ТЕКСТ 3
Text 3
Текст
Texto
ниргун̣ах̣ пракр̣тех̣ парах̣
пратяг-дха̄ма̄ сваям̇-джьотир
виш̣вам̇ йена саманвитам
nirguṇaḥ prakṛteḥ paraḥ
pratyag-dhāmā svayaṁ-jyotir
viśvaṁ yena samanvitam
Дума по дума
Palabra por palabra
ана̄дих̣ – без начало; а̄тма̄ – Върховната Душа; пуруш̣ах̣ – Божествената Личност; ниргун̣ах̣ – трансцендентален към материалните гун̣и на природата; пракр̣тех̣ парах̣ – отвъд материалния свят; пратяк-дха̄ма̄ – възприеман навсякъде; сваям-джьотих̣ – лъчезарен; виш̣вам – цялото творение; йена – чрез когото; саманвитам – се поддържа.
anādiḥ — sin principio; ātmā — el Alma Suprema; puruṣaḥ — la Personalidad de Dios; nirguṇaḥ — trascendental a las modalidades materiales de la naturaleza; prakṛteḥ paraḥ — más allá del mundo material; pratyak-dhāmā — que se puede percibir en todas partes; svayam-jyotiḥ — con refulgencia personal; viśvam — la creación entera; yena — por quien; samanvitam — mantenida.
Превод
Traducción
Върховната Божествена Личност е Върховната Душа, която няма начало. Богът е трансцендентален към материалните гун̣и на природата и се намира отвъд пределите на материалния свят. Лъчезарното сияние, което се излъчва от него, поддържа цялото мироздание и благодарение на него присъствието му може да се усети навсякъде.
La Suprema Personalidad de Dios es el Alma Suprema, y no tiene principio. Es trascendental a las modalidades materiales de la naturaleza, y está más allá de la existencia del mundo material. Su refulgencia personal hace que se Lo pueda percibir en todas partes, y con el lustre de esa refulgencia mantiene la creación entera.
Пояснение
Significado
Тук е казано, че Върховната Божествена Личност няма начало. Богът е пуруш̣а, Върховният Дух. Пуруш̣а означава „личност“. Хората около нас също са личности, но те имат начало. Това означава, че някога са се родили и животът им води началото си от този определен момент във времето. Но Богът тук е наречен ана̄ди, нямащ начало. Ако разпитаме всички хора, ще открием, че всеки от тях има начало. Когато открием онази личност, която няма начало, пред нас ще е Върховната Личност. Такова е определението, дадено в Брахма сам̇хита̄: ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣ – Върховната Божествена Личност е Кр̣ш̣н̣а, върховният повелител. Той самият няма начало, но е началото на всички останали. Това е определението, което откриваме във всички ведически произведения.
Aquí se explica que la Suprema Personalidad de Dios no tiene principio. Él es puruṣa, el Espíritu Supremo. Puruṣa significa «persona». Cualquier persona en la que pensemos, dentro de nuestra experiencia actual, tiene un principio. En otras palabras, ha nacido, y sus actividades empiezan con el comienzo de su vida. Pero aquí se menciona al Señor particularmente como anādi, «que no tiene principio». Si hacemos un examen de todas las personas, descubriremos que todas tienen un principio, pero si encontramos a una persona que no tiene principio, es la Persona Suprema. Esa es la definición que se da en la Brahma-saṁhitā: īśvaraḥ paramaḥ kṛṣṇaḥ: La Suprema Personalidad de Dios es Kṛṣṇa, el controlador supremo; Él no tiene principio, y es el principio de todos. Esta definición se encuentra en todas las Escrituras védicas.
Тук Богът е наречен също душа, или дух. Но какво е духът? Духът е това, с което е проникнато всичко. Брахман означава „велик“. Неговото величие може да се усети навсякъде. А какво е това величие? Това е съзнанието. Ние знаем какво е съзнанието, защото с него е проникнато цялото ни тяло. С всяка фибра на тялото си можем да почувстваме присъствието му. Освен съзнание, има и свръхсъзнание. Това твърдение можем да онагледим, като вземем за пример малката светлинка и светлината на слънцето. Слънчевата светлина се вижда навсякъде – и в стаята, и в небето, – а малката светлинка може да бъде видяна само на ограничено разстояние. По аналогичен начин присъствието на нашето съзнание може да се почувства само в границите на собственото ни тяло, докато свръхсъзнанието, или присъствието на Бога, се чувства навсякъде. Във формата на енергията си Богът пребивава навсякъде във вселената. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а се казва, че всичко, което виждаме, е проявление на енергията на Върховния Бог. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава, че Богът е вездесъщ и под формата на двете си енергии – духовната и материалната – пронизва всичко. Тези две енергии се намират навсякъде и това е доказателство за съществуването на Върховната Божествена Личност.
