ТЕКСТ 35
Text 35
Текст
Texto
ган̇га̄ ямуная̄нвита̄
вираджена̄тмана̄ сарве
свам̇ свам̇ дха̄ма яюс татах̣
gaṅgā yamunayānvitā
virajenātmanā sarve
svaṁ svaṁ dhāma yayus tataḥ
Дума по дума
Palabra por palabra
а̄плутя – изкъпвайки се; авабхр̣тхам – умиването, което се извършва след жертвоприношение; ятра – където; ган̇га̄ – река Ганг; ямуная̄ – с река Ямуна̄; анвита̄ – се слива; вираджена – без замърсявания; а̄тмана̄ – с ума; сарве – всички; свам свам – към своите; дха̄ма – обители; яюх̣ – се отправиха; татах̣ – оттам.
āplutya — bañándose; avabhṛtham — el baño que sigue a la ejecución de sacrificios; yatra — donde; gaṅgā — el río Ganges; yamunayā — con el río Yamunā; anvitā — mezclados; virajena — sin contaminación; ātmanā — en la mente; sarve — todos; svam svam — a sus respectivas; dhāma — moradas; yayuḥ — fueron; tataḥ — desde allí.
Превод
Traducción
Скъпи Видура, стрелецо с лък, след като завършиха жертвоприношението, всички полубогове, участвали в него, се изкъпаха в мястото, където се сливат Ганг и Ямуна̄. Това религиозно умиване се нарича авабхр̣тха-сна̄на. След като пречистиха по този начин сърцата си, те се разотидоха по своите домове.
Mi querido Vidura, portador de arcos y flechas, después de completar la ejecución de yajña, todos los semidioses participantes en el sacrificio se bañaron en la confluencia del Ganges y el Yamunā. Ese baño se denomina avabhṛtha-snāna. Tras purificar su corazón de este modo, partieron hacia sus respectivas moradas.
Пояснение
Significado
Когато Дакш̣а, а след него и Шива напуснали жертвената арена, мъдреците не прекъснали жертвоприношението; те продължили да го извършват още много години, стремейки се по този начин да удовлетворят Върховния Бог. Отсъствието на Шива и Дакш̣а не им попречило да завършат жертвения обред. С други думи, човек може да удовлетвори Върховната Божествена Личност и без да обожава полубоговете, дори те да са самите Брахма̄ и Шива. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (7.20): ка̄маис таис таир хр̣та-гя̄на̄х̣ прападянте 'ня-девата̄х̣. Хората, които са подтиквани от похот и користни желания, се обръщат към полубоговете с надеждата да получат материални блага. В Бхагавад-гӣта̄ за този тип личности е използван специален израз: на̄сти-буддхих̣ – „тези, които са си загубили здравия разум или са оглупели“. Само такива хора се кланят на полубоговете и се стремят да получат от тях материални блага. Разбира се, не бива да проявяваме неуважение към полубоговете, но в същото време не е нужно и да ги обожаваме. Честният човек може да е лоялен към правителството, но това не значи, че ще тръгне да подкупва правителствените служители. Подкупът е нещо незаконно. Ако някой не дава подкуп на чиновника, от това не следва, че не го уважава. По подобен начин човекът, които е зает в трансцендентално любовно служене на Върховния Бог, не изпитва нужда да се кланя на някой полубог, но в същото време той не се отнася пренебрежително към полубоговете. На друго място в Бхагавад-гӣта̄ (9.23) е казано: йе 'пй аня-девата̄-бхакта̄ яджанте шраддхая̄нвита̄х̣. Богът заявява, че всеки, който обожава полубоговете, обожава и него, но „без да следва утвърдените принципи“ (авидхи-пӯрвакам). Утвърденият принцип, за който става дума, е да обожаваме Върховния Бог. Можем да кажем, че като обожава полубоговете, човек косвено обожава Върховния Бог – такова обожание обаче не е в съгласие с правилата и предписанията. Този, който обожава Върховния Бог, спонтанно служи и на полубоговете, тъй като те са неотделими частици от цялото. Когато човек полива корена на дървото, листата и клоните също се насищат с вода, а когато дава храна на стомаха си, храни и всичките си крайници – ръцете, краката и т.н. По аналогичен начин, като обожава Върховния Бог, човек може да удовлетвори всички полубогове, ала като обожава полубоговете, не е в състояние да удовлетвори в пълна степен Върховния Бог. Затова обожаването на полубоговете е в противоречие с ведическите принципи и е проява на неуважение към писанията.
