ТЕКСТ 8
Text 8
Текст
Texto
антраиш ча бахир а̄вр̣тах̣
а̄сте кр̣тва̄ ширах̣ кукш̣ау
бхугна-пр̣ш̣т̣ха-широдхарах̣
antraiś ca bahir āvṛtaḥ
āste kṛtvā śiraḥ kukṣau
bhugna-pṛṣṭha-śirodharaḥ
Дума по дума
Palabra por palabra
улбена – в матката; сам̇вр̣тах̣ – затворено; тасмин – в това място; антраих̣ – от червата; ча – и; бахих̣ – отвън; а̄вр̣тах̣ – покрито; а̄сте – то лежи; кр̣тва̄ – поставило; ширах̣ – главата; кукш̣ау – към корема; бхугна – прегънат; пр̣ш̣т̣ха – гръб; ширах̣-дхарах̣ – врат.
ulbena — por el amnios; saṁvṛtaḥ — encerrado; tasmin — en ese lugar; antraiḥ — por los intestinos; ca — y; bahiḥ — por fuera; āvṛtaḥ — cubierto; āste — está tendido; kṛtvā — habiendo puesto; śiraḥ — la cabeza; kukṣau — hacia la barriga; bhugna — curvados; pṛṣṭha — la espalda; śiraḥ-dharaḥ — el cuello.
Превод
Traducción
Затворено в матката и покрито отвън от майчините черва, детето лежи в едната страна на корема с глава, притисната към тялото, прегънало гръб и врат във формата на лък.
Metido dentro del amnios y cubierto exteriormente por los intestinos, el niño permanece tendido a un lado del abdomen, con la cabeza inclinada hacia la barriga y con la espalda y el cuello curvados como un arco.
Пояснение
Significado
Ако възрастен човек бъде поставен в положението, в което се намира детето в утробата, напълно безпомощен и зависим, той няма да оживее дори броени секунди. За съжаление, ние забравяме тези страдания и насочваме всичките си усилия към постигането на щастие в този живот, без да се стремим да освободим душата от плена на ражданията и смъртта. Нещастна и обречена е цивилизацията, в която не се говори открито по тези проблеми, защото хората в нея са лишени от възможността да осъзнаят колко несигурно и опасно е материалното съществуване.
En unas condiciones como las del niño en el abdomen, completamente enredado en todo aspecto, a un hombre adulto no le sería posible sobrevivir ni siquiera unos segundos. Por desgracia, nos olvidamos de todos esos sufrimientos, y tratamos de ser felices en esta vida, sin preocuparnos por liberar al alma del enredo del nacimiento y la muerte. Una civilización en que no se comentan estos temas abiertamente, para hacer entender a la gente la precaria condición de la existencia material, es una civilización desdichada.