Se explica que el Señor es el alma, el espíritu. ¿Cómo se define «espíritu»? Al espíritu se lo percibe en todas partes. Brahman significa «grande». Su grandeza se percibe en todas partes. Y, ¿cuál es esa grandeza?: la conciencia. Tenemos experiencia personal de la conciencia, pues se difunde por todo el cuerpo; podemos percibirla en cada folículo capilar de nuestro cuerpo. Eso es la conciencia individual. De modo similar, existe la superconciencia. Puede darse el ejemplo de una luz pequeña y la luz del sol. Esta se percibe en todas partes, tanto en una habitación como en el cielo, pero la luz pequeña se puede ver dentro de unos límites específicos. Del mismo modo, percibimos nuestra conciencia dentro de los límites de nuestro cuerpo particular, pero la superconciencia, la existencia de Dios, se percibe en todas partes. Él está en todas partes mediante Su energía. En el Viṣṇu Purāṇa se afirma que todo lo que encontremos en cualquier parte, sea donde sea, es resultado de la difusión de la energía del Señor Supremo. En el Bhagavad-gītā también se confirma que el Señor es omnipresente y que existe en todas partes mediante Sus dos clases de energía, una espiritual y otra material. Ambas, la energía espiritual y la material, se difunden por todas partes, y esa es la prueba de la existencia de la Suprema Personalidad de Dios.
Съзнанието, което пронизва всичко, не е ограничено от времето. То е без начало и понеже няма начало, няма и край. Тази строфа опровергава теорията, че съзнанието се проявява на определен етап от взаимодействието между материалните елементи. Тук е казано, че съзнанието, което съществува навсякъде, няма начало. Теорията на материалистите или атеистите, която отрича съществуването на душата и на Бога и утвърждава, че съзнанието възниква от взаимодействието на материалните елементи, е несъстоятелна. Материята не е вечна, тя има начало. Както материалното тяло има начало, така има начало и тялото на вселената. И както нашето материално тяло е възникнало благодарение на съществуването на душата, така и гигантското тяло на вселената възниква благодарение на съществуването на Върховната Душа. Джанма̄дй ася – се казва във Веда̄нта сӯтра. Цялото материално мироздание води началото си от Върховната Личност и на нея то дължи своето сътворение, развитие, съществуване и унищожение. В Бхагавад-гӣта̄ Богът също казва: „Аз съм началото, Аз съм източникът, от който се ражда всичко“.
La existencia de conciencia en todas partes no es temporal. No tiene principio, y por ello, tampoco tiene final. Aquí no se acepta la teoría de que la conciencia se desarrolla en determinada fase de combinación de la materia, pues se dice que la conciencia que existe en todas partes no tiene principio. La teoría materialista atea que afirma que no hay alma, que no hay Dios y que la conciencia es el resultado de una combinación de materia no es aceptable. La materia no es sin principio; tiene un principio. Tal como este cuerpo material tiene un principio, el cuerpo universal también lo tiene. Y, tal como nuestro cuerpo material ha comenzado debido a la presencia de nuestra alma, todo el gigantesco cuerpo universal ha comenzado debido a la presencia del Alma Suprema. El Vedānta-sūtra dice: janmādy asya. Toda esta exhibición material —su creación, su crecimiento, su mantenimiento y su disolución— es una emanación de la Persona Suprema. El Señor dice también en el Bhagavad-gītā: «Yo soy el principio, la fuente del nacimiento de todo».
В тази строфа е описана Върховната Божествена Личност. Богът не е тленна личност, Той няма начало. Той няма причина и сам е причината на всички причини. Парах̣ означава „трансцендентален“, „отвъд съзидателната енергия“. Богът е творецът на съзидателната енергия. Материалният свят е поле за действие на съзидателната енергия, но Богът не е подвластен на нея. Той е пракр̣ти-парах̣, отвъд тази енергия. И тъй като е отвъд действието на материалната енергия, Богът не е изложен на влиянието на трите вида страдания, които произтичат от нея. Гун̣ите на материалната природа не се докосват до Бога. За това се говори в дадената строфа: сваям̇-джьотих̣ – Той самият е светлината. В материалния свят знаем от опит, че светлината може да бъде отражение на друга светлина. Например лунната светлина е отражение на слънчевата. А слънчевата светлина е отражение от светлината на брахмаджьоти. А брахмаджьоти, духовното сияние, е отражение на светлината, излъчваща се от тялото на Върховния Бог. Това се потвърждава в Брахма сам̇хита̄: яся прабха̄ прабхаватах̣. Източник на брахмаджьоти, на сиянието Брахман, е блясъкът от тялото на Бога. Затова тук е казано: сваям̇-джьотих̣ – Той самият е светлината. Светлината на Върховния Бог се разпространява в различни форми – като брахмаджьоти, като слънчева светлина, като лунна светлина. