Шрӣмад Бха̄гаватам 4.22.23

В материалния свят всички се интересуват от пари и от сетивни удоволствия. Единственият стремеж на материалиста е да спечели колкото може повече пари, за да ги използва за сетивни наслади. Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ описва дейностите на материалистите със следните думи:

Така живеят повечето хора в материалния свят. Нощем те или си губят времето, спейки повече от шест часа, или правят секс, с което също си губят времето. Това са заниманията им нощем. А сутрин отиват на работа с единствената цел да изкарат пари. Щом получат някаква сума, те веднага се втурват да купуват вещи за децата и за семейството си. Такива хора никога не се интересуват от истинските ценности на живота: те не се стремят да разберат какво е Богът, както представлява индивидуалната душа, какви са отношенията ѝ с Бога и т.н. В наши дни хората са деградирали до такава степен, че дори тези, за които се смята, че са вярващи, се интересуват изключително и единствено от сетивното наслаждение. В епохата на Кали броят на материалистите е много по-голям отколкото във всяка друга епоха. Затова който иска да се върне вкъщи, при Бога, трябва не само да служи на себепозналите се души, но и да престане да общува с материалистите, чието единствено занимание е да изкарват пари и после да ги харчат за сетивни наслади. Хората с духовни стремежи не бива да приемат целите на материалистите, а именно парите и сетивните удоволствия. В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.2.42) е казано: бхактих̣ пареш̣а̄нубхаво вирактир анятра ча. За да напредва в преданото служене, човек трябва да е загубил интерес към материалистичния начин на живот. И обратното, това, което носи удовлетворение на преданите, не представлява никакъв интерес за неотдадените.

Не е достатъчно обаче човек само да се отрече от материалните дейности или да спре да общува с материалисти. Той трябва да върши нещо. Понякога този, който се стреми към духовно развитие, напуска светското общество и се оттегля в усамотение, както правят йогӣте, но това не се отразява благоприятно на духовния му напредък, защото много йогӣ също падат. Същото става и с гя̄нӣте – те падат, защото не са приели подслон при лотосовите нозе на Бога. Единственото, което имперсоналистите и последователите на философията на пустотата могат да направят, е да избегнат активното общуване с материалния свят. Те обаче не са в състояние да запазят трансцендентална позиция, защото не отдават предано служене. Преданото служене започва със слушане за величието на Върховната Божествена Личност. Към това призовава и дадената строфа: вина̄ харер гун̣а-пӣйӯш̣а-па̄на̄т. Човек трябва да пие нектара на повествованията за величието на Бога, което означава постоянно да ги слуша и да ги разказва. Това е основният метод за духовно усъвършенстване. Бог Чайтаня потвърждава същото в Чайтаня чарита̄мр̣та. Ако човекът, който се стреми към духовно съвършенство, има късмет, той ще срещне истински духовен учител и ще научи от него за Кр̣ш̣н̣а. Като служи на духовния си учител и на Кр̣ш̣н̣а, той ще получи семето на преданото служене (бхакти-лата̄-бӣджа). И ако посее това семе в сърцето си и го полива със слушане и разказване за Бога, ще избуи великолепна бхакти-лата̄, растението на бхакти. Когато укрепне, това растение става толкова здраво, че минава през обвивките на вселената и стига до духовния свят, където продължава да расте, докато не намери пристан в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а, както обикновените увивни растения пълзят по стената на къщата, докато не стигнат до покрива. Там, неспирано вече от нищо, растението на преданото служене разцъфтява и дава желания плод. Този плод, наречен тук нектар на слушането за величието на Върховната Божествена Личност, узрява само тогава, когато човек полива растението на преданото служене със слушане и възпяване. А това означава, че той трябва да живее сред предани. Човек трябва да общува с предани, които постоянно слушат за Бога и възпяват величието му. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание бе основано, за да могат стотиците му центрове да дадат възможност на хората да слушат за Бога и да го възпяват, да намерят духовен учител и да спрат да общуват с хора, които преследват материални цели. Ако се възползва от тази възможност, човек ще може уверено да напредва към духовното съвършенство и да се върне вкъщи, при Бога.