ТЕКСТ 11
Text 11
Текст
Texto
туш̣яд-дхр̣дах̣ смита-судхокш̣ита-падма-вактра̄х̣
ва̄н̣я̄нура̄га-калая̄тмаджавад гр̣н̣антах̣
самбодхаянтй ахам ива̄хам упа̄хр̣тас таих̣
tuṣyad-dhṛdaḥ smita-sudhokṣita-padma-vaktrāḥ
vāṇyānurāga-kalayātmajavad gṛṇantaḥ
sambodhayanty aham ivāham upāhṛtas taiḥ
Дума по дума
Palabra por palabra
йе – тези, които; бра̄хман̣а̄н – бра̄хман̣ите; майи – в мен; дхия̄ – с интелигентност; кш̣ипатах̣ – произнасят тежки слова; арчаянтах̣ – почитат; туш̣ят – радостни; хр̣дах̣ – сърца; смита – усмихнати; судха̄ – нектар; укш̣ита – мокри; падма – лотосови; вактра̄х̣ – лица; ва̄н̣я̄ – с думи; анура̄га-калая̄ – ласкави; а̄тмаджа-ват – като сина; гр̣н̣антах̣ – възхвалявайки; самбодхаянти – умиротворяват; ахам – Аз; ива – като; ахам – Аз; упа̄хр̣тах̣ – подчинен; таих̣ – на тях.
ye — las personas que; brāhmaṇān — los brāhmaṇas; mayi — en Mí; dhiyā — con inteligencia; kṣipataḥ — pronunciando palabras ásperas; arcayantaḥ — respetando; tuṣyat — alegres; hṛdaḥ — corazones; smita — sonriendo; sudhā — néctar; ukṣita — húmedo; padma — parecidos al loto; vaktrāḥ — rostros; vāṇyā — con palabras; anurāga-kalayā — cariñosas; ātmaja-vat — como un hijo; gṛṇantaḥ — alabando; sambodhayanti — apaciguan; aham — Yo; iva — como; aham — Yo; upāhṛtaḥ — siendo controlado; taiḥ — por ellos.
Превод
Traducción
А тези, които винаги почитат бра̄хман̣ите и посрещат с радостно сърце и нектарна усмивка дори тежките им слова, завладяват сърцето ми. Те се отнасят към бра̄хман̣ите така, както се отнасят към мене самия, и се стараят да ги умилостивят, възхвалявайки ги с ласкави думи, както синът успокоява разгневения си баща или както Аз сега ви укротявам.
Por otra parte, arrebatan Mi corazón aquellos que interiormente son alegres, y que, con rostros de loto iluminados por sonrisas nectáreas, respetan a los brāhmaṇas, incluso aunque estos pronuncien palabras ásperas. Ellos ven en los brāhmaṇas Mi propio Ser, y les apaciguan alabándoles con palabras cariñosas, tal como un hijo calmaría a un padre enfadado o tal como Yo les apaciguo a ustedes.
Пояснение
Significado
Ако разгледаме историите, описани във ведическите произведения, ще открием, че когато в гнева си бра̄хман̣и или ваиш̣н̣ави проклинат някого, прокълнатият обикновено не им отвръща по същия начин. Има много подобни примери. Когато синовете на Кувера били сурово прокълнати от На̄рада, те не се опитали да си отмъстят, а просто му се подчинили. На същото настроение сме свидетели и тук – когато четиримата Кума̄ри прокълнали Джая и Виджая, пазачите не реагирали грубо, а им се подчинили. Такова трябва да е отношението към бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите. Някой бра̄хман̣а може тежко да оскърби някого или да му причини болка, но вместо да му отвръща със същото, човек трябва да се опита да го умилостиви с усмивката и добротата си. Бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите трябва да се приемат като земни представители на На̄ра̄ян̣а. В днешно време един кръг ограничени хора са измислили понятието даридра-на̄ра̄ян̣а, чрез което искат да кажат, че за представители на На̄ра̄ян̣а трябва да се приемат бедните хора. Но никъде във ведическата литература не откриваме да се твърди, че бедните трябва да бъдат смятани за представители на На̄ра̄ян̣а. Разбира се, в предишната строфа се говореше за „беззащитните“, но ша̄стрите много точно формулират смисъла на този израз. Бедните не трябва да остават беззащитни, ала за представители на На̄ра̄ян̣а трябва да бъдат смятани бра̄хман̣ите и те трябва да бъдат обожавани като него. В случая се подчертава, че за да умиротвори бра̄хман̣ите, човек трябва да има „лотосово лице“. Човек става лотосолик, когато любов и нежност украсяват лицето му. Във връзка с това е много уместно сравнението със сина, който успокоява разгневения си баща с усмивка и ласкави думи.
En muchos ejemplos de las Escrituras védicas se ha visto que cuando los brāhmaṇas o vaiṣṇavas maldicen a alguien con enfado, la persona maldecida no trata a los brāhmaṇas o vaiṣṇavas de la misma manera. De esto hay muchos ejemplos. Citemos el caso de los hijos de Kuvera cuando el gran sabio Nārada les maldijo: no se vengaron usando la misma aspereza, sino que fueron sumisos. También aquí, cuando los cuatro Kumāras maldijeron a Jaya y Vijaya, estos no adoptaron contra ellos una actitud áspera; por el contrario, fueron sumisos. Esta debe ser la manera de tratar con brāhmaṇas y vaiṣṇavas. Quizás a veces nos venga al encuentro una situación penosa que un brāhmaṇa provoque, pero en vez de chocar con él con una actitud parecida, hay que intentar apaciguarle con un rostro sonriente y un trato suave. A los brāhmaṇas y los vaiṣṇavas hay que aceptarles como representantes de Nārāyaṇa en la Tierra. En los tiempos que corren, ciertas personas necias se han inventado el término «daridra-nārāyaṇa», que indica que debe aceptarse como representante de Nārāyaṇa al hombre pobre. Pero no descubrimos en las Escrituras védicas que haya que tratar como representantes de Nārāyaṇa a los hombres pobres. Por supuesto, se menciona aquí a «los que no tienen protección», pero en los śāstras está clara la definición de esta frase. No debe faltar protección a los hombre pobres, pero el brāhmaṇa en especial debe ser tratado como representante de Nārāyaṇa, y se le debe adorar igual que a Él. Se dice, concretamente, que, para apaciguar a los brāhmaṇas, el propio rostro debe parecerse al loto. Cuando se está adornado con amor y afecto, se exhibe un rostro como el loto. En relación con esto, el ejemplo del padre enfadado con el hijo y el hijo intentando apaciguar al padre con sonrisas y palabras dulces es muy apropiado.