Шрӣмад Бха̄гаватам 4.22.25
Деванагари
हरेर्मुहुस्तत्परकर्णपूर
गुणाभिधानेन विजृम्भमाणया ।
भक्त्या ह्यसङ्ग: सदसत्यनात्मनि
स्यान्निर्गुणे ब्रह्मणि चाञ्जसा रति: ॥ २५ ॥
गुणाभिधानेन विजृम्भमाणया ।
भक्त्या ह्यसङ्ग: सदसत्यनात्मनि
स्यान्निर्गुणे ब्रह्मणि चाञ्जसा रति: ॥ २५ ॥
Стих
харер мухус татпара-карн̣а-пӯра-
гун̣а̄бхидха̄нена виджр̣мбхама̄н̣ая̄
бхактя̄ хй асан̇гах̣ сад-асатй ана̄тмани
ся̄н ниргун̣е брахман̣и ча̄н̃джаса̄ ратих̣
гун̣а̄бхидха̄нена виджр̣мбхама̄н̣ая̄
бхактя̄ хй асан̇гах̣ сад-асатй ана̄тмани
ся̄н ниргун̣е брахман̣и ча̄н̃джаса̄ ратих̣
Дума по дума
харех̣ — на Върховната Божествена Личност; мухух̣ — постоянно; тат-пара — свързани с Върховната Божествена Личност; карн̣а-пӯра — украшение на ухото; гун̣а-абхидха̄нена — обсъждайки трансценденталните качества; виджр̣мбхама̄н̣ая̄ — задълбочавайки Кр̣ш̣н̣а съзнанието; бхактя̄ — с преданост; хи — несъмнено; асан̇гах̣ — незамърсен; сат-асати — материалният свят; ана̄тмани — противоположно на духовното знание; ся̄т — трябва да бъде; ниргун̣е — в трансценденталното; брахман̣и — във Върховния Бог; ча — и; ан̃джаса̄ — лесно; ратих̣ — влечение.
Превод
Преданият трябва да усъвършенства преданото си служене, като постоянно слуша за трансценденталните качества на Върховната Божествена Личност. Забавленията на Бога са като изящни украшения на ушите на преданите. Като отдава предано служене, човек преодолява влиянието на материалните гун̣и и лесно успява да се съсредоточи върху трансценденталното, върху Бога, Върховната Личност.
Пояснение
Тази строфа изтъква особената важност на процеса на слушането, една от формите на предано служене. Преданият не обича да слуша нищо друго освен разговори на духовни теми или разкази за забавленията на Върховната Божествена Личност. Човек може да усили желанието си да отдава предано служене, като слуша Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам от личности, осъзнали духовната си същност. Колкото повече слушаме от себепозналите се души, толкова повече напредваме по духовния път. А колкото повече напредваме по духовния път, толкова повече отслабва привързаността ни към материалния свят. И колкото повече се освобождаваме от привързаностите към материалния свят, според Чайтаня Маха̄прабху толкова по-силно се привързваме към Върховната Божествена Личност. Затова преданият, който наистина иска да се усъвършенства в преданото служене и да се върне вкъщи, при Бога, трябва да престане да се интересува от сетивното наслаждение и да спре да общува с личности, които се стремят към пари и сетивни удоволствия. Ето какво ни съветва Бог Чайтаня Маха̄прабху:
ниш̣кин̃чанася бхагавад-бхаджанонмукхася
па̄рам̇ парам̇ джигамиш̣ор бхава-са̄гарася
сандаршанам̇ виш̣айин̣а̄м атха йош̣ита̄м̇ ча
ха̄ ханта ханта виш̣а-бхакш̣ан̣ато 'пй аса̄дху
па̄рам̇ парам̇ джигамиш̣ор бхава-са̄гарася
сандаршанам̇ виш̣айин̣а̄м атха йош̣ита̄м̇ ча
ха̄ ханта ханта виш̣а-бхакш̣ан̣ато 'пй аса̄дху
(Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя, 11.8)
Имперсоналистите и професионалните лектори върху Бха̄гаватам, които в по-голямата си част поддържат демоничната идея, че обществото трябва да се дели на касти според произхода на хората, тълкуват посвоему думата брахман̣и, използвана в тази строфа. Те казват, че брахман̣и означава безличностния Брахман. Но брахман̣и не може да има такова значение в контекста на думите бхактя̄ и гун̣а̄бхидха̄нена. Според самите имперсоналисти безличностният Брахман не притежава трансцендентални качества, следователно брахман̣и може да означава само „у Върховната Божествена Личност“. Както утвърждава Арджуна в Бхагавад-гӣта̄, Върховната Божествена Личност е Кр̣ш̣н̣а, следователно навсякъде, където е употребена думата брахма, се има предвид Кр̣ш̣н̣а, а не безличностното сияние Брахман. Брахмети парама̄тмети бхагава̄н ити шабдяте (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.2.11). Взети заедно, Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н може да се разглеждат като Брахман, но когато се говори за бхакти или за помнене на трансценденталните качества, се има предвид Върховната Божествена Личност, а не безличностния Брахман.