където продължава да расте, докато не намери пристан в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а, както обикновените увивни растения пълзят по стената на къщата, докато не стигнат до покрива. Там, неспирано вече от нищо, растението на преданото служене разцъфтява и дава желания плод. Този плод, наречен тук нектар на слушането за величието на Върховната Божествена Личност, узрява само тогава, когато човек полива растението на преданото служене със слушане и възпяване. А това означава, че той трябва да живее сред предани. Човек трябва да общува с предани, които постоянно слушат за Бога и възпяват величието му. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание бе основано, за да могат стотиците му центрове да дадат възможност на хората да слушат за Бога и да го възпяват, да намерят духовен учител и да спрат да общуват с хора, които преследват материални цели. Ако се възползва от тази възможност, човек ще може уверено да напредва към духовното съвършенство и да се върне вкъщи, при Бога.

Однако просто отказаться от материальной деятельности или прекратить общение с материалистами еще не достаточно. Человек должен чем-то заниматься. Нередко человек, стремящийся к духовному совершенству, покидает общество материалистов и удаляется в уединенное место (что особенно рекомендуется йогам), но это не способствует его духовному развитию, ибо многие из таких йогов падают. Это в равной степени относится к гьяни: им, как правило, тоже не удается избежать падения, так как они не нашли прибежища под сенью лотосных стоп Господа. Единственное, что удается имперсоналистам или последователям философии пустоты, — это избежать общения с материальным миром, но они не могут удержаться на трансцендентном уровне, поскольку не занимаются преданным служением Господу. Преданное служение начинается со слушания повествований, прославляющих Верховную Личность Бога. Именно к этому призывает нас данный стих: вина̄ харер гун̣а-пӣйӯша-па̄на̄т. Преданный должен пить нектар повествований, рассказывающих о величии Господа, то есть неустанно слушать и пересказывать их. Это основной метод духовного совершенствования, что подтверждает Господь Чайтанья Махапрабху в «Чайтанья-чаритамрите». Если тому, кто стремится к духовному совершенству, очень посчастливится, он встретит на своем пути истинного духовного учителя, от которого узнает о Кришне. Служа духовному учителю и Кришне, такой человек получит семя преданного служения (бхакти-лата̄-бӣджа), и если он посадит это семя в своем сердце и будет поливать его, слушая и пересказывая повествования о Господе, то из него вырастет великолепная бхакти-лата, лиана преданного служения (бхакти). Окрепнув, эта лиана пройдет сквозь оболочки вселенной и достигнет духовного мира, где будет продолжать расти, пока не достигнет лотосных стоп Кришны, подобно плющу, который тянется вверх по стене, пока не достигнет крыши. После этого лиана преданного служения растет уже беспрепятственно и приносит желанный плод. Этот плод, названный в данном стихе нектаром слушания повествований, прославляющих Верховную Личность Бога, завязывается на лиане преданного служения и созревает только тогда, когда человек поливает росток бхакти водой слушания и повторения. А для этого необходимо жить в обществе преданных, которые постоянно слушают и пересказывают повествования, прославляющие Верховного Господа. Движение сознания Кришны было основано именно для того, чтобы сотни его центров предоставили людям возможность слушать рассказы о Господе и пересказывать их, найти духовного учителя и прекратить общение с теми, кто преследует материальные цели. Воспользовавшись этими возможностями, человек сможет уверенно продвигаться по пути, ведущему домой, к Богу.