Когато Дакш̣а, а след него и Шива напуснали жертвената арена, мъдреците не прекъснали жертвоприношението; те продължили да го извършват още много години, стремейки се по този начин да удовлетворят Върховния Бог. Отсъствието на Шива и Дакш̣а не им попречило да завършат жертвения обред. С други думи, човек може да удовлетвори Върховната Божествена Личност и без да обожава полубоговете, дори те да са самите Брахма̄ и Шива. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (7.20): ка̄маис таис таир хр̣та-гя̄на̄х̣ прападянте 'ня-девата̄х̣. Хората, които са подтиквани от похот и користни желания, се обръщат към полубоговете с надеждата да получат материални блага. В Бхагавад-гӣта̄ за този тип личности е използван специален израз: на̄сти-буддхих̣ – „тези, които са си загубили здравия разум или са оглупели“. Само такива хора се кланят на полубоговете и се стремят да получат от тях материални блага. Разбира се, не бива да проявяваме неуважение към полубоговете, но в същото време не е нужно и да ги обожаваме. Честният човек може да е лоялен към правителството, но това не значи, че ще тръгне да подкупва правителствените служители. Подкупът е нещо незаконно. Ако някой не дава подкуп на чиновника, от това не следва, че не го уважава. По подобен начин човекът, които е зает в трансцендентално любовно служене на Върховния Бог, не изпитва нужда да се кланя на някой полубог, но в същото време той не се отнася пренебрежително към полубоговете. На друго място в Бхагавад-гӣта̄ (9.23) е казано: йе 'пй аня-девата̄-бхакта̄ яджанте шраддхая̄нвита̄х̣. Богът заявява, че всеки, който обожава полубоговете, обожава и него, но „без да следва утвърдените принципи“ (авидхи-пӯрвакам). Утвърденият принцип, за който става дума, е да обожаваме Върховния Бог. Можем да кажем, че като обожава полубоговете, човек косвено обожава Върховния Бог – такова обожание обаче не е в съгласие с правилата и предписанията. Този, който обожава Върховния Бог, спонтанно служи и на полубоговете, тъй като те са неотделими частици от цялото. Когато човек полива корена на дървото, листата и клоните също се насищат с вода, а когато дава храна на стомаха си, храни и всичките си крайници – ръцете, краката и т.н. По аналогичен начин, като обожава Върховния Бог, човек може да удовлетвори всички полубогове, ала като обожава полубоговете, не е в състояние да удовлетвори в пълна степен Върховния Бог. Затова обожаването на полубоговете е в противоречие с ведическите принципи и е проява на неуважение към писанията.

В съвременната епоха, епохата на Кали, е практически невъзможно да се извършват дева-яги, жертвоприношения за полубоговете. Затова Шрӣмад Бха̄гаватам ни препоръчва да извършваме сан̇кӣртана-ягя. Ягяих̣ сан̇кӣртана-пра̄яир яджанти хи сумедхасах̣. (Шрӣмад Бха̄гаватам, 11.5.32) „В тази епоха разумните хора просто повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе и по този начин постигат резултата от извършването на всички яги“. Тасмин туш̣т̣е джагат туш̣т̣ах̣ – „Когато е удовлетворен Бог Виш̣н̣у, са доволни и всички полубогове, неотделими частици от Върховния“.