Шрӣмад бха̄гаватам 3.16.11
Текст
туш̣яд-дхр̣дах̣ смита-судхокш̣ита-падма-вактра̄х̣
ва̄н̣я̄нура̄га-калая̄тмаджавад гр̣н̣антах̣
самбодхаянтй ахам ива̄хам упа̄хр̣тас таих̣
Дума по дума
йе – тези, които; бра̄хман̣а̄н – бра̄хман̣ите; майи – в мен; дхия̄ – с интелигентност; кш̣ипатах̣ – произнасят тежки слова; арчаянтах̣ – почитат; туш̣ят – радостни; хр̣дах̣ – сърца; смита – усмихнати; судха̄ – нектар; укш̣ита – мокри; падма – лотосови; вактра̄х̣ – лица; ва̄н̣я̄ – с думи; анура̄га-калая̄ – ласкави; а̄тмаджа-ват – като сина; гр̣н̣антах̣ – възхвалявайки; самбодхаянти – умиротворяват; ахам – Аз; ива – като; ахам – Аз; упа̄хр̣тах̣ – подчинен; таих̣ – на тях.
Превод
А тези, които винаги почитат бра̄хман̣ите и посрещат с радостно сърце и нектарна усмивка дори тежките им слова, завладяват сърцето ми. Те се отнасят към бра̄хман̣ите така, както се отнасят към мене самия, и се стараят да ги умилостивят, възхвалявайки ги с ласкави думи, както синът успокоява разгневения си баща или както Аз сега ви укротявам.
Пояснение
Ако разгледаме историите, описани във ведическите произведения, ще открием, че когато в гнева си бра̄хман̣и или ваиш̣н̣ави проклинат някого, прокълнатият обикновено не им отвръща по същия начин. Има много подобни примери. Когато синовете на Кувера били сурово прокълнати от На̄рада, те не се опитали да си отмъстят, а просто му се подчинили. На същото настроение сме свидетели и тук – когато четиримата Кума̄ри прокълнали Джая и Виджая, пазачите не реагирали грубо, а им се подчинили. Такова трябва да е отношението към бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите. Някой бра̄хман̣а може тежко да оскърби някого или да му причини болка, но вместо да му отвръща със същото, човек трябва да се опита да го умилостиви с усмивката и добротата си. Бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите трябва да се приемат като земни представители на На̄ра̄ян̣а. В днешно време един кръг ограничени хора са измислили понятието даридра-на̄ра̄ян̣а, чрез което искат да кажат, че за представители на На̄ра̄ян̣а трябва да се приемат бедните хора. Но никъде във ведическата литература не откриваме да се твърди, че бедните трябва да бъдат смятани за представители на На̄ра̄ян̣а. Разбира се, в предишната строфа се говореше за „беззащитните“, но ша̄стрите много точно формулират смисъла на този израз. Бедните не трябва да остават беззащитни, ала за представители на На̄ра̄ян̣а трябва да бъдат смятани бра̄хман̣ите и те трябва да бъдат обожавани като него. В случая се подчертава, че за да умиротвори бра̄хман̣ите, човек трябва да има „лотосово лице“. Човек става лотосолик, когато любов и нежност украсяват лицето му. Във връзка с това е много уместно сравнението със сина, който успокоява разгневения си баща с усмивка и ласкави думи.