ТЕКСТ 37
Text 37
Текст
Texto
катидха̄ пратисан̇крамах̣
татремам̇ ка упа̄сӣран
ка у свид анушерате
katidhā pratisaṅkramaḥ
tatremaṁ ka upāsīran
ka u svid anuśerate
Дума по дума
Palabra por palabra
таттва̄на̄м – на елементите на природата; бхагаван – о, велики мъдрецо; теш̣а̄м – на тях; катидха̄ – колко; пратисан̇крамах̣ – разрушения; татра – след това; имам – на Върховния Бог; ке – кои са те; упа̄сӣран – спасени; ке – кои са те; у – кои; свит – могат; анушерате – да служат на Бога, докато Той спи.
tattvānām — de los elementos de la naturaleza; bhagavan — ¡oh, gran sabio!; teṣām — de ellos; katidhā — cuántos; pratisaṅkramaḥ — disoluciones; tatra — después; imam — al Señor Supremo; ke — quiénes son; upāsīran — siendo salvados; ke — quiénes son; u — los que; svit — pueden; anuśerate — servir al Señor mientras duerme.
Превод
Traducción
Моля те, разкажи колко пъти се разрушават елементите на материалната природа и кои оцеляват след унищоженията, за да служат на Бога, докато Той спи.
Por favor, describe cuántas disoluciones hay de los elementos de la naturaleza material, y quién sobrevive después de las disoluciones para servir al Señor mientras duerme.
Пояснение
Significado
В Брахма сам̇хита̄ (5.47 – 48) се казва, че всички материални творения с неизброимите вселени се появяват и изчезват с диханието на Маха̄-виш̣н̣у, който лежи, потънал в йога-нидра̄, своя мистичен сън.
En la Brahma-saṁhitā (5.47-48) se dice que todas las manifestaciones materiales, con innumerables universos, aparecen y desaparecen con la respiración de Mahā-Viṣṇu, quien yace en yoga-nidrā, el sueño místico:
нидра̄м ананта-джагад-ан̣д̣а-сарома-кӯпах̣
а̄дха̄ра-шактим аваламбя пара̄м̇ сва-мӯртим̇
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
nidrām ananta-jagad-aṇḍa-saroma-kūpaḥ
ādhāra-śaktim avalambya parāṁ sva-mūrtiṁ
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
джӣванти лома-виладжа̄ джагад-ан̣д̣а-на̄тха̄х̣
виш̣н̣ур маха̄н са иха яся кала̄-вишеш̣о
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
jīvanti loma-vilajā jagad-aṇḍa-nāthāḥ
viṣṇur mahān sa iha yasya kalā-viśeṣo
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
„Говинда, изначалната Върховна Божествена Личност (Бог Кр̣ш̣н̣а), спи вечен сън във водите на Причинния океан, за да сътвори в съня си безброй вселени. Той лежи в тези води чрез собствената си вътрешна енергия. Аз обожавам него – изначалния Върховен Бог.
«Govinda, la máxima y Suprema Personalidad de Dios [Śrī Kṛṣṇa], yace en el océano Causal, durmiendo de manera ilimitada, para crear ilimitado número de universos durante ese sueño. Yace en el agua mediante Su propia potencia interna, y yo adoro a ese Supremo Dios original.
От диханието му се появяват неизброими вселени, а когато Той отново си поеме дъх, всички повелители на вселените загиват. Тази пълна част на Върховния Бог се нарича Маха̄-виш̣н̣у и е част от частта на Бог Кр̣ш̣н̣а. Обожавам Говинда, изначалния Бог“.
»En virtud de Su respiración, innumerables universos comienzan a existir, y cuando retira Su respiración, ocurre la disolución de todos los señores de los universos. Esa porción plenaria del Señor Supremo recibe el nombre de Mahā-Viṣṇu, y es una parte de la parte de Śrī Kṛṣṇa. Yo adoro a Govinda, el Señor original».
След унищожението на материалните творения Богът и неговото царство отвъд Причинния океан продължават да съществуват, както и обитателите на това царство, спътниците на Бога. Спътниците на Бога са далеч по-много на брой от живите същества, които са забравили Бога заради контакта с материята. Тук се опровергава имперсоналното тълкуване на думата ахам от четирите първоначални строфи на Бха̄гаватам – ахам ева̄сам ева̄гре и т.н. Богът и вечните му спътници остават да съществуват и след унищожението. Въпросът на Видура недвусмислено сочи, че цялото обкръжение на Бога остава да съществува и след унищожението на материалния свят. Това се потвърждава също така в Ка̄шӣ кхан̣д̣а, която Джӣва Госва̄мӣ и Шрӣла Виш̣вана̄тха Чакравартӣ цитират, следвайки примера на Шрӣла Шрӣдхара Сва̄мӣ.
Después de la disolución de las manifestaciones materiales, el Señor y Su reino, que se encuentran más allá del océano Causal, no desaparecen, ni tampoco los habitantes de ese reino, los compañeros del Señor. Los asociados del Señor son muchísimo más numerosos que las entidades vivientes que han olvidado al Señor debido a la influencia material. La explicación impersonalista que se le da a la palabra aham de los cuatro versos del Bhāgavatam original —aham evāsam evāgre, etc.— se refuta aquí. El Señor y Sus compañeros eternos permanecen después de la disolución. La pregunta que hace Vidura acerca de esas personas es una clara indicación de la existencia de todos los enseres del Señor. Esto también se confirma en el Kāśī-khaṇḍa, tal como lo citan tanto Jīva Gosvāmī como Śrīla Viśvanātha Cakravartī, quienes siguen los pasos de Śrīla Śrīdhara Svāmī:
махатя̄м̇ пралая̄пади
ато 'чюто 'кхиле локе
са еках̣ сарва-го 'вяях̣
mahatyāṁ pralayāpadi
ato ’cyuto ’khile loke
sa ekaḥ sarva-go ’vyayaḥ
„Преданите на Бога никога не прекратяват индивидуалното си съществуване, дори и при разрушаването на цялото космическо проявление. Богът и преданите, които общуват с него, съществуват вечно както в материалния, така и в духовния свят“.
«Los devotos del Señor nunca aniquilan sus existencias individuales, ni siquiera después de la disolución de toda la manifestación cósmica. El Señor y los devotos que se relacionan con Él siempre son eternos, tanto en el mundo material como en el mundo espiritual».