Шрӣмад бха̄гаватам 4.22.24

Преданите са истински светци (са̄дху). Най-забележителната характеристика на един са̄дху е ахим̇са̄, отказът от насилие. Хората, които са поели по пътя на преданото служене и искат да се върнат вкъщи, при Бога, най-напред трябва да започнат да следват принципа на ахим̇са̄, т.е. да не използват насилие срещу никое живо същество. В Шрӣмад Бха̄гаватам (3.25.21) са̄дху е описан с думите титикш̣авах̣ ка̄рун̣ика̄х̣. Преданият трябва да е търпелив и състрадателен към другите. Когато самият той изпитва болка, той трябва да търпи, но не бива да стои безучастен, ако някой друг страда. Светът е пълен с насилие и първата задача на предания е да спре това насилие, включително и неоправданото клане на животни. Преданият е приятел не само на хората, но и на всички създания, защото вижда всички живи същества като рожби на Върховната Божествена Личност. Той не се провъзгласява за единствен син Божи, позволявайки другите живи същества да бъдат убивани под претекст, че уж нямат душа. Чистият предан не подкрепя подобен вид философия. Сухр̣дах̣ сарва-дехина̄м: истинският предан е приятел на всички живи същества. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва, че е баща на всички видове живи създания, затова преданият на Кр̣ш̣н̣а е приятел на всички. Това е същността на ахим̇са̄. Човек може да съблюдава този принцип само ако следва примера на великите а̄ча̄рии. Затова, в съответствие с ваиш̣н̣авската философия, трябва да вървим по пътя, очертан от великите а̄ча̄рии на четирите сампрада̄и, ученическите последователности.

Опитите за постигане на духовен напредък извън ученическата последователност са нелепи. Казано е: а̄ча̄рява̄н пуруш̣о веда – този, който следва а̄ча̄риите от ученическата последователност, той има истинско знание (Чха̄ндогя Упаниш̣ад, 6.14.2). Тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет – за да разбере трансценденталната наука, човек трябва да се обърне към истински духовен учител (Мун̣д̣ака Упаниш̣ад, 1.2.12). В духовния живот много важно е понятието смр̣тя̄. Смр̣тя̄ означава винаги да помним Кр̣ш̣н̣а. Човек трябва да подреди живота си така, че никога да не остава сам, без да мисли за Кр̣ш̣н̣а. Трябва да живеем в Кр̣ш̣н̣а и докато ядем, докато спим, докато вървим или работим, да пребиваваме единствено в Кр̣ш̣н̣а. Нашето общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание (ИСКОН) препоръчва човек да живее така, че да може винаги да помни Кр̣ш̣н̣а. Например докато произвеждат благовония „Спиричуъл Скай“, преданите слушат разкази за Кр̣ш̣н̣а и преданите му. Ша̄стрите препоръчват винаги да помним Бог Виш̣н̣у – смартавях̣ сататам̇ виш̣н̣ух̣. Висмартавьо на джа̄тучит – и никога да не забравяме Виш̣н̣у. Това е смисълът на духовния живот. Смр̣тя̄, помненето на Бога, е възможно, ако постоянно слушаме за него. Затова дадената строфа препоръчва: мукунда̄чарита̄гря-сӣдхуна̄. Сӣдху значи „нектар“. Да се слуша за Кр̣ш̣н̣а от Шрӣмад Бха̄гаватам, Бхагавад-гӣта̄ или други автентични свещени писания, означава да се живее в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Подобно съсредоточаване на съзнанието върху Кр̣ш̣н̣а може да бъде постигнато само от тези, които строго следват регулиращите принципи и правилата на ша̄стрите. В движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание ние препоръчваме на преданите всеки ден да повтарят на броеница по шестнайсет кръга от мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а и да следват всички регулиращи принципи. Това ще им помогне уверено да напредват в духовното си развитие.

В тази строфа се казва освен това, че човек може да се усъвършенства духовно само ако се научи да владее сетивата си (ямаих̣). Този, който владее сетивата си, става сва̄мӣ или госва̄мӣ. Следователно носителите на високата титла сва̄мӣ или госва̄мӣ трябва напълно да владеят своите сетива. С други думи, те трябва да станат господари на сетивата си. Това е възможно само когато човек не се стреми към материални наслади. Ако сетивата му изведнъж пожелаят да действат както им се харесва, той трябва да удържи порива им. И ако избягва материалните удоволствия, човек съвсем естествено ще постигне желания сетивен контрол.

Друг важен момент, на който трябва да обърнем внимание, е думата аниндая̄ – да не се критикуват религиозните вярвания на другите. Различните религиозни системи са под влиянието на различни гун̣и на материалната природа. Религиите в гун̣ата на невежеството и на страстта не могат да бъдат толкова съвършени, колкото религията в гун̣ата на доброто. В Бхагавад-гӣта̄ всичко е разделено на три категории в зависимост от това, в коя гун̣а се намира. Същата класификация се прилага и по отношение на религиите. Когато хората са под влиянието предимно на гун̣ата на страстта и на невежеството, същите качества ще бъдат присъщи и на религията, която те изповядват. Но вместо да критикува тези религиозни системи, преданият насърчава последователите им стриктно да съблюдават техните принципи, за да може с течение на времето да стигнат до религията в гун̣ата на доброто. Критикуването на тези религии само излишно възбужда ума на предания. Напротив, преданият трябва да е търпелив и да се научи да потиска възбудата.

Друга отличителна черта на предания е нирӣхая̄, скромният живот. Нирӣха̄ значи „благ“, „скромен“ и „непретенциозен“. Преданият не трябва да подражава на материалистите и да живее в разкош. За него е по-добре да живее скромно, но да има висши идеали. Той трябва да приема само тези материални удобства, които са необходими, за да поддържа тялото си здраво, така че да може да отдава предано служене. Преданият не бива да яде или да спи повече, отколкото е необходимо. Той яде, за да живее, а не обратното, и спи не повече от шест-седем часа на ден. Докато имаме тяло, то ще бъде изложено на въздействието на болести, климатични промени, природни бедствия и други прояви на тристранните материални страдания. Това не можем да избегнем по никакъв начин. Понякога получаваме писма от начинаещи предани, които питат защо се разболяват, въпреки че следват процеса на Кр̣ш̣н̣а съзнание. От тази строфа те трябва да се научат, че са длъжни да търпят (двандва-титикш̣ая̄). Материалният свят е свят на двойствености. Човек не бива да мисли, че ако се е разболял, значи не е в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кр̣ш̣н̣а съзнанието не може да бъде спряно от материални препятствия. Затова Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а съветва Арджуна в Бхагавад-гӣта̄ (2.14): та̄м̇с титикш̣асва бха̄рата – „Търпеливо понасяй всички несгоди и продължавай да действаш в Кр̣ш̣н̣а съзнание, о, Арджуна“.