Después de que el Señor Śiva y, antes que él, Dakṣa, se fuesen del recinto, el sacrificio siguió adelante; los sabios continuaron durante muchos años, a fin de satisfacer al Señor Supremo. La ausencia de Śiva y Dakṣa no acabó con el sacrificio, y los sabios continuaron con sus actividades. En otras palabras, podemos entender que aun sin adorar a los semidioses, incluso a semidioses como el Señor Śiva y Brahmā, podemos satisfacer a la Suprema Personalidad de Dios, lo cual se confirma también en el Bhagavad-gītā (7.20): kāmais tais tair hṛta-jñānāḥ prapadyante ’nya-devatāḥ. Las personas impulsadas por la lujuria y el deseo se dirigen a los semidioses en busca de beneficios materiales. El Bhagavad-gītā emplea dos palabras muy específicas, nāsti buddhiḥ, que significan «personas que han perdido el buen juicio o la inteligencia». Esas son las únicas personas que se preocupan de los semidioses y desean obtener de ellos beneficios materiales. Por supuesto, eso no quiere decir que no debamos ser respetuosos con los semidioses; pero no es necesario adorarles. Una persona honesta puede ser leal al gobierno, pero no necesita sobornar a los sirvientes del gobierno. El soborno es ilegal, y no hay que sobornar al sirviente del gobierno; pero eso tampoco significa que no se le respete como es debido. Análogamente, el que se ocupa en el servicio amoroso trascendental del Señor Supremo no necesita adorar a ningún semidiós, ni tiene tampoco la menor tendencia a faltarles al respeto. En otro pasaje del Bhagavad-gītā (9.23), se afirma: ye ’py anya-devatā-bhaktā yajante śraddhayānvitāḥ. El Señor dice que cualquiera que adore a los semidioses Le está adorando también a Él, pero esa adoración es avidhi-pūrvakam, que significa «que no sigue los principios regulativos». El principio regulativo consiste en adorar a la Suprema Personalidad de Dios. La adoración a los semidioses puede que sea adoración indirecta a la Suprema Personalidad de Dios, pero no es adoración regulada. Como los semidioses son partes integrales del todo, cuando adoramos al Señor Supremo, al mismo tiempo servimos a todos los semidioses. Si regamos la raíz, todas las partes del árbol —hojas, ramas, etc.— quedan también satisfechas, y cuando el estómago recibe comida, todos los miembros del cuerpo —manos, piernas, dedos, etc.— se nutren. Es decir, adorando a la Suprema Personalidad de Dios podemos satisfacer a los semidioses, pero adorando a los semidioses no estamos ofreciendo suficiente adoración al Señor Supremo. Por lo tanto, la adoración de semidioses es irregular, y significa una falta de respeto a los mandamientos de las Escrituras.
В съвременната епоха, епохата на Кали, е практически невъзможно да се извършват дева-яги, жертвоприношения за полубоговете. Затова Шрӣмад Бха̄гаватам ни препоръчва да извършваме сан̇кӣртана-ягя. Ягяих̣ сан̇кӣртана-пра̄яир яджанти хи сумедхасах̣. (Шрӣмад Бха̄гаватам, 11.5.32) „В тази епоха разумните хора просто повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе и по този начин постигат резултата от извършването на всички яги“. Тасмин туш̣т̣е джагат туш̣т̣ах̣ – „Когато е удовлетворен Бог Виш̣н̣у, са доволни и всички полубогове, неотделими частици от Върховния“.
En la era de Kali, la ejecución de deva-yajña, sacrificios a los semidioses, es prácticamente imposible. En estas circunstancias, el Śrīmad-Bhāgavatam recomienda para esta era el saṅkīrtana-yajña: yajñaiḥ saṅkīrtana-prāyair yajanti hi sumedhasaḥ (Bhāg. 11.5.32): «En esta era la persona inteligente satisface el objetivo de todo tipo de yajñas simplemente cantando Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare/Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare». Tasmin tuṣṭe jagat tuṣṭaḥ: «Cuando el Señor Viṣṇu está satisfecho, todos los semidioses, que son partes integrales del Señor Supremo, lo están también».
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към втора глава от Четвърта Песен на Шрӣмад Бха̄гаватам, наречена „Дакш̣а проклина Шива“.
Así terminan los significados de Bhaktivedanta correspondientes al capítulo segundo del Canto Cuarto del Śrīmad-Bhāgavatam, titulado: «Dakṣa maldice al Señor Śiva».