ТЕКСТ 4
Text 4
Текст
Texto
даивӣм̇ гун̣амайӣм̇ вибхух̣
ядр̣ччхаяивопагата̄м
абхяпадята лӣлая̄
daivīṁ guṇa-mayīṁ vibhuḥ
yadṛcchayaivopagatām
abhyapadyata līlayā
Дума по дума
Palabra por palabra
сах̣ еш̣ах̣ – тази същата Върховна Божествена Личност; пракр̣тим – материална енергия; сӯкш̣ма̄м – фина; даивӣм – свързана с Виш̣н̣у; гун̣амайӣм – в която са вложени трите гун̣и на материалната природа; вибхух̣ – най-великият от всичко велико; ядр̣ччхая̄ – по собствената си воля; ива – напълно; упагата̄м – постигната; абхяпадята – Той прие; лӣлая̄ – като свое забавление.
saḥ eṣaḥ — esa misma Suprema Personalidad de Dios; prakṛtim — energía material; sūkṣmām — sutil; daivīm — relacionada con Viṣṇu; guṇa-mayīm — tiene asignadas las tres modalidades de la naturaleza material; vibhuḥ — el más grande de los grandes; yadṛcchayā — por Su propia voluntad; iva — completamente; upagatām — obtenida; abhyapadyata — aceptó; līlayā — a modo de pasatiempo.
Превод
Traducción
Тази Върховна Божествена Личност, най-великата от всичко велико, за свое забавление прие формата на фината материална енергия, в която са вложени трите материални гун̣и на природата и която е свързана с Виш̣н̣у.
A modo de pasatiempo, esa Suprema Personalidad de Dios, el más grande entre los grandes, aceptó la energía material sutil, que tiene asignadas las tres modalidades de la naturaleza material y que está relacionada con Viṣṇu.
Пояснение
Significado
В тази строфа особено внимание заслужава думата гун̣амайӣм. Даивӣм означава „енергия на Върховната Божествена Личност“, а гун̣амайӣм значи „състояща се от трите гун̣и на материалната природа“. Когато материалната енергия, енергията гун̣амайӣм на Върховната Божествена Личност, се появи, тя започва да действа като проявление на енергиите на трите гун̣и и да изпълнява функцията на завеса. Енергията, произлизаща от Върховната Божествена Личност, се проявява по два начина – като еманация на Върховния Бог и като завеса, която скрива лика на Бога. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че целият свят се намира под влиянието на илюзията на трите гун̣и на материалната природа, затова обикновената обусловена душа, заблудена от тази енергия, не може да види Върховната Божествена Личност. Тук е много уместен примерът с облака. В небето неочаквано се появява голям облак. Той може да бъде възприет по два начина. За слънцето облакът е творение на собствената му енергия, но за обикновения обусловен човек той е като завеса, която скрива слънцето от погледа му. В действителност облакът не закрива самото слънце, той закрива само взора на обикновеното същество. По същия начин ма̄я̄, материалната енергия, не може да покрие Върховния Бог, който е отвъд влиянието ѝ, но покрива обикновените живи същества. Покритите от нея обусловени души са индивидуални живи същества, а този, от чиято енергия ма̄я̄ се създава, е Върховната Божествена Личност.
En este verso es muy significativa la palabra guṇa-mayīm. Daivīm significa «la energía de la Suprema Personalidad de Dios», y guṇa-mayīm significa «que tiene asignadas las tres modalidades de la naturaleza material». Cuando la energía material de la Suprema Personalidad de Dios hace su aparición, esa energía guṇa-mayīm actúa como una manifestación de las energías de las tres modalidades; actúa como una cubierta. La energía emanada de la Suprema Personalidad de Dios se manifiesta de dos maneras: como emanación del Señor Supremo, o cubriendo el rostro del Señor. En el Bhagavad-gītā se dice que el mundo entero está sometido a la ilusión de las tres modalidades de la naturaleza material, y por ello las almas condicionadas comunes, cubiertas por esa energía, no pueden ver a la Suprema Personalidad de Dios. Se cita muy a propósito el ejemplo de una gran nube que puede aparecer de repente en el cielo. Esa nube se percibe de dos maneras: para el Sol, la nube es una creación de su energía, pero ante los ojos del hombre corriente común, en el estado condicionado, la nube es una cubierta; la nube impide ver el Sol. No se trata de que haya cubierto verdaderamente al Sol; solo está cubierta la visión del ser condicionado. De la misma manera, la energía material, māyā, cubre a las entidades vivientes comunes, aunque nunca puede cubrir al Señor Supremo, que está fuera del alcance de māyā. Esas almas condicionadas cubiertas son entidades vivientes individuales, y aquel de cuya energía se crea māyā es la Suprema Personalidad de Dios.
В седма глава от Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам се разказва как благодарение на духовното си зрение Вя̄садева видял Върховния Бог и материалната енергия, стояща зад него. Това още веднъж показва, че материалната енергия не може да покрие Бога, както мракът не може да покрие слънцето. Мракът може да покрие само една част от пространството, нищожна в сравнение с размерите на самото Слънце. Той може да царува в малката пещера, но не е в състояние да застеле огромния небосвод. Покривната способност на материалната енергия също е ограничена и не може да окаже влияние на Върховната Божествена Личност. Затова Богът се нарича вибху. Както слънцето позволява на облака да се появи в небето, така Богът позволява на материалната енергия да се появи за определено време в творението му. Това, че Той използва материалната енергия, за да създаде материалния свят, не означава, че е покрит от тази енергия. Онези, които са покрити от материалната енергия, се наричат обусловени души. Богът влиза в материалната енергия, за да извърши забавленията си – да сътворява, поддържа и унищожава материалния свят. Но обусловената душа е покрита от тази енергия и не може да разбере, че отвъд материалната енергия се намира Върховната Божествена Личност, причината на всички причини, както на ограничения човек му е трудно да си представи, че зад плътната завеса от облаци слънцето продължава да блести.
En otro pasaje del Śrīmad-Bhāgavatam, en el capítulo siete del Primer Canto, se afirma que Vyāsadeva, con su visión espiritual, vio al Señor Supremo y a la energía material situada detrás de Él. Esto indica que la energía material no puede cubrir al Señor, tal como las tinieblas no pueden cubrir al Sol. La jurisdicción que las tinieblas pueden cubrir, en comparación con la del Sol, es muy insignificante. Pueden cubrir una cueva pequeña, pero no el cielo abierto. De la misma manera, la capacidad de cubrir de la energía material es limitada, y no puede actuar sobre la Suprema Personalidad de Dios, a quien, por lo tanto, se conoce con el nombre de vibhu. Tal como el Sol acepta la aparición de una nube, el Señor acepta la aparición de la energía material con cierta periodicidad. Aunque para crear el mundo material se utiliza Su energía material, eso no significa que Él quede cubierto por esa energía. Aquellos que quedan cubiertos por la energía material reciben el nombre de almas condicionadas. El Señor acepta la energía material para Sus pasatiempos materiales de creación, mantenimiento y disolución. Pero el alma condicionada está cubierta; no puede entender que la Suprema Personalidad de Dios, la causa de todas las causas, existe más allá de esta energía material, tal como una persona poco inteligente no puede entender que más allá de la cubierta de nubes está la brillante luz del sol.