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че в духовния свят няма нужда от светлината на слънцето, луната или електричеството. Упаниш̣адите потвърждават това: сиянието от тялото на Върховната Божествена Личност е достатъчно, за да осветява духовния свят, затова там няма нужда от слънце, луна, електричество или от някакъв друг вид светлина. Светозарната природа на Бога също опровергава концепцията, че душата, или духовното съзнание, възниква на определен етап в резултат от взаимодействието на материалните елементи. Думата сваям̇-джьотих̣ показва, че духът не е примесен с материя и не зависи от материалните взаимодействия. Дадената строфа потвърждава, че представата за всепроникващата същност на Бога се основава на факта, че светлината му се разпространява навсякъде. Слънцето се намира на едно място, но слънчевата светлина се разпространява във всички посоки в протежение на милиони километри. Това знаем от собствен опит. Същото е и с върховния източник на светлина – въпреки че Той се намира в личната си обител (на Вайкун̣т̣ха или във Вр̣нда̄вана), сиянието, което се излъчва от него, озарява не само духовния свят, но прониква и отвъд него. В материалния свят тази светлина се отразява от Слънцето, а слънчевата светлина се отразява от Луната. По такъв начин въпреки че самият Бог се намира в своята обител, неговата светлина прониква навсякъде в духовните и материалните светове. Това се потвърждава в Брахма сам̇хита̄ (5.37). Голока ева нивасатй акхила̄тма-бхӯтах̣ – Той се намира в Голока, но едновременно с това присъства и в цялото творение. Той е Свръхдушата на всичко съществуващо, Върховната Божествена Личност, и притежава безброй трансцендентални качества. От тази строфа следва също така, че Той определено е личност, но в никакъв случай не е пуруш̣а от материалния свят. Философите ма̄я̄ва̄дӣ не са в състояние да проумеят, че отвъд пределите на материалния свят може да съществува някаква личност, и затова се наричат имперсоналисти. Но тук ясно е казано, че Божествената Личност е отвъд материалното съществуване.
Aquí se describe a la Suprema Personalidad de Dios: Él no es una persona temporal, ni tiene principio. Él no tiene causa, y es la causa de todas las causas. Paraḥ significa «trascendental», «más allá de la energía creativa». El Señor es el creador de la energía creativa. Podemos ver que en el mundo material hay una energía creativa, pero Él no está bajo esa energía. Él es prakṛti-paraḥ, está más allá de esa energía. No está sujeto a las tres clases de miserias creadas por la energía material, pues está fuera de su alcance. Las modalidades de la naturaleza material no Le afectan. Aquí se explica: svayaṁ-jyotiḥ: Él es luz en Sí mismo. En el mundo material tenemos la experiencia de que una luz es el reflejo de otra, tal como la luz de la luna es un reflejo de la luz del sol. La luz de sol, a su vez, es un reflejo del brahmajyoti. De la misma manera, el brahmajyoti, la refulgencia espiritual, es un reflejo del cuerpo del Señor Supremo. Esto se confirma en la Brahma-saṁhitā: yasya prabhā prabhavataḥ. El brahmajyoti, la refulgencia Brahman, se debe al lustre de Su cuerpo. Por lo tanto, aquí se dice: svayaṁ-jyotiḥ: Él mismo es luz. Su luz se distribuye de distintas maneras: como brahmajyoti, como luz del sol y como luz de la luna. El Bhagavad-gītā confirma que en el mundo espiritual no se necesita luz del sol, ni luz de la luna, ni electricidad. Esto lo confirman también los Upaniṣads; como el lustre del cuerpo de la Suprema Personalidad de Dios es suficiente para iluminar el mundo espiritual, allí no se necesita luz del sol, luz de la luna ni cualquier otra clase de luz o electricidad. Esa luz propia también contradice la teoría de que el alma espiritual, la conciencia espiritual, se desarrolla en una determinada etapa de la combinación de los elementos materiales. El término svayaṁ-jyotiḥ indica que no hay vestigio de nada material ni de ninguna reacción material. Aquí se confirma que el concepto de la omnipresencia del Señor se debe a que Él lo ilumina todo. Tenemos la experiencia de que el Sol está situado en un lugar, pero su luz se difunde en torno suyo por millones y millones de kilómetros. Esa es nuestra experiencia práctica. De la misma manera, aunque la luz suprema está situada en Su morada personal, Vaikuṇṭha o Vṛndāvana, Su luz no se difunde solamente en el mundo espiritual, sino más allá de él. En el mundo material esa luz también se refleja en el globo solar, y el globo lunar refleja la luz del sol. Así, aunque Él está en Su propia morada, Su luz se distribuye por todos los mundos materiales y espirituales. Esto lo confirma la Brahma-saṁhitā (5.37): goloka eva nivasaty akhilātma-bhūtaḥ: Él vive en Goloka, pero a pesar de ello está presente en toda la creación. Él es la Superalma de todo, la Suprema Personalidad de Dios, y tiene innumerables cualidades trascendentales. También se concluye que, aunque indudablemente Él es una persona, no es un puruṣa de este mundo material. Los filósofos māyāvādīs no pueden entender que pueda existir una persona más allá del mundo material; por esa razón son impersonalistas. Pero aquí se explica con gran claridad que la Personalidad de Dios está más allá de la existencia material.